МОТИВИ
към присъда от 16.01.2017г. по НОХД № 6193 / 2016г. по
описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против Н.С.М. - ЕГН ********** престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това ,
че за периода от месец
юни 2016г. до месец октомври 2016г. включително, в гр. Варна след като бил
осъден с Определение по гр.д. № 3163 по описа за 2014г. на Районен съд- Варна,
24- ти състав, влязло в сила на 26.07.2014г., да издържа свой низходящ- С. Н.М.,
родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител Д.Б.Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно пет месечни вноски, всяка от които била
в размер на 120лв./ сто и двадесет лева/ или всички месечни вноски били в общ
размер на 600лв./ шестстотин лева/.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено
съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна
изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на
ВРП поддържа предявеното против подс. М. обвинение, счита че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства.С оглед на
представените доказателства за изплащане на дължимата сума в цялост, пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен , но да не му бъде налагано наказание.
Подс. М. участва
в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство той е потвърдил, че не е плащал дължимата на детето си издръжка поради финансови
затруднения.В хода в хода на съдебното следствие подс.М. признава вината си. В последната си дума
изразява съжаление и желание да изпълнява цялостно и в срок задължението
си.
Процесуалният представител на подс. М. - адв.Дичев моли предвид представените писмени
доказателства подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му бъде наложено
наказание в хипотезата на чл.183 ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подс. Н.М. и св.Д.Б. живеели във фактическо
съжителство от 2009г. , като на 03.05.2012г. се родила дъщеря им- С. Н.М..В
последствие отношенията им се влошили, поради което и през м.01.2014г. те се
разделили.Св.Б. депозирала пред ВРС искова молба, въз
основа на която било образувано гр.д. № 3163/2014г. по описа на ВРС, 24-ти
състав, относно определяне на привременни мерки за предоставяне на родителските
права, определяне на издръжка и режим на лични контакти по отношение на
детето.С Определение от 15-04.2014г., влязло в законна сила на 26.07.2014г. упражняването
на родителските права спрямо С. М. било предоставена на св.Б., а подс.М. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на
120лв. чрез нейната майка и законен представител с падеж
всяко 15-то число на месеца, за който
се дължи.На
22.01.2015г. срещу подс.М. бил издаден изпълнителен
лист, а на 11.03.2015г. против него било образувано ИД № 5040/2015г. за издръжка в размер на 120 лв. месечно, считано
от 11.03.2014г. в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.На
15.03.2015г. на подсъдимия била връчена покана за доброволно изпълнение.
Подс.М. на свой ред до м.май
2016г. изпълнявал задължението си заплащане за издръжка, като по банков път бил
изплатил общо 23 месечни вноски.От м.06.2016г. обаче той преустановил
плащанията.По този начин от м.06.2016г. до м.10.2016г той не изплатил пет
месечни вноски.Поради това св.Б. депозирала жалба до ВРП и било образувано
настоящото производство.
В хода на разследването
се установило, че в този период
подс.М. е работел по силата на
трудов договор към „Бумеранг шипинг"
ООД , че не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда"- Варна, както и че за него
в имотния регистър нямало данни за вписвания,
отбелязвания и заличавания на тежести и права
за него.
На 12.12.2016г. подс.М. по банков
път изплатил дължимите от него месечни вноски за издръжка на детето си в размер
на 600лв.
Подс. Н.С.М. е роден на ***г***, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи.Към
настоящият момент подс. М. не е бил
осъждан за извършени от него престъпления от общ
характер.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните,съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подс. М., както и от приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства-
платежно нареждане отг 12.12.2016г., така и от
писмените доказателства по досъдебно производство № 1679/2015г. по описа на ІІІ
РУ при ОД-МВР-Варна – жалба, заверени
копия от протокол по гр.д. № 3163/2014г. на ВРС, изпълнителен лист, банкови извлечения,
протоколи за разпит на свидетел, справки от СИС при ВРП, от ТД на НАП, Агенция
по вписванията, Дирекция „Бюро по
труда”, справка за съдимост и други,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс.
Н.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1
от НК, тъй като през периода от месец юни 2016г. до месец
октомври 2016г. включително, в гр. Варна, след като бил осъден с Определение по
гр. Д. № 3163 по описа за 2014г. на Районен съд – Варна, 24-ти състав, влязло в сила на 26.07.2014г., да издържа свой низходящ – С.
Н.М., родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител Д.Б.Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно пет месечни вноски, всяка в размер на
120 лв./ сто и двадесет лева/ на обща стойност 600 лв. /шестстотин лева/.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите му.
От субективна страна подс.
М. е действал с пряк умисъл, тъй като безусловно добре
е знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна
сума за издръжка на двамата си синове, съзнавал е, че неизпълнението на това
задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни
последици. Този извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в
трудоспособна възраст, не е страдал от заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи, напротив - определено е реализирал финансови
постъпления.Във всички случаи личните и финансови
взаимоотношения между родителите, независимо
дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на безусловното
задължение за заплащане на издръжка.
С оглед горното и като
прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по
см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна Н.М. за виновен
по предявеното му обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
Доколкото от
представените по делото доказателства се установи, че подс.
М. е изпълнил задължението си в цялост,
съдът приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.Съгласно този законов текст виновният
не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция
изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Съдът намира, че обстоятелството,
че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, както и че не са налице
доказателства, че за пострадалия са настъпили други вредни последици от
забавянето на плащането , обуславя приложението на тази привилегирована норма, от
която подс.М. не се е възползвал до този момент. Предвид гореизложеното
и на основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия
М. за виновен, но не му наложи наказание.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по
отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната
правов ред.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: