Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
...............2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Веселина Василева,
като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№435/2018г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №290 от 20.06.2018г.,
постановено по гр.д.№2324 по описа за 2017г. Районен съд - Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв.И.Х.М. със съдебен адрес:***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен
установителен иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците:
М.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** ***; В.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; А.Ц.В., ЕГН **********
с постоянен адрес ***.****; А.В.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.****,
че вземането им за главница в размер на 15 833.31 лева, визирано в
изпълнителен лист №100/23.07.2008г. е погасено по давност.
Въззивна жалба против
постановеното решение е подадена от Е.А.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв.И.Х.М., със съдебен адрес:***, с която обжалва същото като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че направените от
първоинстанционния съд изводи не кореспондират с фактическата обстановка по
изп.д.№646/2009 година. От приложените по делото доказателства било видно, че
последното валидно изпълнително действие
е предприето на 11.12.2009г., въпреки че не става ясно кое е това изпълнително
действие. Въззивникът се позовава на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС кои
изпълнителни действия не прекъсват
давността. Твърди, че в случая би следвало да се приеме, че вземането е погасено
по давност на 12.12.2014г., както е посочено в исковата молба.
Възразява,
че Районен съд – Ловеч неправилно приел, че с молба от 21.02.2013г. по
изп.д.№646/2009г. е прекъсната погасителната давност и същата не е изтекла към
датата на новообразуваното изп.д.№327/2017 година. От датата на образуване на
изп.д.№646/2009г. до 21.03.2013г. сочи, че от страна на взискателите не са подавани абсолютно никакви молби и не
са искани изпълнителни действия, което говори за дезинтересиране по движението
по изпълнителното дело. В изпълнителния процес няма предприети валидни
изпълнителни действия, въпреки придобитото недвижимо и движимо имущество от
страна на длъжника или да са поискали да се присъединят към други образувани
срещу длъжника изпълнителни дела. След съобщения от ДСИ: „Да посочат способи за
изпълнение”, на 21.02.2013г. от взискателите е постъпила молба с вх.№716 от
21.02.2013г. с искане: „Моля да се извърши справка по ИД №646/2009г. за
местоработата на длъжника и пътуванията му зад граница”. Тази молба първоинстанционният
съд е приел за валидно извършено изпълнително действие прекъсващо давността и
въз основа на което отхвърлил предявения иск. Извършването на справка съгласно
ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е изпълнително действие и не прекъсва давността.
Освен това прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Твърди, че в случая
т.нар.”перемпция” е настъпила на 12.12.2011г., при което няма как подадената от
взискателите молба на 21.02.1013г. да се счита за валидно извършено
изпълнително действие, дори в нея да се съдържат искания прекъсващи
погасителната давност.
Моли да се уважи предявения иск и
му се присъдят разноските по делото.
С
Определение № 1237 от 24.08.2018г. постановено по гр.д.№2324/2017г. Районен съд
– Ловеч на основание чл.227 от ГПК заличил като страна – ответник по делото А.В.В.,
ЕГН **********,***, починала на 15.07.2018г., като посочил, че не се налага
конституиране на наследниците й, тъй като същите са страни – ответници в
процеса.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от
въззиваемите не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивника,
чрез адв.И.М. *** поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
За въззиваемите се явява адв.Ф.Ф.
***. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на РС –
Ловеч.
Окръжен съд - Ловеч като
прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което като допустима следва да бъде разгледана по същество.
С оглед на
изложените в исковата молба твърдения и приложени по делото писмени доказателства
Окръжен съд – Ловеч намира за установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Е.А.М.,
ЕГН ********** срещу М.Ц.В., ЕГН **********, В.Ц.В., ЕГН **********, А.Ц.В.,
ЕГН ********** и А.В.В., ЕГН **********,***, /починала на 15.07.2018г., след
постановяване на първоинстанционното решение/, като е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че
вземането за главница в размер на 15 833.31 лева, визирано в изпълнителен
лист №100/23.07.2008г. е погасено по давност, с произтичащите от това законови
последици. Моли да му се присъдят разноските по делото. Ищецът твърди, че на 11.10.2017г.
е получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ при Районен съд - Ловеч, с
взискатели ответниците, по който повод срещу него е образувано изп.д.№20174310400327.
В поканата е посочено, че задължението му произтича от изпълнителен лист издаден
по НОХД №393/2006г. на ОС - Ловеч и е в размер на 15 833.31 лева главница,
23 952.69 лева лихви, 100.00 лева неолихвяема сума, 84.00 лева разноски по
изп.д., както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC - Ловеч в
размер на 3 135.79 лева или общото задължение по изпълнителното дело към
29.09.2017г. е в размер на 43 105.79 лева. Ищецът сочи, че след справка в
деловодството на съдебно-изпълнителна служба е установил, че непосредствено
след издаване на изпълнителен лист №100/23.07.2008г. е било образувано друго
изпълнително дело срещу него, а именно изп.д.№646/2009г. по описа на СИС при PC
– Ловеч, но същото е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради
неизвършване на действия за период по-голям от две години, като на 11.07.2017г.
е издадено постановление за прекратяване, в което е посочено, че последното
изпълнително действие е от 11.12.2009 година. На гърба на изпълнителния лист е
посочена датата на последното изпълнително действие и основанието за
прекратяване – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението за прекратяване надлежно
е изпратено до всички взискатели без същите да са го обжалвали.
На 21.09.2017г. е върнат
оригинала на изпълнителния лист, като с молба от 26.09.2017г. взискатели са
поискали да бъде образувано ново изпълнително дело, въз основа на същия
изпълнителен лист №100/23.07.2008 година. Ищецът сочи, че вземанията за
непозволено увреждане се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок на
основание чл.110 от ЗЗД. В случая вземането по изпълнителния лист е установено
със съдебен акт, поради което на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД новата давност,
след спирането и прекъсването, всякога е пет години. Възразява, че по
изпълнителен лист №100/23.07.2008г. с размер на главницата 15 833.31 лева
е изтекла погасителната давност преди образуване на новото изп.д. №20174310400327
на ДСИ при РС – Ловеч.С оглед на изложеното предявява настоящия иск за
установяване, че не дължи вземането по изпълнителния лист.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответниците не е депозиран отговор.
В съдебно
заседание е поддържана исковата молба, а от ответниците са се явили М.В. и А.В.,
които са заявили, че не са получили
обезщетение от ищеца.
Настоящата
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията изложени в жалбата, становищата
на страните в хода на производството и събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на
правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се
установява следното:
Районен съд – Ловеч с изготвения доклад по делото е
разпределил на ответниците тежестта на доказване - да докажат факта, че в качеството на взискатели по
образуваното изпълнително дело имат
вземане, по отношение на което не е изтекла давността, т.е. да докажат, че същата е спирана или
прекъсвана с предприетите от тях изпълнителни действия за принудително
изпълнение или с други действия.
По молба с вх.№2494 от 26.09.2017г.
подадена от М.Ц.В., ЕГН **********, В.Ц.В.,
ЕГН **********, А.Ц.В., ЕГН ********** и А.В.В., ЕГН ********** е
образувано изп.д.№327/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч по изпълнителен
лист издаден по НОХД №393/2006г. на ОС – Ловеч. На основание чл.428, ал.1 от ГПК е разпоредено на длъжника Е.А.М. да се изпрати покана за доброволно
изпълнение. Поканата е връчена на 09.10.2017 година.
Преди това производство, въз
основа на същия изпълнителен лист издаден
след влязла в законна сила присъда по НОХД №393/2006г. на ОС - Ловеч, с която ищеца е
осъден да заплати на тримата ответници по 10 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата 1 000.00 лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2004г. до окончателното
изплащане и 100.00 лева разноски по делото по молба на А.В.В., ЕГН **********, М.Ц.В., ЕГН ********** и Ц.В. Г., ЕГН ********** на
10.12.2009г. е образувано
изп.д.№646/2009г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч. С молбата е
направено искане за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
като е посочено, че по-късно ще се посочи начина на изпълнение.
Призовката
за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника, тъй като по сведение на
близките същия се намира в чужбина, при което ДСИ е искал справка от ОД на МВР – Ловеч, от която се установяват 10
резултата по метода „анализ на риска”
излизания /първото на 16.03.2009г./ и влизане на територията на Р
България.
Към писмо с изх.№10558-1 от
18.12.2009г. е приложено удостоверение издадено от ТД на НАП, че лицето Е.А.М.
не притежава недвижими имоти, движими вещи, няма сключени трудови договори.
От
удостоверение изх.№01609031179 от 21.12.2009г. на ТД на НАП се установява, че
длъжникът няма публични задължения.
От
удостоверение изх.№50-22978 от 23.12.2009г. на АДВ е видно, че за длъжника има
данни за публични вземания установени от съдилищата, от които главница: 1300.00
лева, лихва 304.22 лева, нелихвена част 700.00 лева и 4.00 лева разноски.
С
изх.№МДТ 1966 от 18.12.2009г. Община Ловеч е уведомила ДСИ, че лицето Е.А.М.
няма декларирано движимо и недвижимо имущество по ЗМДТ на територията на Община Ловеч.
Държавата на 07.01.2010г. е
присъединена като взискател по делото.
С писма
от 07.01.2010г. ДСИ е уведомил взискателите да изразят становище по хода на
изп.д.№646/2009 година.
С писма
от 08.02.2013г. ДСИ отново е уведомил взискателите да изразят становище по хода
на изп.д.№646/2009 година.
С вх. №716/21.02.2013г. е постъпила молба от А.В.В., Ц. В.
Г. и М.Ц.В. с искане да се
извърши справка за местоработата на длъжника и пътуванията му зад граница.
С Постановление от 11.07.2017г.,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ДСИ при Районен съд – Ловеч е прекратил
изп.д.№646/2009г., за което взискателите
са уведомени. Срещу постановлението за прекратяване не са постъпили жалби.
С вх.2469 от 21.09.2017г. е постъпила
молба от М.Ц.В., В.Ц.В., А.Ц.В. и А.В.В.
с искане да им бъде върнат оригинала на изпълнителен лист по изп.д.№646/2009
година. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, от което се
установява, че Ц. В. Г. е починал на 21.08.2010г. и оставил за наследници В.Ц.В., М.Ц.В. и А.Ц.В.. На гърба на молбата
е направено отбелязване, че изпълнителния лист е получен в оригинал на
26.09.2017 година.
Спорният
по делото въпрос е съществуването на задълженията, по отношение на които е
предприето принудително изпълнение от страна на ответниците, което ищецът в
качеството на длъжник оспорва, като твърди че към датата на образуване на
изп.д.№20174310400327 – 26.09.2017г. вземането по изпълнителен лист №100 от
23.07.2008г. е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност.
В молбата за образуване на изп.д.№646/2009г. на ДСИ при
Районен съд – Ловеч взискателите не са посочили валиден способ за изпълнение,
като са поискали да се изпрати покана за доброволно изпълнение и да се проучи
имущественото състояние на длъжника. При извършеното проучване не е установено
длъжника да има сключен трудов договор или недвижимо и движимо имущество. Нещо
повече с писма от 07.01.2010г. и от
16.01.2013г. ДСИ е уведомявал
взискателите да вземат становище по хода на изпълнителното
дело и да посочат способ за изпълнение.
С молбата с вх.№716 от 21.02.2013г. взискателите са поискали
ДСИ на извърши справка за местоработата
на длъжника и пътуванията му зад граница, но без да посочат изпълнителен
способ. Първоинстанционният съд е приел, че това искане е направено с оглед
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като е
установено, че други изпълнителни способи като запор и възбрана, поради липсата
на имущество, не могат да бъдат наложени. Този извод на съда е в противоречие
на разпоредбата на чл.426, ал.2 от ГПК, съгласно която взискателят посочва
начина на изпълнение.
За разлика от исковия процес висящността на
изпълнителното производство се поддържа от взискателя. В негова тежест е да
следи за насочване на изпълнението и наличие на резултати. С подадената на
21.02.2013г. молба настоящата инстанция не приема, че са предприети действия за
принудително изпълнение по чл.116, б”в” от ЗЗД и е настъпило прекъсване на
давността.
Изложената от ищеца теза, че изп.д.№646/2009г. е
прекратено по силата на настъпила „перемция” е основателна и доказана. За да
издаде Постановление за прекратяване на изпълнителното производство ДСИ се е
позовал на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е приел, че
поисканото и предприето изпълнително действие е от 11.12.2009г. – датата на
образуване на изпълнителното производство.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г.
на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК изпълнителни действия (независимо дали
са поискани от взискателя или са
предприети по инициатива на съдебния изпълнител) представляват: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са
изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки (както в случая), набавянето на
документи и други.
В първоинстанционното производство явилите се лично
ответници М.Ц.В., В.Ц.В., А.Ц.В. не са
навеждали твърдения какви действия са предприети по изпълнението и кое от тях е
последното, с което да е прекъсната погасителната давност.
Прилагането на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
санкция за пасивното поведение на взискателя. Взискателят не се освобождава от
задължението да иска извършването на изпълнителни действия и да поддържа
висящността на процеса с оглед на определените със закона срокове. В настоящето
производство взискателите са проявили пасивно поведение в продължение на две
години, с което е осъществен фактическия състав на посочената разпоредба и
изпълнителното производство е прекратено.
Съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД течението на погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Времето изтекло до прекъсването на давността се заличава и по силата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, за което по делото
няма спор, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая след образуването на изп.д.№646/2009г. и
постановено разпореждане на 11.12.2009г., в рамките на две години не са били
предприети изпълнителни действия в образуваното изпълнително производство и
същото е прекратено. Прекратяването с Постановление от 11.07.2017г. не рефлектира
върху датата, от която се счита началото на давностния срок.
В случая погасителния давностен срок е започнал да тече
на 11.12.2009г. и е изтекъл на 11.12.2014г. или преди датата на която е
подадена молба с вх.№2494 от 26.09.2017г., по който повод е образувано изп.д.№20174310400327 на ДСИ при Районен съд –
Ловеч. При този извод предявеният отрицателен установителен иск, че вземането
за главница в размер на 15 833.31 лева по изпълнителен лист №100 от
23.07.2008г. е недължимо, е основателен, затова обжалваното решение, с
което е отхвърлен иска е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени
изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените пред двете инстанции разноски, от които пред Районен съд – Ловеч държавна такса за
образуване на делото 633.33 лева, адвокатско възнаграждение в размер на
1 200.00 лева и пред Окръжен съд – Ловеч държавна такса в размер на 316.67
лева или общо сумата 2 150.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №290 от 20.06.2018г., постановено по
гр.д.№2324 по описа за 2017г. на Районен съд – Ловеч, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на М.Ц.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ****; В.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; А.Ц.В.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***.******вземането за главница в размер на
15 833.31 лева по изпълнителен лист №100 от 23.07.2008г. и образувано
изп.д.№20174310400327 на ДСИ при Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
******; В.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; А.Ц.В., ЕГН **********
с постоянен адрес ******** да заплатят на Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** направените в двете инстанции
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 150.00
/две хиляди сто и петдесет лева/
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: