Р
Е Ш Е Н И Е
№ 156 29.11.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На четвърти
октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ
ГАЙДРУЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Лена
Димитрова
Прокурор: Светослав
Маринчев
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВАНД № 958 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Красимир Кацарски от
АК - Бургас, в качеството му на защитник на обвиняемия П.А.Ж., ЕГН **********,
срещу решение №1072/20.08.2019 г., постановено по АНД № 3468/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият П.А.Ж., ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че около
16:20 часа на 30.07.2019 г., в гр. Созопол, обл. Бургас, в стая № *, на адрес
ул.„***” № *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 и чл.
73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите
по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични
вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
„Списък I-растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”, съгласно Приложение № 1, както следва:
обект № 1 - 1 /един/ брой прозрачно целофаново пликче с приблизителни размери
7/7 см., съдържащо бяло на цвят прахообразно вещество, с нетно тегло - 0.041
/нула цяло и четиридесет и една стотни/ грама, което се определя като
амфетамин, със съдържание на амфетамин -15,70 % /петнадесет цяло и седемдесет
процента/ на обща стойност 1,23 /един лев и двадесет и три стотинки/ лева;
обект № 2 - 1 /един/ брой опаковка от къс син на цвят полиетилен с неправилна
форма, съдържащ бучки от пресовано бяло прахообразно вещество, с нетно тегло -
2,013 /две цяло и тринадесет стотни/ грама, което се определя като амфетамин,
със съдържание на амфетамин - 17,70 % /седемнадесет цяло и седемдесет процента/
на обща стойност 60,39 /шестдесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, или
всичко общо 2,054 /две цяло и петдесет и четири стотни/ грама на обща стойност
61,62 /шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ лева, определена
съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23/29.01.1998 г.
на МС за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай, поради което и
на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от
НК, във вр. с чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
Със същото решение в тежест на обвиняемия П.Ж. са били възложени
направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с
веществените доказателства по делото.
С жалбата се релевира оплакване за допуснато нарушение на материалния
закон, поради неприлагане от първостепенния съд на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК, която е трябвало да бъде приложена, като се излагат доводи за
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК на инкриминираното деяние. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
вместо него да се постанови ново, с което обвиняемият П.Ж. да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл.
първо от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвиняемият Ж., редовно
призован, не се явява. Служебно назначеният му защитник поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата искане.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е
неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната
фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към решението
на първоинстанционния съд:
Обвиняемият П.А.Ж. е роден на *** ***. Той е ***, ***гражданин, ***
образование, ***, ***, с ЕГН **********.
На 30.07.2019 г., около 16:20 часа, във връзка със специализирана
полицейска операция на РУ на МВР – Созопол по линия на противодействие на
престъпления, свързани с наркотични вещества, свидетелите К. Г. и Д. Г. –
младши разузнавачи в група „Криминална полиция“ при РУ на МВР – Созопол, извършили
полицейска проверка на ул.“***“ №*, ап. *. На адреса бил установен обвиняемият Ж.,
който бил криминално проявен именно по тази линия. На отправения от
полицейските служители въпрос дали държи забранени от закона наркотични
вещества, обвиняемият отговорил утвърдително, след което предал доброволно
количеството амфетамин, което държал на маса в стаята в малко прозрачно
полиетиленово пликче, ведно с друга малка „свивка“ вътре в него (л. 37 от ДП).
Обвиняемият заявил, че закупил наркотичното вещество от непознато лице за лична
употреба.
При направен полеви наркотест, обективиран в
протокол за оглед на веществени доказателства от 31.07.2019 г. и приложен към
него фотоалбум, било установено, че доброволно предадените от обв.Ж. прозрачно
целофаново пликче с приблизителни размери 7/7 см, със съдържание на бяло на
цвят прахообразно вещество и опаковка от син на цвят полиетилен с неправилна
форма, съдържаща бучки от пресовано бяло прахообразно вещество, реагират на
наркотичното вещество амфетамин (л. 21-23 от ДП).
От заключението на вещото лице химик при БНТЛ на ОД МВР-Бургас по
назначената в хода на наказателното производство химическа експертиза се
установява, че изследваните обекти с общо нето тегло 2,054 грама се определят
като амфетамин със съдържание на наркотичния активно действащ компонент от
15,70 % и 17,70 %. Амфетаминът е високорисково наркотично вещество по смисъла
на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък I-растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол
(забрана), съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Остатъчното количество от
изследваните обекти, от които за експертизата били изразходени общо 0,050
грама, било предадено за съхранение на ЦМУ - София с писмо peг. № 346р - 7622 от 05.08.2019 г. и приемо-предавателен
протокол (л. 27-28 от ДП).
Общата стойност на инкриминираното наркотично
вещество, изчислена съобразно нормите на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г.
за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 61,62 лева.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата
инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз
основа на преценката на събраните в хода на наказателното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите К. Г. и Д. Г., писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за
оглед на веществени доказателства от 31.07.2019 г., протокол за доброволно
предаване от 30.07.2019 г. и справка за съдимост на обвиняемия Ж., както и от
експертното заключение на извършената по делото химическа
експертиза – протокол № 665/01.08.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас.
Възприетите от първостепенния съд фактически положения са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали
не са допуснати логически грешки. От доказателствената съвкупност по делото се
установява по един несъмнен начин авторството на обвиняемия Ж. относно
осъщественото инкриминирано деяние. Следва да се отбележи и това, че авторството
на деянието не се оспорва от обвиняемия и защитникът му. Във въззивното
производство в настоящия казус няма спор между страните по фактите, а спорът е
по приложението на закона.
При правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната
деятелност на обвиняемия Ж., като в съответствие с материалния закон е
квалифицирал извършеното от него като осъществяващо от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.
1, предл. първо от НК.
На 30.07.2019 г., в гр. Созопол, обл. Бургас, ул. „***” № *, в стая № * обвиняемият
П.Ж. държал без надлежно разрешително, съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
високорисково наркотично вещество – амфетамин, в установеното посредством
експертиза процентно съдържание на наркотичния активно действащ компонент, с
общо нетно тегло 2.054 грама и на обща стойност 61,62 лева, с което от
обективна страна е осъществен съставът на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК – държане на високорисково наркотично вещество. Държането се е изразило в
упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението.
Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е
приел, че деянието, извършено от обв. Ж. е съставомерно по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1 от НК, преценявайки, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога
случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е
указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. За да
се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този
смисъл е ТР № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
настоящия случай количеството и стойността на предмета на престъплението, като
един от обективните белези на деянието, не са високи - 2.054 грама амфетамин,
на стойност 61,62 лева. От значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е и обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, което сочи на неголяма
степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани
с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства,
свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за
това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият Ж. е млад човек,
който не е осъждан, трудово ангажиран, оказал е пълно съдействие на органите на
полицията, а също така пред първоинстанционния съд е изразил съжаление за
извършеното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
Правилен е и изводът, че от субективна страна обв. Ж. е извършил деянието
виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията му. Същият съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици.
Настоящият състав на БОС не
възприема доводите, изложени във въззивната жалба, свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Доводът е бил поддържан от защитата
пред първостепенния съд и е получил обоснован отговор за неприложимост на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради липса на изискуемите в текста предпоставки спрямо процесното
деяние. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена само в случаите когато обществената опасност като
елемент от състава на престъплението изобщо липсва или е незначителна. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая този законов текст е неприложим, поради факта,
че в настоящия случай не може да става въпрос за несъществена степен на
засягане на обекта на посегателство, предвид засегнатите обществени отношения и
последиците от извършването на деянието, свързани с риск от увреждане на
здравето на гражданите с възможни тежки последици. Въпреки, че количеството и
стойността на високорисковото наркотично вещество, държано от обв. Ж., не са високи, следва да се има предвид
високото съдържание на наркотичния активно действащ компонент, а именно 15,70%
и 17,70%. Всичко това сочи на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази
степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Поради това е неоснователна претенцията във въззивната жалба за
оправдаване на обвиняемия.
Позовавайки се на установената наказуемост на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК и на основание данните за съдимост на дееца, както и липсата на настъпили
от деянието съставомерни имуществени вреди, правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 78а от НК.
Определеното от първата
инстанция административно наказание глоба в минимално предвидения в чл. 78а,
ал. 1 от НК размер, а именно 1 000 (хиляда) лева се явява напълно справедливо и
съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца, както и с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Така
отмерена наложената санкция е достатъчна да мотивира обвиняемия Ж. да се
поправи, превъзпита, да преосмисли отношението си към правните норми,
регламентиращи контрола върху наркотичните вещества и забраната за тяхното
държане и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
В съответствие с разпоредбите на чл. 53 от НК, вр. чл. 354а, ал. 6 от НК първоинстанционният съд е
постановил какво да стане с веществените доказателства по делото.
С
оглед виновността на обвиняемия, правилно първостепенният съд е ангажирал
отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да
налагат изменяване на решението или неговото отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1072/20.08.2019 г., постановено по НАХД № 3468/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.