Присъда по дело №782/2021 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 782
по описа на Силистренски районен съд за 2021 г.

Наказателното производство е образувано по тъжба на С. Д. Ф. от гр.Русе, ЕГН
**********, против ИВ. Т. Г. от гр.Силистра, ЕГН **********, с обвинение за
престъпление по чл.182, ал.2 НК, за това, че на 03.12.2021г. около 14.00ч. в
гр.Силистра е осуетил изпълнението на Решение № 60262 от 22.11.2021г. на
Върховния касационен съд относно личните контакти на майката С. Д. Ф. с децата
Кристофър Ивайлов Г. и Теодор Ивайлов Г., и не е оказал необходимото съдействие за
осъществяване режима на лични отношения между тях, както и възпитателско
въздействие върху децата при осъществяването на личните контакти с майката.
Повереникът на частния тъжител - адв.П.Н. моли тъжбата да бъде уважена и
подсъдимият Г. да бъде осъден. Изразява позиция, че по делото са се събрали
достатъчно писмени и гласни доказателства, че подсъдимият не е изпълнил
задълженията си, вменени му със съдебното решение на Върховния касационен съд.
Акцентира на налично отчуждение, в тежка степен, у децата към майката и което се
явява резултат от поведението на бащата поради пренасянето на неговите неприязън и
конфликтно отношение с майката в отношенията с двете им деца. Посочва, че на
процесната дата 03.12.2021г. тази неприязън е била демонстрирана за пореден път при
идването на тъжителката в дома на бащата и децата, и последните вероятно са
възприели изречените от бащата изрази за това, че пак ги притесняват и защо
тъжителката пак е дошла. Подчертава, че при протичане на срещата между майката
С.Ф. и децата бащата – подсъдимият Г. е следвало да седне, да загърби конфликта и да
си говорят всички, а не само да извади една маса да седнат децата, майката и
придружаващите я лица, и да разхожда кучето си, тъй като по този начин не се
въздейства възпитателно на децата и е изпълнил решението на съда формално. Счита,
че дори и да не е осуетил изпълнението на съдебното решение, подсъдимият не е
изпълнил своите задължения като родител и следва да бъде по-самокритичен към себе
си, да осъзнае, че има проблем, който трябва да се реши. Прави заключение, че
деянието, за което е повдигнато обвинението, е осъществено от обективна и
субективна страна и моли съдът да наложи наказание на подсъдимия.
Частната тъжителка С.Ф. заявява, че е благодарна на подсъдимия, че е гледал
децата им и те са живи и здрави, но е убедена, че той не прави „нищо повече от
общоприетия морален индекс и всичко, което прави е формално“. Подчертава, че
срещата е била инициирана от нея, а подсъдимият не е уведомил социалните служби,
нито нея във връзка с провеждането на такава среща след постановяването на
съдебното решение.
Защитникът на подсъдимия – адвокат С.Н. обръща внимание на това, че
майката, бабата и приятелката на първата, са имали някакви предварително изградени
представи във връзка с процесната среща, а именно да бъдат посрещнати радушно
вътре в дома на подсъдимия като гости и която погрешна представа майката не може
да вмени в някакво престъпно действие или бездействие на бащата. Посочва, че
последният е спазил часа на срещата по съдебното решение, подготвил децата, поканил
майката и придружаващите я да влязат в имота му, настанил ги, предоставил им
посуда, и обръща внимание на факта, че още преди началото на делата между него и
частната тъжителка той е организирал и децата са започнали да ползват социални
1

услуги и срещи със специалисти. Подчертава казаното от психолога в рамките на
делото, че съпротивата на децата не е срещу личността на майка им, а срещу нейното
отношение към тях. Обръща внимание на същността на душевния свят на хората,
тяхната психика и чувства, на които не може да бъде повлияно или заповядано напреки
волята на съответния човек. Счита, че за да има престъпление по конкретния текст на
чл.182, ал.2 НК, следва да има деяние, изразяващо се в действие или бездействие, което
да осъществява състава на престъплението от обектива ни субективна страна досежно
осъществяване на личните контакти на майката с децата. Моли за признаване на
подсъдимия за невиновен и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Г. дава обяснения по обвинението. Посочва, че на процесната
дата 03.12.2021г. във връзка с изпълнение на съдебното решение за осъществяване на
личните контакти между майката и децата, тя следвало да ги вземе от училище и да
прекарат заедно времето си извън дома му, но той ги поканил по молба на майката и
баба и. В последната си дума заявява, че не е направил нищо погрешно.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Тъжителката С.Ф. и подсъдимият И.Г. живеели на съпружески начала до 2015г.,
като по време на фактическото им съжителство се родили децата им К. – 16.09.2007г. и
Т. – на 03.05.2009г. През 2015г. отношенията между двамата се влошили и бащата поел
грижите за децата. Със споразумение между родителите – по Гр.д. № 358/2016г. на
Районен съд – Силистра родителските права по отношение на децата са предоставени
на бащата – настоящ подсъдим, и бил определен режим на лични отношения между тях
и майката – частната тъжителка. Децата заживели в дома на баща си в гр. Силистра.
С Решение № 60262/22.11.2021г. на Върховния касационен съд по Гр.д.
№249/2021г., в сила от постановяването му, окончателно е определен режима на лични
отношения между майката и децата Кристофър и Теодор, като за първите три месеца (в
рамките на които попада процесната дата 03.12.2021г.), считано от обявяване на
касационното решение, майката взема децата всеки петък от месеца за времето от
14.00ч. до 18.00ч., като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра. Съгласно решението за
осъществяването на тези срещи майката следва да взема децата от училище и да ги
връща в дома на бащата И.Г.. Съдът е постановил задължение за бащата да
осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава
необходимото съдействие на майката за осъществяването на личните контакти.
На 03.12.2021г. – ден петък, следвало да се осъществи първият контакт между
майката и децата, съобразно решението на ВКС, в град Силистра. Тъжителката Ф.,
живееща в гр.Русе, организирала отиването си при децата за посочената дата, като
уведомила за това и баба си - св.Мавродинова, която приготвила домашни печива и
сладкиши. Помолила да бъде придружена и от нейна приятелка - св.Г.а. Последната
била запозната лично от тъжителката с проблемите в отношенията и с подсъдимия,
като Ф. посочила, че не може да прекарва време с децата си.
На визираната дата трите жени пристигнали в гр.Силистра и в 13.00ч. отишли на
адреса, на който децата живеят с баща си - ул. „Толстой“ № 1. Тъжителката позвънила
на врата, излязъл подсъдимият Г., който на висок тон отправил запитване защо и
докога тъжителката ще ги притеснява, след което затворил вратата. След това
тъжителката отишла в Дирекция „СП“, където с тон отправила въпрос към социалните
2

работници – св.Х. и св.М., къде им е плана за действие. Получила отговор, че в 14.00
часа същият ще и бъде предоставен.
В 13.50ч. св. М. – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ -
Силистра, отдел „Закрила на детето“, придружена от юриста на институцията Ивайло
Захариев, отишли до дома на подсъдимия и децата. Посочената институция била
запозната с решението на ВКС и с определения в него режим на лични контакти между
децата и майка им С.Ф.. Позвънили, било им отворено от подсъдимия, децата били
облечени и готови да излязат за срещата с майка си, което потвърдили и при отправен
им за това въпрос от св. М.. През това време пристигнали регионалния директор на Д
„СП“ – Силистра, друг експерт, психолога св.Р., юриста св.П. и служители на Центъра
за обществена подкрепа, които били на улицата пред дома на децата. Подсъдимият
излязъл и като видял множеството реагирал на висок тон с думите „какви са тези
циркове?“. Св. П. го уведомил, че всички са придружители на г-жа Ф., при което
подсъдимият по-спокойно се прибрал в дома си.
При излизането им навън децата се стъписали като видели многото хора и
голямото момче Кристофър, с когото свидетелката М. работела, я запитало защо има
толкова народ, след като срещата е с майка им и социалните работници. Социалната
работничка обяснила на детето, че това е първа среща и затова присъстват толкова
хора.
Тъжителката Ф., баба и – св.М., и св.Г.а се намирали пред вратичката на двора
на дома на децата и понеже времето било хубаво св.М. предложила срещата да се
проведе в парка. Св.М., на 81 години, казала, че и е трудно да се придвижва, а
тъжителката Ф. посочила, че носят печива и сладкиши. Тогава подсъдимият Г., който
бил там в него момент, ги поканил в двора си, извадил маса, почистил я, св.М. я
подредила, децата извадили столове. През това време майката била извън имота и
разговаряла със св.Р. – психолог и св.П. - юрист на ЦОП, поради което се наложило
св.М. да я повика да отиде при децата. Край масата седнали двете момчета,
тъжителката, приятелката и св.Г.а, св.М. и св.М.. Подсъдимият бил извън оградата и
разговарял със св.Р. и св.П., като разговорът бил с тематика за домашни любимци –
кучета. След това за определено време бил при майката и децата, предоставил посуда
за храната, като тъжителката го запитала къде е неговото възпитателно въздействие, на
което получила отговор, че той не е длъжен да присъства при осъществяване на
нейните контакти с децата. В по-късен момент пристигнала и св.Х. – социален
работник, работеща с детето Т., която останала да присъства на срещата.
При провеждане на същата децата не отговаряли на въпросите на прабаба си,
която започнала разговор, отговорите към майка им били сбити и много резки, което
довело до въпрос на тъжителката към социалните работници къде е бащата, понеже
трябва да оказва съдействие, и това ли е възпитанието, с което той въздейства на
децата. Този въпрос бил отправен няколко пъти към св.Х.. Последната се обърнала към
директора на дирекцията и юриста за мнение, и същите посочили, че е предвидено
контактът да е между майката и двете деца и подсъдимият по никакъв начин не е
задължен да присъства при осъществяване на тези срещи.
Поради това, че в съдебното решение не е предвидено на срещите да присъства
психолог на дирекцията и юрист, св.Р. и св.П. останали извън имота, на улицата,
откъдето наблюдавали срещата. Можели да възприемат само визуално случващото се,
но не и да чуват разговорите поради голямото разстояние. Св.Р. възприела от
поведението на децата, че е налице съпротива от тяхна страна срещу процесната
3

среща, която приключила към 17.00 часа.
За осъществяването на тази първа среща бил изготвен Протокол от 03.12.2021г.
с отразяване на всички факти и обстоятелства досежно протичане и, съответстващи на
изяснената в хода на съдебното следствие картина. Съставен бил и Протокол от
03.12.2021г. за проведена консултация с потребители децата Кристофър Г. и Теодор Г.
във връзка с предоставяне на социална услуга с цел психологическа и юридическа
подкрепа при упражняване режима на лични отношения, изготвен от психолога св.Р. и
юриста на ЦОП св.П.. Отразените по повод процесната среща обстоятелства разкриват,
че подсъдимият е подготвил децата за срещата с майка им, добронамерено е
предложил същата да се проведе в имота му, подготвяйки маса, столове, избърсал ги от
прах, и заявените изисквания на частната тъжителка той да предостави достъп до
вътрешността на дома си и стаите на децата, както и да присъства при срещата понеже
това било израз за „даване на необходимото съдействие“, посочено в решението ВКС.
Психологът съответно е дал и писмено становище в същия протокол по повод тези
изисквания.
Показанията на св.М. и св.Х. еднопосочно разкриват, че бащата – подсъдимият
Г., още от 2017г. е предприел действия за ползване на социални услуги от децата му,
изразяващи се в работа с психолог и консултации, необходими поради стеклите се в
житейски план събития по раздяла с майката и водените впоследствие съдебни дела за
упражняване на родителски права и режим на лични контакти. Тези данни се
потвърждават и приетият като доказателство писмен отговор от 30.12.2021г. на
заместник-изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане гр.София А. А.,
връчен на тъжителката по повод нейни многобройни писма до Министерството на
труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.
Фактическата обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията
на св.М., св.Г.а, св.М., св.Х., св.Р., св.П., от обясненията на подсъдимия Г., които освен
средство за защита имат и характер на доказателствено средство, от писмените
доказателства – Решение № 60262/22.11.2021г. по описа на ВКС – София за 2021г.,
протоколи за проведена среща на 03.12.2021г., официални преписи на Протокол от
проведена среща на 03.12.2021г. с № СЛ/Д-СС/639-029/03.12.2021г., писмо изх. № 94С-
00-0238/30.12.2021г. на Агенция социално подпомагане гр.София, справка за съдимост
с рег. № 221/03.02.2022г.
Обвинението по тъжбата е за извършено на 03.12.2021г. престъпление по чл.182,
ал.2 НК от страна на подсъдимия Г., съставът на която разпоредба гласи „родител или
друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в
особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до
десет хиляди лева“. В настоящия случай предвид факта, че родителските права по
отношение на двете деца се упражняват от подсъдимия, по силата на съдебно решение,
на същия е вменено с повдигната тъжба, че на датата 03.12.2021г. е осуетил
изпълнението на съдебното решение на ВКС относно възможността майката – частен
тъжител, да може да осъществи лични контакти с децата си и именно това очертава и
рамките на предмета на доказване.
Показанията на всички свидетели са еднопосочни и съответстват и на
обясненията на подсъдимия, че в него ден майката е провела среща и личен контакт с
двете си деца, за осъществяването на които подсъдимият е оказал съдействие –
4

предоставил място в имота си, осигурил маса и столове, подготвил децата, като спазил
и часа за началото на тази среща – 14.00ч., съобразно решението на ВКС. Данните от
показанията на св.Мавродинова и св.Г.а, че подсъдимият нито веднъж не е разговарял
с момчетата по време на срещата и нищо не им е казвал, въпреки, че влизал и излизал
от двора, налагат извод за липса на каквито и да са негови действия да пречи на
възможността децата свободно да разговарят с майка си и прабаба си, без да се вмесва
в разговорите или контролира какво да говорят. Същевременно показанията на тези
свидетелки разкриват, че децата се били хладни, сдържани, мълчали при задаваните им
въпроси от тъжителката и нейната приятелка – св.Г.а, която е била напълно непозната
за тях, но отговаряли на въпросите на присъстващите социални работници –св.М. и
св.Х.. Събраните доказателства, включително и констатациите на социалните
работници и психолога, разкриват, че волята на двете момчета да не желаят да общуват
с майка си и двете и придружителки, не е била формирана под въздействието на
бащата. Същият е реагирал негативно при по-ранното отиване на тъжителката в дома
му поради несъответствието на часа с този по съдебното решение, като реакциите му
за „цирковете“ са били продиктувани от множеството хора, намиращи и се пред дома
му във връзка с провеждането на срещата, установено от неговите обяснения и
показанията на св.П.. По отношение на другите му реплики за качеството на
тъжителката като майка и това, че тя ги притеснява, следва да се отбележи, че същите
не се отнасят по какъвто и да е начин към последващото му поведение вече при
провеждане на срещата. Напротив – подсъдимият по никакъв начин не е създал
препятствия или спънки от каквото и да е естество, нито при започване на тази среща е
имал прояви, които да затормозяват нейното протичане и времетраене. Не е налице
вмененото му с обвинението неизпълнение на решението по фактическото
недопускане на другия родител да осъществява лични контакти с двете им деца.
Съдебното решение съдържа следното като задължение на бащата – „да дава
необходимото съдействие на майката за осъществяването на личните контакти“, без да
визира конкретния начин по който да се дава това съдействие от негова страна. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява или чрез бездействие предвид
неизпълнение на съдебното решение относно лични контакти с децата, или чрез
действие - осуетяването на изпълнението му. Установените по случая факти ясно и
недвусмислено очертават активност на подсъдимия за организиране на мястото и
условията за срещата. Обвинението към него, че не е оказал съдействие понеже не бил
присъствал на същата е несъстоятелно. Законът точно и ясно фиксира в какво следва
да се изразява престъпното поведение, като съдебният акт не включва изискване към
дееца да присъства при посочените лични контакти, а единствено и само да не пречи за
такива и да не е създал условия да не могат да се осъществят.
От еднопосочността в показанията на св.М., св.Х., св.Р., и логическата
последователност на съответните правнозначими моменти досежно поведението на
децата на процесната дата, се установява, че то е било израз на съпротива към
отношението и поведението на майка им – частната тъжителка, към тях, и не се доказва
да е било в резултат на някакво въздействие на бащата. Св.М. подчертава, че двете
деца обичат майка си, но искат тя да промени отношението си към тях. Видно от
позициите на специалистите, от протокола за проведена консултация от 03.12.2021г., и
от обстоятелствата при следващата среща – на 10.12.2021г., макар същата да не е
предмет на настоящото дело, тъжителката има изискване бащата да повлияе на волята
на двете момчета те да реагират според нейните желания и разминаването на нейните
очаквания с обективно случващото се води до искането за търсене на наказателна
отговорност на подсъдимия поради неоказване от негова страна на „възпитателско
5

въздействие върху децата при осъществяването на личните контакти с майката“.
Волята на децата - едното непълнолетно, другото малолетно – към датата на
обвинението, не е правноирелевантна, същата не може да бъде пренебрегната или
насила повлияна според очакванията и разбиранията на възрастните. Поради това при
изпълнението на решението на ВКС следва да бъдат съобразявани принципите за
зачитане и уважаване личността на детето. Душевните преживявания, чувствата,
емоциите, личностните разбирания, очаквания, представи за начина на развитие на
човешките взаимоотношения, въжделенията, са част от вътрешния, духовния свят на
човешкото същество и те не подлежат на регулиране или контролиране с методите и
средствата на наказателното право.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че подсъдимият не е
осъществил деяние, което да осъществява признаците на престъплението по чл.182,
ал.2 НК от обективна страна, поради което е и безпредметно да се обсъжда и наличие
на субективна такава, и го оправда по повдигнатото обвинение.
При този изход на делото, и на основание разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК,
съдът осъди С. Д. Ф., в качеството и на частен тъжител, да заплати на ИВ. Т. Г.,
направените от последния разноски по делото в размер на 720.00 (седемстотин и
двадесет) лева за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	11
Дата:	11 март 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Галина Димитрова Василева

Дело:	20213420200782
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 декември 2021 г.

Присъда по дело №782/2021 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите