№ 2020
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-006809 от
20.07.2021г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Р. Щ., ЛНЧ: **********, с адрес – ***
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. В допълнителна молба посочва, че е *** и ***, при
съставянето на АУАН не му е обяснено на разбираем език нарушението, не му
е осигурен преводач. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив,
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
1
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 02.08.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 06.08.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.06.2021г., около 11:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„България“ до №
31, свидетелят Д. Г. И., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив,
спрял за проверка МПС – лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ“, с рег.№
„***“, като констатирал, че последното МПС било управлявано от
жалбоподателя Р. Щ., ЛНЧ: **********. При проверката жалбоподателят Щ.
не представил доказателства за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелят И.
направил справка в информационната система на сектор „Пътна полиция“ и
установил, че за МПС с рег.№ „***“ нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горното, на място свидетелят Д. Г. И. съставил АУАН с
бланков № 192659 от 24.06.2021г. срещу жалбоподателя Щ. за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, който последният подписал, без да
отрази, възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
2
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Г. И., който помни случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително, че за същото
МПС след проверка не била установена сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът намира показанията на
свидетеля Д. Г. И. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че липсата на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по същество е отрицателен
факт, като единствено във възможност на жалбоподателя е да докаже
противното, а именно – че такава задължителна застраховка е била налична
към 24.06.2021г.. Подобното твърдение от страна на жалбоподателя обаче
липсва, като по същество описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 317з-3985 от 22.10.2018г. на директора на ОД МВР – Пловдив, като за
актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл.647, ал.1. във вр.
с чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
3
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Р. Щ., ЛНЧ: **********
виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането – за това, че на24.06.2021г., около 11:20 часа, в гр.Пловдив, на
бул.„България“ до № 31, без да е собственик, е управлявал МПС – лек
автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ“, с рег.№ „***“, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
*** и ***, при съставянето на АУАН не му е обяснено на разбираем език
нарушението, не му е осигурен преводач.
В този смисъл на първо място следва да се посочи, че въпросът дали
един нарушител владее български език в степен, достатъчна да участва в
производството по ЗАНН и дали предвид последното разбира съдържанието
на АУАН и наказателното постановление е чисто фактически такъв. В този
смисъл - не съществува стандарт за определено ниво на владеене на
българския език в производството по ЗАНН.
Предвид горното очевидно е, че не съществува друг начин за
определяне това дали нарушителят владее в достатъчна степен българския
език, освен собственото му твърдение в този смисъл. При това, от значение е
същото твърдение само към момента на съставяне на АУАН , доколкото в
противен случай всяко лице, което не е български гражданин, след издаване
на наказателното постановление, би могло твърде лесно и практически
неопровержимо (предвид посочената липса на стандарт за владеене на езика)
да заяви, че не владее в достатъчна степен българския език, с което да избегне
реализирането на всяка административнонаказателна отговорност.
В светлината на горното, в настоящия случай се констатира следното:
Жалбоподателят Щ. е лице, *** – с първо *** издадено от *** на ***г..
На следващо място жалбоподателят Щ. е подписал собственоръчно
АУАН с бланков № 192659 от 24.06.2021г., което по никакъв начин не
4
кореспондира с твърдението, че не е разбирал характера на случващото се,
включително – нарушението.
Още прави впечатление, че жалбоподателят Щ. е подписал
собственоръчно и без да твърди превод от преводач и Жалба с вх.№
44587/06.08.2021г., по която е образувано настоящото дело.
И едва след горното, в Молба вх.№ 62848/26.10.2021г. – в която за
първи път, като линия на защита, се появява твърдението, че
жалбоподателят не владеел български език, съответно за пръв път се
появява и подпис на преводач – Н. А..
Горното не позволява на съда да сподели твърдението, че
жалбоподателят Щ. не владее българския език в степен, достатъчна да
упражнява правата си по реда на ЗАНН.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, за същото нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 400 лева. В
случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на
установените нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-006809 от
20.07.2021г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Р. Щ., ЛНЧ: **********, с адрес – ***
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6