№ 60
гр. С., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600359 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от защитника на подсъдимия –
адв. К. К. против осъдителна присъда на РС- Е..
По силата на присъда №4/8.04.2022г., постановена по НЧХД № 122 по
описа на РС Е. за 2021 година, съдът е признал подсъдимия М. СТ. Н., роден
на . год., в гр.Е., с постоянен адрес гр.Е., ул.“Н. М.“ №, българин, български
гражданин, със средно образование, вдовец, шофьор в „Г.“ АД-С., неосъждан,
с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.04.2021 г. в гр. Е., чрез удар
с юмрук е причинил на непълнолетния АЛ. ИВ. Р., от гр.Е., ул. “А. М.“ №,
област С., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с
оток и контузия на шията, причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК
го е освободил от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000.00
/ХИЛЯДА/ЛЕВА.
Осъдил е подсъдимия М. СТ. Н. да заплати на АЛ. ИВ. Р., лично и със
съгласието на неговия законен представител ЦВ. М. В. сумата в размер на 1
1
250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие причинената лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с оток и контузия на шията и
сумата 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за причинени психологически травми, представляващи
стрес, затваряне в себе си, нежелание да общува, нежелание да посещава
обществени места и да упражнява бъдещата си професия - игра на футбол,
както и направените по делото разноски общо в размер на 912.00
/деветстотин и дванадесет лева/.
Отхвърлил е предявения граждански иск от АЛ. ИВ. Р., лично и със
съгласието на неговия законен представител ЦВ. М. В. против М. СТ. Н. в
останалата част над сумата 1 250 лева до пълния предявен размер от 2 500
лева, за причинени болки и страдания и над сумата от 1 250 лева до пълния
предявен размер от 2 500 лева, за причинени психологически травми за
съответните разлики, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В жалбата се сочи, че производството по делото от частен характер е
образувано по подадена извън законовия срок, визиран в чл.81, ал.3 НПК срок
от шест месеца. Същият започва да тече от узнаването за извършване на
престъплението и е изтекъл на 8.10.2021г. Частната тъжба е подадена на
26.10.2021г. Застъпва се позиция, че подадената жалба до РП Е. е ирелевантна
и не би могла да послужи като основание за спиране на производството или
за запазване на срока, който е изтекъл.
При преценка на доказателства и изграждане на правно релевантните
факти, съдът е кредитирал с доверие и основал присъдата си частично на
пок.св. – очевидец Н. Н.а, въпреки премълчаните от нея факти, но в същото
време са изцяло кредитирани показанията майката на тъжителя- лице, което
не е в никакъв случай безпристрастно по делото. Съдът е кредитирал
показания на свидетели, намиращи се на далечно разстояние от мястото на
инцидента и поради това – лишени от възможност да възприемат случилото
се. На следващо място- в жалбата се съдържа оплакване, че присъденото
обезщетение по граждански иск е в необосновано завишен размер.
В съответствие с оплакванията и доводите, защитникът на подсъдимия
Н. отправя искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и за
прекратяване на производството, алтернативно- постановяване на нова
2
такава, по силата на която същият да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът поддържа
оплакванията си против атакуваната присъда на РС Е. и доводите, които ги
обосновават.Застъпва становище, че въззивният съд следва да констатира
просрочието на частната тъжба, обосновано от нея в жалбата и да отмени
постановената присъда и да прекрати производството. Алтернативно- в
случай, че съдът не приеме заявеното от нея по-горе оплакване, да отмени
присъдата като неправилна и незаконосъобразна- постановена в нарушение на
материалния закон и да постанови нова такава, по силата на която да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението, повдигнато с
частна тъжба изцяло. Да се отхвърли гражданският иск.
Към това становище се присъединява подсъдимият изцяло.
В последната си дума заявява, че не се чувства виновен и моли да бъде
оправдан.
От своя страна частният тъжител- непълнолетен- действащ със
съгласието на ЦВ. М. В., като майка и законен представител, в процеса се
представлява от повереници –адв. А.Г. и адв. К. Д..
В заседанието по същество поверениците оспорват въззивната жалба
против присъдата на РС Е. като изцяло неоснователна. При постановяване на
присъдата съдът е спазил процесуалните правила за събиране на
доказателствата и за преценката им и присъдата е постановена в пълно
съответствие с материалния закон. Наложеното наказание е справедливо – в
съответствие с обществената опасност на престъплението и дееца.
Определено е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди
по граждански ред. От името на доверителите си молят да бъде потвърдена
присъдата изцяло – във всичките и части.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, прецени
становищата на страните и след като сам, по собствен почин упражни
цялостен контрол по отношение на атакуваната присъда на осн.чл.314, ал.1
НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за
установено следното.
Жалбата е неоснователна, липсват основания за нейното уважаване.
3
Предварителен по отношение на правилното приложение на
материалния закон е процесуално-правният въпрос, поставен с жалбата за
недопустимост на частната тъжба поради подаването и в съда, извън
законовия шест месечен срок.
Настоящата въззивна инстанция не би могла да се съгласи и да приеме
за основателно искането, почиващо на чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.3 НПК, за
отмяна на постановената присъда и прекратяване на производството, като се
приеме, че тъжбата е била подадена извън шестмесечния срок, определен като
преклузивен по чл.81,ал.3 НПК .В действителност такова възражение е
направено и пред първият съд, който е дал убедителен и аргументиран
отговор на същото.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с приетото от РС Е.,
видно от приложената към делото пр.преписка №104/2021г. на РС Е.,
пострадалият /действащ чрез своя родител и законен представител/ е подал
жалба-сигнал до РП четири дни след извършване на деянието –на 12.04.
2021г. След проведена проверка РП Е. се е произнесла с постановление от
1.06.2021г., с което е отказала да образува производство, приемайки, че
престъплението е от частен характер и се преследва по инициатива на
пострадалия.Този отказ обаче е придобил окончателен характер с
постановление на СОП от 3.08.2021г., по силата на което е контролиран, като
е потвърден отказът. Шест месечния срок, съгласно чл.81, ал.3 НПК започва
да тече от узнаването на влязлото в сила постановление за отказ, поради
липса на данни в тази насока – от датата на съставяне на постановлението на
СОП- датата, в която е влязло в законна сила постановлението на РП Е..
Следователно, както и законосъобразно е приел първият съд, тъжбата, което е
подадена на 26.10.2021г. е подадена в срок и е процесуално допустима и
годна да инициира образуване на наказателно производство за престъпление,
което се преследва по инициатива на пострадалия.
Съдебното производство е протекло в съответствие с процесуалните
правила за събиране и преценка на доказателствата, както и при стриктно
съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник.
Съдът е формирал своите правни изводи в съответствие с
доказателствата и правилата за преценката им и изграждане на вътрешно
убеждение, съгл. чл.13, 14,1 07,ал.5 НПК, доказателствата са били подложени
4
на внимателен и задълбочен анализ, като изложените съображения
съответстват на критериите на чл.305, ал.3 НПК.
Отделните групи противоречиви доказателства са съпоставени, като са
изградени верни фактически и правни изводи, по силата на които съдът
законосъобразно е ангажирал административно наказателната и гражданската
отговорност на подсъдимия М.Н..Авторството на подсъдимия и извършване
на престъпното деяние се потвърждават от доказателствата извън всякакво
съмнение, като в основата стои една устойчива и синхронна съвкупност от
гласни доказателства- показанията на децата и младежите, които са играели
футбол заедно с пострадалото дете.Не съществува основание да бъде
споделено становището на защитата за определянето на тези показания като
недостоверни, нито поради пристрастност, нито поради обективна
невъзможност да възприемат случилото се. При внимателния прочит на
показанията на тези свидетели, се налага извода, че същите са правдиви и
истинни. Така, една част от свидетелите установяват, че пряко са възприели
удара нанесен от подсъдимия в лявата част на лицето на пострадалото дете,
по-голямата част от свидетелите добросъвестно признават, че не са
възприели пряко удара, а само звука от нанасянето му, но са видели
състоянието, реакцията на пострадалото дете и оплакването му за нанесен
побой и обясненията, които е дало за това, как е нанесен- с шамар и следите
по лицето на пострадалия , при излизането му извън дворното място. Като е
достатъчно малък периода от време от деянието до възприемането от страна
на свидетелите на следите от нараняване – буквално секунди или най- много
минута, през която не е осъществено или не би могло да бъде осъществено
друго деяние или събитие от обективна страна, което да обуслови
констатирания престъпен резултат за здравето на пострадалото момче. Тази
синхронна съвкупност от гласни доказателства се подкрепя от показанията на
родителите на пострадалото момче, пок.св. Д. П. /съсед на подсъдимия и на
местоизвършване на деянието/, както и отчасти от пок.св. Н. Н.а – сестра на
подсъдимия, досежно признанията и за влизане на момчето в двора, повода за
конфликта с брат и и състоянието на момчето след инцидента. Гласните
доказателства се допълват и подкрепят от съставената медицинска
документация при прегледа на пострадалия и заключението на СМЕ.
По този начин, не съществуват законови основания за ревизия за
приетото по отношение на релевантните факти от първия съд, а именно:
5
До спортното общежитие на СУ „Х. Я.“ в гр.Е. е изградено футболно
игрище с изкуствено покритие, на което често си устройват футболни срещи
младежи от град Е.. В тези мачове често участвал и пострадалия Р., който е
ученик в ...-мо Спортно училище „Св.Н. О.“ в гр.С., профил „треньор по
футбол“, като е картотекиран играч /врата/ на ФК „С.“ С., набор 2005. С
построяването на това игрище не бил доволен подсъдимия, т.к. къщата която
обитава е в непосредствена близост до игрището и често футболната топка
прескача оградата, и попада в двора на последния, като се създава опасност
от нанасяне на материални щети. Подсъдимия подавал сигнали срещу
изграденото футболно игрище, тъй като счита, че същото не отговаря на
изискванията на ЗУТ.
На 08.04.2021 год., пострадалия АЛ. ИВ. Р., който тогава бил на 15
години, заедно със свидетелите Н. В. С., Н. М. И., В. И. В., И. В. Н., П. В. П.,
С. Д. П., Ц. В. Ц., и Д. К. И. организирали футболна среща на процесното
игрище. Пострадалия бил вратар, като в един момент футболната топка била
изритана силно и прескачайки оградата на игрището и оградата на къщата на
подсъдимия се озовала в неговия двор. Играта спряла и пострадалия А.Р.
отишъл да вземе топката. Оградата на къщата на подсъдимия е масивна
зидана, като има отвори в същата, които са запълнени с дървени дъски с
процепи между тях, позволяващи частична видимост от улицата към двора.
Пострадалия влязъл в двора на подсъдимия, при което последния се показал
от къщата и започнал да се кара на висок глас на пострадалия. В един момент
го ударил с ръка в областта на лявото ухо, при което пострадалия извикал,
свил се от болката и се хванал с ръка за удареното място. Момчетата, които
били на игрището и св.В. Т., който гледал отстрани, чули виковете по
подсъдимия, като след това някой от тях чули звук като от шамар /плесница/,
както и чули, че А. извикал. Свидетелите Н. В. С., Н. М. И., В. И. В., С. Д. П.,
Ц. В. Ц. и В. Т. отишли до дворната порта на поде. Н., като в двора на къщата
му, видяли подсъдимото лице и А., който се държал в лявата страна на лицето
и плачел. Св.С. П. попитал момчето „Какво стана?“, при което А. му
отговорил „Удари ме!“. Св.П. попитал „Как те удари?“, а пострадалия му
отговорил „Удари ме с тупаник!“. Свидетелите, които са по-големи на възраст
от пострадалия, започнали да се разправят с подсъдимия, като го питали защо
е ударил момчето, а някой от тях влезли в двора на къщата, но до физическа
6
саморазправа не се стигнало. Подсъдимия отричал, но св.В. В. сочи, че по
негов спомен, подсъдимият казал, че го е ударил леко. В един момент от
къщата, излезнала и св.Н. Н.а, която е сестра на подсъдимото лице и случайно
била в Е. на гости, за да се грижи за болния си баща. Около 18.30-18.40 часа,
същия ден, св.Ц.В. получила телефонно обаждане от телефонния номер на
сина си, но не бил той, а св.Н. С., когото тя познавала. Последния й казал, че
синът й бил ударен в главата. Тя оставила по-малкото си дете и отишла на
място, като заварила А. на игрището. Той седял на земята, плачел и бил със
силно зачервено ляво ухо. Тя разбрала, в коя къща се е случил инцидента и
влязла в двора й, където встрани от къщата бил подсъдимия. Тя му казала, че
е майката на детето, което е ударил, а подсъдимият и казал, че нищо не може
да докаже. Тя се обадила на дежурния в полицията, за да подаде сигнал, след
което изчакала изпратения дежурен екип, а в последствие завела синът си в
спешна помощ за преглед. На следващия ден ходили на преглед при д-р К..
Водила го на изследване на слуха, като се установило, че няма последствия.
Ходили и при невролог, т.к. се оплаквал от болки в лявата част на шията, като
последния казал, че това е в резултат на удара.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза с в.
л. д-р Д. Н. Т. и обясненията, дадени в съдебно заседание, които съдът
възприема изцяло, като обективни, всестранни и обосновани, се установява,
че тъжителя Р. е получил следните травматични увреждания — контузия на
лявото ухо с оток и контузия на шията, които по своя медико-биологичен
характер са предизвикали болка и страдание, без разстройство на здравето.
Установява, че оздравителния период при подобен тип травми е 12-24 часа за
зачервяването в областта на ухото и 5-7 дни за болките в шията. Установява,
че е налице причинно-следствена връзка между причинените увреждания и
извършеното деяние на инкриминираната дата, като могат да бъдат
причинени по описания в тъжбата начин. Установява, че може да има
зачервяване и заглъхване на ухото при удар с футболна топка. По отношение
на травматичните увреждания, причинени от удар с юмрук или с шамар,
установява, че всичко зависи от силата на удара.
На тази фактическа основа, законосъобразно съдът е приел, че
привлеченият към отговорност Н. е извършил на 08.04.2021 год. в гр.Е., от
обективна и субективна страна престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
7
Правилно е приложена разпоредбата на чл.78а,ал.1 НК за замяна на
предвидената наказателна отговорност с административно- наказателна
такава, като определеното наказание глоба- в размер на 1000 лева е
справедливо.
Съобразно вида на причинените увреждания - контузия на лявото ухо
с оток и контузия на шията, обстоятелството, че се касае за непълнолетно
момче, което по никакъв начин с действията си не е провокирало описаното
по-горе престъпно поведение от страна на подсъдимия, преживените страх,
срам, подтиснатост и депресия, нежелание да се общува и да се посещава
училище в относително продължителен период след извършване на
престъплението, въззивният съд счита, че присъденото обезщетение по
никакъв начин не е в прекомерен размер, спрямо конкретните обстоятелства,
които следва да се вземат под внимание при изграждане на преценката по
справедливост съгл. чл.52 ЗЗД.
Не е претендирана законната лихва за забава, считано от датата на
престъплението- непозволеното увреждане, поради което и съдът не се е
произнесъл в такава насока.
При цялостния контрол на обжалваната присъда съдът не намери
основания за нейното отменяване или изменяване.
Същата следва да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и
справедлива.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4 / 8.04.2022г., постановена по НЧХД
№ 122/2021г. по описа на РС Е..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9