№ 1028
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕ.ЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430101557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЯНК. Г. В. с
ЕГН **********, адрес: гр.***, като родител и законен представител на
детето Е.Е. М.а, с ЕГН ********** срещу ЕФР. ЯФ. М. с ЕГН **********,
адрес: гр.*** иск с правно основание чл.150 СК за изменение на
присъдената в полза на детето с определение, постановено по гр.д. №
1571/2017 г. по описа на ПлРС, издръжка от 200 лева на 3500,00 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване
на причини за нейното отменяне или изменяне.
Твърди се в исковата молба, че са налице изменение на обстоятелствата –
нарастване на възрастта на детето, увеличената нужда от средства за храна,
облекло, пособия и учебници. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата моли съда да уважи предявения
иск. Излага, че детето се нуждае от средства, за да посещава частни уроци,
тъй като има затруднение с учебния материал. Сочи, че част от получаваните
от нея средства от миналата година са от КОВИД добавки, като към момента
са отпаднали. Твръди, че плаща ипотека на жилището, в което живеят
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал
отговор на ИМ. Оспорва размерът на предявения иск. Сочи, че към настоящия
момент размерът на минималната издръжка е в размер на 177,50 лева. Не
отрича факта, че от присъждане на предходната издръжка до настоящия
момент е минал дълъг период от време, както и, че са се променили социално-
икономическите отношения в страната. Навежда доводи, че с исковата молба
не са представени доказателства, които да обосноват извод за наличие на
трайно съществено измемение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на издържащото лице. Излага, че
1
дохода на майката е два пъти над минималната работна заплата, както и, че
плащаната досега издръжка на детето е над минимално установения за
страната. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твръди, че ищецът не е представил доказателства, обосноваващи извод, че са
налице предпоставките визирани в закона, за да се измени размера на
претендирата издръжка. Излага, че е видно, че ответникът не притежава
движими или недвижими вещи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение за раждане на детето Е.Е. М.а се
установява, че негови родители са Я.Г. М.а и ЕФР. ЯФ. М..
Установява се от представения по делото изпълнителен лист по г.д.
№1571/2017 г. по описа на ПлРС, че бащата ЕФР. ЯФ. М. е осъден да заплаща
в полза на детето си Е. месечна издръжка в размер на 200 лева.
Видно е от представеното по делото Удостоверение за брутен доход
№241/18.03.2022 г., издадено от МБАЛ Сърце и мозък какви са доходите на
ищцата една година преди завеждане на ИМ.
От служебно изисканите справки за ТД на ответника се установява, че
няма регистрирани ТД на името на ответника.
Установява се от постъпилото по делото писмо от ТД на НАП София,
че няма данни за декларирани движими или недвижими имоти на името на
ответника.
Видно е от постъпилата по делото информация от Столична община,
Дирекция Общински приходи, че на името на ответника: няма декларирани
имоти; няма декларирани МПС-та; няма декларирани патенти; няма
декларирано куче или туристически данък.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се сочи, че с оглед изменение в социално- икономическите условия
в страната и нарастващите с възрастта на детето нужди за задоволяване на
ежедневните му потребности е необходим по – голям финансов ресурс с цел
пълноценното му развитие като личност. Прави се извод, че следва да се
постанови решение, което да защити по – най- добър начин интересите на
детето Е..
Изслушано по делото е и детето Е.. Същото споделя, че от четири
години не е виждало баша си и, че той живеел в Република ***. Твърди, че
рядко общува с него. Излага, че същият не й изпраща подърци или колети.
Разказва, че среща трудности с учебния материал, като за да може да се
справи трябвало да ходи на частни уроци, които майка й не може да си
позволи. Излага, че няколко пъти ходила на уроци по математика и
английски, които стрували по 20 лева на час. Сочи, че за да се справи с
учебния материал следва да посещава поне три пъти в седмицата частни
уроци. Твърди, че е споменавала на баща си, че има нужда от пари за уроци,
2
но че той й казвал, че няма пари.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че родители на малолетното
дете Е.Е. М.а са Я.Г. М.а и ЕФР. ЯФ. М..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето в момента
е завършило пети клас. Установи се безспорно, че детето въпреки желанието
му и нуждата от посещаване на уроци с цел справяне с учебните занимания не
посещава такива, поради липса на средства от страна на своята майка.
