№ 143
от 21.05.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ С.
при секретар Ирена С.а, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 478 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от К.Г.Т., с
ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния ѝ представител по
пълномощие адвокат В.В., срещу Заповед № РД-04-1047/29.09.2020 г. на кмета на община
Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал.
1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ ѝ е
наредено в 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта да премахне незаконен строеж:
„Постройка на допълващо застрояване”, изграден на границата между урегулиран
поземлен имот (УПИ) IХ-5966 и УПИ Х-5965 по плана на гр. Кюстендил за ЦГЧ. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146,
т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът – кметът на община Кюстендил, чрез процесуалните си представители по пълномощие юрисконсулт М. Ц. и юрисконсулт К. С. оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
К.Т. е
придобила собствеността по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 41112.503.110 по кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо имота – със Заповед № КД-14-10-267/29.07.2009 г. на началника на
СГКК – Кюстендил, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Хан Крум” № 31, ведно с построените в имота сгради с идентификатор
41112.503.110.1, 41112.503.110.2 и 41112.503.110.3, всяка с предназначение –
жилищна сграда (еднофамилна).
Във връзка с молба с вх. № 94-00-1560/15.05.2020 г. по описа на Община Кюстендил от Б. Д. Н. за извършване на проверка относно строителство в ПИ с идентификатор 41112.503.110 служители от отдел „Контрол по строителството” в дирекция „Устройство на територията, проектиране, строителен контрол и кадастър” при Община Кюстендил са извършили на 30.07.2020 г. проверка на място, в присъствието на К.Т., на строеж: „Постройка на допълващо застрояване”, находящ се в горепосочения ПИ. При проверката е установено, че строежът представлява постройка на допълващо застрояване, изградена в УПИ IХ-5966 (ПИ с идентификатор 41112.503.110), с размери 2.20 м/7.00 м и височина 2.00/2.30 м, измерена от нивото на прилежащия терен, разположена на границата на УПИ IХ-5966 и УПИ Х-5965, на разстояние 30.60 м от външната граница на имота – ул. „Хан Крум”, носещата конструкция е дървена, с едноскатен покрив с наклон към УПИ IХ-5966, с дъсчена и ламаринена обшивка на ограждащите стени, като строежът е в завършен вид и по данни на Т. е изграден през 1959 г. Проверяващите са приели, че сградата е изградена без необходимите строителни книжа и документи, в несъответствие с действащия подробен устройствен план (ПУП), на правилата и нормите на застрояване, без съгласие на съседите, на вътрешната регулационна линия между двата имота, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. За констатациите от проверката в присъствието на Т. е съставен Констативен акт № 7/30.07.2020 г. за започване на производство по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ – за премахване на строежа. Неразделна част от констативния акт са извадка от преходен ПУП за ЦГЧ, одобрен със Заповед № 688/19.07.1960 г., извадка от действащия ПУП за ЦГЧ, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г., нотариално заверената декларация от Т. и снимков материал. С възражение с вх. № 94-00-1560/05.08.2020 г. Т. оспорва констатациите в акта. Твърди, че одобреният със Заповед № 925/02.06.1993 г. на кмета на община Кюстендил градоустройствен план е обжалван от родителите ѝ, като собственици на УПИ IХ-5966 в кв. 292, по отношение на имотните граници и застрояването и заповедта е отменена с влязло в сила решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 28.02.1994 г. по гр. дело № 244/1993 г. по описа на съда, в частта, касаеща имотните граници и застрояването. В представената от нея пред административния орган с възражение с вх. № 94-00-1560/26.05.2020 г. нотариално заверена декларация с рег. № 1895/26.05.2020 г. сочи, че сградите в поземления имот са съществували преди покупката на същия от родителите ѝ през 1959 г., като за сградата с идентификатор 41112.503.110.1 притежава удостоверение за търпимост с изх. № 94-К-158/14.07.2010 г., за сграда с идентификатор 41112.503.110.2 притежава одобрен проект, съгласуван с арх. Г. К. от 10.04.1957 г. с № 386, а сградата с идентификатор 41112.503.110.3 е описана в нотариалния акт за покупка от 1959 г. като пристройка и ѝ е направен ремонт между 1966 г. и 1968 г. със съгласие на съседите и общината, както и че съществуващите преди покупката на имота от родителите ѝ през 1959 г. навеси са изградени преди 1959 г. и една част от тях са премахнати през 2010 г. поради амортизация. В декларацията е посочено и че с отговор от Община Кюстендил във връзка с подадено от нея заявление ѝ се позволява да ремонтира и „останалата малка част от този навес”. Административният орган не е уважил възраженията на Т. и на 29.09.2020 г. е издал оспорената заповед. Приел е, че строежът е незаконен, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. С оглед приетото от органа време на изграждане на строежа – след 2010 г., в заповедта са изложени съображения и за липса на търпимост на същия по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Заповедта е връчена на Т. на 06.10.2020 г., а процесната жалбата е подадена на 19.10.2020 г. (по пощата).
С решение, постановено на 28.02.1994 г. по гр. дело № 244/1993 г., неподлежащо на обжалване, Окръжен съд – Кюстендил е отмененил Заповед № 925/02.08.1993 г. на кмета на община Кюстендил, в частта, в която са нанесени имотните граници и е определен начин на застрояване на имот пл. № 5966, кв. 292 по плана на гр. Кюстендил, собственост на Г. П. и Д. П.
С
писмо с изх. № 94-К-80/08.04.2010 г. главният архитект на община Кюстендил е
уведомил Т., във връзка с подадено от нея заявление с вх. № 94-К-80/11.03.2010
г., че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ не се изисква разрешение за
строеж за подменяне на покривни материали, текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации, при които не се засяга конструкцията на сградата, не
се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях, не се
извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове, направа
на отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата. На Т. е издадено удостоверение
с изх. № 04-К-158/14.07.2010 г. от главния архитект на община Кюстендил, че
жилищната сграда, находяща се в УПИ IХ-5966, кв. 292 по плана на гр. Кюстендил, представлява търпим
строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ.
По
делото са разпитани като свидетели длъжностните лица при Община Кюстендил,
извършили проверката на 30.07.2020 г. – Й.
С. Т. и Т.В.М., които поддържат фактическите констатации, отразени в констативния
акт. И двамата свидетели сочат, че процесната постройка не е отразена в плана
от 1960 г. (свидетелят Т. сочи, че същата не е отразена и в плана от 1957 г.),
а в плана от 1993 г. е отразена постройка, различна по вид и размери от
процесната.
Назначена е и съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 1913/14.04.2021 г. Вещото лице сочи, че при извършения оглед на място е установило, че процесният строеж е реализиран, но размерите му са 2.26 м/3.90 м. Най-високата част на покрива (откъм страничната регулационна линия на имота) е с височина 2.30 м, а най-ниската му част – с височина 1.85 м. Постройката се намира на отстояние 16.07 м от съществуващата в имота сграда с идентификатор 41112.503.110.1, на отстояние 2.30 м от съществуващата в имота сграда с идентификатор 41112.503.110.2 и на отстояние 15.10 м от дъното на УПИ IХ-5966. В съседния УПИ Х-5965 е започнало изграждането на строеж с калканна стена към регулационната линия между на УПИ IХ-5966 и на УПИ IХ-5965. Процесният строеж е разположен така, че между него и новоизграждащата се сграда в съседния имот има отстояние (фуга) от около 10 – 15 см. Същият е изграден от дървена конструкция, състояща се от шест броя дървени колони и дървен покрив, съставен от дървени греди, ребра и дъсчена обшивка, върху която е заковано покривно покритие – листове битумна мушама. Покривът е с наклон към вътрешността на имота. Дъждовните води на покрива се събират в метален улук. Не е установено навлизането на стреха от покрива в съседния имот. Между трите колони (към регулационната линия със съседния имот) са поставени листове лаМ. (от югоизток постройката е затворена с дървени дъски). Вещото лице обосновава извод, че като предназначение и конструкция, описание и размери процесната постройка може да бъде отнесена към строежите, регламентирани в чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, а именно – лека постройка за отоплителни материали и инвентар. Заявява, че не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса кога е изграден процесният строеж. При огледа на място е установило, че дъсчената обшивка на покрива изглежда по-нова от останалата част от постройката и най-вероятно е ремонтирана в определен етап от съществуването на строежа. От Община Кюстендил не са представени данни за наличие на застроителен план, който да е бил действащ за периода преди 1959 г. (с оглед декларацията от Т., в която е посочено, че навесите в имота са изградени преди 1959 г.) и не може да бъде дадена категорична оценка относно съответствието на процесния строеж с предвижданията на подробния устройствен план, който е бил в сила за периода преди 1959 г. Вещото лице сочи и че процесната постройка на допълващо застрояване, с точните си очертания и местоположение, не е отразена в действащата КК на гр. Кюстендил, както и в застроителния, регулационния и кадастралния план на града, одобрени със Заповед № 925/02.08.1992 г., и в изменението на регулационния план, одобрено със Заповед № РД-00-101/22.01.2016 г. Обосновава извод, че от графиката на регулационния и кадастралния план за ЦГЧ на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.08.1993 г., е видно, че на страничната регулационна линия между УПИ IХ-5966 и на УПИ IХ-5965 е имало реализирано сключено застрояване между двата съседни имота. В УПИ IХ-5966 е изобразен навес, който покрива напълно калканната стена на ПМЖ в УПИ IХ-5965. Процесната постройка на допълващо застрояване не е изобразена на този план. Като местоположение тя попада до югоизточната стена на изобразения в плана навес в УПИ IХ-5966. Заявява и че не могат да бъдат посочени доказателства за наличие на разрешение за строеж, издадено за процесния обект. В писмо с изх. № 94-00-484/23.02.2021 г. на кмета на община Кюстендил е посочено, че при извършена проверка в регистрите за одобрени проекти, съхранявани в техническия архив на Община Кюстендил, е установено, че „няма данни за наличие на строителни книжа за сградите в УПИ IХ-5966, кв. 292 по плана на гр. Кюстендил”. Със Заповед №925/02.08.1993 г. на кмета на община Кюстендил е одобрен „Проектът за нов застроителен, регулационен и кадастрален план на централна градска част – гр. Кюстендил”, като УПИ IХ-5966, кв. 292, попада в обхвата на проектната разработка. С решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 28.02.1994 г. по гр. дело №244/1993 г. по описа на съда, Заповед № 925/02.08.1993 г. е отменена в частта, в която са нанесени имотните граници и е определен начин на застрояване на УПИ IХ-5966. В писмо с изх. № 94-00-484/23.02.2021 г. на кмета на община Кюстендил е посочено, че в техническия архив няма данни за издадена заповед за одобряване на застроителен план в обхвата на УПИ IХ-5966, кв. 292, издадена след 28.02.1994 г. Вещото лице сочи и че в обхвата на УПИ IХ-5966, кв. 292, няма действащ застроителен план и не може да бъде направена категорична преценка относно съответствието на процесния строеж с предвижданията за застрояване в имота и съответствието на строежа с нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. В заключението е посочено, че последното изменение на регулационния план в обхвата на УПИ IХ-5966, кв. 292, е одобрено със Заповед № РД-00-101/22.01.2016 г., с която е утвърдено положението на страничната регулационна линия между УПИ IХ-5966 и УПИ Х-5965. Процесният строеж е в съответствие с този план, тъй като е разположен така, че не попада извън регулационните линии на имота. Към изменението на регулационния план, одобрено със Заповед № РД-00-101/22.01.2016 г., не е изработена застроителна ставка, поради което не може да се направи заключение относно предвижданията за застрояване в УПИ IХ-5966 и съответствието на процесния строеж с тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на правен интерес от оспорване и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният строеж представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 във вр. чл. 46, ал. 1 от ЗУТ от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, и с оглед местоположението ѝ компетентен да разпореди премахването ѝ като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на община Кюстендил или упълномощено от него длъжностно лице. Изграждането на постройката от дърво и без масивни строителни конструкции не променя характеристиките ѝ на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. Изложените в нея мотиви съответстват на конкретното правно предписание.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваната заповед на това основание. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта е издадена въз основа на констативен акт, който е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Административният орган е приел, че строежът е незаконен, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Съгласно посочените норми строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (чл. 225, ал. 2, т. 1) или без одобрен инвестиционен проекти и/или разрешение за строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2). Наличието само на едно от основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е достатъчно за реализиране на фактическия състав за премахването. Нормата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, в приложимата редакция, не изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за строежите от допълващото застрояване по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, каквито са и леките постройки за отоплителни материали и инвентар (едва с изменението ѝ, обн. ДВ, бр. 16 от 2021 г., е предвидено, че от постройките на допълващото застрояване, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, са изключени постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ). Макар да не се изисква инвестиционен проект, за процесната постройка е било необходимо издаването на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изключенията от предвиденото в посочената норма общо правило, че строежи могат да се извършат само ако са разрешени по този закон, са предвидени в нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, в която са посочени строежите, за които не се изисква разрешение за строеж. Процесният строеж не попада сред така предвидените изключения към датата на издаване на оспорената заповед – едва с допълнението на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, обн. ДВ, бр. 16 от 2021 г., не се изисква разрешение за строеж за леки постройки за отоплителни материали и инвентар. В случая жалбоподателката не доказа възражението си, че е извършен текущ ремонт на постройката по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, поради което не е приложима нормата на чл. 151, т. 1 от ЗУТ, при която не се изисква разрешение за строеж. Видно от заключението на вещото лице, процесната постройка на допълващо застрояване, с точните си очертания и местоположение, не е отразена в действащата КК на гр. Кюстендил, както и в застроителния, регулационния и кадастралния план на града, одобрени със Заповед №925/02.08.1992 г., и в изменението на регулационния план, одобрено със Заповед № РД-00-101/22.01.2016 г. От графиката на регулационния и кадастралния план за ЦГЧ на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.08.1993 г., е видно, че на страничната регулационна линия между УПИ IХ-5966 и на УПИ IХ-5965 е имало реализирано сключено застрояване между двата съседни имота, в УПИ IХ-5966 е изобразен навес, който покрива напълно калканната стена на ПМЖ в УПИ IХ-5965, а процесната постройка на допълващо застрояване не е изобразена на този план – като местоположение тя попада до югоизточната стена на изобразения в плана навес в УПИ IХ-5966, т.е. налице е изграждане на нова постройка, а не извършване на текущ ремонт на съществуваща такава. По делото не се установи за процесната постройка на допълващо застрояване да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието от административния орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За процесния строеж не са налице предпоставките за търпимост или узаконяемост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, с оглед времето на изграждането му – след 2010 г. В съставения в хода на административното производство Констативен акт № 7/30.07.2020 г. е прието, че строежът е извършен след 2010 г. Същият като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не бе направено в настоящото производство. Приетото от органа време на изграждане на строежа е в съответствие с изложеното от Т. в нотариално заверената декларация с рег. № 1895/26.05.2020 г., че част от съществуващите преди покупката на имота от родителите ѝ навеси, изградени преди 1959 г., са премахнати през 2010 г. поради амортизация, а останалата малка част подлежи на ремонтиране. Издаденото на Т. удостоверение за търпимост с изх. №04-К-158/14.07.2010 г. от главния архитект на община Кюстендил не касае процесния строеж, а жилищната сграда, находяща се в УПИ IХ-5966.
Обжалваната заповед е постановена в съответствие с
целта на закона. Целта на специалния закон за контрол върху строителството и
въведената с него нетърпимост към незаконното строителство обвързват органа със
задължението да разпореди премахването на незаконния строеж. В тази връзка
следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол гарантират безопасност и защита на интересите на
лицата, участващи в процеса на изпълнение на заповедта (вж. в т. см. Решение № 1301/02.02.2010
г. на ВАС по адм. д. № 10859/2009 г., II о.).
Предвид изложеното съдът намира, че Заповед № РД-04-1047/29.09.2020 г. на кмета на община Кюстендил е законосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева, като същото следва да бъде заплатено на Община Кюстендил.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.Г.Т.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № РД-04-1047/29.09.2020 г. на
кмета на община Кюстендил.
ОСЪЖДА К.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, сумата в размер на 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: