Р Е
Ш Е Н
И Е №452/17.6.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 17.06.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .................. гражданска колегия в публично
заседание на ........17.05.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…..........................……...........и
в присъствието на
прокурора........................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……….……...гр.дело N .4072....по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното...........................................................
Производството е
образувано по молба на Й.Х.Т., с която желае да се приеме за установено, че не
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД претендираните въз основа на
изпълнителен лист от 09.06.2011г. издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС
суми: 464.66лв. главница до погасяване на кредита, мораторна лихва в размер на
43.32лв. за периода 30.11.2009г. - 24.01.2011г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 24.01.2011г. до изплащане на
вземането, както и съдебни разноски в размер на 125лв., от които 25 лв.
държавна такса и 100лв. адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди,
че със Заповед за изпълнение на парично
задължение № *** г. постановена по ч.гр.д. №***г. ЯРС е разпоредил да заплати
на „БНП Париба Пърсинъл Файненс” ЕАД сумата от 464.66лв. главница до погасяване
на кредит по договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.08.2008г.,
сумата 43.32 лв. - мораторна лихва от 30.11.2009г. до 24.01.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и сумата 125лв. - разноски по ч.гр.д. №***г. на ЯРС. За сумите
е издаден изпълнителен лист от 09.06.2011г. Ищцата не е възразила и заповедта е
влязла в сила.
На 29.08.2018г. й е връчена призовка за доброволно изпълнение
от ЧСИ per. № *** - И.Х. *** действие - съдебният район на ОС Я., с която я
уведомява, че срещу нея е образувано изпълнително дело № *** по молба на
взискателя „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД въз основа на издаденият по
ч.гр.д. №***г. на ЯРС изпълнителен лист от 09.06.2011г. В призовката за доброволно
изпълнение е посочено, че дължи на ответника 168.32лв. неолихвяема сума, 464.66
лв. главница, 359.75лв. лихви, 0.80лв. присъдени разноски, 48лв. такси по изпълнителното
дело, такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС в размер на
133.78лв. в полза на ЧСИ, както и др. суми, дължими до момента в общ размер на
150лв., в т.ч. и адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за *** и
др.Съгласно ПДИ общият размер на задължението към 27.08.2018г. е в размер на 1
325.31лв.
При проверка на
изпълнително дело № *** установила, че въз основа на същият изпълнителен лист
по молба на взискателя, „БНП Париба Пърсинъл Файненс” ЕАД е образувано изп.д. №
***по описа на КЧСИ № *** - Д.Ц. на 11.05.2012г. По изп. д. № *** по описа на
КЧСИ № *** й е връчена покана за
доброволно изпълнение на 18.07.2013г.. На 23.07.2013г. е наложен запор върху
налични банкови сметки на длъжника. С постановление от 27.07.2015г. по
изпълнителното дело е конституиран цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД. На 18.01.2016г. е постъпила молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД за извършване на действия по принудително изпълнение, която не е
уважена поради констатирано прекратяване на изпълнителното дело ех lege на
основание чл. 433, т.8 от ГПК.
Изпълнителното дело е
прекратено на 08.06.2018г. по искане на взискателя и изпълнителният лист му е
върнат в оригинал.
Твърди, че към датата
на образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ per. № *** - И.Х. -
16.08.2018г. вземането по издадения по ч.гр.д. №***г. на ЯРС изпълнителен лист
от 16.02.2011г. е погасено по давност. Видно от удостоверение на КЧСИ № *** Д.
Ц., издадено по изпълнително дело № ***, последното валидно изпълнително
действие е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. По изпълнителното
дело не са постъпили суми, нито е осребрявано имущество на длъжника. От
последното валидно изпълнително действие - на 23.07.2013г. до датата на
образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ per. № *** - И.Х. -
16.08.2018г. не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което
давността не е прекъсната на нито едно от основанията визирани в чл. 116 ЗЗД.
На 24.07.2018г. е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна
давност за главницата, изтекла е и погасителната давност за претендираните
лихви.
С Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №2/2013г. съгласно разясненията, дадени
по т.10 от посоченото тълкувателно решение, в изпълнителния процес давност
тече, като същата се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Даденото разрешение с т.10 от тълкувателното решение е, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В настоящият случай
Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. постановена по ч.гр.д. №***
г. ЯРС не прекъсва давността, давността е прекъсната след образуване на
изпълнително дело № *** по описа на КЧСИ № *** - Д.Ц. на 23.07.2013 г. с
налагане запор върху банковите сметки на длъжника. От 24.07.2013г. до
24.07.2015г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години,
поради което на основание чл. 433 а.1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона.
Считано от
23.07.2013г. /датата на извършване на последното валидно изпълнително действие/
до датата на образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** - И.Х. -
16.08.2018г. предвидената в чл. чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност е
изтекла и вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който желае предявеният от ищцата установителен иск по чл. 439 ГПК, да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан. Претендират и за
направените разноски. Считат иска за допустим, като го оспорват изцяло като
неоснователен и недоказан.
Твърдят, че „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е придобил вземанията, посочени в изпълнителния лист по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2015 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД. Съгласно чл. 99 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус
В.Б., per. № *** при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено да
уведоми посочените в приложение № 1 към Договора за цесия от 15.05.2015 г.
длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата
на учредената представителна власт „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е
изпратило на постоянния адрес на ищеца: село М. ***, ул. „***" № ***, уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез
препоръчана поща. Същото е получено на 13.07.2013 г., обстоятелство което е
удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален
пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, ЕИК ***.
Твърдят, че вземането
срещу ищеца произтича от Договор за кредит № ***, сключен на 12.03.2008 г.
между Й.Х.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование
„ДжетФайненс Интернешънъл" АД). По силата на т. 8 от Общите условия, към
договора, всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат за получени и узнати от последния, ако бъдат
доставени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или
съобщени по телефон, посочени на лицето в съответните полета на договора за
кредит. С подписването на договора ищецът е заявил изричното си съгласие за
получаване на съобщения, изхождащи от кредитора, по начините и средствата,
описани в предходното изречение, като за свой актуален адрес към момента на
сключване на договора е посочил следния: с. М. ***, ул. „***" № ***. По
силата на извършената цесия ответното дружество се ползва от подписаните от
ищеца Общи условия, в това число и т. 8 от тях, ето защо и изпратеното
уведомление следва да се счита за надлежно връчено, следователно цесията е
произвела правния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД и прехвърлянето има действие както
спрямо третите лица, така и спрямо самата Й.Х.Т.. Поради гореизложеното ответника
счита, че ищецът в настоящото производство е редовно и надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
законосъобразно е образувало изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И.Х..
В случай, че съдът
приеме, че Й.Х.Т. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземания, желае да се приеме с настоящия отговор и приложеното към него
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с които я уведомява за
сключен на 15.05.2015 г. Договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по Договор за
кредит с номер № *** е описано в Приложение № 1, което е неразделна част от
договора за цесия и на това основание, считано от 15.05.2015 г. кредитор по
вземанията е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Счита за неоснователни
и недоказани твърдения за погасяване по давност на процесиите вземания. Счита,
че по отношение на оспореното задължение, предвидената в чл. 110 ЗЗД обща
петгодишна давност не е изтекла, както към момента на образуване на изп. дело №
*** по описа на ЧСИ Д.Ц. с per. № *** при КЧСИ, така и при образуване на новото
изпълнително дело с № *** по описа на ЧСИ И.Х. с per. № *** при КЧСИ, като
навежда пред съда следните правни доводи:
Твърденията на ищеца
почиват върху тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, по отношение
на въпросите за прекъсване и спиране на погасителната давност в изпълнителния
процес, обективирани в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Цитирани са мотивите на горепосоченото тълкувателно
решение относно въпроса кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват
изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност.
Следва обаче да се обърне внимание на обстоятелството, че ищецът не посочва, че
със споменатото TP на ВКС от 26.06.2015 г. се отменя като загубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1ЗУС (отм.), с което е определено, че
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са
въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и
конкретно TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва
пряко да се приложи към процесния случай. Дали тълкувателните актове притежават
обрано действие или действие за напред, тоест действат ех tunc или ех nunc,
съответно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във
времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, каквито норми са
налице в Закон за нормативните актове (ЗНА) досежно нормативните актове,
следователно за решаването му следва да се имат предвид разрешенията, възприети
в съдебната практика. В тази връзка, дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, така че същите следва да я прилагат в смисъла посочен в
тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. По този въпрос има постановена
съдебна практика (вж. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по реда на чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, докладвано от съдията Д.Д.).
Из мотивите на
цитираното съдебно решение съдът застъпва обоснованата теза, че: „Тълкувателно
решение, с което се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт
поражда действие от момента на постановяването на новото TP, поради което и от
този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат прецянявани с оглед на
тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие
на новото TP, което се предвижда само по изключение и то по отношение на
нормативен акт съгласно чл. 14 ЗНА.
Съгласно ППВС № ***
г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с TP №
2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност.
В същите мотиви на
посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК съдът категорично
посочва, че „извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС№ 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това."
Ако се приеме, че при
образувано изпълнително производство, преди постановяването на TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се
счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС". В
допълнение следва да бъде посочено, че разрешението съдържащо се в цитираното
решение на ВКС се възприема в практиката на съдилищата (вж. Решение № 287 от
12.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 326/2018 г. по описа на Окръжен съд -
гр. Враца и Решение № 75 от 05.11.2018 г., постановено по т. д. № 57/2018 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Търговище).
Въз основа на
гореизложеното може да се направи обоснования извод, че към процесния случай от
образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.П. до 26.06.2015 г.
намира приложение ППВС № *** г. и погасителна давност не тече, независимо дали
има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент от който започва
да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г., на която е постановено TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата на която вземането евентуално би се погасило
по давност е 26.06.2020 г. Тук следва да се отбележи, че в периода след 26.06.2015
г. има множество извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния
давностен срок. На 18.01.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
депозира молба по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.П. за налагане на
запор. На 16.08.2018 г. в кантората на ЧСИ И.Х. е постъпила молба от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на ***на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист от 09.06.2011 г. издаден по частно гражданско дело № *** г. по описа на Я.
районен съд. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от
кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на
длъжника. Също така е поискано да се извършат справки за имуществено проучване
на длъжника и налагане на запор върху откритото имущество. Със съобщението по
изпълнителното дело от 27.08.2018 г. длъжницата е уведомена за насрочената дата
за опис на движими вещи в дома й на 02.10.2018 г. от 11:00 часа. Съгласно
мотивите към т. 10 от TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие".
Предприемането на
действия за принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални
изявления) на кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им
-съдебния изпълнител може да извърши или да не извърши изпълнителните действия.
Прекъсването на давността обаче е свързано не с извършването на изпълнителните
действия от органа по изпълнението, а с искането на взискателя за извършването
им, защото санкцията на давността е не за органа, водещ производството, а за
кредитора (взискателя). Следователно, давностният срок е прекъснат с молбата за
образуване на изпълнително дело на 18.06.2018 г., в която е направено искане за
извършване на опис на движими вещи, като от тогава е започнала да тече нова
погасителна давност. За прекъсване на погасителната давност от съществено
значение е дали са извършени действия от страна на кредитора, с които той
показва своята активност при защита на своето вземане. В случая не е необходимо
предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ
да е задължително успешно, за да се счита, че давността е прекъсната. Това
следва от разпоредбата на чл. 116 б. „в" ЗЗД, в който законодателят
използва думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършване" или друга подобна формулировка.
С оглед посоченото до
тук, следва да се направи обоснованото заключение, че погасителната давност по
отношение на процесиите вземания не е изтекла, съответно твърдението на ищеца е
неоснователно.
