№ 42232
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20211110170737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу П. П.
П. за следните суми: 393,22 лева - неплатена главница по договор за паричен заем №
3826969 от 13.05.2020г.; 40,18 лева - договорна лихва, дължима за периода 12.06.2020г. –
08.01.2021г.; 40,70 лева - мораторна лихва, дължима за периода 09.01.2021г. – 23.11.2021г.;
341,60 лева - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 45 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът
ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено
поради противоречие със закона и добрите нрави.
На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
1
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Доводите на съда за това са следните:
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения
също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне
на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното
изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
105469 от 10.12.2021г., подадено от /ЮЛ/ срещу П. П. П., в частта относно сумите: 341,60
лева - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 45 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2