Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260407
гр. Пловдив, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева като разгледа докладваното
от съдията АНД № 4890/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-004697/08.06.2020 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на С.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП. Аргументира се с настъпване на различна фактическа обстановка
от възприетата в постановлението, както и да недоказване на фактическата
обстановка, станала основание за налагане на санкция. Евентуално моли да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН и да се освободи от наказание. В съдебно заседание се
поддържа и развива становището за осъществяването на различни факти, доколкото
участниците в ПТП доброволно са напуснали мястото на произшествието, както и
становището за отсъствието на доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката
на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и обосновано и моли
да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 22.04.2020 г. жалбоподателят
Т. управлявал личния си лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № *** в гр. Пловдив.
Около 17::40 ч. доближил кръстовището на ул. „Поручик Въльо Стефов“ с ул.
„Димитър Талев“. Пред него се намирал лек автомобил с рег. № ***, управляван от
Л.К.. Последната се подготвяла да направи десен завой, когато забелязала, че от
отсрещната страна на кръстовището имало автомобил, който се подготвял да завие
в нейната посока, т.е. да направи ляв завой. Същият този автомобил бил вече
навлязъл в зоната на кръстовището, поради което К. решила да не започва
маневрата си. В този момент чула удар отзад. Слязла от колата си и видяла, че
лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № *** е ударил нейния автомобил. Това бил
жалбоподателят. Двамата си разменили реплики относно причината за настъпване на
произшествието, като не постигнали съгласие по този въпрос. Т. я попитал защо
не е потеглила, тя обяснила причината за поведението си, след което Т. й казал
да се оправя и се качил в личния си автомобил и потеглил. К. преместила колата
си в страни от пътя и сигнализирала на
тел. 112 за настъпилото ПТП, от където я свързали с дежурен офицер от Първо РУ
към ОД на МВР Пловдив, който й съобщил да отиде в районното управление, където
да подаде писмената си жалба. К. така и сторила. След около 20-25 дни й
позвънили от районното управление да се яви, като на място тя видяла и
жалбоподателя. Полицейските служители, сред които и Г.Д., огледали автомобилите
на участниците в произшествието. Те забелязали нарушено лаково покритие на
задната броня на лекия автомобил на К., което съпоставили с пластмасовата
основа на предния регистрационен номер на лекия автомобил на жалбоподателя,
като открили съвпадение по формата и височината на отпечатъка. Разговаряли с
двамата водачи.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 714447/18.05.2020 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 23, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма доказателства за ПТП поради
липсата на следи по тях. Не приел фактическата обстановка по акта.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Д. -
актосъставител, и Л.К. – участник в ПТП, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1737342
от 18.05.2020 г., писмено заявление с вх. № УРИ 432000-5468/23.04.2021 г. справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел нанесените щети, обясненията
на К. и жалбоподателя, както е извършил и съпоставка между рамката на предния
регистрационен номер и височината, на която се намира, с щетите по задната
броня на автомобила на К..
Свидетелката К. има
по-ясен спомен за случая, като същата е била участника за настъпилото
произшествие. Потвърждава изложеното пред актосъставителя, че жалбоподателят е
бил именно водачът на автомобила, който я е ударил на процесното място и време,
докато тя е изчаквала възможност да предприеме маневра завой на дясно така, че
да е безопасно за движението, както и че с последния са си разменили реплики
във връзка със ситуацията, след което си е тръгнал. Няма основание да не се
даде вяра на показанията на свидетелката К. и да се приеме различна фактическа
обстановка, включително и тази, която предлага жалбоподателят.
Показанията на
свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, както и по между
си, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Същите
съответстват на съставения АУАН, на изготвения протокол за ПТП, който е
официален документ, издаден в кръга на функциите на полицейските служители по
определен ред и форма и на заявлението и писмените обясненията на К.. От друга
страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се
потвърждават от показанията на К. и протокола за ПТП. В този смисъл,
обстоятелството, че актосъставителят не е присъствал на мястото на нарушението,
не е от значение за ангажиране на отговорността на нарушителя, доколкото
последното се подкрепя от останалите доказателства.
Освен това съдът
отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на
фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане
в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в
противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от
жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.
Няма основание да
не се даде вяра на показанията на свидетелката К. и да се приеме различна
фактическа обстановка, включително и тази, която предлага жалбоподателят.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установените нарушения. Съставен е в присъствието на свидетел
очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е
връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи
възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той
не е възползвал от това, но все пак е вписал възраженията си в акта.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представените
заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение, свързани с дистанцията от предходно ППС,
за да се избегне произшествие, както и поведението на участници в ПТП при
разногласия относно обстоятелствата по
настъпването му.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 23, ал. 1 и на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Посочените норми гласят, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
и че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им
указания. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията.
Безспорно се установява, че С.Т. като водач на МПС на 22.04.2020 г. около
17:40 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Поручик Въльо Стефов“ и ул.
„Димитър Талев“ е ударил със своя автомобил управлявания от свидетелката К. лек
автомобил по задната броня. Доколкото се установява по делото, че и двамата
водачи са били спрели на кръстовището, като жалбоподателят е бил зад
свидетелката и последната не е потеглила, а е настъпил удар между автомобилите,
то законосъобразно е да се заключи, че жалбоподателят не е преценил правилно
фактическата обстановка и не е спазил дистанцията от предния автомобил, като се
е поставил в невъзможност да спре преди удара чрез спирачната система на
собствения си автомобил. Ясен резултатът от липсата на необходимо разстояние за
избягване на удара и това са леките материални щети, изразяващи се в нарушаване
на лаковото покритие на задната броня на предния автомобил.
Резултатите на настъпилото ПТП са възприети от полицейски служители, а
именно актосъставителят, който съставил и протокол за ПТП. Неговите констатации
в АУАН и в протокола напълно съответстват с показанията на свидетелката К.. Последната
съдът намира за незаинтересована от изхода на делото, добросъвестна и обективна
във фактите, предмет на доказване в настоящото производство. Следователно
жалбоподателят не е съобразил движението си с другите участници в него и не е
спазил правилата за отстояние от движещото се пред него превозно средство, като
с предприетата от него маневра е допрял предната си броня и регистрационен
номер до задната броня на К..
Същевременно жалбоподателят и свидетелката са влезли в пререкания относно
обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието. Без значение е каква
е действителната фактическа обстановка и вината за настъпване на ПТП и двамата
водачи имат задължение да останат на място, да уведомят съответните контролни
органи и до пристигането им да не напускат местопроизшествието. Именно
непостигането на съгласие по обстоятелствата около ПТП съдът намира за
релевантно и осъществяващо диспозицията на регламентираната материя. Отделно от
това свидетелката споделя, че помежду им имало спор на висок тон за поведението
й, както и че веднага след това жалбоподателят се отнесъл пренебрежително с нея
и се качил на колата си и потеглил. Това поведение именно дава основание да се
приеме, че между тях е имало разногласие и пълна липса на съгласие.
Същевременно Т. се е качил на колата си и потеглил, като с това си действие е осъществил
напускане местопроизшествието и то преди да бъдат сигнализирани контролните
органи, които да дадат своите указания.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 пр. 2 от ЗДвП, която предвижда нарушение на правилата за неспазване
на дистанция и причиняването пътнотранспортно произшествие да се наказва с
глоба в размер на 200 лв., в случай че не представлява престъпление. За нарушението по т. 2 от НП, което се състои в нарушаване на задълженията на участник в пътнотранспортно
произшествие, е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. – чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря
и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието
по чл. 179, ал. 2 пр. 2 от ЗДвП е точно определено, а не в определени граници. От друга страна санкцията
по чл. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е определена в минималния размер,
предвиден в закона, доколкото и нарушението и личността на нарушителя не се
характеризират с висока степен на обществена опасност и не се отриха отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-висок от определения.
Конкретния случай не се характеризира липса или незначителност на вредните
последици (които не са предвидени като престъпен резултат в нарушената норма) и
не се откриват други смекчаващи обстоятелства, които да го определят с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи от същия вид. Нещо повече
деецът при условията на реална съвкупност е извършил две нарушения, което
именно дава основание да не може да се приеме от съда, че случаят е маловажен.
Същевременно определените размери на глобите се оцениха като справедливи и
отговарящи на условията за превъзпитателно и възпиращо действие спрямо
извършителя и останалите граждани.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-004697/08.06.2020 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на С.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.