Моли, при условията
на евентуалност, ако съдът приеме, че погасителна давност тече от момента на
образуване на производството по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д.П., то
моли да се приемат долупосочените обстоятелства, въз основа на които счита, че
погасителната давност за процесиите вземания не е изтекла по следните причини:
По изпълнително дело
№ ***по описа на ЧСИ Д.П. има извършени изпълнителни действия, които имат за
последица прекъсване на погасителната давност по причините изложени в настоящия
отговор на исковата молба. Още с молбата за образуване на изпълнителното дело
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да
предприеме необходимите изпълнителни действия срещу ищеца за принудително
изпълнение на посочените задължения. В тази връзка, оспорва твърдението на
ищеца че последното изпълнително действие е от дата 23.07.2013 г., когато е
изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки,
разкрити на името на длъжника. След тази дата, на 13.08.2018 г. в кантората е входирано
връченото уведомление на длъжника. През
Въз основа на всички
посочено до тук, по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д.П., per. № *** към
КЧСИ, както и по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И.Х., per. № *** към
КЧСИ са налице изпълнителни действия, които прекъсват давността и претенциите на
ищеца се явяват изцяло неоснователни. В хода на производството възраженията
направени в отговора се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на иска си
с исковата молба ищцата е представила
удостоверение издадено от ЧСИ Д.П. рег. № ***
гр. С.З., с което удостоверява, че на 11.05.2012 г. в деловодството на
кантората й е образувано изпълнително дело № *** с взискател „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и длъжник Й.Х.Т. с ЕГН ********** за събиране вземането на взискателя по ИЛ,
издаден по ч.гр.д. № *** г. от
РС-Я. за 464.66 лв. – главница, ведно със законна лихва от 24.01.2011
г., 43.32 лв. – мораторна лихва, 125 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение
и ДТ. Уведомление за доброволно плащане връчено на длъжника на 18.07.2013 г. На
23.07.2013 г. е наложен запор върху суми налични по банковите сметки на
длъжника в изброени в удостоверението банки. По изпълнителното дело не са
постъпвали суми, нито е осребрявано имуществото на длъжника. С Постановление от
27.07.2015 г. по изпълнителното дело е конституиран цесионерът „Кредит Инкасо Инвест Мънтс БГ”
ЕАД. На 18.01.2016 г. е постъпила молба
от взискателя „Кредит Инкасо Инвест Мънтс БГ” ЕАД за извършване на действия по
принудително изпълнение, която не е уважена поради констатирано
прекратяване ex lege на осн. чл.433, т.8 от ГПК. С Постановление от
08.06.2018г. изпълнителното дело е прекратено и по молба на взискателя „Кредит
Инкасо Инвест Мънтс БГ” ЕАД ИЛ в оригинал му е върнат.
По делото е приложено
изпълнително дело № ***.
Ищцата е представила
Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №*** по описа
на РС-Я. за
Въз основа на тази
заповед е издаден изпълнителен лист от 09.03.2011 г.
Ищцата е представила
и съобщение до нея от ЧСИ И.Х. ***
действие Окръжен съд – Я. с рег. № *** по изпълнително дело ***. Това
изпълнително дело е приложено към
настоящото дело и от същото се установява, че е образувано по молба от „Кредит
Инкасо Инвест Мънтс БГ” ЕАД срещу длъжник Й.Х.Т. на 16.08.2018 г., за което
ищецът е представил молбата за образуване на
изпълнително дело до ЧСИ въз основа на издадения Изпълнителен лист по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС.
От своя страна
ответника с отговора е представил сключеният между ДжетФайненс Интернешънъл ЕАД и Й.Х.Т. договор
да потребителски кредит *** на
12.03.2008г., договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. с
копие от приложение №1 към него, установявщо прехвърляне вземането от Й.Х.Т. по
договор ***, потвърждение за извършената цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД,
пълномощно, с к8оето „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД упълномощава „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия с
нотариална заверкана подписите, уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания до Й.Х.Т. с приложено известие за доставяне, получено от Д.Т.на
13.07.2015г.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установи, че по него е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №***2011г. в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД против Й.Х.Т. за сумата от 464.66лв. – главница по договор за
потребителски паричен кредит *** от 12.03.2008г., мораторна лихва в размер на 43.32лв. за периода от
30.11.2009г. до 24.01.2011г., ведно със законната лихва от д0атата на подаване
на заявлението в съда – 24.01.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебни
разноски в размер на 125.00лв. въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист на 09.06.2011г. приложен, като
основание за образуването на изпълнително дело № *** на ЧСИ рег.№ *** Д.П. с
район на действие – ОС-С.З.. С постановление
от 28.07.2015г. като взискател по изпълнителното дело е бил конституиран
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД в качеството му на цесионер по договор за
цесия сключен с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД. Последният е депозира молба до
ЧСИ на 18.01.2016г. за извършване на
справки МТД и справки в ТД на НАП на името на длъжника за наличието на валидно
сключени трудови договори, декларирано имущество или банкови сметки, като молят
да се предприемат съответните изпълнителни действия.
Това изп.дело е прекратено с постановление от
08.06.2018г. на осн.чл.433, т.8 от ГПК ех lege, като изпълнителният лист е
върнат на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД.
Видно от приложеното
изпълнително дело № *** на ЧСИ рег.№ *** И.Х. *** същото е образувано по молба
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист
от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № ***г. на ***РС с постановление за образуване
от 16.08.2018г.. По същото е връчено
съобщение на длъжника Й.Т. за насрочен
опис и оценка на движимото й имущество на 02.10.2018г. на 29.08.2018г.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.439, ал.1
от ГПК.
Разпоредбата на
чл.439 ГПК предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С отрицателния установителен иск за
недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването
на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да
бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се
състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване
на вземането.
Съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник
и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на
ищеца.
В настоящия случай
ищецът е длъжник в две изпълнителни производства по изпълнително дело № *** на
ЧСИ рег.№ *** Д.П. с район на действие – ОС-С.З. и изпълнително дело № *** на ЧСИ рег.№ *** И.Х.
*** и оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист на взискателя,
като твърди, че същото е погасено по давност.
Съобразно
релевираните в исковата молба правни доводи правния спор се съсредочава по
отношение на обстоятелствата дали процесното изпълняемо право е погасено чрез
изтичане на 5-годишната погасителна
давност, уредена в чл.110 ГПК.
Преди това съдът
следва да се произнесе по наведените в отговора възражения. Относно действията
по извършване на уведомяване на длъжника за извършената цесия на осн.чл.99,ал.3
от ЗЗД, съдът намира че такова уведомяване е било извършено от цесионера, за
което е бил надлежно упълномощен от цедента , като ищцата – длъжник е била
уведомена от ответника с уведомление получено от нея чрез Д.Т., получил
известието за доставяне. В случая този факт не се спори от ищцата.
По отношение
направените възражения за действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се има предвид
следното: тълкувателните актове са актове, приемани по повод неяснотата относно
съдържанието на закона и са приемани във връзка наличието на противоречиво
разрешавани въпроси и дават задължително тълкуване на съдържанието на закона,
т.е. начина, по който определено правило следва да се прилага. С оглед на това не може да се приеме тезата
на ответника за липсата или не на обратно действие на тълкувателните решения,
т.к. в случая меродавен е прилаганият закон , чиято неяснота е довело до
задължителното му тълкуване. Ето защо съдът намира, че в случая следва да се
има предвид разрешенията дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вкл. и изгубване действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл. 58, т. 1ЗУС.
Съгласно приетото в т.10 от
Тълкувателно решение № 2, постановено на 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Прието е, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа
като иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на Закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В случая от приложените изпълнителна дела съдът
намира, че давността е била прекъсвана на няколко пъти. Първо с молба на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД по изп.дело № *** на ЧСИ рег.№ *** Д.П. изх.№ ***.2015г.
за конституирането му като взискател по изпълнителното дело въз основа на извършената
цесия и възлагане на ЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство, като молбата е уважена и постановено
постановление за конститурането му като взискател по изп. дело на 28.07.2015г.,
като са събрани сведения от НАП изх.№ ***2015г. и справка за декларирани имоти
на името на Й.Т.. Последвала е нова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
до ЧСИ от 18.01.2016г. да се извършат нови справки МТД и в ТД на НАП и
предприемане на съответни изпълнителни действия, като съответно ЧСИ е изпратил
писмо до началника на ТД на НАП-гр.Я. на 20.01.2016г. От друга страна с
подаване на нова молба за образуване на изпълнително дело против същия длъжник
, а именно на 16.08.2018г. до ЧСИ рег. № *** И.Х., давността отново е
прекъсната с искане за предприемане на изпълнителни действия – опис на движими
вещи, като на длъжника Й.Х.Т. е връчено съобщение за насрочен опис на
02.10.2018г., получено от нея на 29.08.2018г. С оглед на това направените
възражения за прекъсване на давността от ответника съдът намира за основателни,
а твърдението на ищцата , че от 23.07.2013г. е извършено последното валидно
изпълнително действие е неоснователно. С оглед на горното съдът намира, че искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него
разноски по делото, които съобразно представения списък на разноските са в
размер на 300лв., платено юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
ЯРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Й.Х.Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, к.*** – адв. А.Д.
от АК-Я.иск по чл.439, ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че не дължи на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД претендираните въз основа на изпълнителен лист от
09.06.2011г. издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ***РС суми: 464.66лв.
главница до погасяване на кредита, мораторна лихва в размер на 43.32лв. за периода
30.11.2009г. - 24.01.2011г., законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 24.01.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебни
разноски в размер на 125лв., от които 25 лв. държавна такса и 100лв. адвокатско
възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Х.Т. да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: