№ 20
гр. Варна, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502566 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №78270/14.11.2022г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против Разпореждане №
40001/01.11.2022г. по ч.гр.д. № 12965/2022г. по описа на ВРС, 17 състав, с
което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник С. Р. Х..
В частната жалба се цитира съдебна практика, касаеща изводи относно
редовността на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Считайки, че
е изпълнил указанията на заповедния съд, частният жалбоподател моли за
отмяна на разпореждането и произнасяне по същество на въпроса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по реда на чл. 410 и сл.
ГПК, по подадено заявление от 29.09.2022г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника С. Р. Х., за сумата от 6 024,81 лв. главница; сумата от 1
815,92 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 22.09.2017г. –
25.08.2019г.; сумата от 3 891,86 лв. обезщетение за забава за периода
23.09.2017г. – 27.09.2022г., които вземания произтичат от сключен между
потребителя и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
********** от 20.12.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя
с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /28.09.2022г./ до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 234,65 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението е представен горепосоченият договор за
потребителски кредит, ведно с приложенията към него.
С разпореждания от 30.09.2022г., 11.10.2022г. и 24.10.2022г. съдът е
оставял без движение подаденото заявление с указания към заявителя да
уточни дали претендираната главница включва само отпуснатата сума по
договора за кредит, или и други вземания; върху кои конкретно суми са
начислени претендираните договорна лихва и обезщетение за забава и как се
отнасят към всяко отделно вземане.
С уточняващите си молби заявителят е посочил, че предоставеният
кредит е в размер от 7474.01лв., от които отпуснат кредит от 5500лв.;
застраховка bank комбо живот от 580лв. и bank комбо безработица от
592.42лв., както и такса за оценка на риска от 800.79лв. Посочено е и, че
сумата от 6 024,81 лв. представлява частично претендирана главница.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал
изводи, че в заявлението не са ясно посочени и индивидуализирани отделните
вземания, както и са изложени мотиви за нищожност на част от клаузите на
сключения договор за кредит.
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено всяко вземане да
е индивидуализирано по основание и размер, съобразно чл.410, ал.2 ГПК, вр.
с чл.127, ал.1 ГПК.
В конкретния случай от уточняващите молби на заявителя става ясно, че
кредиторът е формирал главницата по кредита не само от заемната сума,
която е предоставил на кредитополучателя, но и включвайки суми, начислени
на още три различни основания – два вида застраховки и еднократна такса за
оценка на риска. Посочва обаче само първоначалния размер на всяко отделно
вземане, без да е ясно как е формирана остатъчната и заявена сума като
главница от 6024.81лв. Липсват твърдения за извършени погасявания от
длъжника и как те са отнасяни към задълженията по договора от кредитора,
както и каква част от сумата от 6024.81лв. е за главница, застраховки и такса
за оценка на риска. Не е посочено и каква част от претендираните договорна
лихва и обезщетение за забава е начислена върху всяко от четирите вземания,
включени в заявената главница. При неяснотата на формиране на сумата от
6024.81лв. е невъзможно и изчисление от съда относно това каква част от
лихвите се отнася до всяко от отделните вземания, включени в главницата.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в
отправеното искане, препятства защитата на длъжника в заповедното
производство, както и изискуемата проверка от съда за неравноправни клаузи
по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Също така, би затруднило евентуалното разглеждане
на установителния иск за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК,
доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото
заявление в предоставените срокове и съобразно дадените указания на
заявителя, подаденото заявление подлежи на отхвърляне съобразно чл.411,
ал.2, т.1 ГПК.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 40001/01.11.2022г. по ч.гр.д. №
12965/2022г. по описа на РС - Варна, 17 състав, с което е отхвърлено изцяло
подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. номер 66331/29.09.2022г.
срещу длъжник С. Р. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3