№ 2089
гр. Варна, 01.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500820 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. К. П. чрез адвокат
П. С. срещу решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 6541 по описа за 2021
г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е признато за установено между
страните по предявения от А. Н. Д. срещу Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. отрицателен
установителен иск, на основание член 124 от ГПК, че ответниците не са собственици при
следните квоти – 2/3 идеални части за Г. К. П. и по 1/6 идеална част за всеки от Д. П. Д. и К.
П. М. на реална част с площ от 306 кв.м, , представляваща 44,80 % от новообразуван имот №
501.101 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, землище на село Доброглед, община Аксаково,
целият с площ от 683 кв.м, при граници: север - улица, изток[1]- имот 501.1268. юг – имот
501.108, запад- имот 501.100, идентичен с поземлен имот № 101 по кадастралния план /КП/
на местност „Доброгледски лозя“ от 1988 г., записан с площ от 600 кв.м, при граници: имоти
№№ 102,108,100 и улица, която реална част заключена между точки с червено-син контур
А-Б-В на комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на лист 379 от
първоинстанционното дело, която приподписана от съда е неразделна част от решението, и
попадаща в границите на стар имот № 70 по помощния план към ПНИ, записан на А. С. П.,
на основание точка 3 от решение № 12240 от 07.08.1996 г. на Поземлена комисия –
Аксаково; както и са осъдени на основание член 78, алинея1 от ГПК Г. К. П., Д. П. Д. и К.
П. М. да заплатят на А. Н. Д. сумата от 1 410 лева разноски в пъровинстанционното съдебно
производство; като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на
страната на ответника Г. К. П. - М. В. М. и В. М. М..
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от
завеждане на настоящото производство, доколкото същият няма самостоятелни вещни права
1
върху процесния имот. Изложени са аргументи, че реституционното решение от което
ищеца черпи правата си е преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ с
„Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г., поради което и юридическия състав, от които
произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ. Сочи се
нищожност на решението на поземлената комисия № 12240 от 07.08.1996 г., поради наличие
на такова от 1993 г., а именно решение № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК –Аксаково, с което на
наследниците на А. П., между които и ищеца, е възстановено правото на собственост върху
същия имот, но с план за замеразделяне. Излага , че дори и да се приеме, че решение №
12240 от 07.08.1996 г. не е нищожно, ищецът не е доказал по безспорен начин, че
възстановеният имот по точка 3 от решението и стар имот № 70, отреден и записан на
наследодателя на ищеца по ПКП, са идентични. Излага се, че съдът неправилно е приел, че
преценката относно наличието на предпоставките на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и в частност относно наличието на сграда в имота. навеждат се доводи, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в имота към 01.03.1991 г. е
имало постройка. Оспорени са аргументите на съда и относно началния момент, от който за
ответника би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента, в който се
счита за завършена реституционната процедура - влизане в сила на ПНИ, като се твърди, че
решението на ПК –Аксаково от 07.08.1996 г. е постановено преди 30.07.1997 г., поради
което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към датата на подаване на
исковата молба в съда е изтекъл. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, а ако се
приеме, че същото е допустимо – да се отмени и постанови ново, с което искът да бъде
отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от третите лица – помагачи на страната на
ответниците, с който поддържат въззивната жалба.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2023 година
от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3