№ 217
гр. Свиленград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Й. К. срещу И. В. И., с която е
предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Искът за развод е съединен с
небрачни искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, чл. 143 СК, чл. 149 от СК.
Ищцата твърди, че на 25.01.2018 г. заживяла на семейни начала с ответника в дома на
неговите родители в *********. На ****** г. ищцата и ответникът сключили граждански
брак в гр. Любимец, Област ******, за което е издадено Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №****** г. От
брака им били родени двете им деца – Д.И.И., с ЕГН **********, родена на ****** г. в гр.
****** и А.И.И., с ЕГН **********, родена на ****** г. От началото на съжителството си
Д. и И. се разбирали и живеели добре и се уважавали. Двамата съпрузи от време на време
отивали да работят в чужбина, а двете им деца били оставяни да бъдат отглеждани от
родителите на ищцата. Тъй като родителите на ответника започнали да се намесват в
отношенията на съпрузите след раждането на второте им дете, семейството се преместило
да живее в град Любимец при родителите на ищцата, където детето Д. посещавало детска
градина. Сочи, че в края на 2020 година отношенията между съпрузите се влошили, тъй като
ангажиментите по двете деца нараствали, а съпругът И. системно отсъствал от дома си, тъй
като посещавал заведения и бил с приятели и приятелки. Много често оставял съпругата и
децата си без финансови средства и дори се дезинтересирал от тях. Така до месец януари на
2021 година, когато двамата съпрузи се разделили и от тогава до сега живеели разделени. Д.
нянаколко пъти отправяла предложения до И. в името на двете им деца да заживеят отново
заедно, но не се получавало нищо от това съжителство, двамата отново се разделяли. От
окончателната раздяла на съпрузите на 11.01.2024 г. до момента И. бил проявявал интерес
към децата само два – три пъти за по около два часа. Отказвал да даде средства за децата.
Сочи, че издръжката за децата е поета изцяло от ищцата. Сочи, че бащата не се интересувал
от децата, не изпращал пари, не се обаждал и постепенно прекъснал всякакви контакти с тях
и с майката. По тези съображения моли да бъде прекратен бракът им като дълбоко и
1
непоправимо разстроен. Направено е искане да й бъде предоставено упражняването на
родителските права върху двете деца Д.И.И.ни И.а, както и да бъде определено
местоживеене при нея. Претендира се месечна издръжка в размер на 350.00 лева месечно за
детето Д. и 300.00 лева месечно за А., считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.06.2024 г. Претендира на основание чл. 149 от СК издръжка за минал период – от
11.01.2024 г. до 11.06.2024 г. в размер на 1750 лева за този период за детето Д. и 1500 лева за
претендирания период за А.. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Явява се
лично в съдебно заседание. В съдебно заседание ангажира гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.
И.. Твърди, че не са налице условията за прекратяване на брака и, че фактическата раздяла
между съпрузите е не повече от 10 дни преди подаване на исковата молба. Твърди, че
ищцата няма капацитет да се грижи за децата, възразява срещу определяне на
местоживеенето на децата при майката, възразява срещу стеснения режим на лични
контакти с децата, посочен с исковата молба, иска да бъде определен разширен такъв.
Възразява срещу размера на претендираната издръжка, не сочи какъв размер би могъл да
заплаща. Твърди, че е неоснователно заявеното за заплащане на издръжка за предходен
период, тъй като през претендирания период съпрузите не са били във фактическа раздяла и
заедно са полагали грижа и са издържали децата си. Не сочи доказателства, не прави
доказателствени искания. Претендира разноски. Не се явява лично в съдебно заседание, не
се представлява. В съдебно заседание не ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак на ****** г. в гр. Любимец.
От приложените удостоверения за раждане се изяснява, че страните са родители на
децата Д.И.И., с ЕГН **********, родена на ****** г. в гр. ****** и А.И.И., с ЕГН
**********, родена на ****** г.
За установяване на обстоятелството, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен в
производството са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Йорданка
К. – майка на ищцата. От показанията й, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК
като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че страните са разделени от месец януари на
тази година. Ответникът има приятелка, с която през лятото са ходили на море. В момента Д.
и децата живеят при родителите по майчина линия, откакто са разделени бащата не идва да
ги взима. Децата ходят на градина и често се разболяват. От както двамата съпрузи са
разделение, бащата не плаща никакви средства за децата. Д. не работи, издръжа децата с
помоща на родителите й.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.К. – приятелка
на майката на ищцата. От показанията й, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК
като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че съпрузите са разделени от началото на
тази година, ответникът И. през тази година не е ходил в къщата на родителите на Д., където
живее тя с децата и не изплаща издръжка за децата. Д. се грижи изцяло за децата. Децата се
разболяват често.
По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”
– гр. Свиленград, от който се установява, че от месец декември 2023 г. страните са във
фактическа раздяла. Основни грижи за децата са полагани от двамата родители, а след
раздялата им от майката на децата. Майката се старае да задоволява потребностите на А. и
Д., осигурява всичко необходимо за нормалното им развитие. Дневният режим на децата е
съобразен с възрастта им. Децата са в добро общо здравословно състояние, не страдат от
никакви хронични болести и увереждания. Децата и майката живеят в жилището на бабата
2
и дядото по майчина линия, което се намира в гр.Любимец, ул. „Оборище“ № 18. Жилището
представлява масивна двуетажна къща с допълнителни постройки, Майката и двете деца
използват една стая на първия етаж, а другите две стаи – бабата и дядото по майчина линия.
Вторият етаж се използва от вуйчото и лелята по майчина линия. Обзаведено е с мебели и
вещи, необходими за едно домакинство. Поддържа се добра хигиена. От социалния доклад
става ясно, че майката в момента не работи, получава месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД в размер на 110.00 лева за двете деца. Има пълната финансова и морална подкрепа на
бабата и дядото по майчина линия. В социалния доклад е посочено, че по данни на майката,
след раздялата с бащата от месец 12.2023 г., същият по никакъв начин не търси да
осъществява контакт с децата, не ги подпомага финансово. Майката заявява, че е наясно с
факта, че бащата има право на редовни и пълноценни контакти с децата, не би ги
възпрепятствала, би му съдействала, но от негова страна нямало желание за това. Децата
посещават детска градина в село Бисер, общ. Харманли. В социалния доклад се сочи, че
майката е привързана към децата си и ангажирана с осигуряването на благополучието им.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата Д. К. заявява, че в началото брака й с
ответника е вървял много добре, но след като тя е поискала да си купят жилище, в което да
заживеят самостоятелно, отношенията им са се влошили. През годините на съжителство и
брак са се разделяли многократно, след това са се събирали в името на семейството им и
децата. Посочва като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака това, че
съпругът й не иска да имат собствено жилище, както и че има извънбрачни вързки с други
жени, които извънбрачни вързки се афишират публично, докато тя гледа децата си вкъщи.
От началото на тази година са разделени със съпруга й, същият по никакъв начин не търси
да осъществява контакт с децата, не ги подпомага финансово.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В случая от събраните по делото гласни доказателства се извежда изводът, че
безспорно е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В
тази насока са налице категорични данни, че двамата съпрузи са във фактическа раздяла от
месец януари 2024 г. и не поддържат контакти помежду си. Ето защо, като съобрази всичко
това и настъпилото отчуждение между съпрузите, съдът намира, че брачната връзка не
съдържа предписаното от закона и добрите нрави съдържание и съществува само
формално, безполезна е за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото
фактическо състояние е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения
съдът счита, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49,
ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на предявения иск за развод. В случая съдът
не следва да се произнася по въпроса за вината, тъй като ищцата не поддържа това искане.
Относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца и режима на лични контакти:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК критериите, спрямо които съдът преценява
на кого да възложи упражняването на родителските права, са възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата,
желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните
възможности, като посоченото изброяване е примерно. Като съобрази всичко изложено,
съдът намира, че е в интерес на децата Д.И.И.ни И.а е да живеят при майка си и тя да
упражнява родителските права върху тях. От съвкупния анализ на събраните доказателства
се извежда изводът, че ищцата, макар да няма доходи, има финансовата подкрепа от
родителите си и притежава необходимия родителски капацитет с осъзнати задължения и
отговорности в тази насока, за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждането и
възпитанието на децата. Предвид гореизложеното, съдът счита, че упражняването на
3
родителските права следва да бъде предоставено на майката, както и да бъде определено
местоживеене на децата при нея.
С оглед възлагането на родителските права на майката, е необходимо да бъде
определен режим на лични отношения с другия родител, както и да бъде опредЕ. съответна
издръжка, която родителят се задължава да заплаща на малолетните си деца, чрез техния
законен представител – родителя, комуто са предоставени родителските права.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства, намира, че следва да бъде
определен режим на лични контакти, който да позволи на децата да общуват пълноценно със
своя баща. С оглед всичко изложено, съдът счита, че следва да бъде предоставена
възможност на бащата да вижда и взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с преспИ.е, със задължение на бащата
да ги взима от дома на майката и да ги връща там след изтичане на определеното време;
двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година
по време на Коледните и новогодишни официални празници; всяка нечетна година по време
на Великденските официални празници.
Относно издръжката:
Нормата на чл. 143, ал. 1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени
потребностите на детето, възможностите на родителите, обстоятелството кой от тях полага
непосредствена грижа за детето, обществено-икономическата обстановка в страната и други
(ППВС № 5/1970 г.).
В разглежданата хипотеза от събраните по делото доказателства се установява, че
към момента майката не работи, а бащата не ангажира доказателства за трудовата си заетост.
А. е навършило 4 години, а детето Д. е на почти 6 години. При определяне на размера на
издръжката на детето съдът съобрази, че минималният предвиден в Закона размер (чл.142,
ал.2 от СК) понастоящем е 233.25 лв. Съдът съобрази също и социално-икономическия
показател „линията на бедност“, определяна ежегодно, до 31 август на текущата календарна
година (Методика с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр.
83 от 2020 г. и бр. 68 от 2021 г.). Така, за 2024 г. линията на бедност е 526 лв, или поначало,
около 526 лв. месечно за 2024 г. би била общо нужната издръжка на едно дете, с обичайни
нужди на дете на неговата възраст, което няма здравословни проблеми, посещава държавно
училище/детска градина и няма черезвичайни потребности. Поначало по-голямата част от
дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между
2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага
непосредствените грижи за детето. Т.е. за 2024 г. приблизителният диапазон на издръжката,
която следва да присъди в полза на дете, в тежест на неотглеждащия родител, е между
350лв. – 394,50 лв., след като се съобрази и възрастта на децата (по-малките деца са в
долния край на диапазона, по-големите – в горния).
Като съобрази всичко това и обществено-икономическата обстановка в страната,
както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година,
въпреки липсата на доказателства за това какви доходи получава ответникът, Съдът счита,
че следва да присъди в полза на всяко едно от децата издръжка за в бъдеще време в размер
на по 300.00 лева месечно. Същевременно, задължението на родителите за издръжка на
малолетните деца е безусловно, т. е. без значение е дали те са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Поради това искът по чл. 143 СК следва да бъде уважен до
пълния предявен размер за А. и до размера от 300 лева месечно за детето Д., доколкото по
делото не се излагат факти и не се сочат доказателства за черезвичайни потребности на
детето Д., които да обосноват присъждането на по-висок размер на издръжката.
Относно издръжката за минало време
4
По горните съображения, съдът счита, че следва да присъди в полза на А. пълния
размер на издръжката за минало време, претендиран в исковата молба в размер на 1500 лева
общо за претендирания период. В полза на детето Д. следва да присъди размер на
издръжката за минало време и да уважи иска до размера на 1500 лева за минал период.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от месец януари 2024 г.
и през исковия период от 11.01.2024 до 11.06.2024 г. ответникът не е изпълнявал
безусловното си задължение за даване на издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете.
От анализ на доказателствената съвкупност не се установява, че през този период децата да
са живяли при него. Напротив, налице са убедителни доказателства, че те са билиотглеждани
от майката, която е полагала необходимите грижи. Поради това и установяването по
безспорен начин, че през исковия период ответникът нито е полагала фактически грижи по
отглеждането на децата, нито е заплащала издръжка, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по основание и до размера от 1500 лева за всяко от децата.
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 50 лв., която доколкото няма произнасяне по вината,
следва да възложи в тежест на двамата съпрузи по равно, т. е. в тежест на всеки от тях по 25
лв. В случая ищцата е внесла при образуване на делото сумата от 25 лв., поради което
остатъкът от сумата в размер на още 25 лв. следва да се възложи в тежест на ответникът.
Също така на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Свиленград държавна такса в размер на 864 лв. върху присъдената
издръжка.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между И. В. И., ЕГН **********, и Д. Й. К., ЕГН
**********, сключен на ****** г. в град Любимец, за което е съставен акт за граждански
брак № ****** от дата ****** г. на Община Любимец, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата
Д.И.И., с ЕГН **********, родена на ****** г. в гр. ****** и А.И.И., с ЕГН **********,
родена на ****** г. в гр. ******, на майката Д. Й. К., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене при майката Д. Й. К., ЕГН ********** на адрес: ******, като местоживеенето
на децата следва това на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. В. И., ЕГН ********** с
децата Д.И.И., с ЕГН **********, родена на ****** г. в гр. ****** и А.И.И., с ЕГН
**********, родена на ****** г. в гр. ******, както следва: бащата може да вижда децата
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в
неделя, с преспИ.е, със задължение на бащата да ги взима от дома на майката и да ги връща
там след изтичане на определеното време; двадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; всяка четна година по време на Коледните и новогодишни
официални празници; всяка нечетна година по време на Великденските официални
празници.
5
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********96, адрес: село Стамболово, обл. ******, да
заплаща на малолетното си дете Д.И.И., с ЕГН **********, адрес: ******, чрез неговата
майка и законен представител Д. Й. К., ЕГН ********** с адрес: ****** на основание чл.
143 СК месечна издръжка в размер на 300.00 лева месечно, платима до всяко пето число от
месеца, считано от 24.06.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********96, адрес: село Стамболово, обл. ******, да
заплаща на малолетното си дете А.И.И., с ЕГН **********, адрес: ****** чрез неговата
майка и законен представител Д. Й. К., ЕГН ********** с адрес: ****** на основание чл.
143 СК месечна издръжка в размер на 300.00 лева месечно, платима до всяко пето число от
месеца, считано от 24.06.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********96, адрес: село Стамболово, обл. ******, да
заплати на малолетното си дете А.И.И., с ЕГН **********, адрес: ****** чрез неговата
майка и законен представител Д. Й. К., ЕГН ********** с адрес: ****** на основание чл.
149 СК сумата от 1500 лева, представляваща издръжка за минало време за периода
11.01.2024 г. – 11.06.2024 г.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********96, адрес: село Стамболово, обл. ******, да
заплати на малолетното си дете Д.И.И., с ЕГН **********, адрес: ****** чрез неговата
майка и законен представител Д. Й. К., ЕГН ********** с адрес: ****** на основание чл.
149 СК сумата от 1500 лева, представляваща издръжка за минало време за периода
11.01.2024 г. – 11.06.2024 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1500 лева.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********96, адрес: село Стамболово, обл. ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата в
размер на 25 лв – държавна такса по иска за развод, както и сумата в размер на 864 лева -
държавна такса по исковете за издръжка на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК както и сумата от
5.00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС ****** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6