Решение по дело №73/2015 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 21                                    30.06.2015 год.                                      град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧИРПАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        ТРЕТИ СЪСТАВ

На единадесети юни                                         две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                          

                                                                             Председател: АТАНАС ДИНКОВ                                                 

Секретар: Д.В.

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Атанас Динков АНД № 73 по описа за 2015 година и за да се произнесе съобрази:

 

         Производство по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).     

         Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г. издадено от Началника на Митница Пловдив.

         Жалбоподателката Г.М.Ю., лично и с пълномощник поддържат, че НП е незаконосъобразно и молят същото да бъде отменено.

         Въззиваемата страна Митница Пловдив, редовно призовани, чрез процесуален представител заемат становище, че НП следва да бъде потвърдено.

         Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество е частично основателна.

         С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 595 от 09.12.2014 г. административно наказващият орган (АНО) е санкционирал жалбоподателката Г.М.Ю., като:

         1. Наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС за това, че на 10.07.2014 г. жалбоподателката държала в склад на магазин в ** акцизни стоки - цигари (самоделно направени) без бандерол, когато такъв е задължителен, общо 320 къса, с което нарушила разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС.

         2. Наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.126 от ЗАДС за това, че на 10.07.2014 г. жалбоподателката държала в гараж в с.Оризово, общ.Братя Даскалови, ** тютюн общо 0.500 кг. без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

         3. На основание чл.23, буква „а” от ЗАНН, не наложил административно наказание „ГЛОБА”, на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, а предупредил жалбоподателката за това, че на 10.07.2014 г. държала в склад на магазин в с.Оризово, общ.Братя Даскалови, ** тютюневи изделия с надпис, който съдържа думите DUTY FREE - 1 кутия с 20 къса цигари марка „Palladium blue”, с което е нарушила разпоредбата на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, че при повторно извършване на нарушението по чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС ще й бъде наложено административно наказание.

         4. Отнел в полза на Държавата от жалбоподателката стоките, предмет на нарушение, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, акцизни стоки - 320 къса, без бандерол, когато такъв е задължителен, 0.500 кг. тютюн и 1 кутия с 20 къса цигари марка „Palladium blue”, с надпис DUTY FREE.

         На първо място, съдът констатира, че АУАН № 595 от 09.12.2014 г. е бил съставен от некомпетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл.128, ал.3 от ЗАДС в случаите, когато констатират нарушения по чл.123, ал.1, 2 и 6 от ЗАДС, полицейските органи на МВР съставят актовете за установяване на нарушения или фишовете по чл.126б, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници” или от оправомощени от него длъжностни лица. Посочената норма се явява специална и регламентира едно изключение от предвидената в чл.128, ал.2 компетентност на митническите органи да съставят АУАН за нарушения по ЗАДС. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вмененото на санкционираното лице нарушение по т.1 от обжалваното НП е такова по чл.123, ал.1 от ЗАДС и е било установено от полицейски органи на МВР, във връзка с което е било образувано ДП ЗМ № 205/2014 г. по описа на РУП Чирпан. Следователно и предвид установената в чл.128, ал.3 от ЗАДС материална компетентност, съставянето на АУАН е следвало да бъде извършено от съответния полицейски орган. В случая АУАН № 595 от 09.12.2014 г. е бил съставен от митнически орган – инспектор в Агенция „Митници”, ТМУ Пловдив, т.е от некомпетентен орган. Със съставянето на АУАН № 595 от 09.12.2014 г. митническият орган е упражнил правомощия, включени в материалната компетентност на друг орган. Допуснатото нарушение на изискването по чл.37, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.128, ал.3 от ЗАДС следва да бъде квалифицирано като съществено и опорочаващо изначално образуваното със съставения АУАН административно наказателно производство. Порокът не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което това нарушение представлява абсолютно основание за отмяна на точка 1 от наказателното постановление, като незаконосъобразно (В този смисъл Решение № 165 от 24.03.2014 г. по КАН дело № 59 по описа за 2014 г. на Административен съд град Стара Загора).

         На второ място, съдът констатира, че при съставяне на АУАН № 595 от 09.12.2014 г. въз основа на който е било издадено обжалваното НП е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, която предвижда изключение от правилото по чл.40, ал.1 от ЗАНН и предоставя възможност за съставяне на акт в отсъствие на свидетел само в случаите, когато той се основава на официални документи. В АУАН № 595 от 09.12.2014 г. е отразено, че същият се съставя на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН. За да бъде обаче законосъобразно съставен АУАН при тази хипотеза е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки:

         1. Първо - фактът на нарушението и всички негови обективни и субективни елементи да се установяват само въз основа на официален документ, тъй като противното винаги ще препятства възможността наказващият орган да установи обективната фактическа обстановка, въз основа на която да извърши преценка относно приложимия закон и ще наложи съставяне на акт от компетентно длъжностно лице.

         2. Второ - този официален документ, следва да сочи достатъчно данни за личността на нарушителя или друг конкретен източник на тези обстоятелства, който би могъл да бъде събран непосредствено от  актосъставителя, за да не се налага разследване по отношение на това обстоятелство, резултатите от което ще следва да бъдат обективирани в редовно съставен акт.

         3. Трето - документът да е издаден от компетентният за това орган, при стриктно спазване на реда и условията за това и да съдържа всички изискуеми реквизити, ако такива са предвидени по отношение на съдържанието му, тъй като в противен случай ще се допусне да се образува производство едновременно без участие на представител на обществеността и въз основа на незаконосъобразно съставени писмени доказателствени източници.

         4. Четвърто - официалният документ да е издаден от компетентния за това орган извън системата на администрацията, към която принадлежи актосъставителя.

         5. Пето – официалният документ да е влязъл в сила, ако е предвидена процедура за това.

         Липсата на която и да било от тези предпоставки препятства възможността акта да се състави по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН, като ако въпреки това акт бъде съставен, АНО е длъжен да прекрати производството с мотивирана резолюция, а евентуално издаденото въз основа на такъв акт НП – да бъде отменено от съда (Така „Процесът по ЗАНН”, Лозан Панов и Ралица Илкова, Сиела, 2009 г., стр.44-45).

         Настоящият съдебен състав счита, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като в АУАН не е бил посочен конкретният официален документ, въз основа на който е бил съставен акта. Това прегражда възможността на съда да извърши преценка, дали са налице горепосочените критерии за издаване на АУАН по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като такава се предпоставя на първо място от посочването на приложен официален документ по смисъла на дефинитивната норма на чл.93, т.5 от НК, към който препраща чл.85 от ЗАНН.

         На следващо място, в обстоятелствената част на АУАН № 595 от 09.12.2014 г. са отразени данни от протоколи за извършени следствени действия ДП ЗМ № 205/2014 г. по описа на РУП Чирпан, както и заключителният прокурорски акт, без обаче да е посочен опис на писмените материали в нарушение на чл.42, т.10 от ЗАНН. Извадките от протоколи от ДП ЗМ № 205/2014 г. по описа на РУП Чирпан, цитирани в обстоятелствената част на АУАН не водят до еднозначен извод, че жалбоподателката Ю. е осъществила от обективна и субективна страна, съставите на административни нарушения по чл.123, ал.1 от ЗАДС и чл.126 от ЗАДС, за които впоследствие и е било повдигнато административно обвинение с обжалваното НП и което настоящият състав намира за недоказано.

         В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че в обяснения, дадени на 10.07.2014 г. жалбоподателката Ю. е посочила, че процесните цигари са за лична употреба. Към ДП са приложени и обяснения на Ю. от 07.11.2014 г. в които същата сочи, че една част от тютюневите изделия и цигари са били на починалият и съпруг. Тези обяснения обаче не съставляват „официален документ” по смисъла на дефинитивната норма на чл.93, т.5 от НК, към който препраща чл.85 от ЗАНН, тъй като не са издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В наказателният процес на Република България е константно правилото, че саморъчните писмени обяснения са негоден доказателствен източник и не могат да послужат за доказване на обвинението (Решение № 518/2009 г., II н.о. на ВКС). Съобразно чл.104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс, а императивната разпоредба на чл.105, ал.2 от НПК сочи, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Способите на доказване или т.н. „доказателствени средства” са лимитативно изброени в Глава тринадесета от НПК и посочените обяснения от 10.07.2014 г. не представляват такива, тъй като са събрани при извънпроцесуална проверовъчна дейност на органите на МВР (Решение № 556 от 14.02.2012 г. по касационно дело № 2580/2011 г., I н.о. на ВКС).

         В показанията си като свидетел, дадени на 18.08.2014 г. Ю. излага факти и обстоятелства по случая, но тези показания (непосочени в АУАН) също нямат процесуална стойност доколкото, съдържат факти и обстоятелства, които биха уличили свидетелката в извършване на престъпление още повече, че по ДП ЗМ № 205/2014 г. по описа на РУП Чирпан, жалбоподателката Ю. не е била привлечена в качеството на обвиняем, а в Постановлението за прекратяване на ДП от 20.08.2014 г. наблюдаващият прокурор е приел, че Ю. не е извършила престъпление по чл.234, ал.1 от НК, за което е прекратил образувано срещу нея ДП, като подробно е изложил съображения в тази насока. Изложеното представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а атакуваното НП следва да бъде отменено в т.2, като незаконосъобразно без съда да се произнася по това дали наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административно наказателна отговорност, както и правилно или е определен размера на наказанието.

         Жалбата в частта, с която се оспорва т.3 от НП, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част, следва да бъде прекратено, тъй като в случая не е било наложено административно наказание, поради което в тази й част жалбата се явява процесуално недопустима.

         В частта относно точка 4 на НП, в която са отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушение, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, акцизни стоки - 320 къса, без бандерол, когато такъв е задължителен, 0.500 кг. тютюн и 1 кутия с 20 къса цигари марка „Palladium blue”, с надпис DUTY FREE, НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Касае се за акцизна стока, поради което не би могло тя да се върне на нарушителя, тъй като би се стигнало до нарушаване на законодателството, уреждащо търговията с тютюн и тютюневи изделия.

         Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г. издадено от Началника на Митница Пловдив, в частта му по т.1 и т.2, като незаконосъобразно.

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г. издадено от Началника на Митница Пловдив, в частта му по т.4, като правилно и законосъобразно.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град Стара Загора в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта, с която се оспорва т.3 от наказателно постановление № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г. издадено от Началника на Митница Пловдив, като процесуално недопустима.

         ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 73 по описа за 2015 година на ЧРС, в тази му част.

         Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Административен съд град Стара Загора на Република България в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

        

 

                                                       

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: