РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 51/2022 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 165 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Д.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, пр. второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и докладна записка рег. № 295р-14222/01.10.2021 г. по описа на ОДМВР - Ловеч, с която жалбоподателят старши инспектор Д.М.Б. - началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч временно е преназначен за срок от една година на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование старши инспектор.
В жалбата си оспорващият твърди, че е нарушено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото в заповедта не са изложени фактическите и правни основания за нейното издаване и не са изложени аргументи, които обосновават необходимостта от преместване на жалбоподателя на друга длъжност в друго РУ. Сочи, че не са налице и материалните предпоставки за издаване на процесната заповед. Излагат се доводи, че преназначаването на жалбоподателя в друго населено място, което се намира на 75 км разстояние от град Троян, където живее, би накърнило сериозно личните му права и интереси, както и че не е посочено от кога е овакантена длъжността началник група КП, а посочената в заповедта докладна записка не е сведена до знанието на жалбоподателя. В жалбата се излага още, че твърдяната от органа „служебна необходимост“ не е посочена чрез конкретни факти, както и че не е на лице нито една от хипотезите на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В заключение се моли съдът да отмени оспорената заповед. Претенидрат се и сторените по делото разноски.
По отношение на съдържащото се в жалбата особено искане за спиране на изпълнението на Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи настоящият състав на АдмС - Ловеч се е произнесъл с Определение № 89/03.02.2022 г., с което това искане е оставено без уважение, потвърдено с Определение № 2694/22.03.2022 г. по адм. дело № 2361/2022 г. на Върховния административен съд.
С Определение № 314/06.04.2022 г. на основание на чл. 159, т. 5 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата против Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано пред Върховния административен съд с частна жалба с вх. № 1589/15.04.2022 г., подадена от Д.М.Б. чрез адв. В.К. от ЛАК. С Определение № 6367/28.06.2022 г. по адм. дело № 5018/2022 г. Върховният административен съд е отменил Определение № 314/06.04.2022 г., постановено от Административен съд – Ловеч по АД № 51/2022 г. по описа на ЛАС, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. В.К. от ЛАК, която поддържа жалбата и моли съдът да отмени оспорваната заповед. Претендира и разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 208 от делото, както следва: внесена държавна такса за образуване на настоящото дело в размер на 10 /десет/ лева, държавна такса, внесена по сметката на Върховния административен съд, в размер на 15 /петнадесет/ лева и адвокатски хонорар за образуване и водене на делото и явяване в повече от две съдебни заседания в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.
Ответникът – министърът на
вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. С молба с вх. № 3281/30.09.2022 г. чрез упълномощен юрисконсулт се
представят писмени бележки по съществото на спора, в които се сочи, че
длъжността, на която е преназначен жалбоподателят е равностойна на заеманата от
него длъжност в РУ Троян. В писмено становище с вх. № 3920/23.11.2022 г. /л.
140/ чрез упълномощен юрисконсулт се иска да бъде отхвърлена жалбата и се излагат
доводи по същество. С писмена молба с вх. № 2811/11.10.2023 г. в АдмС Ловеч /л.
215/ процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Като съобрази Определение № 6367/28.06.2022 г. по адм. д. № 5018/2022 г. по описа на ВАС, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Видно от приложените доказателства по делото и представената административна преписка, в същите се съдържа протокол № 359р-1089 от 17.01.2022 г. за отказ за запознаване със Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. от страна на старши инспектор Б., като отказът на служителя да се запознае срещу подпис със заповедта е удостоверен с подписите и трите имена на трима свидетели. От тази дата е започнал да тече 14-дневният срок за обжалването на Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като подадената на 19.01.2022 г., чрез куриер жалба е в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Оспорването е направено от надлежна страна, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалваната заповед е инициирано с предложение с рег. № УРИ-451р-13552/30.09.2021 г. на началника на РУ Ябланица до директора на ОДМВР Ловеч /л. 195-196/, с което е поискано да бъде временно преназначен служител от състава на ОДМВР - Ловеч на длъжността началник група КП при РУ - Ябланица. Същото е мотивирано с ограничения в кадрови аспект, с цел повишаване качеството на оперативната работа, постигане на поставените цели пред РУ - Ябланица и с оглед правилното функциониране на работния процес в група КП при РУ - Ябланица.
С докладна записка с рег. № 295р-14222/01.10.2021 г. на директора на ОДМВР - Ловеч до министъра на вътрешните работи /л. 62-66/ е предложено старши инспектор Д.М.Б., началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на РУ - Троян при ОДМВР - Ловеч да бъде временно преназначена на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч, със специфично наименование „старши инспектор“.
От административната преписка не се установява старши инспектор Б. да се е запознал с горецитираната докладна записка. В писмо с рег. № 812100-1401/27.01.2022 г. по описа на МВР /л. 2/ изрично се сочи, че е представена цялата административна преписка по издаването на Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на тази докладна записка е последвало издаването на оспорванта в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-11075 от 19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която поради овакантяване на длъжността началник на група „Криминална полиция“ на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч и възникнала служебна необходимост ст. инспектор Д.Б. е временно преназначен за срок от 1 година от длъжността началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч на длъжност – началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование на длъжността – „старши инспектор“, считано от датата на встъпване в длъжност.
От страна на жалбоподателя са представени: копие от договор за кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека върху имота /л. 10-19/, договор за паричен заем /л. 20/, медицинска документация /л. 22-49/, копия от разходни касови ордери /л. 115 и следв./, удостоверение за родствени връзки /л. 119/, удостоверение за раждане /л. 120/, копия от медицински документи /л. 121-123/, копие от погасителен план към договор за кредит /л. 124-125/.
По делото от ответника са приложени и: Заповед №
8121з-141/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с приложение
към нея /л. 94-104/, Заповед № 8121К-9895/05.06.2019 г. на министъра на
вътрешните работи /л. 105/ и Заповед № 295з-2542/29.12.2020 г. на директора на
ОДМВР Ловеч /л. 106/ за преназначаване на Д.Б. на заеманата от него длъжност в
РУ Троян и за определяне на размера на възнаграждението, таблици за
регистрираните престъпления /л. 158 и следв./, Справка с рег. № 295р-16559/12.10.2023
г. от директора на ОДМВР Ловеч /л. 220/, копие от Заповед №
8121К-12401/03.10.2023 г. на главния секретар на МВР /л. 221/, с която е
прекратено временното преназначаване на Б. в РУ Ябланица.
По делото по искане на ответния административен орган е разпитан свидетелят Любомир Л., който излага, че на 11.08.2021 г. е бил преназначен от длъжността началник група „Криминална полиция“ в РУ Ябланица на длъжността началник РУ Ябланица. Сочи, че щатната окомплектовка на групата е от 6 човека – началник група, оперативен работник „Криминална полиция“, оперативен работник „Икономическа полиция“, като към този момент служителката, която е била оперативен работник „Икономическа полиция“ е била в отпуск по майчинство. Оперативният работник, който 2 месеца преди това е бил преназначен от помощник оперативен в оперативен, реално бил единственият оперативен, който осъществявал дейност по противодействие на престъпността в „Криминална полиция“. Другите двама членове на групата – инспектор „Детска педагогическа стая и противодействие на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“ и последният по щат служител мл.експерт „ноучно-техническа лаборатория“ не са имали оперативно-издирвателни функции и към онзи момент - 11.08.2021 г.
Свидетелят Л. заявява, че функционалните му компетентности, които произтичат от заеманата от него длъжност като началник РУ, са по организация дейността и работата на служителите от РУ – Ябланица, както и контрол над същата дейност и служителите в РУ. Сочи, че е бил накаран да изготви предложение за преназначаване на служител от състава на дирекцията за началник група КП, тъй като в състава на РУ Ябланица не е имало подходящ кандидат, който да заеме тази длъжността и служителката, която е била в отпуск по майчинство, е отказала да я заеме. Според свидетеля, във връзка с предстоящите избори някой е трябвало да извършва съответните оперативни действия.
Св. Л. излага също, че по време на изборите жалбоподателят не е бил започнал работа в РУ Ябланица, както и че през 2020 г. и 2021 г. РУ Ябланица е било на първо място, както и през 2019 г., по най-голям процент разкриваемост на престъпленията. Сочи още, че на ст. инспектор Б. не е било предоставяно ведомствено жилище в гр. Ябланица, тъй като не е искал такова.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са логични и последователни и съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед №
8121К-9895/05.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи /л. 105/, че преди
да бъде преназначен на длъжността началник на група КП в РУ - Ябланица,
жалбоподателят ст. инспектор Д.Б. е заемал длъжността началник група „Противодействие
на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към РУ - Троян.
Обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 7, л. 52-53/ е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно които разпоредби временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 от ЗМВР, в случая – министъра на вътрешните работи при преназначаване на служители на ръководни длъжности, за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година.
С оглед на това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, подписана е от нейния издател, но същата не е мотивирана, като по същество в нея не се съдържат фактическите основания за издаването ѝ.
За издаването на оспорвания индивидуален административен акт, органът се е позовал на докладна записка с рег. № 295р-14222/01.10.2021 г. по описа на ОДМВР Ловеч /л. 62-66/, като изложените в нея съображения се свеждат до следното: Група „Криминална полиция“ на РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч по щат включва 6 длъжности: началник на група, разузнавач, разузнавач (ИП), разузнавач (ДПС), младши разузнавач (издирване) и младши разузнавач (ЕКД). Служителят, заемащ длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч е временно преназначен на ръководна длъжност началник на Районно управление -Ябланица, считано от 08.08.2021 г. Служителката, заемаща длъжността разузнавач (ИП) е в отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст до 22.08.2022 г. Длъжността младши разузнавач (издирване) е вакантна. От шестте длъжности, с които разполага групата, реално само трима служители са физически на работа, а по линия криминална полиция работи само 1 разузнавач.
Необходимостта от временното преназначаване на ст. инспектор Б. е аргументирано и с доводи, че РУ - Ябланица при ОДМВР -Ловеч обслужва територия на община Ябланица, която е с площ от около 204 кв. км. Общината е с административен център гр. Ябланица, разположен на своеобразен пътен възел и 8 прилежащи села, с население от около 6100 жители. Над 40 % от общото население е от ромски произход, живеещо в по-голямата си част в квартали на гр. Ябланица, с. Брестница. с. Златна Панега, с. Орешене и с. Добревци. През обслужваната територия преминават участъци от АМ „ХЕМУС“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-I03, път III-358 и др., като общата дължина на шосейната мрежа е около 326 км. Регистрирани са около 250 търговски фирми и дружества със седалище в общината. В обслужвания район има 1 средно и 3 основни училища, като в тях се обучават общо 937 ученика.
В докладната записка се сочи и че външни и вътрешни фактори, влияещи върху средата за сигурност в района на община Ябланица са високият процент население от ромски произход, като в почти цялата си част представителите на същото са напълно неграмотни или частично грамотни. Забелязва се тенденция към повишаване броя от такива лица. Отчита се повишаване консумацията на алкохол от лицата в тези среди, както и все по-активното посещаване на съществуващите в района вече две игрални зали за хазартни игри. Около една трета от жителите в общината са в напреднала възраст, като същите се затрудняват да възприемат променящата се среда за сигурност и да обезопасят подобаващо имотите си. Фактор за извършването на престъпления продължава да бъде дейността на незаконните изкупвачи на отпадъци от черни и цветни метали, чиято дейност трудно се доказва, тъй като следва да бъде установено по безспорен начин, че изкупените от тях отпадъци са с цел търговска дейност. Сочи се още, че фактор, влияещ върху сигурността, се явява и географското разположение на общината, силно развитата пътна инфраструктура, представляващ своеобразен кръстопът и големия пътнико-поток, както и близостта до столицата, където извършителите на престъпления да се укриват и пласират отнетите вещи. Райони с високи нива на престъпност се припокриват с наличието на по-големи малцинствени групи в тях, а именно в с. Брестница, гр. Ябланица, с. Орешене, с. Златна Панега, с. Добревци.
На следващо място, в докладната записка са развити съображения, че за периода от 01.03.2021 г. до 15.07.2021 г. служителите от група „Криминална полиция“ при РУ Ябланица са осъществявали активна дейност за недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения свързани с изборното законодателство в района, като спрямо общо 17 бр. лица са приложени превантивни мерки. Последните лица са основно от ромски произход, ползващи се е доверие сред ромската общност и изявяващи се като родови лидери, като сред същите има и представители на местната власт. Направен е извод, че намаленият към момента в кадрово отношение капацитет за работа на групата ще окаже негативен ефект по противодействието и работата по недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения свързани с изборното законодателство в района във връзка с предстоящите на 14.11.2021 г. избори за президент, вицепрезидент и Народно събрание в Република България.
Изложено е още, че дейността по делата по оперативен отчет в районното управление се осъществява от един служител, което е крайно недостатъчно, за да се отговори на очакваното повишаване на броя на извършените престъпления, предвид влошаващата се социално-икономическа обстановка в района. В докладната записка се сочи и че прекомерната натовареност на служителя ще доведе до намаляване процента на разкриваемост на престъпленията, като заложените критерии за изпълнение на целите по линия на „Оперативно-издирвателната дейност“ в РУ - Ябланица за 2021 г. не могат да бъдат постигнати с наличния към момента кадрови ресурс.
В заключение е направен извод, че с оглед наложените ограничения в кадрови аспект, за повишаване на качеството на оперативната работа и постигане на поставените за изпълнение цели пред районното управление е налице необходимост от временно преназначаване на служител на длъжността началник група „Криминална полиция“ на РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч.
Съдът намира, че излагането на мотивите извън самия акт - в друг документ, който е част от административната преписка по издаването му, е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, но в горецитираната докладна записка не се съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсват посочени фактически основания, че в случая са налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описанието на обслужваната територия, с какво се характеризира оперативна обстановка, броят на регистрираните търговски дружества, броят на училищата и географското разположение на общината не съставляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Видно от изложеното, в цитираната в оспорената заповед докладна записка, послужила за издаването ѝ, са налице общо формулирани изявления, които нямат характер на мотиви и липсват конкретни факти и обстоятелства, налагащи издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които, дава възможност на административния орган да упражни правомощието си и да издаде административен акт, в случая да измени едностранно и то без съгласието на служителя елемент от служебното му правоотношение. От една страна, липсата на мотиви не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. От друга, липсата на мотиви препятства и възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта.
Съгласно чл. 169 от АПК, съдът извършва контрол за законосъобразност и на индивидуални административни актове, които органът издава при условията на оперативна самостоятелност. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона. В случая, преценката за наличие на служебна необходимост е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган, но същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, включително и по отношение на мотивите, налагащи временното преназначаване на държавния служител, в това число и за срока, за който е преназначаването. Следва да се посочи, че в настоящия случай, мотиви по отношение на срока на разпореденото временно преназначаване на ст. инспектор Б. изобщо не са изложени от административния орган. Още повече, че доколкото, като основна причина за преназначаването са сочени изборите за президент на Р България и народни представители на 14.11.2021 г., то не става ясно как това обстоятелство /предвид факта, че изборите не се провеждат цяла година/ е довело до определяне на срок за временно преназначаване на служителя за една година.
На доказване от страна на ответника подлежат юридическите факти, представляващи проявление на поддържаната служебна необходимост и именно тези юридически факти представляват фактическо основание за издаване на акта. Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието на административния акт /арг. от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, доколкото наличието им поражда компетентността на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради наличие на служебна необходимост. Фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от изброените в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР хипотези - извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите.
В настоящия случай, както административният акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. № 295р-14222/01.10.2021 г. не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ - Ябланица, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Общото позоваване на оперативната обстановка на територията на РУ - Ябланица, както и изтъкването на увеличаване на битовата престъпност, големия пътнико-поток, както и близостта до столицата, където извършителите на престъпления евентуално могат да се укриват и пласират отнетите вещи, не съставляват фактически основания за издаване на заповедта, респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и на изричната нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Гореизложеното налага извод и за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
По делото не се твърди, а и липсват доказателства жалбоподателят да е бил запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, обективирано в докладна записка с рег. № 295р-14222/01.10.2021 г. на директора на ОДМВР - Ловеч до министъра на вътрешните работи /л. 62-66/, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно тази разпоредба, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си.
В настоящия случай, в обжалваната заповед е посочена възникнала служебна необходимост от временно преназначаване на подходящ служител, който да работи за изпълнение на целите по линия на „Оперативно-издйрвателната дейност“ в районното управление, както и за успешно изпълнение на поставените пред ОДМВР - Ловеч задачи за осигуряване на условия за провеждане на честни избори на 14.11.2021 г. за президент на Република България и за народни представители. В процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от ЗМВР. При тази хипотеза за органа е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. и то да се сведе до знанието на засегнатия служител. По делото са налице доказателства за такова предложение - посочената по-горе докладна записка от директора на ОДМВР Ловеч, но не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е бил запознат със съдържанието на предложението. Още повече, че в писмо с рег. № 812100-1401/27.01.2022 г. по описа на МВР /л. 2/ изрично се сочи, че е представена цялата административна преписка по издаването на Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като с определението от з.с.з. от 18.07.2022 г., с което са конституирани страните, съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на всички факти и обстоятелства, които предпоставят законосъобразността на оспорения акт. Разпределението на доказателствената тежест повторно е указано на страните и в първото по делото о.с.з. от 12.10.2022 г., като в о.с.з. от 22.02.2023 г. и в о.с.з. от 26.04.2023 г. съдът отново е указал на ответника доказателствената тежест на основание чл. 170, ал. 1 от АПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. Допуснатите нарушения на административнопроцесуалните норми са съществени, тъй като в случая е издадена заповед за временно преназначаване при служебна необходимост без съгласие на служителя и е следвало да му се даде възможност поне да изрази становище в изпълнение на процедурата по Наредбата.
В този смисъл е и
практиката на Върховния административен съд, а именно: Решение № 9838 от
03.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.;
Решение № 4486 от 26.04.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 7257/2022 г., V о.
Отделно от горното, административният орган не е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от преназначаването на ст. инспектор Б. в РУ - Ябланица, с което също е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение и на материалния закон. Така издаденият акт се явява несъответен и с целта на закона, а именно осъществяване на ефективна организация по защита на обществения ред.
Изложените по-горе мотиви за липсата на фактически основания се отнасят и към допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като се нарушава и правото на защита на адресата на акта. Това е така, тъй като от една страна се осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от друга страна се препятства съдебният контрол за законосъобразност на административния акт.
Налице е неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК, задължаващо го да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същевременно, доколкото не е изпълнена хипотезата на визираната в оспорваната заповед разпоредба на чл. 165, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, а именно наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗВМВР, то е налице и нарушение на приложимия материален закон.
Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането ѝ или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 165, ал.2, предл. второ от ЗМВР дава възможност на съответния ръководител за преназначаване без съгласие на служителя при наличие на конкретна хипотеза, а именно при наличието на т. нар. „мотивирана служебна необходимост“ за срок до една година, с възможност за еднократното му удължаването с още една година /ал.3/, съответно по изключение и за по дълъг срок, при наличието на предпоставките по ал. 4.
Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ се съдържа
в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и такава се счита, че е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във
функционалните задължения на структурите.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, временното преназначаване на държавния служител се извършва при необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.
В настоящия случай, както вече се посочи, видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е мотивирана с лаконичното посочване на възникнала служебна необходимост, за осигуряване на условия за провеждане на честни избори на 14.11.2021 г., като е направена и препратка към докладна записка с рег. № 295р-14222/01.10.2021 г.
Съдът намира, че направеният в докладната записка анализ на криминогенната обстановка по същността си представлява своеобразна прогноза за състоянието на престъпността в района на РУ - Ябланица, но не може да се окачестви като настъпили извънредни промени по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Посочената в докладната записка „влошаваща се социално-икономическа обстановка в района“ също не попада сред предпоставките по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, обуславящи наличието на служебна необходимост по смисъла, който е вложил законодателят в тази дефиниция.
Изложените аргументи за преминаващи през обслужваната територия участъци от АМ „ХЕМУС“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-I03, път III-358 и др. се явяват неотносими за издаването на процесната заповед, тъй като през много други районни управления на територията на страната преминават главни пътни артерии и също могат да се характеризират с концентрация на интензивен трафик. Обстоятелството, че това се случва и на територията на РУ - Ябланица по никакъв начин не би могло да ги окачестви като извънредни такива.
Представените по делото таблици за състоянието на регистрираните на територията на ОДМВР - Ловеч престъпления /л. 158 и следв./ също не доказват сочените от органа предпоставки, обуславящи издаването на заповедта за временно преназначаване на ст. инспектор Б. *** в РУ - Ябланица. За 2019 г. и 2020 г., предхождащи процесното преназначаване на ст. инспектор Б., посочените в справките проценти на разкриваемостта на престъпленията на територията на РУ - Ябланица са с идентични или по-големи стойности от тези на РУ - Троян. Отделно от това, само по себе си количественото изражение на разкриваемостта на престъпленията на територията на районното управление не се покрива с нито една от хипотезите на служебна необходимост, изброени в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Това е така, защото данните в справката не представляват извънредни промени в състоянието на престъпността и обществения ред, доколкото, както вече се спомена, процентите на разкриваемост през посочените в справките месеци са по-високи в РУ - Ябланица спрямо РУ - Троян. Високата разкриваемост на престъпленията в РУ - Ябланица се установява и от изложеното от св. Л. в с.з. на 26.04.2023 г., който сочи, че за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. РУ - Ябланица е било на първо място по разкриваемост на престъпленията в област Ловеч. Т.е., налага се извод, че противно на изложеното в обжалваната заповед и докладната записка, на която се основава, не е било налице затруднено изпълнение на целите по оперативно-издирвателната дейност.
По отношение на изтъкнатите в оспорената заповед съображения относно необходимостта от преназначаване с оглед изборите на 14.11.2021 г. за президент на Република България и за народни представители, съдът намира следното:
Сочената от органа натовареност по изпълнението на задачите във връзка с провеждането на предстоящите президентски и парламентарни избори сама по себе си не съставлява „извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред“, и/или „нормативни промени“, и/или „промени във функционалните задължения на структурите“, каквото е изискването на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, тъй като не носи никаква конкретна информация относно твърдените извънредни промени в оперативната обстановка и обществения ред на територията на РУ - Ябланица. Конкретните фактически основания за издаването на процесната заповед, досежно провеждането на избори са относими към цялата страна, а не само за територията на РУ - Ябланица, доколкото провеждането на избори само по себе си не е събитие от извънреден характер. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от ответния орган – издател на акта. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР.
В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение
№ 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.; Решение № 9221
от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.; Решение № 4486 от 26.04.2023
г. на ВАС по адм. д. № 7257/2022 г., V о.
На следващо място, следва да се посочи, че едно от
основанията, визирани в заповедта е чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, което взето в
съвкупност с изложеното в докладната записка, предполага, че служителят се
преназначава временно на вакантна длъжност. Кадровото
обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си не обоснова нито
наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, нито промени във
функционалните задължения на структурите. Видно от показанията на св. Л.,
необходимостта от временното преназначаване на Б. всъщност е била продиктувана по-скоро
от кадровия дефицит в РУ - Ябланица, отколкото от предстоящите избори. Св. Л.
сочи, че длъжността, на която е бил преназначен жалбоподателят е била овакантена
след като св. Л. е бил временно преназначен от тази длъжност на длъжността
началник на РУ - Ябланица, т. е. с действията си органът сам е създал
необходимост от ново назначаване/преназначаване на служител. Като от
показанията на свидетеля се установява, че още през м. август 2021 г., т.е.,
два месеца преди издаването на обжалваната заповед, на оперативка е бил
поставен въпросът за необходимостта от назначаване на още един служител в РУ -
Ябланица. Органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи
мерки за преодоляване на кадровия дефицит в РУ -Ябланица, като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл.
165, ал. 2 от ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на
служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на
ЗМВР. Още повече, че от съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, се установи, че
жалбоподателят е бил с влошено здравословно състояние, грижил се е за болния си
дядо, за малко дете и живее в гр. Троян – населено място, което макар и
намиращо се на територията на същото ОДМВР, е сравнително отдалечено от РУ - Ябланица.
Ето защо, съдът приема, че в случая изложените общи факти и съображения, на които се е позовал административният орган, за да издаде обжалваната заповед, не установяват наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. Недопустимо е мотивите на взетото решение да бъдат извеждани от съда по предположение. Неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според Тълкувателно решение /ТР/ № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Съгласно т. 2 от ТР № 4/2004 г. в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. В мотивите на ТР е прието, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 168, ал. 4 и чл. 169. След като нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР не установява изрично нещо различно, то приложение намира общият процесуален закон – АПК.
Процесната заповед се явява издадена в противоречие с целта на закона и предвид обстоятелството, че преназначаването на служители на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР, в случая от началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при ОДМВР - Ловеч временно на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление – Ябланица в същото ОДМВР сочи на превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение /а именно мястото на изпълнение на длъжността/ с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Така и Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.
Доколкото преназначаването следва да се извършва за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, то оспорваната заповед не съответства и на целта на закона.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че правомощието на органа по назначаването да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР – чрез командироване, което обаче е за срок не по-дълъг от 30 календарни дни, които законът определя като достатъчни за преодоляване на служебната необходимост, породена от тези непредвидими и непреодолими събития. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона.
Ето защо, оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
По отношение на представената Заповед №
8121К-12401/03.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи /л. 221/, с която е
прекратено временното преназначаване на Д.М.Б. в РУ - Ябланица, съдът намира,
че доколкото с тази заповед се прекратява
преназначаването на Б. за в бъдеще и не е оттеглена, нито е отменена
обжалваната Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, то последната е породила своите правни последици, с оглед на което за
оспорващия е налице правен интерес от обжалването ѝ. Новоиздадената
заповед относно служебното положение на жалбоподателя от 03.10.2023 г. не е
възможно да окаже влияние върху подлежащия на оспорване индивидуален административен
акт, който не е отменен от неговия издател по време на съдебното производство и
е преустановено неговото действие за в бъдеще, а не от датата на издаването му.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че новоиздадената заповед на министъра
на вътрешните работи не оказва влияние върху допустимостта на оспорването. За Б.
не е отпаднал правният интерес от оспорване на заповедта за временно
преназначаване, с оглед защита правата и законните му интереси, засегнати от
този акт. В случая по делото не е налице изрично оттегляне или отказ от страна
на Б. от оспорване на заповедта, напротив, в последното по делото о.с.з. от
06.12.2023 г. от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител се
поддържа искане за отмяна на оспорената заповед. С оглед изложеното и липса на
изявление от страна на оспорващия не е налице основание за прекратяване на
производството по делото. В този смисъл са
и Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.;
Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.
Съдът съобрази и
трайно установената практика съдилищата и на Върховния административен съд по
аналогични случаи – Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
8817/2022 г., V о.; Решение № 9838 от 03.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
4099/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2056/2023 г., V о.; Решение № 4486 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7257/2022 г., V о.; Решение № 8924/27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2023 г. V о.; Решение № 7528
от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2022 г., Решение № 6655 от 05.07.2022
г. на ВАС по адм. д. № 4231/2022 г., Решение № 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8298/2021 г. и др.
По изложените съображения настоящият състав на АдмС - Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но същият е издаден при неспазване на специалните административнопроизводствени правила, при нарушение на изискванията за форма, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Поради изложеното, обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и Министерството на вътрешните работи /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Д.М.Б. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски общо в размер на 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, съставляващи 10 лева - платена държавна такса, видно от преводното нареждане на л. 8 от делото, държавна такса, внесена по сметката на Върховния административен съд, в размер на 15 /петнадесет/ лева, видно от преводното нареждане на л. 4 от адм. д. № 5018/2022 г. по описа на ВАС и редуцирано до 900 лева договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 9, л. 200 и л. 209 от делото.
Предвид
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
процесуалния представител на ответника /л. 215 от делото/, съдът намира, че искането
за присъждане на адвокатското възнаграждение в общ размер на 1 300 лева /видно
от списък на разноски на жалбоподателя на л. 208 от делото/ с оглед броя съдебни
заседания е неоснователно, а последното не удостоверява законова възможност във
връзка с проведени заседания да се прави извод за правна и фактическа сложност
при присъждането на разноски. Адвокатското
възнаграждение по настоящото административно
дело № 51/2022 г. по описа на АдмС Ловеч се определя по правилото на чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона
за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лв. Като
регистрирано по ЗДДС лице /видно от представената справка за регистрация по ДДС
на л. 202 от делото/, към минимално дължимото на адв. К. възнаграждение за
представителството по адм. дело № 51/2022 г. от 750 лева, на основание § 2а от
ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се начисли ДДС върху възнаграждението по тази наредба
и същият се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност, или дължимото възнаграждение за процесуално
представителство в този случай е 900 лева. Видно е от договорите за правна
помощ на л. 9, л. 200 и л. 209 от делото, че е договорено и реално изплатено в
брой възнаграждение в общ размер на 1 300 лева съобразно списъка на л. 208.
Предвид, че делото пред настоящата инстанция не е с фактическа и правна
сложност, макар че не е приключило в едно съдебно заседание, настоящият състав
на съда намира, че възражението за прекомерност на процесуалния представител на
ответника /л. 215 от делото/ следва да бъде уважено и възнаграждението за един
адвокат, представлявал оспорващия в производството, следва да бъде редуцирано
до минимално предвиденото такова от 900 лева с вкл. ДДС. Отделно от горното,
следва да се посочи, че в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не е предвидено увеличаване на размера на
адвокатското възнаграждение при явяване в повече от две съдебни заседания по административни дела, каквото е
заложено в разпоредбите на чл. 7, ал. 9 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се отнасят
съответно за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела и по наказателни или административнонаказателни дела, и с оглед на това са
неприложими в настоящото административно дело.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят старши инспектор Д.М.Б. - началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч временно е преназначен за срок от една година на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование старши инспектор.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, да заплати на Д.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски за водене на делото в общ размер на 925 лв. /деветстотин двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните чрез Административен съд – Ловеч пред Върховния административен съд на РБ.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: