Решение по дело №255/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 31.10.2012 год. /без номер/, постановена по Н.о.х.дело № 699/2012 год., К.йският районен съд е признал И. М. Д. от Г. за виновен в това, че на 08.03.2012 год. в Г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.” с ДК № * ******, без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр.с ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25 ал.1, във вр.с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на И. М. Д. едно общо наказание измежду наложените му такива по Н.о.х.дело № 699/ 2012 год. по описа на РС - К. и по Н.о.х.дело № 368/2012г. по описа на РС – К., по - тежкото от двете, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил е подсъдимия И. М. Д. да заплати по сметка на Районен съд - К. направените по делото разноски в ­азмер на 65 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И. М. Д. от Г., който чрез защитника си я обжалва неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се с жалбата присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, вместо което бъде постановена друга, с която подс.И. Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наложеното му наказание „лишаване от свобода” бъде заменено с наказание „пробация”, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В съдебно заседание, подс.Д. не се явява, редовно призован. Защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена, като развива съображения за липса на пряк умисъл у подсъдимия при осъществяване на деянието.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. М. Д. е роден на **.**.19** год. в с.Л.. обл.К., а постоянно живее в Г.. Има завършено основно образование, безработен е, осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

През 2003 година подс.Д. придобил правоспособност за управление на МПС за категории „В” и „М”, като първоначално му било издадено свидетелство за правоуправление № **********/09.05.2003 год., а впоследствие му било издадено свидетелство за правоуправление на МПС № *********/30.03.2006 год. От издаването на свидетелство за правоуправление на МПС подсъдимият Д. извършил множество нарушения на ЗДвП, за които бил наказван по административен ред. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №****/15.03.2007 год. на Началника на сектор „ПП – КАТ” –К., влязла в сила на 31.05.2007 год., свидетелството за правоуправление на МПС на подс.Д. е било иззето на основание чл. 171 т. 4 от ЗДП, поради отнемане на всички контролни точки, като по този начин и съгласно разпоредбата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, подс.Д. изгубил придобитата през 2003 год. правоспособност за управление на МПС.

С Наказателно постановление № 385/11 от 16.09.2011 год., издадено от Началника на РУП - М. и влязло в сила на 16.12.2011 год. като необжалвано, подсъдимия е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за това.

На 08.03.2012 год. се провеждала специализирана полицейска операция, по повод на която сутринта около 10 часа свидетелите Н. и П. - служители в сектор „ПП” при ОД на МВР- К., се намирали на паркинга до стадион „Д.” в Г., находящ се на бул. „Б.”. Свидетелите спрели за проверка движещ се лек автомобил марка „М.” с рег.№ * **** АК, управляван от подсъдимия И. Д.. При проверката същият не представил свидетелство за управление на МПС, при което полицаите Н. и П. извършили справка в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- К., от която установили, че от 2007 год. подсъдимия Д. е с отнето свидетелство за управление на МПС. Св. Н. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение по чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения същия.

От писменото заключение на вещото лице Д.М.П. по съдебно-почерковата експертиза, назначена в хода на първоинстанци¯нното съдебно следствие във връзка с направеното възражение от подс.Д. – че не е получавал Наказателно постановление № 385/16.09.2011 год. и положения подпис в разписката към същото не е негов, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че подписът, положен срещу „Подпис” в Наказателно постановление № 385/16.09.2011 год., издадено от Началника на РУП – М., е положен от подс.И. Д..

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.Д. в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на свидетелите Н., П. и И., дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писменото заключение на вещото лице Д.М.П. по назначената на съдебното следствие съдебно – почеркова експертиза – Протокол № 204/17.10.2012 год., и показанията му, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че на инкриминираната дата – 08.03.2012 год., след като св.И. го взел от дома му с колата на подсъдимия и пили кафе, го оставил в авто-салона в К.В., като след няколко минути се обадила жена му и му казала, че на малкото им дете му е лошо и му казала да отиде в ЦСМП, поради което се качил в автомобила и тръгнал към болницата. Обясненията на подс.Д. в частта им относно причината да се качи и да управлява автомобила, въпреки че не е имал валидно свидетелство за управление на МПС, не са подкрепени от каквито и да било други доказателства, в т.ч. и от каквито и да било документи, издадени от ЦСМП – К., удостоверяващи, че действително на посочената дата дъщерята на подсъдимия е била на преглед в центъра. Не са в състояние да доведат до други изводи и показанията на св.И., тъй като по същество същите само възпроизвеждат същите твърдения на подс.Д., които последния споделил със свидетеля при проведения между тях разговор по телефона. Още повече, че както правилно е приел и първоинстанционния съд, св.И. е очевидно заинтересован от изхода на делото като близък приятел на подсъдимия, за когото е логично да поддържа защитната му версия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 08.03.2012 год. в Г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.” с ДК № *******, без свидетелство за управление на МПС, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра, кои отхвърля и защо, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, няма между страните, като оплакването на жалбодателя по същество касае несъставомерността на деянието от субективна страна, поради липса на умисъл за осъществяването му.

Безспорно е осъществяването на деянието от подс.Д. от обективна страна - същият е управлявал МПС, без съответно свидетелство за управление на МПС /което му било отнето през 2007 год. на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, след отнемане на всичките му контролни точки, т.е. същият е загубил придобитата през 2003 год. правоспособност по силата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП/, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с НП № 385/16.09.2011 год., влязло в сила на 16.12.2011 год.

От субективна страна престъплението подс.Д. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия – че не е установено подс.Д. да е осъществил деянието при пряк умисъл, а същото било мотивирано от загриженост и от необходимостта да помогне на непълнолетното си дете, което било болно. Това е така, тъй като както бе посочено и по-горе в мотивите, твърденията на подс.Д. относно обстоятелството на заболяване на детето му, наложило неговото присъствие в ЦСМП – К., са неподкрепени от каквито и да било доказателства; а от друга страна същият е съзнавал, че няма валидно свидетелство за правоуправление на МПС, че е наказван по административен ред с НП № 385/16.09.2011 год. на Началника на РУП – М. за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, и въпреки това, в едногодишния срок от наказването му за това по административен ред, е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

При налагане на наказание за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – направеното самопризнание, семейната му ангажираност, добри характеристични данни, изразеното съжаление за стореното; обремененото му съдебно минало и завишената опасност на дееца, предвид на изключителната упоритост при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно по административен ред, вкл. и такова, представляващо престъпление по смисъла на НК /със споразумение от 07.05.2009 год. по Н.о.х.дело № 289/2008 год. по описа на К.йския районен съд, влязло в сила на 07.05.2009 год., за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр.с ал. 1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК подсъдимият Д. е осъден на наказание „пробация”, с наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 300 часа годишно за срок от 2 поредни години/, като съдът е приел, че на подс.Д. следва да бъде наложено наказание към минималния размер на предвиденото в закона наказание, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок 4 месеца. Първоинстанционният съд е приел също, че така наложеното наказание подс.Д. следва да изтърпи ефективно, при първоначален ,,строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, мотивирайки се с липсата на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид предходните осъждания на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а и най- вече за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно вида и размера на наложеното на подс.Д. наказание настоящата инстанция споделя изцяло, като не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като за приложението на института на условното осъждане съществува формална пречка – подсъдимият Д. е осъждан на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, видно от актуалната му справка за съдимост. Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки, че деянията, предмет на осъждането на подс.Д. по настоящото производство и на осъждането му със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НК от 03.05.2012 год. по Н.о.х.дело № 368/2012 год. по описа на К.йския районен съд на наказание „пробация” /с наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 250 часа годишно за срок от 1 година/ са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, е определил на подс.Д. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.Д. наказание, вкл. и определеното му общо такова, не е яÔно несправедливо, имайки предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС, като очевидно налагането на същия на наказания по административен и съдебен ред, несвързани с лишаване от свобода, не са изиграли никаква роля за корекция на поведението му и не са постигнали целите на наказанията, както правилно е приел и първоинстанционния съд; а напротив – намира, че именно с така наложеното на подсъдимия наказание биха били постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздействува възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за намаляването му, или за замяната му с друго такова - наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното алтернативно искане на защитника на подсъдимия.

При определяне на общото наказание, обаче, първоинстанционният съд е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.25 ал.3 от НК, т.е. да постанови приспадане от така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца на изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на подс.Д. със одобреното споразумение от 03.05.2012 год. по Н.о.х.дело № 368/2012 год.по описа на К.йския районен съд. Ето защо, и тъй като липсва друг ред за приспадане на изтърпяното наказание „пробация” от определеното общо по-тежко наказание „лишаване от свобода”, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК на подс.Д. е определено едно общо наказание измежду наложените му такива по настоящото производство и с осъждането му със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НК от 03.05.2012 год. по Н.о.х.дело № 368/2012 год. по описа на К.йския районен съд, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.25 ал.3 от НК следва да бъде постановено приспадането от последното на изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на подсъдимия по Н.о.х.дело № 368/2012 год. по описа на К.йския районен съд.

С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение в частта й относно определянето на общо наказание на подс.Д., обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия Д. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда от 31.10.2012 год. /без номер/, постановена по Н.о.х.дело № 699/2012 год. по описа на К.йския районен съд в частта й, с която на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 на И. М. Д. от Г., с ЕГН *, е определено едно общо наказание измежду наложените му такива с присъдата по първоинстанционното Н.о.х.дело № 699/2012 год. по описа на К.йския районен съд и със споразумение по Н.о.х.дело № 368/2012 год. по описа на К.йския районен съд, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, като ПОСТАНОВЯВА от така определеното общо наказание да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на И. М. Д. със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК от 03.05.2012 год. по Н.о.х.дело № 368/2012 год. по описа на К.йския районен съд, на основание чл.25 ал.3 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.