РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Плевен, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430103778 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от В. Й. К. от *** против „СИТИ КЕШ“ ООД
гр. София. В молбата се твърди, че на *** год. ищцата е сключила с ответника
договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че по силата на договора
ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в
размер на 1 100 лв. Твърди се, че кредитът се усвоява чрез предоставяне на
сумата в брой, кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40. 05 % и се погасява на 21 вноски съгласно погасителния план
към договора, като крайният падеж е на 19. 01. 2022 год. Твърди се, че
годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49. 62 %. Твърди се, че
общата дължима сума по договора е в размер на 1 321, 29 лв. Твърди се, че в
чл. 6 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави
на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора,
представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или
трето лице, което да сключи с кредитора договор за поръчителство, като се
задължи да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
1
дължими суми по кредита. Твърди се, че при неизпълнение на това
задължение в 3- дневен срок, съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 1 219, 71 лв., с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в приложение № *** към договора за кредит. Твърди се, че
неустойката в размер на 1 219, 71 лв. реално се явява част от задължението по
договора, с което общата дължима сума по договора става в размер на 2 541
лв. и същата сума е изцяло погасена от ищцата. Твърди се, че видно от
гореизложеното неустойката за непредоставяне на гаранция е начислена от
кредитора, включена е като част от всяка погасителна вноска в погасителния
план по договора и е погасена от ищцата. Твърди се, че клаузите, уговарящи
въпросната неустойка- чл. 6 и чл. 8 от договора- са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Твърди се, че още при сключване на договора
е била уговорена неустойка в размер на 92 % от общата дължима сума по
кредита за главница и лихва. Твърди се, че така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Твърди се, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Твърди се, че непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Твърди се, че макар и да
е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Твърди се, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Твърди се, че основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Твърди се, че всички тези обстоятелства в
2
съвкупност без никакво съмнение обосновават значително надхвърляне на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
уговорената неустойка по чл. 6 и чл. 8 от договора, което я прави
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД,
съответно нищожна. Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума
по договора за кредит, включително и претендираната неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 1 219, 71 лв., която обаче се явява
недължимо платена и следва да й се възстанови от ответника, тъй като е
претендирана и платена без основание. Твърди се, че на *** год. ищцата е
сключила с ответника договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че
по силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила
потребителски кредит в размер на 1 600 лв. Твърди се, че кредитът се усвоява
чрез предоставяне на сумата в брой и се олихвява с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40. 05 %. Твърди се, че кредитът се погасява на 21 вноски
съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж е на 21. 06.
2022 год., а годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49. 63 %.
Твърди се, че общата дължима сума по договора е в размер на 1 921, 92 лв.
Твърди се, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва
да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора,
представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или
едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за
поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя
за изпълнение на всички дължими суми по кредита. Твърди се, че при
неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 11 от
договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 753, 08 лв. с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № *** към
договора за кредит. Твърди се, че неустойката в размер на 1 753, 08 лв. реално
се явява част от задължението по договора, с което общата дължима сума по
договора става в размер на 3 675 лв. и същата сума е изцяло погасена от
ищцата. Твърди се, че видно от гореизложеното неустойката за
непредоставяне на гаранция е начислена от кредитора, включена е като част
от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора и е погасена от
ищцата. Твърди се, че клаузите, уговарящи въпросната неустойка- чл. 5 и чл.
11 от договора- са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Твърди
се, че още при сключване на договора е уговорена неустойка в размер на 92%
3
от общата дължима сума по кредита за главница и лихва. Твърди се, че така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Твърди се, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Твърди се, че непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Твърди се, че макар и да
е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Твърди се, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Твърди се, че основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Твърди се, че всички тези обстоятелства в
съвкупност без никакво съмнение обосновават значително надхвърляне на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
уговорената неустойка по чл. 5 и чл. 11 от договора, което я прави
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД,
съответно нищожна. Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума
по договора за кредит, включително и претендираната неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 1 753, 08 лв., която обаче се явява
недължимо платена и следва да й се възстанови от ответника, тъй като е
претендирана и платена без основание. В заключение ищцата моли съда да
постанови решение, с което прогласи за нищожни клаузите на чл. 6 и чл. 8 от
договор за потребителски кредит № ***/ *** год. и клаузите на чл. 5 и чл. 11
от договор за потребителски кредит № ***/ *** год. Отделно от това ищцата
моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 1 219, 71 лв.,
4
представляваща получена без основание сума по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., както и да й заплати сумата от 1 753, 08 лв.,
представляваща получена без основание сума по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
С определение от 21. 09. 2023 год. е допуснато изменение на
предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 753,
08 лв., представляваща получена без основание сума по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год., като размерът на иска е увеличен на
2 155, 89 лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26
от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на *** год. между „СИТИ КЕШ“ ООД гр.
София като кредитор и В. Й. К. от *** като кредитополучател е бил сключен
договор за потребителски кредит № ***. Видно е, че съгласно договора на
ищцата е бил предоставен кредит от 1 100 лв., който е следвало да се върне
на 21 двуседмични погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 05 %, а годишният процент
на разходите е в размер на 49. 62 %. Според чл. 6 от договора
кредитополучателят се задължава в тридневен срок от датата на сключване на
договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
поръчител, който следва да отговаря на определени условия, или банкова
гаранция. В чл. 8 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1 219, 71 лв., като същата се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита.
Безспорно по делото е, че на *** год. между „СИТИ КЕШ“ ООД гр.
София като кредитор и В. Й. К. от *** като кредитополучател е бил сключен
5
договор за потребителски кредит № ***. Видно е, че съгласно договора на
ищцата е бил предоставен кредит от 1 600 лв., който е следвало да се върне
на 21 двуседмични погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 05 %, а годишният процент
на разходите е в размер на 49. 63 %. Според чл. 5 от договора
кредитополучателят се задължава в тридневен срок от датата на сключване на
договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
поръчител, който следва да отговаря на определени условия, или банкова
гаранция. В чл. 11 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1 753, 08 лв., като същата се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита.
Основателен е доводът на ищцата, че така въведените клаузи за
неустойка са нищожни и като такива не са породили своите правни
последици. Процесната неустойка от двата договора за потребителски кредит
е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
на кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от
получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на
които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 100 лв. по първия договор
и 1 600 лв. по втория договор , а уговорената и начислена неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
1 219, 71 лв., съответно 1 753, 08 лв., т. е. в размер надвишаващ главницата по
кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение
на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се
получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на длъжника. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
6
на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение
на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем
парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците
от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че
изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда
7
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочените клаузи на чл. 6
и чл. 8 от договор за потребителски кредит № ***/ *** год. и чл. 5 и чл. 11 от
договор за потребителски кредит № ***/ *** год. се явяват нищожни и като
такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение. В тази насока е и признанието на иска в тази му част,
направено с отговора на исковата молба.
В заключение може да се обобщи, че предявените от В. Й. К.
отрицателни установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по- горе, клаузите за неустойка в процесните договори
за потребителски кредит са недействителни, а нищожното правно основание
се приравнява на липса на основание. Оттам платени без основание се явяват
внесените от ищцата суми за неустойка, които съгласно заключението на
вещото лице Т. И. са в размер на 1 219, 71 лв. по първия договор за кредит и
1 753, 08 лв. по втория договор за кредит. В заключението е отразено и
заплащането от страна на ищцата на такси в размер на 402, 81 лв. по втория
договор за кредит. Правното основание на тези такси в хода на съдебното
дирене не се установи, а и е очевидно, че събирането на същите влиза в явно
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК. С оглед на
това исковите претенции по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явяват основателни и
доказани до предявените размери и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 196, 24 лв., както и направените
разноски за вещо лице в размер на 250 лв. Няма основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото с извънсъдебното си
поведение /получаването без основание на определени парични суми и
отказът му доброволно да ги възстанови на ищцата/ ответникът е станал
причина за завеждането на настоящото дело.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
8
възнаграждение в размер общо на 2 937, 56 лв. Тук е мястото да се отбележи,
че по делото са предявени общо четири обективно съединени иска, като два
от тях са неоценяаеми и дължимото адвокатско възнаграждение по тях се
определя съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07.
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за
останалите две претенции приложение намира чл. 7 ал. 2 т. 2 от цитираната
наредба.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договор
за потребителски кредит № ***/ *** год., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД
гр. София като кредитор и В. Й. К. от *** като кредитополучател.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 5 и чл. 11 от договор
за потребителски кредит № ***/ *** год., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД
гр. София като кредитор и В. Й. К. от *** като кредитополучател.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на В. Й. К. от ***, ЕГН **********, сумата от 1 219, 71 лв.,
представляваща получена без основание сума по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /04. 07. 2023 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на В. Й. К. от ***, ЕГН **********, сумата от 2 155, 89 лв.,
представляваща получена без основание сума по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /04. 07. 2023 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.
П. П., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
9
размер на 196, 24 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на
250 лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на адв. Л. А. Г. от *** адвокатска колегия, ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 2 937, 56 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10