№ 12134
гр. С, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110110058 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – „Р Ш Б“ ЕАД, твърди, че предоставя обществено достъпна услуга,
представляваща откриване и наемане на електрически автомобили през мобилен
телефон срещу наемна цена, като на 14.02.2019 г. е сключил договор за наем на
електрическо превозно средство с ответника – Т. Ц. Т.. Твърди, че от първоначалната
си регистрация на 14.02.2019 г. ответникът многократно е използвал услугите на
ищеца. Твърди, че на 01.05.2020 г. в 23:32:42 ч. ответникът е резервирал лек автомобил
„Хюндай Кона“, с рег. № ххх, като на 02.05.2020 г. в 00:20 ч. в град С същият е
самокатастрофирал в крайпътна мантинела на едно от кръстовищата на бул. „ХК“ в гр.
С, при което са настъпили вреди за процесното пътно превозно средство по вина на
ответника. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 3.2 от
договора, като не е спазил изискванията за експлоатация на превозното средство и
разпоредбите на ЗДвП, в резултат на което процесният автомобил е бил значително
увреден и негоден за употреба, поради което същият дължал заплащане на
предвидената в т. 10 от приложение № 1 към договора неустойка в размер на 2000 лв.
Твърди още, че ответникът е управлявал автомобила при наличие на алкохол в кръвта,
поради което дължи и заплащане на неустойка по т. 16 в размер на 5000 лв. Ето защо,
моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7000 лв., от
които сумата в размер на 2000 лв. – неустойка по т. 10 от приложение № 1 към
договора и сумата в размер на 5000 лв., представляваща неустойка по т. 16 от
1
приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира разноски по производството.
Ответникът – Т Ц. Т., оспорва исковете с твърдението, че концентрацията на
алкохол в кръвта му е била под законоустановения минимум. Ето защо, моли исковете
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете ищецът следва да докаже пълно и главно валиден
договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, че е изпълнил
задълженията си по сключения договор, че са били уговорени валидни клаузи за
неустойки в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и
размера на претендираните неустоечни вземания. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже погасяване на задължението.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че на 01.05.2020 г. в 23:32:42
ч. ответникът е резервирал лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ххх по договор за
наем, сключен между страните, като на 02.05.2020 г. в 00:20 ч. в град С същият е
самокатастрофирал в крайпътна мантинела на едно от кръстовищата на бул. „ХК“, при
което са настъпили вреди за процесното пътно превозно средство по вина на ответника.
Следователно, няма спор между страните по отношение на съществуването на
договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание.
Видно от представеното по делото приложение № 1 от договора за наем, в
същото са описани дължими неустойки от наемателя в полза на наемодателя за
неизпълнение на договора. Съгласно т. 10, в случай че превозното средство бъде
повредено или унищожено при ПТП по вина на наемателя, последният дължи
неустойка, като размерът се изчислява според вида на наетото превозно средство и в
зависимост от размера на щетата. Ищецът твърди, че по отношение на процесното
превозно средство - лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ххх, са налице щети по
отношение на повече от 5 елемента, поради което се дължи неустойка в размер на 2000
лв. Съгласно т. 16 при управление на превозното средство след употреба на алкохол
и/или наркотични или психотропни вещества се дължи неустойка в размер на 5000 лв.,
обезпечаваща задължението на наемателя да не шофира под въздействието на алкохол,
наркотични или психотропни вещества. Съдът счита, че посочените клаузи за
неустойки са валидни, доколкото съдържанието им съответства на фунциите на
неустойката като форма на договорна отговорност – да обезпечава изпълнението на
задължението и да представлява форма на договорна отговорност, служеща за
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Първата от претендираните
неустойки служи като обезщетение за вредите, които наемателят виновно е причинил
2
по отношение на наетата вещ, а втората – обезпечава задължението на наемателя да не
управлява МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни
вещества, съответно – на ползвателя на вещта (в случая наемодателя, доколкото
същият се явява ползвател на вещта по договор за лизинг) – да не предоставя МПС на
водач, който е под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни
вещества, предвидени в ЗДвП. Освен това, неустойката, дължима при управление на
МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества,
служи и за обезщетение на вредите, които могат да възникнат за наемателя от това.
Доколкото, съгласно ЗДвП, задължението на водача да не управлява МПС под
въздействието на алкохол е конкретизирано, а именно – водачът не следва да е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, съответно задължението
на ползвателя на вещта е да не предоставя МПС на водач, който е под въздействието
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, то следва да
се приеме, че наемателят (водачът на МПС) дължи неустойка на наемодателя, в случай
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда,
доколкото посоченото представлява противоправно поведение и чрез същото се
нарушава закона.
Съгласно показанията на свидетеля ПБС – служител на „Р Ш Б“ ЕАД, същият е
посетил процесното ПТП, като е констатирал следните увреждания по автомобила –
щети по предната броня, щети по спойлер пред предната броня, щети по предпазна
кора на двигателя, повреден кормилен накрайник, носач, полуоска, джанта. Видно от
представената към исковата молба проформа фактура № 81380305/29.05.2020 г., във
връзка с ремонт на процесния автомобил е необходимо подмяната на 25 елемента,
описани във фактурата. Следователно, установява се, че в резултат на процесното
ПТП, реализирано по вина на ответника, са причинени щети по повече от 5 елемента на
управлявания от ответника автомобил, предмет на договора за наем, сключен между
страните. Следователно, налице са предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, като същият дължи неустойка в размер на 2000 лв., съгласно
т. 10 от приложение № 1 към договора във връзка с причинени щети по наетия
автомобил.
Съгласно представеното наказателно постановление № 20-4332-006910 от
05.05.2020 г. на началника на СДВР, издадено на ответника във връзка с процесното
ПТП, при медицинското изследване на кръвната проба на ответника е установено, че
след процесното ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била 0,34
промила. Констатациите в наказателното постановление не са оспорени от страните.
Следователно, не се установява ответникът да е управлявал процесното МПС под
въздействието на алкохол, доколкото концентрацията на алкохол в кръвта му след ПТП
е била в рамките на позволеното по ЗДвП - под 0,5 промила на хиляда. Ето защо, съдът
счита, че ответникът не дължи предвидената в т. 16 от приложение № 1 към договора
3
неустойка.
Във връзка с посоченото съдът счита, че на основание чл. 92 ЗЗД ответникът
следва да бъде осъден да заплати в ползана ищеца сумата в размер на 2000 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г., до
погасяването, представляваща неустойка по т. 10 от приложение № 1 към договора във
връзка с причинени щети на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ххх, които са в
резултат на ПТП, реализирано по вина от ответника, който е управлявал посоченото
МПС въз основа на договор за наем, сключен между страните. Искът по чл. 92 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща неустойка по т. 16 от
приложение №1 към договора, следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищците сумата в размер на 333,17 лв. – разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в рамките на
минималния размер, съгласно НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 485,71 лв., представляваща разноски по
производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ххх, да заплати на „Р
Ш Б“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, бул. „ХК“ № ххх, на основание чл. 92 ЗЗД сумата в
размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 25.02.2022 г., до погасяването, представляваща неустойка по т. 10 от приложение №
1 към договора във връзка с причинени щети на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег.
№ ххх, които са в резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2020 г. в гр. С по вина от
ответника, който е управлявал посоченото МПС въз основа на договор за наем,
сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г., до
погасяването, представляваща неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договор за
наем, сключен между страните, във връзка с обстоятелството, че на 01.05.2020 г.
4
ответникът е управлявал под въздействието на алкохол лек автомобил „Хюндай Кона“,
с рег. №ххх.
ОСЪЖДА Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ххх, да заплати на „Р
Ш Б“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, бул. „ХК“ № ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 333,17 лв. – разноски по производството съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Р Ш Б“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, бул. „ХК“ № ххх, да заплати
на Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 485,71 лв. - разноски по производството съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5