МОТИВИ към присъда №260029/14.06.2021 г. по НОХД №343 по описа на
Районен съд Враца за 2020г.
Районна прокуратура - Враца е внесла обвинителен акт
против В.И.И. за това, че на
11.05.2018г., след обяд в с. *****, обл. Враца, на
ул. „Георги Бенковски“ пред №10, чрез нанасяне на удар с дървен колец по
главата, е причинил средна телесна повреда на К.В.Ц. ***, изразяваща се в
„хлътващо счупване на тилната кост на черепа в дясно с подлежащ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка“ и
„контузия на мозъчното вещество, за което е претърпял оперативно отваряне на
черепната кухина“, с което му е причинено „разстройство на здравето временно
опасно за живота“ - престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
На осн. чл.76 от НПК съдът е конституирал като частни
обвинители в процеса Ю.В.Н. и В.К. **** – В. на основание чл.76 от НПК. Приел е
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от Ю.В.Н. и В.К. ****
– В. граждански искове, както следва: в размер на по 7500 лева за всеки един от
тях обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
11.05.2018 г. - дата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата;в размер на 2630 лева по равно за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
11.05.2018 г. – дата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
На осн. чл.84 от НПК съдът е
конституирал като граждански ищци в процеса Ю.В.Н. и В.К. **** – В..
Предвид заявеното от подсъдимият В.И. и защитника му Г.П.,
че желаят делото да се движи по съкратената процедура, делото да продължи по
реда на Глава 27 НПК – чл.371, т.1 НП без разпит на свидетелите Ю.В.Н., Н.И.Н., К.М.П., С.Ц.С., както и вещите лица Ф.Т., Б.К., Б.К.,
Б.А. и И.Т.и съответно събраните в досъдебното производство материали да бъдат
приобщени без непосредствените им събиране пред настоящия състав, съдът е постановил
делото да се гледа по реда на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27
НПК-чл.371 т.1 НПК.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се
установява фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Поддържа, че обвинението е доказано по безспорен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли Районен съд Враца
да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение. Пледира при индивидуализация на наказанието да бъдат
съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, като на
подсъдимия се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
– здравословното му състояние, възраст, чистото му съдебно минало и да се
определи наказание в размер, предвиден в разпоредбата на чл.129 ал.1 НК при
условията на чл.54 НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което да се отложи при условията на чл.66 ал.1 НК за срок от
три години.
Повереникът на гражданските ищци и частните
обвинители - адв. И.Г. подкрепя изцяло становището на
прокуратурата както относно доказуемостта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, така и относно
индивидуализация на наказанието, предложена от държавния обвинител. По
отношение на предявените граждански искове пледира за уважаването им в пълен
размер като основателни.
Защитникът
на подсъдимият - адв. П. пледира, че обвинението, което
е повдигнато на подсъдимия не е доказано по безспорен начин, поради което моли
за постановяване на оправдателна присъда. Пледира, че подсъдимият е извършил
деянието след предприето нападение от пострадалия, при което подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана. Моли за отхвърляне на предявените
граждански искове.
При предоставеното му право на лична
защита подсъдимият поддържа пледоарията на своя защитник и изразява съжаление
за стореното.
При извършен цялост анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В.И.И. и пострадалият К.В.Ц.
се познавали, тъй като и двамата били съседи, от едно и също село - с. *****, обл. Враца и живеели в къщи, които се намирали една срещу
друга.
Отношенията между тях били влошени, като поводът за това бил
възникнал преди около петнадесет години конфликт за това, че подсъдимият И. повредил
оградата на къщата на К.Ц.. Поради
причинената повреда на оградата, К.Ц. претендирал подсъдимият да
поправи напълно така повредената ограда. От своя страна подсъдимият И. твърдял,
че е изпълнил това свое задължение.
На 11.05.2018г. следобяд подсъдимият В.И.
който бил пенсионер и живеел преимуществено в гр. Враца отишъл в къщата си в с.
*****, находяща се на ул. „Георги Бенковски“ №10.
В това време пострадалият К.Ц. минавал покрай къщата на подсъдимия
И. и забелязал, че последният е навън пред входната врата на имота си - на
улицата. В този
момент К.Ц. решил отново да повдигне въпроса за повредената преди години ограда
и попитал подсъдимия кога ще я поправи напълно. Подсъдимият И. му отговорил, че
е изпълнил задължението си, като в резултат на това между двамата възникнал
спор, който прераснал в размяна на обидни реплики.
И. влязъл в двора на имота си, откъдето взел един дървен колец,
настигнал движещия се по улицата Ц. и го
ударил по главата с колеца. Ц. отвърнал на агресията на подсъдимия И. независимо, че вече бил
получил нараняване със силно кръвотечение в областта на главата като хванал и
започнал да дърпа от ръцете на подсъдимия същия кол, с който вече бил ударен по
главата.
Подсъдимият и пострадалият започнали да се дърпат и боричкат за
кола и така влезли в двора на подсъдимия И.. Там К.Ц. след като успял да изтръгне
кола от ръцете на подсъдимия, също нанесъл удар с него в областта на главата на
И., причинявайки му разкъсно-контузна рана и при
което подсъдимият паднал на земята.
След края на боя била повикана линейка от подсъдимия И., която
откарала двамата към лечебно заведение в гр. Враца, а от там пострадалият Ц., с
оглед по - тежкото му физическо състояния вследствие на нанесения му удар в
главата, бил транспортиран в гр. София в болница „Токуда“.
Видно от изготвената съдебно - медицинска експертиза на
пострадалия Ц. в резултат на така нанесения удар от обвиняемия с дървен кол му
било причинено: хлътващо счупване на тилната кост на черепа в дясно с подлежащ
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъчното вещество, за
което Ц. е претърпял оперативно отваряне на черепната кухина и които увреждания
са му причинили „ разстройство на здравето, временно опасно за живота“ - средна
телесна повреда, както и оток и кръвонасядане на
челото и охлузвания на предната коремна стена, които увреждания са му причинили
„болка и страдание“ - лека телесна повреда. Констатирано било, че по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалия.
Освен това в изготвената по делото допълнителна съдебно-медицинска
експертиза е посочено, че уврежданията на главата на пострадалия Ц. отговарят да са получени от директен удар с
твърд тъп предмет с продълговата форма и евентуално цилиндрична повърхност.
Видно от изготвените съдебно -
медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза на подсъдимият
И. в резултат на така нанесения удар от пострадалия Ц. с дървен кол са му
причинени:разкъсно контузна
рана и охлузвания в областта на главата, както и охлузване на десен лакът,
които увреждания са му причинили „временно разстройство на здравето ,не опасно живота“ -лека телесна повреда.
По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети , като
посочената разкъсно контузна
рана може да бъде получена от директен удар с твърд тъп предмет с цилиндрична
удряща повърхност /дръжка на мотика , дървен кол , тръба и пр. /, а останалите
увреждания /охлузвания / от тенгенциално действие на
тъп твърд предмет.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно психолого - психиатрична експертиза по отношение на
подсъдимия, в която вещото лице дава заключение, че И. е страдал от АТР. Лек Психоограничен синдром. Диабет. Можел е правилно да
възприема, запаметява и да възпроизвежда фактите, които имат значение за делото
на 11.05.2018г. - имал е запазена свидетелска годност. Разбирал е свойството и
значението на деянието си и е можел да ръководи постъпките си на 11.05.2018г. Към
датата на изготвяне на експертизата страда от ОТР, състояние след черепно
мозъчна травма, инсулинозависим диабет, лек психоограничен синдром. Разбира свойството и значението на
деянията си и може да ръководи постъпките си. Може да даде показания, които да
отразяват правилно фактите по делото. Разбира свойството и значението на извършеното
деяние на 11.05.2018г. Може да участва в досъдебно и съдебно производство. В експертизата е посочено, че подсъдимият
В.И. има наличие на емоционална инконтиненция
/емоционална незадръжка /, която идва от АТР и Диабета, изключвайки в същото
време наличието на физиологичен афект.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие въз основа на свидетелските показания на приобщените на осн. чл.283 НПК свидетелски показания на Ю.Н., Н.Н., К.П.,С.С., и на
свидетелските показания дадени в хода на съдебното производство от А.Г. и
приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 НПК, заключенията на изготвената от досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза и съдебно психолого
- психиатрична експертиза, съдебно-техническа експертиза, фотоалбум, справка за
съдимост, характеристични данни.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
От обективна и субективна страна В.И.И. е извършил престъпление против
личността - по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно на 11.05.2018г., следобед в с. *****,
обл. Враца, на ул. „Георги Бенковски“ пред № 10, чрез
нанасяне на удар с дървен колец по главата, е причинил средна телесна повреда
на К.В.Ц. ***, изразяваща се в „хлътващо счупване на тилната кост на черепа в
дясно с подлежащ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка“ и „контузия на
мозъчното вещество, за което е претърпял оперативно отваряне на черепната
кухина“, с което му е причинено разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
В своите обяснения подсъдимият В.И. не
отрича, че е нанесъл удар в главата на К.Ц., но твърди, че този удар е нанесъл в следствие на предприето
непосредствено преди това нападение спрямо него от пострадалия К.Ц.. Този твърдение
обаче се опровергава от показанията на медицинския служител към ЦСМП-Враца - свидетелят
К.П., дадени от него на досъдебното производство и приобщени на осн. чл.283 НПК, в които показания свидетелят твърди, че
след побоя бил изпратен заедно с колегата си Й.С.на място да окажат медицинска
помощ на пострадалите и там е останал с убеждението, че инициатор на побоя е
бил подсъдимият В.И., предвид продължилата се след случилото кавга между
подсъдимия и пострадалия. Съдът кредитира тези показания като достоверни, тъй
като посоченият свидетел е безпристрастен, без лична връзка с подсъдимия и
пострадалия и непосредствено е възприел отношението между тях в деня след
инкриминираното деяние, преди да бъдат транспортирани с линейката и по време на
транспорта им до медицинското заведение. На тези показания съдът дава вяра, тъй
като целта на медицинското лице е била единствено оказване на специализирана
помощ на подсъдимия И. и на пострадалия К.Ц. без да има лично отношение с който
и да е тях от двамата.
Защитната
версия на подсъдимият И., изложена в неговите обяснения е, че пострадалият К.Ц.
пръв го е нападнал неочаквано с удар в областта на главата, след което И. е
побягнал, но К.Ц. го настигнал и го съборил като подсъдимият го изритал и го
ударил няколко пъти, след което пострадалият побягнал. В своите показания
съпругата на подсъдимия – свидетелката К.И. също поддържа, че подсъдимият й е
споделил когато е лежал в хирургията, че пръв пострадалият то е ударил. Тези
обяснения на подсъдимия, както и показанията на неговата съпруга са в пълно
противоречие с кредитираните по делото показания на независимият
свидетел-медицинският служител К.П., в които свидетелят твърди, че от разговор
между подсъдимия и пострадалия е разбрал, че инициатор на побоя е именно
подсъдимият И.. Съдът не кредитира показанията на К.И., с оглед близката връзка
на свидетелката с подсъдимия.
За
нанесеният побой от подсъдимия И. над пострадалия К.Ц. се установява и от
показанията на съпругата на пострадалия - Ю.Н. /приобщени по реда на чл.283 НПК/, в които свидетелката твърди, че
непосредствено след нанесения удар от подсъдимия в главата на
пострадалия Ц., последният я е повикал и като го е видяла целият в кръв, Ц. й е
казал, че подсъдимият „го е пребил“. Съдът кредитира показанията на посочената свидетелка,
че подсъдимият пръв е нанесъл удар на пострадалия, тъй като показанията на
свидетелката кореспондират с всички останали доказателства по делото.
По делото
се установи, че повод за удара в главата на пострадалия е била стара вражда
между него и подсъдимия И. от около петнадесет години, когато подсъдимият И. повредил оградата на къщата на К.Ц. с
автомобила си, по повод на което пострадалият К.Ц. имал претенции към подсъдимия да поправи напълно така
повредената ограда.
За обтегнатите
отношения между подсъдимия и пострадалия се установява и от показанията на
свидетеля А.Г., в които същият твърди, че подсъдимият се е заканвал на
пострадалия че „ще го оправи“.
Съдът кредитира изготвената съдебно -
медицинска експертиза, според която на пострадалия Ц. в резултат на така
нанесения удар от обвиняемия с дървен кол са му причинени: хлътващо счупване на
тилната кост на черепа в дясно с подлежащ кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка и контузия на мозъчното вещество, за което Ц. е претърпял оперативно
отваряне на черепната кухина и които увреждания са му причинили „ Разстройство
на здравето, временно опасно за живота“ - средна телесна повреда, както и оток
и кръвонасядане на челото и охлузвания на предната
коремна стена, които увреждания са му причинили „болка и страдание“ - лека
телесна повреда. Констатирано
е, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от
пострадалия. Съдът кредитира заключението и на допълнителната съдебно-
медицинска експертиза, според която уврежданията на главата на пострадалия Ц. отговарят да са получени от директен удар с
твърд тъп предмет с продълговата форма и евентуално цилиндрична удряща
повърхност.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
визирани в чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна, чрез действията си, изразяващи се в нанасяне
на удар с кол в областта на главата на К.Ц., подсъдимият
несъмнено е увредил организма му. От заключението на приложената и приета като
доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че в
резултат на нанесения му удар, пострадалият е получил средна телесна
повреда. Това увреждане на здравето се определя от константната
съдебна практика като „нараняване, проникващо в черепната кухина” ,
като увреждането е съставомерно по
чл.129,ал.2, вр. ал.1 НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при условията на евентуален умисъл от
подсъдимия, обективиран в
конкретните му действия. След като е замахнал с кола
в областта на главата на К.Ц., подсъдимият е съзнавал, че с оглед големината и
здравината на кола и като насочва удара си в областта на главата, ще му причини
телесна повреди, която с оглед средството на нападение, безспорно е предвиждал
евентуалното причиняване на телесно увреждане, но се е отнасял безразлично към
него. Видно от назначената съдебно психолого-психиатрична
експертиза подсъдимият И. е можел е правилно да възприема, запаметява и да
възпроизвежда фактите, които имат значение за делото на 11.05.2018г. - имал е
запазена свидетелска годност. Разбирал е свойството и значението на деянието си
и е можел да ръководи постъпките си.
При
горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия В.И. за виновен в
извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК.
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129 ал.2, във
връзка с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години.
Съдът
индивидуализира наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Такива са чистото му съдебно минало, напредналата възраст - на
71 години, влошеното му здравословно състояние, предвид приложената по делото
медицинска документация. Същият видно от амбулаторен лист №6080/28.07.2020 г. е
със застойна сърдечна недостатъчност, неинсулинов захарен диабет с очни
усложнения, друга уточнена хронична обстуктивна
белодробна болест и злокачествено новообразование на ректосигмоидалната област. Съдът отчете и съжалението от
страна на подсъдимият за стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите
характеристични данни на подсъдимия и особената дързост при извършване на
деянието.
При това
съотношение на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, и като не
намери основание за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, тъй като не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дееца, съдът определи
наказанието при условията на материално-правния състав на чл. 54, ал. 1 от НК и
при съобразяване на действащата към извършване на деянието
разпоредба на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На тази основа, съдът прие че за
реализиране целите на наказанието, посочени в чл.36 НК, за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенция и възпиране на подсъдимия да върши нови
престъпления е достатъчно да изтърпи наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което отложи по реда на чл.66,ал.1 от НК
за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Вярно е, че за съда не съществува задължение да прилага автоматично
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК само при наличието на формалните за това
предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е
необходимо да бъде констатирано, че е възможно подсъдимият да се поправи и
превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка,
съобразявайки всички относими в
тази насока обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не
е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. В
тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание
е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
С така наложеното
наказание на подсъдимия съдът намира, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и на генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
По отношение на предявените граждански иск
от Ю.В.Н. и В.К. **** –наследници на пострадалия
К.Ц., за сумата от 2630.00лв./ по 1315.00лв. на всеки
един от тях/, съдът приема следното:
Налице е извършено виновно, противоправно
деяние от страна на подсъдимия, в резултат на което е причинена вреда на пострадалия
К.Ц.. Същите се намират в пряка причинно-следствена връзка помежду си, поради
което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД възниква
задължението подсъдимия да овъзмезди причинената вреда,
при което съдът намери за основателен и доказан и предявеният граждански
иск за причинените имуществени вреди. Представените в наказателното
производство писмени доказателства, приобщени към тези по настоящото дело
установяват по категоричен начин, че претърпяната травма е наложила лечение,
довело до разноски за К.Ц. в размер на 2630.00лв./по 1315 лева за всеки от
наследниците/. Ето защо съдът осъди подсъдимият В.И. да заплати на Ю.В.Н. и В.К. **** – В. в качеството им на законни наследници
на пострадалия К.Ц. сумата от 1315.00лв./на всеки един от тях/, представляваща
обезщетение за причинени на пострадалия имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на увреждането – месец май 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът остави без
разглеждане предявения срещу подсъдимия В.И. граждански иск за сумата от 15 000 лева (по 7500 лева за
всеки един от наследниците Ю.В.Н. и В.К. **** – В., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, като процесуално недопустим и прекрати наказателното производство в тази
му част.
В
случая липсва предявен граждански иск за неимуществени вреди от пострадалия преди да почине, а наследниците му са предявили този иск след смъртта
му. Неимуществените вреди целят да
обезщетят вредите, които пострадалият е получил вследствие на причинената му
телесна повреда. Този иск е личен и неимуществените вреди подлежат да
репариране, но само когато пострадалият ги претендира с предявен от него граждански
иск в наказателното производство. Само в този случая при условия, че
пострадалият почине в хода на процеса, по този иск могат да встъпят неговите
наследници, но не и да го предявят след неговата смърт.
Съдът
постанови веществените доказателства - 1 бр. дървена дръжка, парче дъска, 1 бр.
мотика с дървена дръжка, 1 бр. парче от теракот с
размери 10/18 см. (на съхранение при домакин в РУ – Враца) и плик съдържащ 1 брой СД диск - л.42 от ДП
да останат по делото.
В тежест на подсъдимия В.И. се присъдиха
направените по делото разноски в размер на 1789,26 лв. по сметка на ОДМВР гр.
Враца.
Така
мотивиран, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: