№ 538
гр. Сливен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230101026 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си
основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от
ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1
от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с
исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор
№ 214466 от 13.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от депозиране на исковата молба на 28.02.2025 година до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е получила в заем от ответното
дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 214466 от 13.07.2023
година, сключен по реда на ЗПФУР. Същата не получила екземпляр от
договора на траен носител, поради което се твърди, че същият е нищожен.
На 11.08.2023 година, ищцата платила на ответника сума в общ размер на
5474,35 лева, с което е погасила задълженията си по договора.
Предвид твърдяната нищожност се счита, че същата е дължала
единствено главницата по договора, като сумата в размер на 474,35 лева е
платена без основание и като такава подлежи на връщане.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
1
дружество да върне на ищцата сумата в размер на 474,35 лева, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба, до окончателното
плащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че
претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер
по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се
разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат
аргументи в тази насока.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което се признава извършеното в
хода на процеса плащане, но се претендират за присъждане направените по
делото разноски по инкорпориран в становището списък по чл. 80 от ГПК,
като се излагат съображения за дължимост.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава
извършено в хода на процеса плащане, удовлетвораващо ищцовите претенции
се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при
съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се
поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото,
претендирани от ищцовата страна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата е получила в заем от ответното
дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 214466 от 13.07.2023
година, сключен по реда на ЗПФУР. Не е спорно и обстоятелството, че на
11.08.2023 година, ищцата платила сума в общ размер на 5474,35 лева, с което
е погасила задълженията си по договора към ответника.
На 07.05.2025 година от ответника е постъпил отговор, вх. № 10388 по
входящия регистър на РС - Сливен, с който същия заявява, че признава
вземането на ищеца, представяйки като приложение на същия преводно
нареждане от 02.05.2025 година, удостоверяващо извършено доброволно
плащане в полза на ищеца на сумата 486,38 лева.
2
Исковата молба е заведена на 28.02.2025 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание правното си
основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от
ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1
от ЗЗП са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По
безспорен и категоричен начин се прие за установено, че в хода на процеса с
преводно нареждане от 02.05.2025 година е извършено доброволно плащане в
полза на ищеца на сумата 486,38 лева, представляваща претендирана като
недължимо платена сума по нищожен Договор № 214466 от 13.07.2023
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2025 година до
плащането й.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се има
предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на
исковата сума, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно
производство, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените
разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане
на исковата молба в размер на 51 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р.
Н. Р. по посочена допълнително банкова сметка следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца,
намалено до размер на 240,00 лева с включено ДДС.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
възраженията на ответника в тази насока са приети за основателни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Сливен, ................. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14
3
за осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 474.35 лева,
представляваща претендирана, като недължимо платена по нищожен Договор
№ 214466 от 13.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 28.02.2025 година до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, .................,
сумата 51 лева /петдесет и един лева /, представляваща разноски по делото за
държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив с адрес : гр. Пловдив,
ул.“Йоаким Груев“№ 41 по банкова клиентска сметка, открита на основание
чл. 39 от ЗА, която следва да посочи сумата 240,00 лева /двеста и
четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана
безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4