№ 13012
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110113346 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М. В. Д., починала в хода на процеса и заместена от законните й
наследници В. Р. Н. и С. Г. Д., срещу решение № 465/09.02.2022 г. на -“, с което е отказано
възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имот, представляващ ливада с площ от 7,250 дка, четвърта категория, находяща
се в землището на С---, м. С--, част от бивш имот с пл. № 91, к.л. 461, 484 по кадастралния
план от 1958 г., който е идентичен с поземлени имоти с идентификатори ------, -- и - по КККР
на гр. София. Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като в полза
на наследниците на Г---- е постановено положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което
е признато правото им за възстановяване на собствеността върху ½ идеална част от ливада с
площ от 14,500 кв.м., находяща се в землището на с. С---, м. „С--“, представляваща част от
имот с пл. № 91, к.л. 461 и 484 по кадастралния план от 1958 г. Ето защо, поземлената
комисия не е имала правомощие да извършва повторна преценка за принадлежността на
правото на собственост върху имота, а е била длъжна да го възстанови на посочените лица
по влязлото в сила съдебно решение. В допълнение счита, че доколкото е приел, че имотът е
възстановен на трети лица, административният орган незаконосъобразно е постановил отказ
на това основание, като по този начин се е произнесъл по спор за материално право извън
своите компетенции.
1
Ответникът по жалбата ОСЗ - Източна счита, че жалбата е неоснователна и постановеният
административен акт е правилен.
Конституираната заинтересована страна Т. В. Д. – Ц-- счита, че жалбата е основателна и
моли за отмяна на атакуваното решение на ОСЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (участник в административното
производство по издаване на оспорения акт) в срок, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Решенията на Общинските служби по земеделие са индивидуални административни актове,
които се постановяват от компетентния по местонахождението на недвижимите имоти орган
по поземлена собственост при подадено по реда на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ
заявление. В производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ районният съд проверява
законосъобразността на издадените от Общинска служба по земеделие административни
актове, в случая – решение № 465/09.02.2022 г. на -“, с което е отказано възстановяване на
правото на собственост върху описания имот. Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в
чл. 146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания за
действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ.
изменение от съда, съобразно предоставената му компетентност да реши спора по същество.
В настоящия случай, осъществявайки проверка за спазването на императивните правила,
регламентиращи законосъобразното протичане на административното производство, съдът
констатира, че решението е постановено от компетентен орган - Общинска служба по
земеделие - Източна, на който е възложена компетентност съгласно ЗСПЗЗ да се произнася с
решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне. Решението е постановено от колективен орган, за състава на който не са
предвидени особени правила, тъй като към момента на постановяването му не е действала
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Решението е подписано от всички членове на органа
по поземлена собственост, поради което условието за валидност на постановения акт –
компетентност на органа, е спазено. Няма съмнение, че изискуемата писмена форма също е
спазена, предвид събрания по делото материален носител на обжалваното решение, поради
което същото е валидно взето и не е нищожно.
2
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на
08.03.2013 г. съдебно решение от 04.12.2012 г. по в.гр.д. № 1855/2008 г., СГС, IV-Б състав, е
признал за установено в отношенията на наследниците на Г----, от една страна, и ОСЗ „П-”
(понастоящем -“), от друга, съществуването на право на възстановяване на собственост по
реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Г---- по отношение на следния имот: ½
идеална част от ливада с площ от 14,500 кв.м., находяща се в землището на с. С---, м. „С--“,
представляваща част от имот с пл. № 91, к.л. 461 и 484 по кадастралния план от 1958 г.
Видно е от приложеното удостоверение за наследници, че жалбоподателката М. В. Д. е един
от наследниците на Г----, починал на 27.06.1963 г., както и че имотът е бил внесен в ТКЗС и
е имал земеделски характер към този минал релевантен момент. С обжалваното решение №
465/09.02.2022 г. -“ е отказала възстановяване на правото на собственост върху описания
имот с довод, че същият е собственост на трети лица, тъй като вече е възстановен на
наследниците на И. С- – К--- с решение № 196/05.11.1993 г. на ПК – С---, влязло в сила на
30.09.1994 г.
Видно от приетите писмени доказателства и изводите на вещото лице по приетото и
неоспорено от страните заключение на СТЕ, правата на жалбоподателите като наследници
на Г---- произтичат от крепостен акт за покупко-продажба № 708/20.05.1905 г., с който Г----
и брат му И. С- са станали съсобственици при равни дялове на ливада в местността С--,
цялата с площ от 14,5 дка, като впоследствие делът на Г- С------ се е трансформирал в
самостоятелен имот, отразен в решение на Народния съд от 1948 г. като нива от 8 дка в м.
К-, видно и от молбите на М. В. Д. и Т. В. Ц-- по административната преписка (л. 245, 252,
253 от делото). Описаният имот от 8 дка в м. К- е заявен с пореден № 8 от заявление №
465/07.04.1992 г. и е възстановен с Решение № 465/09.05.2008 г. на ОСЗГ „П-“, като според
вещото лице този имот е заявен за възстановяване по преписката на наследниците на Г----
три пъти – като нива от 8 дка в м. К- (описана в Решение от 18.11.1948 г. на комисия по чл.
11 ЗОЕГПНС) - № 8 в заявлението; като нива в м. К- от около 8 дка (описана в т. 4 от
клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ от 03.08.1992 г.) - № 4 от заявлението (като
идентичността й с нивата в м. К- се потвърждава от писмо изх. № 2303/17.10.2005 г. на
началника на ОСЗГ до СРС, 39 състав – л. 249 от делото); и като ½ идеална част от ливада в
м. С--, цялата от 14,5 дка (описана в крепостния акт от 1905 г.) – заявена за възстановяване
по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Според заключението на СТЕ, с цитираното в оспорения административен акт решение №
196/05.11.1993 г. на ПК – С--- (л. 617 от делото) по адм. преписка № 196/05.02.1992 г.,
влязло в сила на 30.09.1994 г., на наследниците на И. С- – К--- е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 22,365 дка
в м. К-, представляваща имот с пл. № 91, к.л. 461 по кадастралния план от 1956 г., за който в
картата и регистъра на имотите във възстановими стари реални граници в землището на с.
С---, приети през 1998 г., са нанесени два имота: № 004090 с площ от 7,768 дка и № 004091 с
площ от 14,601 дка (парцели 90 и 91 в масив 4). Установява се, че между наследниците на Г-
--- и наследниците на И. С- е било образувано исково производство за делба при равни квоти
3
на имот пл. № 189 в кв. 2А по плана на м. „Индустриална зона Гара Искър – промишлен
район I и II част“, който е идентичен с имот пл. № 91, възстановен на наследниците на И. С-
с цитираното Решение № 196/05.11.1993 г., като делбеното производство е завършило с
влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска за делба на наследниците на Г----. В
мотивите на акта съдът е приел, към момента на обобществяване през 50-те години Г- и И.
вече са била индивидуални собственици на земи в местността с площ от общо 14,1 дка за Г-
(две земи от по 8 и 6,1 дка) и една земя от 21,2 дка за И., съгласно съдебните решения за
двамата по чл. 11 ЗОЕГПНС, като съсобствеността, възникнала между тях въз основа на
крепостния акт от 1905 г., не е съществувала към момента на образуване на ТКЗС (л. 610-
613 от делото). По този начин е формирана сила на пресъдено нещо между страните по
делбеното производство, че наследниците на Г---- не са собственици на имот пл. № 91,
предмет на атакуваното решение на ОСЗ.
След подробно запознаване и анализиране на книжата по двете приложени по делото
административни преписки вещото лице е направило аргументиран извод, че имотът,
предмет на решението от 04.12.2012 г. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Г--
--, не е идентичен с имота, който е бил възстановен на наследниците на И. С--Карадчки с
цитираното решение № 196/05.11.1993 г. на ПК – С---. Според експертните изводи, ливадата
по крепостния акт от 1905 г. с площ от 14,5 дка е претърпяла трансформации след
продажбата й на двамата братя и в крайна сметка съответства на 1) имоти с пл. № 1, 2, 3 от
к.л. 483 от КП от 1956 г., за които в КВС е нанесен имот с пл. № 05001 с площ от 7,381 дка,
възстановен на наследниците на И. С- с решение № 196/30.04.2010 г. на ОСЗ „П-“, и 2) на
имоти с пл. № 10 и 11 от к.л. 483 от КП от 1956 г., за които са нанесени имот с № 005010 и
№ 005011 с обща площ от 7,615 дка, възстановени на наследниците на Г---- с решение №
495/30.06.1993 г.на ПК „С---“. В заключение, в открито съдебно заседание вещото лице е
категорично, че всички заявени от наследниците на Г---- имоти са им били възстановени
(даже в тяхна полза е възстановен един имот в повече).
С оглед на изложеното по делото несъмнено се установява, че имот с пл. № 91, к.л. 461 и
484 по КП от 1956 г., чието възстановяване жалбоподателите претендират, не е бил
собственост на техния наследодател Г---- – видно е, че същият е бил собственост на И. С-,
поради което законосъобразно е бил възстановен на наследниците на последния с решение
№ 196/05.11.1993 г. на ПК – С---. Принадлежността на правото на собственост на имота в
полза на наследодателя към момента на обобществяването му (1958 г.) е една от
предпоставките за постановяване на положително решение за земеделска реституция, като
при липсата й отказът на административния орган се явява материално законосъобразен.
Видно е, че заявените за възстановяване от наследниците на Г---- и собствени на последния
към включването им в ТКЗС поземлени имоти са били възстановени с предходни решения
на поземлената комисия, като половината от ливадата в м. С--, предмет на решението по чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ, вече е възстановена с влязло в сила решение № 495/30.06.1993 г. на ПК „С--
-“. Ето защо, не е налице основание за повторно положително решение, касаещо
възстановяване на този имот в полза на наследниците на Г----, респ. не е налице основание
4
за реституция на описаната част от имот с пл. № 91 в полза на наследниците на Г- Додов С--
----, която не е била собствена на последния, поради което оспореното решение №
465/09.02.2022 г. на -“ е правилно.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу решение №
465/09.02.2022 г. на -“ се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да възстановят на ответника по жалбата платените разноски за експертиза в
общ размер от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 49021/14.03.2022 г. на М. В. Д., ЕГН **********, починала в
хода на процеса и заместена от законните й наследници В. Р. Н., ЕГН **********, и С. Г. Д.,
ЕГН **********, срещу Решение № 465/09.02.2022 г. на -“, с което е отказано
възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имот, представляващ ливада с площ от 7,250 дка, четвърта категория, находяща
се в землището на С---, м. С--, част от бивш имот с пл. № 91, к.л. 461, 484 по кадастралния
план от 1958 г., който е идентичен с поземлени имоти с идентификатори ------, -- и - по КККР
на гр. София.
ОСЪЖДА В. Р. Н., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН **********, да заплатят на О-“, адрес:
гр. Со----, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК сумата от 500 лв., разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град в 14-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5