О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /03.02.2021 г., гр.
Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на двадесет трети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 314/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 2514/08.06.2020 г., подадена от П.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Страните са сключили граждански брак на 24.10.2003
г. в с. Житница, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 2/24.10.2003
г. от Кметство с. Житница. От брака си съпрузите имат родени две деца, които са
пълнолетни, а именно - дъщеря Деница Симеонова Иванова, родена на *** г. и син
Цветелин Симеонов И., роден на *** г. Съвместното съжителство на
страните започнало по настояване на родителите им още през 1996 г., когато
ищецът била на 16 години, а ответникът – на 20 години. Тогава бил изпълнен само
традиционен за семействата им ритуал, без официално да сключат граждански брак.
Страните заживели в дома на майката на ответника, като през 1998 г. се родила
дъщеря им Деница. През 1999 г. ответникът заминал да работи в Гърция с цел да
спестят пари и да си купят собствено жилище. През есента на същата година
ищецът заминала за Гърция при съпруга си за един месец, където забременяла с
второто им дете. След това се завърнала в България, като в дома на майката на
ответника отглеждала първото си дете и очаквала раждането на второто.
Съвместното съжителство на двете жени било трудно – майката на ответника не
проявявала разбиране към състоянието на ищеца, карала я да върши цялата
домакинска работа в къщи, като същевременно се оплаквала на съседи и познати и
наричала ищеца с обидни думи. През това време ответникът изпращал пари, но не
на ищеца, а на майка си, което още повече влошавало отношенията между двете.
Така ищецът и детето ѝ били зависими от благоволението на свекърва
ѝ да им осигурява дом и храна. Родителите на ищеца живеели в град
Белослав и ѝ помагали с каквото могат, но помощта не била голява, тъй
като и те самите имали затруднения. Няколко години, до завръщането на ответника
през 2003 г. от Гърция, ищецът и децата се издържали основно от социалната
помощ и майчинството, които тя получавала.
Когато се родило
второто им дете през 2000 г., първоначално в акта му за раждане било записано:
баща – „неизвестен”, защото ответникът не се бил връщал в България около четири
години. През 2003 той припознал детето и страните сключили граждански
брак. През същата 2003 година ищецът решила да помоли майка си временно да
гледа двете деца, за да може тя да замине заедно с оветника на работа в Гърция.
Майка ѝ се съгласяла тя заминала за Гърция, където живели и работили с
ответника на по три места. В резултат и още през месец декември 2003 г. събрали
пари и си купили къща в с. Житница. Парите обаче не достигнали да
направят ремонт и обзавеждане на къщата и затова С. заминал да работи в
Германия, а П. останала в закупената къща с двете деца. Тримата живеели много
бедно и дори мизерно, защото в къщата нямало добри хигиенни и битови условия.
Това била стара къща, която се нуждаела от основен ремонт, а заварените мебели
били крайно захабени и изпочупени. Ищецът се надявала, че съпругът ѝ
бързо ще си намери работа и ще успява да ѝ изпраща пари, за да може тя да
направи някои неотложни ремонти и да закупи необходими мебели. Той обаче отново започнал
да изпраща пари на майка си, а и на други негови роднини, но не и на нея. На
въпросите ѝ защо прави това, той не ѝ давал никакво обяснение и в
същото време я карал да иска пари от майка си.
Това продължило около осем години, след които ищецът разбрала, че С. живее в Германия
с друга жена на име Краси - през цялата 2011 г. и през 2012 г., като през същата 2012
г. той се разделил с тази жена, извинил се на ищеца и я поканил да заживеят
заедно, за да заздравят връзката си. Тя се съгласила и отишла при него в Германия без децата, където живели
в един дом и работили. Въпреки че положили усилия, те обаче
не могли да изгладят отношенията си и да поддръжат пълноценен брака
си, и затова през февруари 2014 г., се разделили фактически и окончателно.
Известно време след това ищецът си намерила приятел, с когото се разбирали
много добре, помагали си и се уважавали. Поради това
ищецът е категорична, че не желае да съжителства никога повече с ответника, който тя
определя, като човек с труден и несъвместим с нейния характер, мъж който се
съобразява и грижи за майка си, често
повишаващ топ, избухлив и нервен, неоправдано „стриктен”. Най - лошото в
отношенията им било липсата на всякакво доверие, настъпилото мълчание и
студенина.
Разривът в
чувствата и безвъзвратно влошените отношения между съпрузите направили
обективно невъзможно бъдещото им съжителство, като към настоящия момент отношенията им били окончателно н непоправимо
разстроени, а бракът им бил формален, изчерпан от дължимото според закона и
морала съдържание.
Предвид
изложеното, счита, че многобройните различия в характерите на
страните по делото, представите им за бъдещето, правят категорично невъзможно
преодоляването на различията помежду им и възстановяването на съпружеската общност между тях. Установилите
се несъвместими гледни точки, касаещи отношенията между съпрузите,
продължителното им разделно живеене през годините и фактическата им раздяла през
2014 г., която продължавала и понастоящем,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Моли съда да
прекрати с развод брака на страните, поради настъпилото негово дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
Относно
ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. Житница,
заявява, че съпрузите са го напуснали преди години и поради това ищецът няма
претенции за ползването му.
Моли съда
да постанови, че след прекратяването на брака ищецът ще възстанови предбрачното
си фамилно име – Радева.
С молба вх. № 2514/08.06.2020 г., подадена във връзка с
дадените от съда указания, уточнява, че не претендира заплащане на издръжка от
ответника. В същата заявява, че съпрузите нямат придобити по време на брака в
режим на СИО други недвижими имоти, освен посоченото в исковата молба жилище –
къща в с. Житница; нямат придобити по време на брака МПС и други движими вещи
на значителна стойност; нямат съвместни общи влогове, както и регистрирани на
тяхно име търговски дружества и не участват в такива, както и не притежават
дялове и акции в търговски дружества.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище
за допустимост на иска по чл. 49, ал. 1 от СК, като счита, че същият е
основателен. Не възразява страните да постигнат споразумение по въпросите,
изискуеми по чл. 51 от СК.
Заявява
претенция по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище.
Заявява, че
няма претенции за неуредени имуществени отношения с ищеца.
Правна квалификация на предявените искови претенции:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49,
ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак с развод поради настъпилото негово дълбоко и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината, съединен с претенция с
правна квалификация чл. 53 от СК за фамилното
име.
Претенцията на ответника,
инкорпорирана в отговора на исковата молба, за ползване на семейното жилище е с
правна квалификация чл. 56 от СК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът определя за безспорни между страните следните факти
и обстоятелства: че страните са в
брак и че са родители на две навършили пълнолетие деца, че от 2014 година са
във фактическа раздяла, че семейното жилище на съпрузите, находящо се в с.
Житница, е придобито от тях в режим на СИО.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, че от връзката им
имат родени две пълнолетни деца, осъществяването на
факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
фактическата раздяла между страните.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ответника, че следва да докаже положителните факти, на които би се
позовал.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца с исковата молба
писмени документи касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства по делото.
Следва да бъдат допуснати на ищеца
двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще се установяват
различни твърдени от нея факти и обстоятелства относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството
на брака между съпрузите и причините за това, датата на фактическата раздяла,
настъпилото отчуждение, правени ли са опити между съпрузите за заздравяване на брачните отношения и с какъв
резултат.
От страна на ответника доказателствени
искания не са направени.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 25.02.2021
г. от 09:30 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че при иск за
развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при
режим на довеждане, с показанията на които ще се установяват различни твърдени
от нея факти и обстоятелства относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака между
съпрузите и причините за това, датата на фактическата раздяла, настъпилото
отчуждение, правени ли са опити между съпрузите за заздравяване на брачните отношения и с какъв
резултат.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без
уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде връчен на страните, включително и
на посочения имейл адрес, а на ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на основание
чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения
проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: