Определение по дело №395/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 524
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20223000500395
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
гр. Варна, 21.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500395 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. И. Н. срещу определение
№ 2751/22.07.2022 г. по гр.д. № 951/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на
определението. Посочва, че по трите имена на ответнците могат да се получат
сведения за тях, чрез справка в ЕСГРАОН. Жалбоподателката счита, че
подробно са описани в исковата молба, както и в уточняващата, нарушенията
извършени спрямо имуществото й. По отношение на петитума сочи, че са
конкретизирани претендираните размери за имуществени и неимуществени
вреди. Моли за отмяна на прекратителното определение.
Предвид етапа на производството не е осъществявана двустранна
размяна на книжа, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът формулира следните съображения:
Пред Окръжен съд – Варна са предявени искове от Й. И. Н. срещу Т.Й.
/управител на склад на Общинско предприятие „Инвестиционна политика“,
находяща се на ул. „Мургаш“ № 7/ и З.С. /Директор на Общинско
предприятие „Инвестиционна политика“/, спрямо които претендира сумата от
13 269 лв., представляваща имуществени вреди и сумата в размер на 26 731
лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба е посочено, че в склада на ОП „Инвестиционна
политика“ – гр. Варна, намиращ се на ул. „Мургаш“ № 7 е било занесено и
оставено за съхранение имуществото на ищцата, иззето от общинското
1
жилище, в което е живяла до 19.04.2012 г., на адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 11, вх. 1, ет. 4, ап. 10. Навеждат се доводи, че така
предаденото имущество, което включвало и мебели, е било зле съхранявано и
към 31.05.2018 г. се е установило, че е в недобро състояние, поради лошите
условия в склада. В исковата молба са описани вещи, сред които дрехи с
посочена обща стойност 4 091 лв. и мебели, възлизащи на 9 178 лв. Твърди се,
че същите са увредени по различен начин и причини. Сочи се, че
влогоприемателят е длъжен съвестно да се грижи за повереното му
имущество. Едновременно с това се инвокират доводи, че липсват договорни
правоотношения между страните.
С разпореждане № 2307/10.05.2022 г., окръжният съд е оставил без
движение образуваното по делото производство, като е дал на ищцата
подробни указания за отстраняване на констатираните от него нередовности
по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, с предупреждение, че при
неизпълнение в указания срок, производството ще бъде прекратено.
В изпълнение на дадените указания ищцата е депозирала уточняваща
молба с вх. № 12372/26.05.2022 г., видно от която по отношение на
изискването за уточняване на ответника по делото се сочи г-жа Т.Й. -
управител на склад на Общинско предприятие „Инвестиционна политика“, и
г-н З.С. - Директор на Общинско предприятие „Инвестиционна политика“.
Посочено е, че същите носят солидарна отговорност. Директорът отговаря за
състоянието и работата на всички обекти на предприятието, а управителят на
склада не е упражнил достатъчно контрол по отношение на склада. Сочи се
отново, че заради лошото съхранение вещите й са похабени и не могат да
бъдат използвани. Претендира се сумата от 13 269 лв. за повредени дрехи и
мебели - имуществени вреди и 26 731 лв. – неимуществени вреди.
С разпореждане № 2620/28.05.2022 г. съдът е дал повторни указания на
страната, предвид неотстранените нередовности, като за ответниците ясно е
указал, че е необходимо ищцата да посочи три имена и адрес; да уточни
откъде произтича солидарната им отговорност; евентуално да посочи отделни
размери на исковете срещу всеки от двамата ответници; да уточни в какво се
състоят по-конкретно нарушенията на всеки от отвтениците; съобразно
гореизброеното да заяви ясни, пълни и точни петитуми и да представи препис
от исковата молба и уточнващите, ведно с приложенията към тях за връчване
на всеки от ответниците.
Срокът за изпълнение на указанията е удължен няколко пъти, като
крайният срок за изпълнението им е бил 06.07.2022 г., т.е. страната е
разполагала с повече от месец за отстраняване на нередовностите по смисъла
на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На ищцата е било издадено и съдебно удостоверение за пред ОД на
МВР – Варна за установяване на адресите на ответниците. Във връзка със
същото е постъпило писмо с вх. № 16494/08.07.2022 г. от ОД на МВР – Варна,
в което се сочи, че е извършена проверка в НАИФ НРБЛД за адресите на
лицата Т.Й. и З.Д.С. и че не може да бъде представена исканата информация,
тъй като е необходимо да бъдат предоставени за целта три имена и ЕГН.
С определение № 2751/22.07.2022 г. съдът е прекратил производството
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Подробно са изложение съображения в
мотивите относно липсата на изпълнение на дадените указания за
отстраняване на нередовностите.
2
По същество:
С оглед надлежното упражняване на правото на иск, законодателят е
уредил изисквания, на които следва да отговаря всяка искова молба,
обосноваващи нейната редовност. Уредените в чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от
ГПК елементи на исковата молба са от съществено значение, тъй като въз
основа на тях се индивидуализира спорното между страните материално
право и се определя предмета на делото. Основанието на иска представляват
фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на
твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес,
включително и преюдициалните правоотношения. Няма конкретни
изисквания за начина на изложение на тези факти, но същото трябва да е
разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са
ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно
каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на
твърдяното право и на която основава претенцията си. Ищецът не е длъжен да
дава правна квалификация на предявения от него иск. От основанието на иска
следва да може да бъдат изведени страните по спорното материално право,
които да участват в като надлежни страни в исковото производство. По
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК в исковата молба трябва да бъдат
посочени имената и адресите на страните, за да може съдът, сезиран със
спора, да осъществи процесуални отношения с посоченото като ответник
лице, както и да извърши индивидуализация на страните по спорното
правоотношение, да събере доказателства за правнорелевантните факти във
връзка с отношенията именно между така индивидуализираните страни и да
осигури правото им на защита.
В случая са посочени единствено по две имена на ответниците, което е
недостатъчно за тяхната индивидуализация. Настоящият състав споделя
изводите, че е неясно и от какви конкретни действия произтичат
нарушенията, извършени от ответниците; в какво се изразяват
претендираните имуществени и неимуществени вреди; на какво основание е
възникнала отговорността на ответниците и защо е солидарна.
В съдебната практика е прието, че когато някой от елементите на
исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата
молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък
съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и
страните, посочени в адресната част на исковата молба, както и когато искът е
насочен срещу ненадлежен ответник, е налице нередовност на същата.
При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата
молба и изискванията на чл. 127 от ГПК, съдът е длъжен да процедира по
начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК, като еднократно предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и
точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне
исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Нередовна е исковата
молба, която не отговаря на изискването за изложение на обстоятелствата, на
които се основава иска. Съдът не може да образува производство по
нередовна искова молба, защото произнесеното му по такава ще бъде
недопустимо, а и ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде
възпрепятствана да организира защитата си. Съдът изпълнява задължението
си по чл. 7 от ГПК /за съдействие на страните/ в съответствие и при
съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенство
3
на страните по чл. 9 от ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало
/съответно по чл. 8 и чл. 6 от ГПК/.
В случая е налице такава хипотеза на нередовности на исковата молба,
като съдът е дал ясни и пълни указания на ищцата в какво се изразяват те и
как следва да бъдат отстранени; указал е съдействие съобразно нормата на чл.
7 от ГПК, издавайки съдебно удостоверение; удължил е срока за изпълнение
и едва след всички тези действия е констатирал липсата на надлежно
отстраняване на нередовностите, поради което правилно е прекратил
производството като недопустимо на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Предвид горното, определението е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2751/22.07.2022 г. по гр.д. №
951/2022 г. на Окръжен съд – гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4