Решение по дело №5056/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,29.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.05.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5056 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 16.12.2019 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против М.В.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 31.07.2016 г.-30.06.2019 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 525.46 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението,ведно с 131.37 лв.-обезщетение за забавено плащане.По ч.гр. дело №4164/2019 г. на ВРС,заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи/сумите по заповедта/ : 525.46 лв. главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2019 г. за жилище на адрес *** ап.1;131.37 лв. лихва за периода 31.08.2016 г. - 19.09.2019 г.;законната лихва върху главницата от 09.10.2019 г. до изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за: 525.46 лв. главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2019 г. за жилище на адрес *** ет.1 ап.1;131.37 лв. лихва за периода 31.08.2016 г. - 19.09.2019 г.;законната лихва върху главницата от 09.10.2019 г. до изплащане на главницата; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.Исканата заповед/№2571/ е била издадена на 10.10.2019 г..Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 11.12.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №4164/ 2019 г. по описа на ВРС.

Ответникът е собственик на жилището на адреса.

Горното е видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.04.1991 г..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

Ответникът е бил собственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.Имотът се намира в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване /отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца.Собственикът е потребител на топлинна енергия,съответно отговаря за потреблението.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2/а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия.

Съгласно чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.В текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

При липсата на доказателства за направени от възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен начин,че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия,налага се изводът,че ответникът дължи начислените суми,ведно с обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на установени срокове за заплащане на консумацията/.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо 75 лв./ и в настоящето производство-75 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение/общо 175 лв./.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Д. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от изп. директор Р.И.М.,сумите по издадената по ч.гр. дело №4164/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение ***а именно : 525.46 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2019 г. за жилище на адрес *** ап.1;131.37 лв. лихва за периода 31.08.2016 г. - 19.09.2019 г.;законната лихва върху главницата от 09.10.2019 г. до изплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА М.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., 75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №4164/2019 г. на ВРС,както и 175 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :