П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 24 февруари 2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34 състав в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти февруари на две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Съдебни заседатели: В.С.
Й.С.
Секретар:
ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА
Прокурор:
АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане
докладвано от съдия ЩЕРЕВА
Наказателно ОХ дело № 4452 по описа
за 2019 година
На
именното повикване в 13,30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
И.Д. се явява лично и с упълномощения си защитник от ДП адв.
Ж.Ж..
ПОДСЪДИМИЯТ
Ю.Н. се явява лично и с упълномощения си защитник от ДП адв.
Х.Г..
ЗА
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, се явява юрк. Л.И., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Получих препис от обвинителния
акт и разпореждането за насрочване на съдебното заседание, преди повече от 7
дни, считано от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.: Получих препис от
обвинителния акт и разпореждането за насрочване на съдебното заседание, преди
повече от 7 дни, считано от днес.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ на прокурора и
защитниците екземпляри от постъпил в деловодството на 13.02.2020 г. граждански иск
от Министъра на финансите.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно) Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намери, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
И.В.Д. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи във „В.Г.“
ООД като управител, живущ ***, ЕГН **********.
Самоличността е снета е по представената
от подсъдимия лична карта № ********,
издадена на 25.09.2019 г. от МВР-София.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ПОДСЪДИМИЯ ПРАВАТА му в
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбрах правата си.
Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.
Ю.Т.Н. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, работи във „В.Г.“ ООД,
като управител, живущ ***, ЕГН **********.
Самоличността е снета е по представената
от подсъдимия лична карта №********, издадена на 25.01.2017 г. от МВР Перник
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ПОДСЪДИМИЯ ПРАВАТА му в
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.: Разбрах правата си. Нямам
искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.
След снемане самоличността на
подсъдимите, съдът върна личните карти
на същите.
СТРАНИТЕ (поотделно) Запознахме се с
представения в писмен вид граждански иск.
СЪДЪТ
ПРИКАНИ СТРАНИТЕ да вземат становище по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, както и по приемането на
предявения граждански иск.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че гражданският иск е своевременно предявен и същият следва да се
приеме за съвместно разглеждане в производството.
По въпросите, визирани в разпоредбата на
чл. 248-б от НПК намирам следното:
Наказателното производство е подсъдно на
СГС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните права,
довело до ограничаване правата на обвиняемите. Не са налице основания за
разглеждането на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати. Моля да потвърдите мерките за процесуална
принуда. Нямам искане за събиране на нови доказателства. По отношение на
насрочването – предоставям на съда.
ЮРК.Ю.:
Поддържам и моля да приемете за съвместно разглеждане предявения граждански иск
от министъра на финансите.
Поддържам писменото ни становище по всички
въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК.
Нямам доказателствени искания.
АДВ.
Ж.:
Нямам възражения по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК. Ще
взема отношение единствено по т. 6 и т. 8 и по отношение на предявения в
днешното съдебно заседание граждански иск.
На първо място, моля да отмените взетата
спрямо моя подзащитен мярка за неотклонение. След привличането му преди повече
от 2 години същият многократно се е явявал пред органите на ДП, редовно призован
се явява и в днешното съдебно заседание. Считам, че за същия е отпаднала необходимостта от каквато и да било
мярка за процесуална принуда.
По отношение на насрочването на съдебно
заседание, предвид броя и обема на разпитите от досъдебното производство на отделните
свидетели, моля да прецените дали не е по-добре свидетелите да бъдат призовавани
на групи, като моля вещите лица по назначените в хода на досъдебното
производство експертизи да бъдат изслушвани след приключване на разпита на свидетелите
по делото.
По отношение на т. 3 - не считам, че са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство, които да са ограничили правата на подзащитния ми или на други
участници в процеса, поради което не
правя искане за прекратяване на наказателното, нито на съдебното производство
по настоящото дело.
По отношение на предявения граждански
иск – считам, че същият е недопустим. С влязло в сила съдебно Решение № 4402/07.04.2017
г. на ВАС по Адм. дело № 2145/2016 г. е потвърдено Решение
на Административен съд София – град по отношение на Ревизионен акт спрямо
дружеството за същите вземания, за които
е предявен и настоящия иск. Въпреки несъвпадението на страните, а именно, че Ревизионният
акт е насочен срещу юридическо лице считам, че в случая Приходната агенция не е
изпълнила възможностите, които са й били предоставени по силата по чл. 19 от ДОПК в действащата му към датата на извършване на деянията редакция .
В този смисъл моля, въобще да не
приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
В случай, че го приемете, правим
възражение за изтекла погасителна давност, както в хипотезата, в която
предявения иск се предявява на основание чл. 45 от ЗЗД, така и в случай, в който се предявява на основание чл.
19, ал.1 от ДОПК, като при всички положения е изтекла предвидената в единия
случай в чл. 110 от ЗЗД давност , а в другия чл. 171, ал.1 от ДОПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Присъединявам се изцяло
към казаното от адв. Ж..
АДВ
ХРИСТОВ: По въпросите, визирани в чл. 248 от НПК: Делото е подсъдно
на СГС.
Не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. На ДП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени и в съдебната
фаза на наказателното производство, за това не правя такова искане. Реално
участието на мен и на подзащитния ми в наказателното производство в досъдебната
фаза се изразява буквално за няколко часа - предявяване на обвинението и
предявяване на делото. След това с писмена молба направихме доказателствени
искания, по които СГП въобще не се произнесе по тях. Тези доказателствени
искания можем да ги направим пред съда, за това не правя искане за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото.
Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, както при закрити врати и останалите
хипотези на т. 5.
По т 6 - взетата мярка за процесуална
принуда считам, че за деяние, което е започнало
през 2009 г. и е завършило през 2012 г. взетата мярка за неотклонение не
отговаря на целите на чл. 57 от НПК, т.е. целите на чл. 57 от НПК могат да
бъдат постигнати без мярка за неотклонение или с най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. За това правя искане за отмяна на Паричната гаранция в
размер на 2000 лв., която е взета спрямо подзащитния ми и имайки предвид
неговото перфектно процесуално поведение. Той, дори и като свидетел, когато е
разпитван по делото, винаги се е явявал, когато е бил призован, както и когато
беше привлечен към наказателна отговорност, затова считам, че е несъразмерно
тежка към този момент и с оглед изминалото време от евентуалното извършване на
деянието до настоящия момент са изминали 8 години. Считам, че с една по-лека мярка
за неотклонение или въобще без мярка за неотклонение могат да бъдат изпълнение
целите на чл. 57 от НПК и моля да отмените паричната гаранция.
На този етап няма да правя искане за
събиране на нови доказателства. Предоставям на съда да определи датата.
По отношение на гражданския иск, то моля
да не го приемате за съвместно разглеждане, като споделям доводите на колегата Ж..
Присъединявам се и към възражението му за
давност. Очевидно е, че няма как от 2012 г., петгодишната давност да не е
изтекла, по ЗЗД.
Имам и друго възражение. В петитума на граждански иск е формулирана сумата, съгласно обвинителния
акт, като данъчни задължения, но които са формирани съгласно изложеното в гражданския
иск от неплащане на ДДС и корпоративен данък. В иска не е посочено как е
формирана тази сума – колко е корпоративният данък, колко е добавената
стойност, което считам, че е задължително да бъде направено от ищеца.
Считам, че приемането за съвместно
разглеждане на гражданския иск ще затрудни работата по делото и евентуално може
да доведе до събиране на други доказателства във връзка с гражданския иск, но
приоритетно в случая е наказателното производство, което следва да приключи в
разумен срок, а не бих казал, че времето, което се сочи за извършване на
деянията до настоящия момент делото е в разумен срок.
За това моля, да не приемате за
съвместно разглеждане гражданския иск и да не го допускате.
ПОДСЪДИМИЯ Н.: Присъединявам се изцяло
към казаното от адв. Христов.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание, по въпросите визирани
в разпоредбата на чл. 249, ал. 1 и 2 от
НПК, намери следното:
Няма основание съдебният състав да
ревизира становището на съдията докладчик, че, съобразно повдигнатото обвинение,
делото е родово и местно подсъдно на СГС.
Не се констатират основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство, а във фазата на ДП при изготвянето
на обвинителния акт от страна на прокуратурата са допуснати съществени процесуални
нарушения, които накърняват правата на двамата обвиняеми и са основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП.
В частност се касае до накърняване
правото на обвиняемите да научат по недвусмислен начин фактическите и правни
параметри на обвинението.
При запознаване със съдържанието на
обвинителния акт този съдебен състав констатира на първо място, че в обстоятелствената
част, където иначе достатъчно подробно са описани твърдените действия, насочени
към избягване на заплащане на дължими данъчни задължения, прокурорът, описвайки
няколко броя фактури, за които твърди да не отразяват реални сделки и реални
плащания по тях, не е посочил за каква сделка са били издадени тези фактури.
Това обстоятелство е необходимо да се
посочи, за да може, на първо място, да се направи преценка дали действително
такива сделки не са били изобщо реализирани и на второ място, да даде
възможност, както на подсъдимите, така и на съдебния състав, да направи
преценка, че действително се касае до доставки на стоки и/или услуги, които са
облагаеми по ЗЗДС и се включват в данъчната основа по ЗКПО.
Втория проблем, който съдебният състав
констатира, е свързан с липса на твърдения в обстоятелствената част относно
инкриминирания от правна страна механизъм на осъществяване на престъплението по
чл. 255, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като при описанието от правна страна на
деянията, които са свързани с подадените документи по ЗДДС, прокурорът е
посочил, че са били използвани документ с невярно съдържание и неистински
документ. В същото време, в обстоятелствената част не е посочено твърдение
относно това, какви са били неистинските документи, които са използвани и въз
основа на кои факти е направен извод, че същите са били неистински. Изложени са
само твърдения в правната страна за документи с невярно съдържание.
Това обстоятелство също непременно ще
затрудни подсъдимите да се защитават пред съда, доколкото представянето на
двата вида документи са отделни изпълнителни деяния по закона и прокуратурата
трябва да визира, кои неистински документи счита за представени от подсъдимите,
като част от механизма на извършването на престъплението.
Тези посочени нарушения накърняват
правото на защитата на подсъдимите и затова са основание съдебното производство
да се прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняването им.
При положение, че съдебният състав прие
липса на законови основания за провеждане на валидно съдебно производство е
безпредметно произнасянето по останалите въпроси по чл. 248 от НПК, включително
по приемането на гражданския иск.
Що се отнася до мерките за неотклонение,
доколкото същите въпроси могат да се поставят по всяко време и съдът им дължи
отговор, съдът прие, че на този етап няма законово основание за отмяната или изменението
на мерките за неотклонение и на двамата подсъдими, с оглед на тежестта на
повдигнатото срещу тях обвинение. Ето защо,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 4452/19 година по описа на СГС, НО , 34 състав
ВРЪЩА
делото на СГП за отстраняване на констатираните съществени нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА
мерките за неотклонение спрямо двамата подсъдими „Гаранция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева
Определенията може да се обжалват и протестират
в 7-мо дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 от НПК.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: