О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАИСМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Василев
въззивно гражданско дело № 1752 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 31679/01.11.2018
г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1727/23.10.2018 г. по в. гр.
дело № 1752/2018 г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 300,00 лв., като твърди, че е повторно осъден да
заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна
инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи.
Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На
следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 433,80 лв., като сочи че не е станал
причина за извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност
на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото
да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери
съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната
страна срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 400,00 лева съобразно
Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено Решение
№ 126 от 18.07.2018 година, по в.гр.дело № 391/2018 година на ВКС, ТО, с което
е отменено влязло в сила Определение № 1651 от 20.05.2015 година, постановено по
гр.дело № 947/2015 година на ВОС.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от
„Енерго – про продажби” АД против Решение № 373 от 23.01.2015 година, постановено по
гр.дело № 10 252/2015 година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата
претенция по чл.55 от ГПК и са присъдени разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
С Решение № 1727/23.10.2018
г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в размер на 883,80 лв.,
представляваща сторени в производството пред ВКС , ВОС и ВРС разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането
си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно
с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното
производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на
адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като
ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от
правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се дефинира като
извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със
сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата
за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е
постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен
съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо
от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е
възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не
се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на
процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани
в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата
за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия
исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото
се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК.
Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат
разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени
в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за
образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е
налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост
от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и
основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски
по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на
насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното
си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради
което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни
разноски.
Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното
такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 400.00 лева, което
съдът намира, че е в размер, под минималния по
Наредба № 1/2004г.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 31679/01.11.2018 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез
адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1727/23.10.2018 г. по в. гр. дело № 1752/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.