Р
Е Ш Е Н И Е №
260046
гр. Пловдив, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на девети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при участието на секретаря Мариана
Апостолова, в присъствието на прокурора Виктор Янков, като разгледа
докладваното от съдия Рангелова НД/В/ № 513 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.2
от НПК.
Образувано е по искане на Главния
прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 1007/2020 г. по описа на РС-С. З. и частична отмяна на произнесеното по него влязло в сила на
14.05.2020 г. определение за одобряване на споразумение по реда на глава 29-та
НПК.
Главният
прокурор счита, че е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 НПК,
доколкото нормите на чл. 343г НК и на чл. 37, ал.1, т.7 НК не са приложени според техния
действителен смисъл. Това било така, тъй като към инкриминирания момент осъденият
не е бил правоспособен водач, следователно не е трябвало да му бъде определяно
наказанието лишаване от право на управление на МПС. Според искането районният
съд не бил съобразил и разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, като вместо да
предложи на страните промени в споразумението в горния смисъл, го е одобрил
изцяло. Искането е ПАС да възобнови делото и да измени атакуваното определение, като го отмени в частта
относно наказанието по чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК.
В съдебно заседание представителят на
Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него
съображения и предлага да се уважи.
Осъденият А. заяви желание да не присъства в
с.з. Упълномощеният от него адв. Б. изразява мнение, че атакуваното
споразумение е законосъобразно и следва да се потвърди в частта относно
определяне на кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е в полза на
осъдения, направено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр.
чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет
на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК,
поради което същото е допустимо, а разгледано по същество не е
основателно.
Районният съд не е допуснал
визираното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон. Това е
така, доколкото е имал основание да одобри споразумението за решаване на делото
по реда на глава 29-та НПК, включително в частта относно определеното кумулативно
наказание лишаване от право на управление на МПС. Видно от отразената в АУАН и
в Заповедта за прилагане на ПАМ записка, осъденият е управлявал МПС въз основа на
издадено на 21.02.2018 г. в Г. свидетелство за правоуправление за категория „В“
– с номер ***. В посочените документи не е записан срокът, за който е издадено,
но тъй като се касае за класически тип СУМПС, срокът не може да е по-малък от десет
години.
Следователно не
се потвърждава мнението на Главния прокурор, че А. не притежавал правото, от
което е бил лишен на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Той е имал
споменатото право, доколкото свидетелство за правоуправление, издадено от
държава-членка, има съответната валидност на територията на Б.за категорията,
за която е издадено (арг. от чл. 161, т. 5 ЗДвП).
Срокът на
коментираното наказание (една година и шест месеца) също е определен
законосъобразно, а именно според изискването по чл. 49 НК да бъде равен или над
срока на наказанието лишаване от свобода, който в случая е осем месеца.
Казано с други
думи, представеното за одобряване споразумение по първоинстанционното дело не е
противоречало на материалния наказателен закон в атакуваната част, респ.
одобряването му от районния съд по реда на глава 29-та НПК не е било в разрез с
процесуалните изисквания.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Главния прокурор
на РБългария за възобновяване на н.о.х.д. № 1007/19г. по описа на РС гр. С. З. и за отмяна
на постановеното по него определение за одобряване на споразумение в частта
относно наказанието по чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :