№ 12796
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Н.........
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от С. П. Н......... Гражданско дело №
20211110141193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
иска с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК. Ищцата твърди да не дължи сумите
по изпълнителен лист от 22.01.2015 г., издаден по арбитражно дело № 947/2014 г. по описа
на арбитър Б..... Г............., като се иска от съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че ищцата С. Г. Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В..., ж.
к. „М.........“, бл. 5, вх. А, ет. 1 не дължи на „К...... И...... И....... БГ“ ЕАД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, район „.......“, бул. „.........“ № 21,
Бизнес център „....... 6“, ет. 2, представлявано от Т........ Я........., Б...... А.... Р.... и З....... Н.........
Димитрова, сумите по издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по арбитражно дело №
947/2014 г. по описа на арбитър Б..... Г............., а именно: сума в размер на 3592,23 лева,
заедно със законната лихва от 11.09.2014 г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 355,53 лева,
представляващи юрисконсултско зъзнаграждение и сумата от 80,00 лева разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от
молителя дьржавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1155/20 г. по описа на ЧСИ И...... Ц..... с рег. № . и
район на действие ОС В..., поради изтекла погасителна давност.
Ищцата твърди, че на 22.01.202015 г. срещу нея бил издаден изпълнителен лист по
арбитражно дело № 947/2014 г. по описа на арбитър Б..... Г............. в полза на „П. К......
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за следните суми: сума в размер на 3592,23 лева, заедно със законната
лихва от 11.09.2014 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 355,53 лева, представляващи юрисконсултско
1
възнаграждение и сумата от 80,00 лева - разноски по арбитражното производство, както и
сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист.
Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист дружеството е образувало
срещу нея изпълнително дело № 653/2015 г. по описа на ЧСИ Б..... Б..... с рег. № . с район на
действие СГС. Сочи, че с Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., кредитор на
ищцата е станало ответното дружеството „Кредит и...... и....... БГ“ ЕАД.
Твърди, че на 05.03.2020 г. изпълнително дело № 653/2015 г. по описа на ЧСИ Б.....
Б..... с район на действие СГС било прекратено, с нарочно постановление, издадено по молба
на кредитора, а като правно основание за прекратяването било посочено настъпила
„перемпция“.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 21.04.2015 г.
Посочва, че след прекратяването на горепосоченото изпълнително дело, с нарочна
молба от 29.10.2020 г., получена в деловодството на съдебния изпълнител на 03.11.2020 г.,
ответното дружество е образувало ново изпълнително производство по изпълнително дело
№ 1155/20 г. по описа на ЧСИ И...... Ц..... с peг. № . с район на действие ОС В..., като
производството било образувано по същия изпълнителен лист, по който е образувано и
изпълнително дело № 653/2015 г. по описа на ЧСИ Б..... Б..... с рег. № . с район на действие
СГС.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
счита иска за неоснователен, поради факта, че погасителната давност за процесното
вземането не е изтекла. Поддържа, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни
действия, с които неколкократно е прекъсвана давността за вземанията - молба от 03.04.2015
г. от „П. Кредит“, с която по делото е възложено на частния съдебен изпълнител
извършването на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, като било поискано и налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника, разкрити в банка ДСК, запорни съобщения до банки
в страната.
Поддържа, че след като изп. дело № 653/2015 г. е било прекратено, новият взискател
е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 03.11.2020 г. е било образувано ново
изпълнително производство по изп. дело № 1155/2020 г. по описа на ЧСИ И...... Ц....., като
посочва, че с молбата си за образуване, ответното дружество е поискало извършването на
изпълнителни действия, като справки за имущественото състояние на ищцата, налагането на
запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с които отново
била прекъсвана погасителната давност за вземането.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Претендира присъждането на разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения, съдът е обявил, че не са
налице спорни факти между страните, а се спори по правото.
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна
2
давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е
постановено ТР № 2/2013г. по тълк. Д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В
такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие
извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б.”в” ЗЗД, ВКС е
посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение. По нататък ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското
право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът
няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия
случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б.”ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б.”в” ЗЗД. Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита
изгубило сила.
С оглед това, че изпълнително дело № 653/2015 г. по описа на ЧСИ Б..... Б..... с рег. №
. с район на действие СГС е образувано преди приемане на ТР № 2/2013г. по тълк. Д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът сита, че до месец 06.2015г. давност на вземането не е
текла. Същата е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2020г. Съдът не
приема твърдението на ответника, че образуване на следващо ИД 1155/2020г., което е с
начален момент 29.10.2020г. , може да прекъсне вече изтекла погасителна давност, поради
което приема, че давността на вземанията е изтекла, а исковете следва да се уважат изцяло.
Погасителната давност за вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
3
ВКС е 5-годишната. Така съдът намира, че по отношение на вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 22.01.2015 г., давността е изтекла на 26.06.2020 г., поради което
следва да бъде прието, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са се погасили по
давност преди образуването на второто изпълнително дело.
Дори и да се приеме, че между изпълнителните действия от естество да прекъснат
течащата погасителна давност от първото изпълнително дело и второто такова от 03.11.2020
г. № 1155/20 г. по описа на ЧСИ И...... Ц....., а именно наложените на 21.04.2015 г. и
впоследсвие на 25.01.2021 г. запори по двете изпълнителни дела, са изминали повече от 5
години, то и на това основание следва да се приложи институтът на давността по
отношение на вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 22.01.2015 г. и чиято
недължимост се претендира да се установи с исковата молба.
Следователно, вземанията предмет на изпълнителния лист, издаден на 22.01.2015 г.
по арбитражно дело № 947/2014 г. по описа на арбитър Б..... Г............., са се погасили по
давност, поради което и предявените отрицателни установителни искове за тяхната
недължимост следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищцата в настоящото производство. Видно от
приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК (лист 204) ищцата е направила
разноски по производството в размер на 193.88 лева за държавна такса, като е доказала
същите. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, ищцата и
адв. Е. П. – САК, ЛН **********, служебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 5, са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, с оглед на което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като взе предвид
направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лева. С оглед
предходното, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. адв. Е. П.
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. Й., ЕГН ********** с
постоянен адрес: град В..., ж. к. „М.........“, бл. 5, вх. А, ет. 1 срещу „К.... И...... И....... БГ“
ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, район „.......“, бул.
„.........“ № 21, Бизнес център „....... 6“, ет. 2, представлявано от Т........ Я........., Б...... А.... Р.... и
З....... Н......... Димитрова, иск с правно основание чл. 439 вр. 124 ГПК, че С. Г. Й., ЕГН
********** с постоянен адрес: град В..., ж. к. „М.........“, бл. 5, вх. А, ет. 1 не дължи на „К....
И...... И....... БГ“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336,
4
район „.......“, бул. „.........“ № 21, Бизнес център „....... 6“, ет. 2, представлявано от Т........
Я........., Б...... А.... Р.... и З....... Н......... Димитрова, следните суми: сума в размер на 3592,23
лева, заедно със законната лихва от 11.09.2014 г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 355,53 лева,
представляващи юрисконсултско зъзнаграждение и сумата от 80,00 лева разноски по
арбитражното производство и 50 лв. - държавна такса по изпълнителен лист от 22.01.2015
г., по арбитражно дело № 947/2014 г. по описа на арбитър Б..... Г............., по който е
образувано изп. д. № 2015.0400653/2015 г. на ЧСИ Б..... Б....., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „К.... И...... И....... БГ“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1336, район „.......“, бул. „.........“ № 21, Бизнес център „....... 6“, ет.
2, представлявано от Т........ Я........., Б...... А.... Р.... и З....... Н......... Димитрова да заплати на
С. Г. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: град В..., ж. к. „М.........“, бл. 5, вх. А, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 193.88 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.... И...... И....... БГ“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1336, район „.......“, бул. „.........“ № 21, Бизнес център „....... 6“, ет.
2, представлявано от Т........ Я........., Б...... А.... Р.... и З....... Н......... Димитрова да заплати на
адвокат Е. П. – САК, ЛН **********, служебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 5,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сумата в размер на 400.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5