Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 18.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 157 по описа за 2021
година на Административен съд– гр.Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от Р.Г.Д. с ЕГН: ********** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0869-000351 от 11.05.2021г., издадена
от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с
която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а
б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията
на ППС с рег.№ Н3011ВТ за срок от шест месеца, считано от 10.05.2021г. и са
отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели за това, че на 10.05.2021г.
е управлявал собственото си МПС със СУМПС номер DIMIT809130RG9SP, издадено от
Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в Република
България, установено чрез справка АИС „ГК“. Жалбоподателят оспорва заповедта,
като сочи, че не са налице фактическите основания на чл.162 ал.1 от ЗДвП,
понеже свидетелството му за управление е издадено от държава, която е страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство.
В
открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява адв.Б., който не поддържа
горния аргумент в жалбата, а посочва други възражения по отношение на
оспорената заповед. Счита, че не са налице основания за прилагане на процесната
ПАМ, понеже неговият довереник притежава свидетелство за управление на МПС,
валидно за категорията, към която спада управляваният и отговарящо на
изискванията на Приложение №6, понеже в случая е пряко приложима Виенската
конвенция за движение по пътищата, по която страни са както Обединеното Кралство,
така и Република България, като чл.162 ал.1 от ЗДвП не може да противоречи на
Конвенцията. Аргументира становище за липса на материалноправните предпоставки
за прилагане на процесната мярка, предвид притежаваното от водача валидно
СУМПС. Представя и доказателства, че жалбоподателят е напускал и се е връщал на
територията на Република България в период последващ последната отразена дата
на влизане в страната в справката, а именно през месец юли 2020г. Сочи, че към
момента на издаване на заповедта не е установена по безспорен начин датата, на
която лицето е влязло на територията на страната, като оспорва верността на
справката, приобщена по делото и моли същата да не се приема. По изложените
аргументи счита, че ЗППАМ е незаконосъобразна и отправя искане за нейната
отмяна и присъждане на разноските по делото.
Ответната
страна– Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, сектор „Пътна Полиция“ Шумен,
чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Ив.С., оспорва жалбата, като
изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като
сочи, че оспорващият е влязъл в Република България преди повече от три месеца
спрямо датата на нарушението в ЗППАМ и доколкото се легитимира със СУМПС,
издадено във Великобритания, същият е следвало след изтичането на този срок да
подмени СУМПС с българско такова по реда на чл.162 ал.4 от ЗДвП, т.е. без
полагане на изпит. Твърди, че управлението на МПС на територията на Република България
от български гражданин, но с чуждо национално СУМПС, издадено във
Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от влизането на лицето в
страната, означава задължение за контролните органи при условията на обвързана
компетентност да третират това лице като неправоспособен водач на нашата
територия с всички произтичащи от това последици, включително и да налагат ПАМ
по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП. Въз основа на изложените съображения моли за
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно
справка по историята на регистрацията на МПС лек автомобил с рег. № Н3011ВТ
марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, е собственост на жалбоподателя Р.Д..
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000351 от
11.05.2021г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, сектор
Пътна полиция Шумен, на Р.Д. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ Н3011ВТ за срок от шест месеца, считано от
10.05.2021г. и са отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че водачът на
10.05.2021г. около 14:15ч. в гр.Шумен е управлявал собственото си МПС със СУМПС
номер DIMIT809130RG9SP, издадено от Великобритания, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в Република България, установено
чрез справка АИС „ГК“, с което виновно е
нарушил чл.162 ал.1 от ЗДвП. Посочено е също, че ЗППАМ е издадена въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 433017/10.05.2021г.
Актът е приложен към административната преписка и от него е видно, че е съставен
против жалбоподателя за констатираното деяние, квалифицирано като
административно нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.05.2021г.
Недоволен от нея, Р.Д. я оспорил пред Административен съд- гр.Шумен с жалба,
депозирана в деловодството на съда с рег. № ДА-01-1475 на 12.05.2021г.
Като
част от административната преписка ответната страна представя Справка за
пътуване на лице– български гражданин, направена от И.И., заемащ длъжността
служител в сектор „ПП“ Шумен и изпълнена на 19.05.2021г., видно от която в
периода от 01.01.2019г. до 19.05.2021г. Р.Д. е излязъл от РБ през ГКПП „Лесово“
на 09.11.2019г. и през същия ГКПП на същата дата е влязъл в България, след която
дата не е напускал страната.
Жалбоподателят
представя копие от притежаваното от него СУМПС № DIMIT809130RG9SP, издадено от Великобритания
на 23.05.2019г., валидно до 22.05.2029г., заверен превод на документи за
придобит статут на уседналост в Обединеното Кралство от 23.01.2019г. и документ
за пребиваване. Представя и попълнен формуляр за пътуване в страната, изискван
от гръцките власти, от който твърди, че се доказва негово пътуване през
миналата година и влизане в страната, което липсвало отразено в справката.
Въз основа на приобщените по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че Р.Д. *** е управлявал
собственото си МПС със СУМПС номер DIMIT809130RG9SP, издадено от Великобритания.
Документирано по надлежния ред е влизане на територията на РБ на 09.11.2019г.,
като към датата на проверката са изтекли повече от три месеца, в които
жалбоподателят пребивава в страната.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта. Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет
на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, която е индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е
направено от лице с правен интерес– адресат на акта, за когото същият е породил
неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената
заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За
да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят
от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на
основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със
Заповед № 372з-1525/04.06.2019г., допълнена със Заповед №
372з-338/31.01.2020г., Директорът на ОД на МВР- Шумен е оправомощил определени
длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за
движение по пътищата (вкл. и по чл.171 т.2а от ЗДвП), в т.ч. в т.1.14-
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР– Шумен с компетентност
за територията на цялата Областна дирекция на МВР- Шумен. Настоящата заповед е
издадена от И.И., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР– Шумен, сектор
„Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия по чл.172 ал.1 от ЗДвП. Следователно,
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от
директора на ОДМВР– Шумен.
Заповедта
е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.1 от АПК писмена
форма и притежава визираните в чл.59 ал.2 от кодекса реквизити. В нея са
посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управление на собствено МПС от оспорващия Р.Д.– български
гражданин, със СУМПС, издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния
срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално
СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца. В обстоятелствената част на ЗППАМ се
съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като
посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част
от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички
обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и
относимото правно основание– чл.171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП. В хода на
административното производство не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. С оглед изложеното, заповедта се
преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ
статут на отежняващ индивидуален административен акт- постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
процесуални нарушения.
При
направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0869-000351 от 11.05.2021г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР–
Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За
законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от
посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В
конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието,
административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в
законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУМПС не е
валидно на територията на РБ, съответно управление на МПС от водач, който не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Съдът намира за доказано наличието на
посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на
процесната ПАМ, предвид следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Доколкото
при проверката оспорващият е представил СУМПС, издадено във Великобритания–
държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020г., следва да
се приложи разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, според която българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава- членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече от деня
следващ датата на края на членството на Обедненото Кралство в ЕС и ЕИП,
съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги,
регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и
безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на
ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства.
Пряка последица от изтичането на три месечния срок е дерогиране валидността на
чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република
България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява
МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй
като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162 ал.1 от ЗДвП– с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му
в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2018
г., VII о.
В
рамките на съдебното производство жалбоподателят имаше възможност да ангажира
доказателства, установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, които са
приети за установени от административния орган. Доказателства, опровергаващи
отразеното в заповедта не бяха представени, поради което следва да се приеме,
че въпросното МПС е било управлявано по начина, който е описан в акта. Фактът,
че са изтекли повече от три месеца от датата, на която жалбоподателят е влязъл
в РБ, се установява от приобщената по делото справка и по никакъв начин не се
опровергава от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че производството е
протекло с участие на страната, като същата е била наясно кои факти и
обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ, като на място, при
съставяне на АУАН, посочен в обжалваната заповед и в който са отразени същите
факти, квалифицирани като административно нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП,
водачът не е направил каквито и да е възражения за тяхната неистинност. Издадения
АУАН има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП.
От
приложената по делото Справка за пътуване на лице от АИС „Граничен контрол“ е
видно, че жалбоподателят е влязъл в Република България на 09.11.2019г. и към
датата на проверката са изминали повече от три месеца от влизането му в
страната. Справката представлява писмено доказателство- възпроизведен на
хартиен носител електронен документ, която носи имената на лицето, което я
извършило съобразно вътрешните организационно-технологичните правила за работа.
Административната информационна система(АИС), осигурява поддържането и
обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на
хартиен носител при предоставянето на административни услуги и същата се
осъществява чрез програмен интерфейс със
специален достъп./ Наредба за обмена на документи в
администрацията от 2017г./ Следва да се отбележи, че в АИС "Граничен
контрол" след 01.01.2007г. лицата, ползващи се от правото на свободно
движение, съгласно правото на ЕС, не подлежат на задължителна проверка в АИС
"ГК", поради което и фондът не съдържа изчерпателни данни за всички
пътувания на тази категория лица. С оглед на което съдът намира, че е възможно,
представената справка да не е прецизна, но жалбоподателят не сочи
доказателства, че е напускал страната и се е връщал отново в рамките на три
месечния период, визиран в ПАМ. Представеният от него по делото формуляр с QR код, освен, че е попълнен от самия него на платформата на
гръцките власти https://travel.gov.gr/, във връзка с намерение за пътуване в Гърция на
07.07.2020г. през КПП „Промахон“, не удостоверява влизането му на територията
на Република България в тримесечния период, релевантен по делото, поради което
е неотносим към предмета на доказване.
По
отношение на приложението на Конвенция за пътното движение от 1968г./Виенска
конвенция/, съдът споделя становището на страните, че настоящата хипотеза се
развива съобразно този международен нормативен акт. Както Република България,
считано от 28.12.1978г., така и Обединеното Кралство, считано от 28.03.2018г.
са договарящи страни по Виенската конвенция и по силата на чл.41 ал.2 б.“б“ от
Конвенцията, имплементиран в чл.161 ал.1 т.1 от ЗДвП, свидетелство за управление
на МПС, издадено в една от двете държави е валидно на територията на другата,
ако отговаря на изискванията на Приложение № 6 на конвенцията. Видно от
приложеното в копие Свидетелство на стр.50 по делото, същото е съставено под
формата на документ на език, изискуем съгласно т.2 от Приложението и съдържа
реквизитите по т.4 по отношение на данни на притежателя, снимка, подпис, орган
издател, срок на валидност и категориите превозни средства, за чието управление
е издадено. Поради което, съдът намира, че свидетелството е било валидно на
територията на България. Но Конвенцията не предвижда неограничено във времето
признаване на валидността, както на национално, така и на международно
свидетелство за управление и не е налице никакво противоречие между нея и ЗДвП,
както се твърди от жалбоподателя. Националното законодателство на всяка от
договарящите държави може да ограничи валидността на чуждестранното
свидетелство за управление и това е направено от страните при различни срокове,
често в зависимост от визовата им политика- 3 месеца, 6 месеца или 12 месеца.
В
настоящия казус е налице възможността на държавата, съгласно чл.41 ал.6 б.“а“
от Виенската Конвенция, да не признае валидността на националните свидетелства
за управление, издадени на територията на друга договаряща страна на лица,
чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на
свидетелството, но е било сменено на тази територия след издаването на
свидетелството. Именно това е приложено от законодателя, определяйки срок от
три месеца на българските граждани от влизането им в страната да заменят без
изпит чуждестранното свидетелство за управление по чл.162 ал.1 от ЗДвП и една
година за чужденците, дългосрочно пребиваващи в страната от датата на издаване
на документ за пребиваване по ал.2.
Следва
да се отбележи, че по същия начин е решена нормативната уредба Обединеното
Кралство, в чийто Раздел 3 на The Highway Code е лимитиран периода на признаване
на чуждестранни национални
свидетелства за управление на 12 месеца, считано от датата на влизане в
държавата. Информация за изискванията е достъпна и на https://www.licencebureau.co.uk/wp-content/uploads/Driving-in-Britain-as-visitor-or-resident.pdf.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в
настоящия казус, с изтичане на срока от три месеца,
считано от датата на влизане на Р.Д. на територията на страната, СУМПС DIMIT809130RG9SP,
издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ
правоспобност за управление на МПС на територията на РБ. При наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание,
доколкото нормата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният
орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните
ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението
на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния
случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок- 6
месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е
съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1 ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а
именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително
е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни
последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и
следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона
материално и процесуално правни предпоставки.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел.
Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието
на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на
принудителната административна мярка, като преценката на административния орган
е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални
нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски
от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято
структура е началник сектор към ОДМВР– Шумен, сектор „Пътна полиция“), следва
да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Р.Г.Д. с ЕГН: ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000351 от
11.05.2021г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР– Шумен, сектор
Пътна полиция Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)–
прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ Н3011ВТ за срок от шест месеца,
считано от 10.05.2021г. и са отнети документи СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели с № Н3011ВТ.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на ОД на МВР– гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
На
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: