РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „А******, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр.Б**** , ж.к.”Е****, представлявано от А** Г.- управител, против Наказателно
постановление№ 42-0002269/07.09.2021г. на Директора на РД“Автомобилна
администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт. Поддържа се, че в
НП не е описано и посочено ясно от фактическа страна вмененото нарушение.
Алтернативно се застъпва становището, че не е извършено нарушение от страна на
жалбоподателя. Твърдят се процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател , редовно призовано не изпраща
представител и не изразява становище по същество.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е направено
възражение за прекомерност на разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 10.08.2021г., около 16.15 ч., в сградата на наказващият ОО”АА” Благоевград в
гр.Благоевград, бул.“Св.Д.Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-
жалбоподател, притежаващо Лиценз на общността за извършване на международен превоз
на товари с №18774.Проверката е осъществена от инспекторите М. и Р., като за нея
дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-
00-858 /62/28.07.2021 г, получено от упълномощено от дружеството лице – С.Г., с което са
изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно
описани в известието, като сред тях била и информация от дигиталния тахограф на МПС с
рег.№**** за период 06.09.2020 до 06.12.2020г. На 10.08.2021г. се явило упълномощеното
1
лице което представило част от изисканата документация, била представена и информация
от паметта на дигиталния тахограф, на диск, която обаче проверяващите отказали да
приемат, поради това, че не била на правилния формат, поради което и било прието, че
информацията от дигиталния тахограф на посоченото МПС не била представена.
Констатациите били отразени в КП и св.М. в присъствието на св.Р. и упълномощеното лице
съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение
№ 293939 от 10.08.2021г. в който констатираното било квалифицирано като нарушение по
чл.91в, т.2 от ЗАвП и документа е връчен срещу подпис на упълномощен представител на
дружеството /Пълномощно л.16/, който подписал акта, като посочил, че представя
информацията на диск. В законоустановения срок постъпила писмена молба от св.Г. с
приложен диск, чрез която са оспорени констатациите от проверката, като е посочено, че
информацията е представена, но проверяващите са отказали да я приемат, тъй като не се
разчитала.
Въз основа на този акт и след като приел възраженията за неоснователни, на 07.09.2021г.
Директора на РД“Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното Наказателно
постановление№ 42-0002269, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на управителя на 01.10.2021, като в законоустановения
срок е подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Р. същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка и документи, които
проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-жалбоподател.
Поддържат констатациите си. Конкретно св.М. уточнява, че е бил представен диск, на който
имало файлове, които обаче не били на правилния формат и не могли да се разчетат.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан св.Г., който чрез показанията си
установява своите действия, отношенията си с жалбоподателя, както и редът за уведомяване
в дружеството.
В хода на съдебното производство предвид констатирани документи на чужд език е
извършен превод на същите, от които се установява, че представляват международни
товарителници, установяващи извършени превози от дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
2
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.
Правилно е описано и мястото на нарушение. В случая дружеството е санкционирано за
нарушение, изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението
се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган, пред който е
било дължимо действието.Предвид обстоятелството, че контролът по прилагане
разпоредбите на ЗАвПр е възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация, в чиято структура съобразно устройствените правила е включена и
Регионална дирекция "Автомобилна администрация", -София, подпомагаща дейността на
Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на
Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване
на нарушението е именно мястото, където е следвало да бъдат представени според
посоченото документите, като съобразно и седалището и адрес на управление на
дружеството се установява, че попада в териториалния обхват на отдела, където е и
констатирано.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В случая съдът констатира, че начинът, по който е формулиране фактическото обвинение
води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това какво точно нарушение е
извършил жалбоподателя. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда
налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да
предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в
случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната
информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от
законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация
от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това. От
друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да
съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се
състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е
могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато
обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. На
следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в т.2 от ЗАвП превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта
на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху
записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт. Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по
3
соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да
тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно е определен. Наред с това,
тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено
административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя. Констатации
в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в
констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, което винаги е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и
непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл
Решение№1289/12.08.20г., постановено по кнахд№207/20 по описа на АС Благоевград/
На следващо място следва да бъде посочено, че цитираното в НП известие е изпратено на
основание чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г., според които при извършване на
проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с
елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в седемдневен срок от
получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА
„Автомобилна администрация“, поради което за изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да намери отражение и да бъде
посочен предоставения срок на дружеството за изпълнение на задължението по известието,
кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е свързано и с конкретната дата,
която е приета от наказаващия орган като начало на съставомерното бездействие, което в
случая не е сторено и не е намерило отражение в атакуваното наказателно постановление.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая според съда дори и при неяснота на
обвинението, не се установява обективираното в НП не представяне на информация.
Съгласно Наредба № Н-3 от 7.04.2009 г. на МТ, вр. Регламент ЕИО № 3821/85 превозвачите
са длъжни да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния
тахограф и да я предоставят за проверка при поискване от контролния орган /чл. 37 от
Наредба № Н-3/, а извлечените данни по ал. 1 се съхраняват в адреса на управление на
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка. Както в АУАН, така и в НП
не е вписано, че е представен електронен носител, което се установява от показанията на
св.М. и представените по делото писмени доказателства. В тази връзка, тъй като такива са
фактите по делото, за поведението на жалбоподателя, обективирано в АУАН и атакуваното
НП, съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 91в т.2. В правната уредба на ЗАвПр
и подзаконовите нормативни актове липсва изискване на какъв формат да се представя
исканата информация. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи,
че превозвачът е представил за проверка от контролните органи информацията, извлечена
от паметта на дигитален тахограф, монтиран на посочените МПС, и обстоятелството, че
компютъра на АНО не може да я разчете, не следва да се вменява като нарушение на
жалбоподателя.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице, както и предвид недоказаност на нарушението.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното наказателно
постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, и като взе
предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен превод на
документи, представени от наказващия орган в размер на 34 /тридесет и четири/ лв,
4
издателят на незаконосъобразния акт, в случая РД “Автомобилна администрация“, София
следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 34 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление№ 42-
0002269/07.09.2021г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на
„А****, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Б**** , ж.к.”Е**** ,
представлявано от А*** Г.- управител за административно нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен съд
гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 34 лв.
/тридесет и четири/ лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5