№ 112
гр. гр.Несебър, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:В.Вл.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело №
20242150200329 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „Г.Х.М.Е.М.” ЕООД, срещу наказателно постановление №
004186 от 11.03.2024г. на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол
със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, за
извършено нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 1000 лв. Жалбоподателят развива съображения за нарушена процедура във връзка с изготвянето
и връчването на АУАН. Твърди, че не е извършено соченото нарушение, тъй като е инициирана
процедура в Министерството на туризма за подновяване на категоризацията. Излага подробни
съображения в подкрепа на доводите си. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - директор на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
НП е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател – „Г.Х.М.Е.М.” ЕООД, стопанисва търговски обект – ЗХР
„Л.Б.“, представляващо прилежащо заведение към „Г.Х.С.В.“. От дружеството в Министерството
на туризма било подадено заявление-декларация с вх. № Т-81-00-187 от 07.06.2023г. за
потвърждаване на категория „пет звезди“ в посоченото заведение, с капацитет 40 места на закрито,
като на 05.07.2023г. била заплатена и такса за категоризация (платежно нареждане на л. 42 от
делото). В Министерството на туризма била открита процедура по категоризиране с издадено
1
временно удостоверение № РК-18-13171 – със срок на валидност 13.10.2024г., съгласно заповед №
Т-РД-15-85 от 13.06.2024г. Установява се още (от заявление-декларация на л. 43 – л. 44 от делото),
че за посочения бар било подадено и заявление за категоризация с вх. № Т-81-00-72 от 07.04.2022г.
Междувременно, на 17.08.2023г. св. К. К.Ч. (главен експерт в КЗП – РД гр. Бургас)
участвала в извършването на проверка в търговски обект – ЗХР „Л.Б.“, представляващо прилежащо
заведение към „Г.Х.С.В.“, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № К-2715243
от 17.08.2023г. (на л. 22 – л. 24 от делото). По време на проверката се констатирало, че в обекта се
извършва туристическа дейност, но липсва удостоверение за утвърдена категория. Констативният
протокол бил връчен на представител на дружеството жалбоподател, като било наредено на
29.08.2023г. в 10:10 часа управителят или упълномощено лице да се яви лично и да представи копия
на следните документи: удостоверение за категоризация и пълномощно. Впоследствие до
дружеството жалбоподател било изготвено уведомление (на л. 30 от делото) за явяване на
представител за съставяне на АУАН на 12.09.2023г. от 09:00 часа в офиса на КЗП – РД Бургас,
връчено на 05.09.2023г. на лице с фамилия „А.“ чрез „Български пощи“ ЕАД. На 13.09.2023г. от св.
К.Ч. бил съставен АУАН № 004186 в отсъствие на представител на дружеството. Впоследствие
АУАН бил връчен на лице на трудов договор при дружеството жалбоподател – на 18.09.2023г. – по
реда на чл. 232, ал. 4 от Закона за туризма. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет
на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 004186 от 13.09.2023г., доклад
от актосъставителя, констативен протокол № К-2715243 от 17.08.2023г., платежни бележки за
платена такса, писмо от Министерството на туризма, заповед № 7 от 06.01.2023г. на председателя
на КЗП, заповед № 563М от 01.07.2016г. на председателя на КЗП, 2 бр. докладни записки, фискален
бон, уведомление за съставяне на АУАН, ведно с доказателства за връчване.). Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител
– св. К.Ч., която потвърждава фактите, описани в констативния протокол и АУАН. Всички
доказателства са непротиворечиви и си кореспондират помежду си, поради което се налага извод,
че фактическата обстановка се е развила по описания начин. Установената фактическа обстановка
не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са концентрирани върху правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 7 от 06.01.2023г. на
председателя на КЗП на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Не се констатират сочените в жалбата нарушения във връзка със съставянето и връчването
на АУАН, тъй като показана за явяване на представител на дружеството е връчена надлежно на
05.09.2023г. (разписка на л. 31 от делото), поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 2 от
2
ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Спазени са и специалните правила на
чл. 232, ал. 4 от Закона за туризма за връчване на АУАН в търговския обект, на лице, което е в
трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, като в текста на АУАН са вписани имената
му и номер на трудовия договор. Следователно АУАН е съставен и връчен при спазване на
правилата за това.
Съдът счита, че обжалваното НП е материално незаконосъобразно. Съображенията за този
извод са следните:
Съгласно чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма на наказание подлежи лице, което предоставя
туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 -
3. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 17.08.2023г., в стопанисван от него обект, който
разполагал с 40 седящи места, не предоставил и не разполагал с удостоверение за утвърдена
категория или временно такова, съгласно изискванията на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Съдът намира, че така описаното в АУАН и НП поведение на наказаното лице не съставлява
нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. По делото се установява, че за посочения обект е
подадено заявление-декларация за потвърждаване на категория пет звезди, като същото е подадено
на 07.06.2023г. (при извършване на проверката). Т.е. – от постъпилото от Министерството на
туризма писмо (на л. 39 от делото) се установява, че към 07.06.2023г. обектът е бил категоризиран с
„пет звезди“, като е било подадено заявление за потвърждаване на тази категория, получило и
съответен входящ номер в Министерството. Установява се, че преписката към момента на
приключване на настоящото дело е била висяща, като междувременно (със заповед от 13.06.2024г.)
по нея е било издадено временно удостоверение, валидно до 13.10.2024г. Според чл. 133, ал. 3 от ЗТ
в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-
декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от
определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в
туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на обектите се прекратява с
изтичането на срока. Т.е. за жалбоподателя е съществувало задължение в посочения срок да
поднови удостоверението си за категоризация (което той очевидно е направил с оглед постъпилото
писмо от Министерството на туризма, с което това се потвърждава и представените доказателства
от жалбоподателя за платена такса, като тези действия са извършени преди проверката на КЗП).
Самата процедура по подновяване на удостоверенията за категоризация е уредена в чл. 133 от ЗТ.
Както се посочи - в срок до три месеца преди изтичането на срока лицето следва да декларира
желанието си по реда на чл. 133, ал. 3 от ЗТ. Съгласно чл. 133, ал. 4 ЗТ в случай че съответното
лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с
изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по
реда на чл. 129 и 130. В настоящия случай по делото се установява, че в изпълнение на чл. 133, ал.
3 ЗТ, в рамките на предвидените срокове, дружеството жалбоподател е подало до Министерството
на туризма заявление за потвърждаване категоризацията на обекта, във връзка с което впоследствие
е издадено и цитирано в писмото от Министерството временно удостоверение. Съгласно чл. 133,
ал. 7 ЗТ за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се
получава от лицето след връщане на предходно издаденото. Т.е. в процедурата по чл. 133 ЗТ
принципно не се изисква на търговеца да се издава временно удостоверение за категоризация, което
да бъде използвано от него до издаването на окончателно такова. Този извод следва и от изричната
норма на чл. 134, ал. 2 ЗТ, според която при промяна на категорията на обекта не се издава
временно удостоверение за категоризация. Същевременно в чл. 134, ал. 3 ЗТ е предвидено, че
3
издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за
категория. В подобен смисъл е и нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗТ, според която съответната
категория се прекратява с получаване на новото удостоверение - при подаване на заявление за
промяна на категорията на обекта. Съгласно чл. 137, ал. 2 ЗТ в случаите по ал. 1 категорията на
туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на
оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 137, ал. 3 ЗТ след прекратяване на
категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. От анализа на всички
цитирани норми може да се направи извод, че предходното издадено удостоверение (за което е
подадено заявление да бъде подновено) би прекратило действието си при реализирането на
съответните предвидени в ЗТ предпоставки и то след издаването на заповед от съответния
категоризиращ орган (за каквото заповед по делото няма данни – точно обратното от
Министерството на туризма се сочи, че е издадено временно удостоверение със срок на валидност
до 13.10.2024г.). Следователно към момента на проверката нито една от предпоставките, при които
удостоверението следва да се прекрати, не е била настъпила. Както се посочи от жалбоподателя е
била инициирана процедура по чл. 133 от ЗТ, която обаче към момента на проверката не е била
завършила. Дружеството е подало в рамките на необходимите срокове съответните документи, като
по независещи от него причини към август 2023г. от Министерството на туризма не е било налице
произнасяне. Ето защо към момента на проверката от КЗП не е било издадено ново удостоверение,
но жалбоподателят е изпълнил задълженията си по ЗТ във връзка с издаването на такова. По арг. от
чл. 134, ал. 3 ЗТ и чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗТ към момента на проверката предходното удостоверение все
още е действало. Изводите на наказващия орган, че към този момент за обекта не е имало
действащо удостоверение, не съответстват на цитираните законови норми. Т.е. не се установява
соченото в НП нарушение. При актуализация на вече издадено удостоверение административното
производство не се развива по реда на чл. 129 ЗТ, а по реда на чл. 133 и чл. 134 ЗТ. Този извод следа
и от изричните разпоредби на чл. 133, ал. 4 ЗТ и чл. 137, ал. 3 ЗТ, според които нова категория на
обекта следва да се определи по реда на чл. 129 ЗТ единствено след прекратяване на старата
категория. Докато старата категория не е прекратена процедурата се движи по реда на чл. 133 ЗТ, а
по този ред не се издава временно удостоверение по чл. 130, ал. 1 ЗТ. Ето защо към момента на
проверката предходното удостоверение е било актуално и жалбоподателят по никакъв начин не е
нарушил нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. За него не е съществувало задължение да притежава ново
удостоверение (още повече, че издаването на такова е изцяло в прерогативите на Министерството
на туризма, върху действията на който орган жалбоподателят няма власт). Налага се извод, че
наказващият орган не е следвало да го наказва за извършено нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗТ.
Касационната инстанция е формирала практика в същата насока – Решение № 806 от 27.07.2023г.
по КНАХД № 948/2023г. по описа на Административен съд Бургас.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Г.Х.М.Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ул. "О.П." № ****, Бизнес сграда "Р.Т.", ет. 1, наказателно постановление № 004186 от
11.03.2024г. на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със
седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
4
потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, за
извършено нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5