Безспорно е по делото, че бащата плаща определената издръжка, както и, че в
дълъг период от време не е виждал своята дъщеря.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за
посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучението му.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали четири години - период, през който неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на която е в
момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически
пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За изминалия
период безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в
страната.
За да определи размера на нужната на децата издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
3
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 177,50 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през първото
тримесечие на 2022 г. /когато е подадена ИМ – 25.03.2022 г./ разходите
средно на едно лице в домакинство са в размер на 1 821,30 лева, от които,
като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, съобщения,
данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и
изплатени дългове общо в размер на 451,74 лева /които определено не са
относими към издръжката на едно дете/, може да се направи извод, че
реалната месечна издръжка на едно дете през един месец от това тримесечие,
без значение на възрастта му, е в размер на 456,52 лева /1 821,30 лв. минус
451,74 лева = 1369,56 лева : 3 = 456,52 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето Е. -
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, уроци и здравни потребности съдът приема, че необходимата
обща издръжка на същото, следва да се определи на 400,00 лева.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща
издръжка съдът съобрази факта, че по делото не са представени
доказателства, че същият работи по ТД или да има движими или недвижимо
имущество на свое име. Съобразно твърдението на дъщеря му същият работи
по строежи в Република ***. По делото не се установи и ответникът да дължи
издръжка по закон на други лица или пък да дава такава. Съдът счита, че
ответникът, който има безусловно задължение да издържа непълнолетното си
дете е в трудоспособна възраст и при желание от негова страна може да
осъществява трудова дейност и да реализира доходи в размер близък до
средния за страната, вкл. и в държавата, в която преимуществено пребивава,
чрез който да задоволява потребностите на своето дете. Фактът, че същият не
реализира официално доходи от трудова дейност не го освобождават от
задължението да осигурява нужната издръжка на своето дете. Отчитайки
посочените по - горе обстоятелства, както и, че майката е тази, която полага
4
постоянни и непосредствени грижи за детето и поема както предвидимите
разходи / осигуряване на жилище, плащане на битови сметки, купуване на
учебници и учебни помагала, дрехи, храна и др., - за закупуването, на които
няма спор, че бащата не помага/ и непредвидените и извънредни разходи,
свързани с отглеждането му, съдът счита, че бащата е този който следва да
поема по-голяма част от определения общ размер на издръжката. С
определяне на по – восок размер на дължимата от бащата издръжка детето ще
има възможност и да посещава допълнителни уроци, каквото е неговото
желание, но поради липса на средства –неизпълнимо. Поради изложеното
съдът намира, че от определения общ размер на нужната на детето издръжка
от 400,00 лева, бащата следва да поеме по – голямата част от нея – а именно -
300,00 лева.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 200 лв. на 300 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2022 г., до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне, като за горницата
до претендираната издръжка от 350 лева иска следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 144,00 лева,така и сумата от 257,14 лева,
представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение за особен
представител, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по гр.д.
№1571/2017 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от ЕФР. ЯФ. М. с ЕГН
**********, адрес: гр.*** в полза на детето на детето Е.Е. М.а, с ЕГН
**********, действащо чрез своята майка и законен представител ЯНК. Г. В.
с ЕГН ********** и двете с адрес: гр.***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на
същата, от 200.00 лева /двеста лева/ на 300.00 /триста/ лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2022 г. до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения размер от 300 лв. до претендирания размер
от 350 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЕФР. ЯФ. М. с ЕГН
**********, адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд
сумата от 401,14, представляваща дължима държавна такса по предявения
иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 07.07.2022 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6