№ 4215
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АБ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. Ш., с ЕГН ********** против наказателно
постановление №20-4332-014729/24.08.2020 г. на началник група към СДВР, отдел
Пътна полиция-СДВР, с което му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 250 лв. по чл. 638 ал. 1 т. 1 вр. чл. 461 т. 1 Кодекса за застраховането за
нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ.
В жалбата се излагат доводи, че на 18.07.2020 г. трябвало да предвижи
автомобила от ул.”Велбъжд” №36 до дома си, когато бил спрян от полицейските
служители и същите му съставили акт. На дата 30.07.2020 г. сключил застраховка „ГО”
за автомобила, а на дата 12.10.2021 г. го предал за скрап. Моли НП да бъде отменено.
Редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
След датата на съдебно заседание – 19.09.2022 г., на 21.09.2022 г. е постъпила
молба от жалбоподателя с рег.№197112/21.09.2022 г., /л.42 от делото/, с която моли
делото да „бъде допуснато за ново разглеждане, поради положителна проба за Ковид-
19 и провеждано лечение.”. Съдът е изпратил разпореждане от 27.09.2022 г. до
жалбоподателя с указания да представи в 3-дневен срок писмени доказателства за
заболяването си. Видно от отразеното в призовката от длъжностно лице по
призоваване, адресът е посетен на три различни дати, като жалбоподателят не е открит,
а при разговор с него по предоставения мобилен телефон, след направени уговорки за
1
получаване на съобщението – същият не се отзовава. В тази връзка съдът намира, че не
са налице представени доказателства за обективни причини, попречили на
жалбоподателя да се яви в с.з. на дата 19.09.2022 г., поради което не се налага
възобновяване на съдебното следствие.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 18.07.2020 г. около 13:38 часа свидетелите В. П. П. и С. М. С.ов се
намирали в района на в гр.София, ул.”История Славянобългарска”, пред
бензиностанция "ШЕЛ". Същите спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал
л.а. Фиат Брава с рег.№СА 1970 МТ, с посока на движение от ул.”Заводска” към
бул.”Ломско шосе”.
При проверката контролните органи установили, че жалбоподателят управлява
МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Свидетелят В. П. П. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в отдел Пътна
полиция-СДВР приел, че е налице нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ, като съставил и
връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №GA274855/18.07.2020 г.
Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от възможността,
предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган приел фактическата обстановка установена от контролните
органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно
описание на всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е
2
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретните законови
разпоредби, под които са субсумирани фактите, както и санкционните норми, въз
основа на които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормите, под
които същите са подведени и санкционните разпоредби, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: гласни – показанията на свидетелите В. П. П.
/актосъставител/ и С. М. С.ов, като съдът счита, че показанията им са обективни,
непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло. В тази насока
са и събраните писмени доказателства по делото – Заповед за ППАМ №1516/18.07.2020
г., удостоверение №0019994/12.10.2020 г. издадено на основание чл.19 ал.1 от Наредба
за излезлите от употреба МПС, застрахователна полица от 30.07.2020 г. на ЗД „Лев
Инс”, справка за собственост на МПС от централна база на АИС КАТ.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си, поради
което тяхното подробно обсъждане не се налага.
С оглед анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав намира, че по
делото безспорно се установи осъществяването от обективна страна състава на
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ. Съгласно тази
разпоредба, Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение".
От доказателствата по делото безспорно се установи, че към посочената дата -
18.07.2020 г. собственик на посоченото МПС е именно жалбоподателят, който не е
сключил валиден, действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Действително, на дата 30.07.2020 г. жалбоподателят
е сключил застраховка”ГО”със ЗД „Лев Инс”, валидна от 31.07.2020 г., но това е без
значение за съставомерността на нарушението, тъй като към датата на проверка от
контролните органи - такава е нямало. Без значение за предмета на делото е и
обстоятелството, че на 12.10.20201 г. Ш. е предал процесния автомобил л.а. Фиат
Брава с рег.№СА 1970 МТ за скрап, тъй като към датата на нарушението, да същия е
липсвала валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Административното нарушение е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС и собственик на автомобила е бил длъжен да знае,
че не притежава застраховка „ГО”, още повече, че за водача съществува задължение
при управление на МПС винаги да носи в себе си и да представя необходимите
документи, включително и талон за застраховка "ГО".
В разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 1 КЗ се предвижда, че на физическо лице, което
притежава МПС и не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание "глоба" в размер
на 250 лв. Тази хипотеза е приложима единствено, когато субектът на отговорността е
и собственик на МПС. В настоящия случай се установява, че автомобилът е бил
собственост именно на жалбоподателя, което е отразено и в АУАН, и в НП.
Обстоятелството на сключване на нова застраховка "Гражданска отговорност"
спрямо процесния автомобил по-късно същия ден след констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН не рефлектира върху съставомерността на процесното
административно нарушение, тъй като се явява последващ юридически факт, както
беше посочено по-горе.
В случая, съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно
нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Извършеното
административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Санкцията в
размер на 250 лв. е съобразена с абсолютно установения размер в КЗ, респ. не би могло
да се обсъжда нейното намаляване.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-4332-014729/24.08.2020 г.
на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на С. В. Ш., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. по чл.
638 ал. 1 т. 1 вр. чл. 461 т. 1 Кодекса за застраховането за нарушение на чл. 483 ал. 1 т.
1 КЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4