РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело №
20204100900202 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е налице
договор с предмет продажба на 500 тона ечемик от реколта 2019г. , по който
ищецът е предплатил сума от 132 000 лв. По договора според твърденията на
ищеца са предадени само 159,66 тона ечемик на обща стойност 42150,24лв .
След уведомление от страна на ответника, че е в невъзможност да изпълни
оставащото задължение по търговската сделка, ищецът издал кредитно
известие за неусвоен аванс на стойност исковата сума. Тази сума до момента
на подаване на исковата молба не е заплатена според твърденията на ищеца. В
тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 89 849,76лв., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане. В законоустановения срок отговор на исковата
молба не е постъпил.
От събраните по делото доказателства- фактура от 03.07.2019г, проформа
фактури и извлечение от банковата сметка на ищеца се установява, че на
03.07.2019г. страните по делото са сключили договор за продажба на ечемик
реколта 2019г.- 500 тона, при цена 264 лв.за тон или на обща стойност
132 000 лв. Видно от извлечението от банковата сметка на ищеца „АГРОМЕЛ
2011“ЕООД гр. Симитли, ЕИК ********* на същата дата – 03.07.2019г.
дружеството е превело по сметката на ответника „РОСИНА АГРО“ЕООД с.
Ресен, община Велико Търново, ЕИК ********* - продавач по договора ,
сумата по издадената фактура.
Видно от издадената проформа фактура от 10.07.2019г. ответникът „РОСИНА
1
АГРО“ЕООД с. Ресен, община Велико Търново, ЕИК ********* е доставил
на ищеца част от договореното за доставка помежду им количество ечемик
на стойност 42150лв. , като с фактурата стойността на доставеното
количество е приспадната от авансово внесената от ищеца сума.
На 19.08.2019г. ищецът е издал проформа фактура, с която е фактурирал за
връщане от ответника сумата от 89 849,76 лв., представляваща неусвоен аванс
по процесния договор.
От данните по делото не се установява ответникът да е доставил цялото
предплатено количество ечемик на ищеца, нито пък се установява, че е
върнал предплатените суми за недоставеното от него количество.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ.
От доказателствата по делото се установява възникването на валидно
облигационно правоотношение по търговска сделка между страните за
доставка на ечемик, като ищецът има качеството на купувач по договора, а
ответникът- на продавач по същия. Установява се, че ищецът е изпълнил
задължението си да заплати цената на договорената доставка. Ответникът от
своя страна е изпълнил частично задължението си да достави предплатената
договорена селскостопанска продукция.
След като ответникът не е изпълнил своите доказателствени задачи да докаже
по делото или че е доставил цялото договорено количество селскостопанска
продукция, или че е върнал на ищеца предплатените суми за недоставената
част от договореното, той следва да понесе и последицата от своето
бездействие, а именно – осъдителният иск, предявен срещу него да бъде
уважен изцяло за претендираната от ищеца главница.
Задължението на ответника да върне цената на недоставеното количество
договорена селскостопанска продукция е станало изискуемо още в момента
на извършване на частична доставка по сключения договор. Липсват
уговорки между страните доставката на договореното между тях количество
селскостопанска продукция да се извърши на части или в момент следващ
издаването на фактурата за плащане, поради което ответникът е дължал
изпълнение веднага след сключване на договора (чл. 303 ТЗ).
Ето защо, наред с главната претенция на ищеца следва да бъде уважена и
акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените
от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, които
възлизат на 6 942,06лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, като в
тях са включени и разноски по обезпечението на иска.
2
Водим от горното, съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РОСИНА АГРО“ЕООД с. Ресен, община Велико Търново, ЕИК ********* да
заплати на „АГРОМЕЛ 2011“ЕООД гр. Симитли, ЕИК ********* СУМАТА ОТ 89 849 лв.
(осемдесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и девет лева) , представляваща авансово
заплатена цена на недоставено количество селскостопанска продукция по фактура №
121/03.07.3019г., издадена от „АГРОМЕЛ 2011“ЕООД гр. Симитли, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 6942,06лв. ( шест хиляди деветстотин четиридесет и два лева 06 ст.)
разноски по водене на делото пред първата инстанция.
Решението, на основание чл. 376,ал.3 от ТЗ, подлежи на жалба в двуседмичен срок, считано
от днес- 22.01.2021г. , пред ВТАС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3