Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 30.09.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 30.09.2019 година
В името на народа
Тервелски районен съд в
открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия гр.дело No146 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното :
Гр. Дело №146 / 2019 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба
с вх. №968 от 18.04.2019 година „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез пълномощника си юрисконсулт Я.Н. срещу Г.В.А.
с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***.
Предявени са обективно и субективно свързани искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК и чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД ,във вр. С чл. 107 от Закона за енергетиката – за неплатена стойност на
употребена и незаплатена стойност на
ел.енергия.
Предявен е положителен установителен иск, с
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД , във вр. с чл. 107 от ЗЕ, като по
същия се претендира да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №27/2019 година по описа на
Тервелски районен съд – 23.01.2019 година, в полза на ищцовото
дружество съществува парично вземане против ответника-в размер, така както е посочено по исковата молба: 330,81
/триста и тридесет лева и 81ст./ лева,
явяваща се главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от
20.08.2018г.- 16.10.2018г. за обект с Аб.№********** в с.Орляк №2- ресторант по
кл. номер **********, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на заявлението 23.01.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
Предявен е акцесорен иск
с правно основание чл. 86
ал. 1 от ЗЗД за сумата от
8,20 /осем лева и 20ст./ лева, мораторна лихва за всяка една от
претендираните фактури с период от падежа на всяка една от тях до 11.01.2019г.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски по заповедното производство - 25,00/двадесет и
пет/лева-държавна такса и 50,00/петдесет/лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноски по
настоящото дело.
По
ч. гр. Дело № 27 / 2019
година настоящия ищец е
предявил заявление с правно основание
чл. 410 от ГПК за заплащане на
парични суми по едно периодично
задължение за неплатена стойност на употребена и неизплатена
стойност на ел.енергия.
По ч. гр. Дело № 27 / 2019
година по описа на РС Тервел
съдът е издал разпореждане № 81 от
28.01.2019 година, с което е
уважил заявлението.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 19 от 28.01.2019
година.
Именно невръчването на съдебните
книжа по ч. гр. Дело № 27 / 20189 година и е
предположило иницииране на установителен иск от кредитора по смисъла
на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.
С Разпореждане № 295 от 23.04.2019 година, съдът
приема следното :
Изиска и
приложи към настоящото дело
материалите съдържащи се по ч.
гр. Дело №27/2019 година по описа на ТРС .
Със
същото съдът разпореди препис
от исковата молба видно с
доказателствата да се изпратят
на ответника по делото .
По делото , предвид установеното,че ответника не е намерен на адреса съдът назначи особен представител
на ответника - адвокат В. Д. *** , като и на особения представител на ответника съдът
разпореди да се връчат съдебните книжа с правото по чл. 131
от ГПК .
По делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба - вх. № 1879 от 09.08.2019 година . С дадения
писмен отговор особения представител на ответника приема иска за допустим
и вероятно основателен .
По
делото ищцовата страна редовно
призована се представлява от
юрисконсулт Я. Н. .
Процесуалния представител на
ищеца подържа предявеният
иск, като моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че
ответника дължи на представляваното от нега дружество претендираната сума за използвана
но незаплатена ел.енергия. В съдебно заседание
процесуалния представител представя
справка от имотния регистър удостоверяваща че ответника е именно собственик на
електрифицирания обект .
По делото се явява особения представител на ответника
- адвокат В. Д. - в цялост ОСИ не
се оспорват , като представителя
подържа дадения свой писмен
отговор на исковата молба по който
иска се приема за допустим
и основателен по размер .
В Исковата молба са
обективирани твърдения за това
, че между страните има създадени облигационни отношения , като ответникът е
потребител на дружеството съгласно Закона за енергетиката, с Клиентски № **********, във връчка с продажба на ел. Енергия за
обект на потребление – имот находящ се в село Орляк,
общ. Тервел , № 2 - ресторант , заведен с абонатен
номер **********.
Страните
не спорят ,че тези облигационни отношения се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния
печат и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързат всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа
енергия за посочения по исковата молба
период за посочения електрифициран
обект , но от своя страна ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа
енергия по издадените му три броя данъчни
фактури.
Твърди се, че задължението е
индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в посочените данъчни фактури , както следва : данъчна
фактура с № ********** от
20.08.2018 година на стойност
172,60 лева, с падеж -
25.09.2018 година за периода от 05.07.2018 година до 04.08.2018
година , фактура с № ********** от 20.09.2019
година на стойност 139,21
лева , с падеж на
25.10.2019 година за периода от 05.08.2018 година до 04.09.2018
година и фактура с № ********** от
16.10.2018 година на
стойност 19,00 лева , с падеж на
16.10.2018 година .
В ИМ се твърди, че
задължението по описаната
фактура са станали изискуеми .
Съгл. Чл. 17
т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
елетрическа енергия на « Енерго –Про
Продажби « АД, приложеми към настоящия момент потребителя се задължава ... да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа еснергия в сроковете
и по начина определени
в тези Общи условия .
Разпоредбата на ал. 6 на
чл. 26 от Общи условия изрично
сочи , че потребителя са счита за надлежно уведомен , че дължи плащане
за използваната ел. Енергия в
посочените срокове , независимо
дали е получил
предварително уведомително писмо
за размер ана задължението , като и при това положение потребителя изпада в забава
след настъпването на падежа на
съответната фактура , без да е необходимо изпращането на изрична покана за
плащане на дължимите суми .
Съгл. Чл. 38 от Общите условия, потребителя на услугата дължи обезщетение за забава
в размер а законната лихва за
всеки просрочен ден .
Иска се : да бъде признато от
съда за установено между страните , че по Договор за продажба на ел.енергия
ответникът дължи на ищцовото
дружество , сумата ,както
следва :
330,81 /триста и тридесет
лева и 81ст./ лева, явяваща се
главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 20.08.2018г.-
16.10.2018г. за обект с Аб.№********** в с.Орляк №2- ресторант по
кл. номер **********, за което и задължение
са издадени данъчни
фактури , както следва : данъчна
фактура с № ********** от
20.08.2018 година на стойност
172,60 лева, с падеж -
25.09.2018 година за периода от 05.07.2018 година до 04.08.2018
година , фактура с № ********** от 20.09.2019
година на стойност 139,21
лева , с падеж на
25.10.2019 година за периода от 05.08.2018 година до 04.09.2018
година и фактура с № ********** от
16.10.2018 година на
стойност 19,00 лева , с падеж на
16.10.2018 година и е
начислена на длъжника –
настоящия ответник лихва за
същия период в размер на 8,20
лева - което и вземане е
претендирано от ищцовата страна
с подаването на заявлението
по реда на чл.
410 от ГПК на основание и на което
било образувано ч. Гр.
Дело №27/ 2019 година
по което и РС Тервел се е произнесъл
позитивно, съгласно претенцията на заявителя .
Претендират се и направените
разноски в заповедното и по настоящото
исковото производство.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства,
които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
С
оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с
правна квалификация по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107
ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл.
86 от ЗЗД. В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен
установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи
основанието на иска и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 27 / 2019 година
по описа на РС гр. Тервел се
установява, че заявлението е уважено с
Разпореждане № 81
от 28.01.2019 година . Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение от
№ 19
от 28.01.2019 година , с която съдът
заповядва на длъжника - настоящия
ответник , да заплати на ищцовото дружество посочената по
заявлението сума.
Заповедта не е редовно връчена на длъжника, което и обстоятелство е
провокирало настоящия ищец
да предяви настоящите
искове с депозираната исковата
молба .
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото, събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният иск за
установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е
основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Предмет на
иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск
кредитора - ищец следва да докаже
факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като книжата не са редовно връчени на длъжника ,
то ищцовата страна, която
не разполага с изпълнителен лист , в
настоящото производство следва да проведе
успешен установителен иск срещу ответника.
В тежест на ищцовата страна е да докаже фактите, пораждащи претендираното
право.
От
приетите и приобщени писмени доказателства се установи по несъмнен ред задължението на ответника
към ищцовото дружество . Не се спори ,че страните се намират за процесния
период в облигационни отношения.
Тези отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , които са общоизвестни и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи условия ищцовото
дружество е предоставяло ел.енергия на посочения електрифициран обект.
Задължението на абоната е индивидуализирано по размер, падеж и период на
отчитане в издадената данъчна фактура.
Задължението е изискуемо и е годно за принудително изпълнение по съдебен
ред. Предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните , за съда се налага извода, че
ответника е неизправен
длъжник за потребена
ел. Енергия за посочения париод, съгласно иддадените
фактури .
Ето защо, съдът намира, че главният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер.
Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана на същите основания .
След изтичане на падежа,
ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за
сумата по всяко едно от месечните задължения за което са издадени
данъчни фактури и същия дължи
обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. В този смисъл иска следва да се уважи за
предявения размер.
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в настоящето производство
разноски в размер на 75,00 лева /
седемдесет и пет / лева – внесена държавна такса и 300,00 лева разноски за особен представител на ответника заплатени от ищеца по делото.
С
оглед искането обективирано по
исковата молба , съдът на основание чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА
ПОМОЩ в сила от 01.01.2006 г.Приета с
ПМС № 4 от 06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28
Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г. определя и възнаграждение за
процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 / сто
/ лева .
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, претенцията на ищцовата страна
за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното
производства е основателна .Ответника
следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 25,00 / двадесет и пет / лева
-внесена държавна такса по
заповедното производство и 50,00 / петдесет /
лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено, по иска с
правно основание разпоредбата на чл.
422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и по акцесорния
иск за лихви с правно основание
чл. 86 от ЗЗД , в отношенията между страните – ищец –
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Георги Коршия от една страна и от друга страна – ответника – Г.В.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** –
абонат на ищеца за обект с Аб.№********** в с.Орляк №2- ресторант по
кл. номер **********,че към момента на
подаване на заявлението -
23.01.2019 година когато е образувано
ч. гр. Дело № 27 /
2019 година съществува
вземане на
ищеца срещу ответника
както следва:
330,81 /триста и тридесет лева и 81ст./ лева, явяваща се главница за незаплатена
ел.енергия по фактури за периода от 20.08.2018г.- 16.10.2018г. за обект с
Аб.№********** в с.Орляк №2- ресторант по кл. номер **********, ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението 23.01.2019
година до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 8,20 /осем лева и
20ст./ лева, мораторна лихва за всяка една от претендираните фактури с период
от падежа на всяка една от тях до 11.01.2019г. ,както и разноските
по ч. гр. Дело № 27 / 2019
година – сумата от 25,00 /
двадесет и пет / лева
заплатена държавна такса и
сумата от 50,00 / петдесет /
лева - възнаграждение за процесуални
представителство .
Осъжда Г.В.А. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Георги Коршия направените в настоящето
производство разноски в размер на 75,00 лева
/ седемнедесет и пет / лева – внесена държавна такса, 100,00 / сто
/ лева юрисконсултско
възнаграждение и
300,00 / триста / лева - разноски за особен представител назначен на
ответника .
След влизане в сила на настоящото решение, заверен препис
от него ведно с приложеното
ч. гр. Дело №27/2019 година
по описа на Тервелски районен съд
да се върне в деловодството на съда с препис
от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Районен съдия :