№ 177
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П, М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110216025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. АНГ. М., с адрес гр. София, ул. „****“ № ******, ет. 3,
ап. 8, против наказателно постановление № 42-0002462/24.09.2021 г., издадено от директора
на РД „АА“ гр. София за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (iii) от
Регламент ЕС № 165/2014, за което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвПр му е наложена
глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока неправилността на атакуваното
наказателно постановление, като се поддържа, че е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Прави се
искане да бъде отменено.
За проведеното на 13.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 25.08.2021 г. свидетелите Г.Д. и Г.Н., инспектори към РД „АА” гр. София,
1
извършвали контролна дейност на автомагистрала „Европа“, като били ситуирани на около 2
км. след гр. Драгоман, посока на движение гр. Сливница. Около 14:00 ч. на въпросното
място спрели за проверка влекач „**“, ДК № **** с прикачено полуремарке „****“, ДК №
*******, управляван от жалбоподателя М.М..
При проверката инспекторите констатирали, че жалбоподателят извършвал превоз на
товари с лиценз на общността № *********, валиден до 25.09.2026 г., като не представил
данни и информация за пътуванията за периода от 00:00 ч. на 19.08.2021 г. до 06:30 ч. на
23.08.2021 г., удостоверение за дейности за същия период или ръчно въведен запис от
разпечатка от дигиталната си карта. Поради това свид. Н. му съставил АУАН Серия А-2021
№ 295455/25.08.2021 г. за нарушение по чл. 36, § 1, т. (iii) от Регламент ЕС № 165/2014.
АУАН бил предявен и връчен на М.. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят
депозирал в РД „АА“ гр. София възражение, придружено с приложение удостоверение за
дейности по Регламент ЕО 561/2006 г. и заявление за ползване на платен годишен отпуск за
времето от 16.08.2021 г. до 22.08.2021 г.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна
квалификация, директорът на РД „АА“ гр. София издал против жалбоподателя атакуваното
наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 36, § 1, т. (iii) от Регламент ЕС
№ 165/2014, с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвПр му наложил глоба в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Г.Д. и Г.Н., и писмени - товарителница сер. М
№ 782608; разпечатка от дигитална карта на водача; заповед № 589/31.10.2020 г; заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г.; длъжностна характеристика; възражение срещу АУАН; заявление от
М. АНГ. М. за ползване на платен годишен отпуск; приложение удостоверение за дейности
по Регламент ЕО 561/2006 г.
Съдът кредитира доказателствената съвкупност, намирайки гласните и писмени
доказателства и доказателствените средства за относими към предмета на доказване,
обективни и кореспондиращи помежду си.
Обстоятелствата относно извършената проверка, в това число времето и мястото на
осъществяването й, и направените от контролните органи констатации, се изясняват
посредством свидетелските показания.
Материалната компетентност на наказващия орган по издаване на НП следва съгласно
длъжностното му качество и правомощията, предоставени по силата на представената
заповед за делегиране на компетентност, а компетентността на актосъставителя произтича
ex lege от закона, с оглед качеството му на длъжностно лице - контролен орган по чл. 91 вр.
чл. 92, ал. 1 ЗАвПр.
Същевременно, от представените с възражението писмени доказателства се изяснява,
2
че за времето от 16.08.2021 г. до 22.08.2021 г., жалбоподателят М. е ползвал платен годишен
отпуск, разрешен му от работодателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо от това обаче се констатират основания за отмяната на НП, тъй като в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да разбере
фактическите и юридически параметри на предявеното му административно обвинение.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
задължително условие е в АУАН, съответно НП, административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което е санкциониран, да бъде описано точно,
подробно и разбираемо, и да съдържа всички съставомерни признаци на посочената като
нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото
му описание и цифровата квалификация.
В случая при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на разпоредбите на
чл. 42, т. 4 ЗАНН и и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като АУАН, респективно НП не съдържат
всички изискуеми елементи от обективната страна на административното нарушение, за
извършването на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това е така,
доколкото при описанието на нарушението, което се твърди да е извършено от М.,
актосъставителят и наказващият орган не са посочили вида на тахографа, монтиран в
управляваното МПС - аналогов или дигитален. Последното обаче е от съществено значение
както за правилното изясняване на фактите по делото, така и с оглед извършване от страна
на съдебния състав на преценката относно съответствието между фактическото описание на
нарушението с дадената му правна квалификация. Изводът за това следва от
обстоятелството, че сочената като нарушена разпоредба на чл. 36, § 1, т. (iii) от Регламент
ЕС № 165/2014 г. е относима и въвежда съответното задължение единствено към водачите
на превозни средства, оборудвани с монтирани аналогови тахографи. Спрямо водачите,
управляващи превозни средства с монтирани дигитални тахографи, задължението за
представяне на контролните органи на всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 дни, е реграментирано в друга разпоредба - тази на чл. 36, §
2, т. (ii) от Регламент ЕС № 165/2014 г. Следователно посочването в АУАН и НП на
обстоятелството с какъв вид тахограф /аналогов или дигитален/ е било оборудвано
управляваното от М. превозно средство, доколкото представлява част от фактическия състав
на вмененото му нарушение, е от съществено значение както за правилното изясняване на
фактите по делото, така и за надлежното упражняване на правото на защита. В случая, с
оглед липсата му, последното се явява нарушено, като наред с това съдът обективно е лишен
от възможността да извърши надлежна проверка относно съответствието на твърдените от
3
страна на актосъставителя и наказващия орган факти /които в случая са непълни/, с дадената
правна квалификация.
Описанието на всички съставомерни факти от състава на нарушението е абсолютно
задължително, предвид законовото изискване за пълно, точно и коректно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Предвид това констатираната в
случая непълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
обуславяща незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, и налага
отмяната му на формално основание.
Отделно от това, от приложените към депозираното срещу АУАН възражение писмени
доказателства, в това число приложение-удостоверение за дейности, се установява, че за
времето от 16.08.2021 г. до 22.08.2021 г. М. е ползвал разрешен от работодателя му платен
годишен отпуск. При това следва, че не е имал задължението по чл. 36, § 1, т. (iii) от
Регламент ЕС № 165/2014 да представи ръчно въведени записи от разпечатката от
дигиталната си карта за съответния период. Инкриминираната разпоредба, както и
санкционната такава на чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвПр, от друга страна не въвеждат задължение
за водача да представя удостоверение за дейности по образец за времето, през което не е
управлявал превозното средство, откъдето се налага изводът, че наказателното
постановление следва да бъде отменено и поради причина, че е издадено за нарушение,
което не е извършено от жалбоподателя, при което е и материалноправно
незаконосъобразно.
С оглед горните съображения поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав
прецени, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002462/24.09.2021 г., издадено от
директора на РД „АА“ гр. София срещу М. АНГ. М. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (iii) от Регламент ЕС № 165/2014, за което на основание чл.
93в, ал. 17, т. 3 ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4