№ 511
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330208420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, ул. „Сребра“ № 2
представлявано от Г.Н.Г., чрез адв. Г.С. против Електронен фиш серия Г №
0033264 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), като се твърди при издаването му да са
допуснати съществени процесуални нарушения, но без да се сочат конкретни
пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Г.С., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира описанието на
нарушението в ЕФ да е неясно, което да ограничава правото на защита на
жалбоподателя да узнае за какво свое деяние е санкциониран. Твърди да
липсва и надлежна правна квалификация на нарушението, като взема
становище, че правното основание за налагане на санкцията е чл. 647, ал. 3 от
КЗ, а не посочената в електронния фиш разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б.,
1
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на
нарушението и размерът на имуществената санкция. Поддържа нарушението
да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за
употреба, преминало последваща метрологична проверка, както и да е
попълнен протокол за използването му. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш
е връчен на представител на жалбоподателя на 02.12.2021 г., установено от
разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 10.12.2021 г.
пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което срокът за обжалване е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.05.2021 г. в 20:48 часа в град Пловдив, на пътен възел Скобелева
майка, южно платно на надлеза и в посока изток се движил товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***. Управлението на автомобила на
посоченото място било заснето с автоматизирано техническо средство –
преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA. Собственик на
автомобила бил жалбоподателят „Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД.
Превозното средство било регистрирано на територията на Република
България с рег. № *** и към 20.05.2021 г. не било спряно от движение. Към
момента на заснемането му от мобилната система за видеоконтрол ARH CAM
S1 с фабр. № 11743CA за процесния товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ *** нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като последно
сключеният договор бил прекратен на дата 02.03.2021 г.
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя
„Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД бил издаден електронен фиш серия Г
№ 0033264, с който му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд (лист 12 от делото) се изяснява, че за МПС с рег.
№ *** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към дата 20.05.2021 г. Установява се още,
че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на
покритие 13.08.2020 г. и крайна дата на покритие 12.08.2021 г. е била
прекратена, считано от 02.03.2021 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост на жалбоподателя „Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД, а
регистрацията му е прекратена служебно на 27.05.2021 г.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-14862/25.05.2021 г. се установява, че на дата
20.05.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на работа
13:00 ч. и краен час на работа 23:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив,
пътен възел Скобелева майка, надлез, южно платно в посока от запад към
изток.
От снимка № 0567285 от радар с № 11743CA се изяснява, че е заснето
движението на автомобил с рег. № *** на дата 20.05.2021 г. в 20:48 часа и в
посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят „Предима Експрес – Георгиев С-ие“
СД е извършил административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От
обективна страна датата, а и точният час на извършване на нарушението се
установяват от заснетия от АТСС снимков материал, представляващ
веществено доказателствено средство. Управлението на автомобила е заснето
на 20.05.2021 г. в 20:48 часа. Мястото на извършване на нарушението се
установява от протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-
14862/25.05.2021 г., съгласно който за времето от 13:00 ч. до 23:00 ч. на
3
20.05.2021 г. контрол с техническото средство е осъществяван в град
Пловдив, на пътен възел Скобелева майка, надлез, южно платно в посока на
движение на контролираните МПС от запад към изток. Именно това място е
вписано като локация на заснемането на движението на процесния автомобил
и в приетата към доказателствените материали по делото снимка. На
следващо място от обективна страна се доказва и че притежаваният от
жалбоподателя товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *** е бил
регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от
движение към 20.05.2021 г. нито по искане на собственика, нито служебно от
органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от представената по
преписката справка от АИС-КАТ Регистрация, в която съгласно чл. 42 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за
датата и причината на спирането от движение. В случая от посочената
справка се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно на дата 27.05.2021 г. Следователно към датата на деянието –
20.05.2021 г., процесният товарен автомобил с рег. № *** е бил регистриран
на територията на страната. Доказва се и че към интересуващата делото дата
за този автомобил е нямало сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв договор
жалбоподателят е сключил на 11.08.2020 г. с начална дата на покритие 00:00
часа на 13.08.2020 г. и крайна дата – 23:59 часа на 12.08.2021 г. Този договор
е прекратен, считано от 00:00 часа на 02.03.2021 г. След този момент и до
датата на деянието не се установява да е имало следващ сключен договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Прекратяването на действието на сключения на 11.08.2020 г. застрахователен
договор се приравнява на неизпълнение на задължението за сключване на
договор по смисъла на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Това е така, тъй като от датата на
прекратяването занапред застрахователят престава да носи застрахователния
риск, което може да доведе до препятстване на възможността за евентуално
имуществено удовлетворяване на трети пострадали от ПТП лица. Именно в
това обстоятелство се изразява обществената опасност на нарушението. По
тези съображения съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят
„Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД не е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
деянието /20.05.2021 г./.
Доказано е и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
„Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ е със специален субект – собственикът на моторното
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
4
автомобилистите. По делото по категоричен начин се доказа, че собственик
на процесния автомобил към датата на деянието е бил жалбоподателят
„Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД съгласно приетата като писмено
доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не е и спорно
между страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи
застрахователен договор за задължителната застраховка по чл. 461, т. 1 от КЗ
и в случай на неизпълнение на това си задължение той следва да понесе
неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази
връзка ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил
фактическият водач на автомобила. Дори и МПС да е управлявано от трето
лице, то отново административнонаказателната отговорност следва да понесе
жалбоподателят в качеството си на собственик на автомобила, предоставил го
за управление на другиго, но без за него да има сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Нарушението е формално и от обективна
страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му
деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
С електронния фиш е ангажирана административнонаказателната
отговорност на събирателно дружество, което е юридическо лице.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата
на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на техни
задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им
(така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5
от 2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на
изследване в процеса.
Тъй като нарушението е установено чрез използване на автоматизирано
техническо средство или система – в случая на преносима система за контрол
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която
при функционирането си заснема статични изображения във вид на снимков
материал, то съдът при служебно извършената проверка намира, че са
спазени нормативните изисквания за използване на мобилно техническо
средство. На първо място снимковият материал по делото, съдържащ данни за
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, е
заснет от одобрен тип средство за измерване, използвано в срока на своята
валидност. Към датата на заснемане на нарушението конкретното техническо
средство с фабричен номер 11743CA е преминало последваща периодична
проверка и е доказано съответствието му с одобрения тип. Използваното
техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка съставен е протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно
е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
5
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено при
законосъобразно използване на мобилно техническо средство за
видеоконтрол.
Неоснователно е възражението да има неяснота какво по вид
административно нарушение е описано. Напротив, по ясен и недвусмислен
начин в обстоятелствената част на ЕФ е записано, че поведението, чрез което
е осъществено нарушението, е: „не е сключил ГО на автомобилистите “.
Описано е и специалното качество на жалбоподателя – юридическо лице
собственик на МПС, определящо го за годен субект на нарушението.
Надлежно индивидуализиран е и самият автомобил, при чието управление е
осъществено нарушението, чрез посочване на марка, модел, регистрационен
номер и неговия собственик. Датата, точният час, мястото и посоката на
движение са описани в обстоятелствената част, тъй като нарушението е
извършено, когато бъде установено управление на МПС, за което няма
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В тази връзка именно на така посочените време и място се
твърди автомобилът да е бил в движение, но без да е изпълнено условието за
наличен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърдяната от жалбоподателя неяснота в описанието, тъй като КЗ и ЗДвП
предвиждат различни състави на административни нарушения, не се споделя
от съда, тъй като за посочените в ЕФ време и място се твърди да е извършено
конкретно и едно единствено изпълнително деяние – управление на
автомобила при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При тези факти не възниква никакво съмнение или неяснота за какво
поведение е наложена имуществената санкция.
Неоснователно е и възражението за липса на надлежна правна
квалификация на извършеното нарушение. В случая материалноправното
задължение, което не е изпълнил жалбоподателят, е нормативно уредено с
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вменяваща в задължение на лицето,
което притежава моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това е и правната норма, приета за нарушена в обжалвания
електронен фиш. Дейността на наказващия орган не търпи критика, тъй като
фактите по делото са правилно подведени под съответстващата им правна
норма. Надлежно е определена и приложимата в случая санкционна
разпоредба на чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, които регламентират
следващите се неблагоприятни последици за нарушителя при неизпълнение
на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Направена е привръзка и с
разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ, регламентираща, че застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна. Настоящият
съдебен състав приема, че именно това е надлежната правна квалификация на
установените по делото факти, съдържаща както нарушеното
материалноправно задължение от дееца, така и неблагоприятните,
6
санкционни последици от факта на неизпълнението.
Несподелимо е становището на жалбоподателя, че правното основание за
налагане на имуществената санкция е разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, а
нейното непосочване съществено да опорочава съдържанието на електронния
фиш. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ съдържа общи процесуални правила
за реда за издаване и връчване на електронния фиш. Конкретните санкционни
последици, включително вида на наказанието и неговия размер, както и при
какво осъществено деяние се налагат те, са регламентирани с разпоредбите на
чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, поради което именно приложената от
административнонаказващия орган правна квалификация се явява пълна и
надлежна. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 329 от
23.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3074/2021 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив:
„Непосочването на чл. 647, ал. 3, пр.1-во КЗ в електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. Нормата на чл.647, ал.3,
пр.1-во КЗ препраща към ЗДвП по отношение условията и реда, по които се
издава електронен фиш в конкретната хипотеза на КЗ. … Правилно е
възприето от ПРС коректно посочена нарушената норма – чл.483, ал.1, т.1 КЗ,
вкл. санкционната – чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1 КЗ, предвиждаща фиксиран
размер на административната санкция“.
В хода на пренията жалбоподателят, обосновавайки поддържаната теза
за отмяна на ЕФ, се позовава и на Решение № 416 от 15.04.2021 г. по а.н.д. №
1522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. На първо място следва да се
отбележи, че същото е непроверено пред касационния съд и няма обвързваща
сила за съда. В посоченото съдебно решение са констатирани два порока,
послужили като основание за отмяна на електронния фиш. Фактите по
настоящото дело обаче показват, че нито един от тези пороци не е допуснат
при издаването на процесния електронен фиш. Така в цитираната от
жалбоподателя съдебна практика е прието, че надлежната санкционна
разпоредба за случаи като процесния е чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от
КЗ и че непосочването на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е съществен
недостатък. В обжалвания в настоящото производство Електронен фиш серия
Г № 0033264 приложената санкционна норма е именно тази, която е приета за
правилна в съдебното решение, на което се позовава жалбоподателят.
Другият порок, изведен в съдебната практика, на която се позовава
жалбоподателят, е, че от описанието на нарушението не е ставало ясно дали
към момента на извършването му МПС е било в движение. Такъв недостатък
липсва при описанието на процесното деяние. В обстоятелствената част на
ЕФ изрично е записано: „управлението е установено с АТС“. Следователно
присъства фактически извод на наказващия орган за това превозното средство
да е било управлявано и в движение към момента на установяване на
нарушението. Все в тази връзка по делото по категоричен начин е доказан и
фактът на управлението, като в снимка № 0567285, заснела товарния
автомобил с рег. № ***, е измерена скорост от 78 км/ч, с която той се е
7
движил. Следователно автомобилът е бил в движение. Съдебната практика,
на която се позовава жалбоподателят, е неприложима към процесния случай,
тъй като формираните там правни изводи са направени при различни факти.
Механичното пренасяне на правни изводи от един казус към друг в случая не
се споделя от съда поради различното съдържание на обжалваните
електронни фишове.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно
АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва
да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В процесната
хипотеза управлението на превозното средство без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е установено на
20.05.2021 г. От доказателствата по делото се установи, че срокът на
последно действалата застраховка не е изтекъл в кратък период преди
настоящото деяние. Застрахователният договор е бил прекратен още на
02.03.2021 г., което е повече от два месеца и половина преди датата на
нарушението, като през целия този период за автомобила не е имало сключен
и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а следователно не е било осигурено и задължителното
застрахователно покритие през този период. Нарушението е на поставяне в
опасност, която опасност в случая е съществувала към момента на
извършване на деянието, а именно от препятстване на възможността за
евентуално имуществено удовлетворяване на трети лица, пострадали от ПТП.
С факта на поставянето на другите участници в движението в такава опасност
деянието вече е разкрило типичната си степен на обществена опасност и това,
че конкретни вреди не са настъпили за никое лице, не обосновава само по
себе си маловажност на случая.
Видът и размерът на приложимата санкция са определени от
законодателя във фиксиран размер. При определянето и индивидуализацията
на наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
препраща към нормата по чл. 638, ал. 1 от КЗ. В случая правилно привръзката
е направена с т. 2 на чл. 638, ал. 1 от КЗ, тъй като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице, съответно
правилно по вид е наложена имуществена санкция, която е
индивидуализирана в единствения възможен размер от 2 000 лева. Липсва
правно основание и процесуална възможност за определяне на
имуществената санкция под предвидения най-нисък размер.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
8
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „Предима Експрес – Георгиев С-ие“ СД.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0033264 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
„ПРЕДИМА ЕКСПРЕС – ГЕОРГИЕВ С-ИЕ“ СД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Белозем, ул. „Сребра“ № 2,
представлявано от Г.Н.Г., на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „ПРЕДИМА ЕКСПРЕС – ГЕОРГИЕВ С-ИЕ“ СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, ул. „Сребра“ № 2,
9
представлявано от Г.Н.Г. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10