№ 292
гр. ***, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г.
- редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от
20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на В. Е. С., подадена срещу наказателно
постановление №21-4332-013876, издадено на 08.07.2021година от началник
Група към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания -
”глоба“, в размер 2 000лв. и ”лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“, за срок 24месеца, на основание чл.174,ал.3,предл.второ
ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.77 от 26.09.2017г., в
сила от същата дата, за това, че на 25.06.2021година, около 21:07часа, в град
***, по ул.”Сребърна“, с посока на движение от ул.”Е.иян Станев“ към
ул.”Хенрик Ибсен“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
1
марка”ПЕЖО“, модел”206“, с регистрационен номер ****, собственост на
друго физическо лице, като при извършената му проверка на ул.”Сребърна“,
пред административен №2, е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, конкретно с техническо
средство - “DRUG TEST 5000”, ARKD 0049, тариран до 01.2022година, като
му е бил издаден талон за медицинско изследване, бланков №087132 за
Военномедицинска академия *** /ВМА ***/, но С. не е дал и кръв за
изследване - административно нарушение по чл.174,ал.3 ЗДв.П.
В жалбата, подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията
на последната разпоредба след изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се
поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
издадено незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят се позовава на
нередовности, имащи характер на съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административнонаказателното производство, свързани с
неспазване на приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбите на
чл.40 ЗАНН, на чл.42,т.4, т.5 и т.7 ЗАНН, както на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН,
при оформяне съдържанието на акта и наказателното постановление. Освен
това се поддържа, че не е бил спазен и редът, посочен в Наредба №1 от
19.07.2017година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба
№1/2017г./, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обнародвана ДВ бр.61 от
28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. По същество също се оспорва осъществен
състав на административно нарушение, с доводи за липса на задължение за
жалбоподателя да даде проба за употреба на наркотични вещества, доколкото
не е било необходимо извършване на такава проверка, с оглед липсата на
външни белези, поведение или реакции на водача, насочващи към съмнения
за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Отправя се искане
за присъждане на всички извършени от В. С., в качеството на жалбоподател,
разноски по делото.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат А.Л., САК, преупълномощен
от адвокат Х. Р., съобразно пълномощни по делото /лист 48, лист 50 от делото
2
и приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка/,
в съдебно заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно
постановление по изложените в жалбата съображения, като допълва, че
жалбоподателят и не е имал обективна възможност да изпълни предписанието
за медицинско изследване, тъй като е бил лишен от свидетелството си за
управление на моторно превозно средство, регистрационните табели на
управлявания от него автомобил са били свалени и не е имал достатъчно
време да се яви в указаното му лечебно заведение за изследване. Поддържа
искането за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни
разноски, съобразно приложени списък и договор за правна защита и
съдействие /лист 49 и лист 50 от делото/.
Пред съда санкционираният В. Е. С., в процесуалното качество на
жалбоподател, при редовна процедура по призоваване не се явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН,
Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището на упълномощения защитник на
жалбоподателя, изразено в съдебно заседание и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Е. С., ЕГН **********, живущ град ***, кв.”****“,
ж.к.”***”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, е правоспособен водач на моторно
превозно средство, за което притежава свидетелство за управление на МПС
№****, издадено на 07.10.2019година от МВР *** и валидно до
07.10.2029година, като към 25.06.2021година, в това качество многократно,
макар не и за деяния от вида на вмененото му по настоящото производство,
бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата
за движение по пътищата, видно от приложената по делото подробна
справка/картон на водача, изготвена по данните в автоматизирана система на
3
Министерство на вътрешните работи на Република България.
На 25.06.2021година, във вечерните часове, около 21:00часа,
изпълнявайки в рамките на работна смяна служебните си задължения по
опазване на обществения ред, полицейски екип за територията на 04 РУ-
СДВР, включващ свидетелите С. Ч. и В. М., се намирал в близост до сградата
на Търговски център”МОЛ ПАРАДАЙС” в град ***, придвижвайки се със
служебен /патрулен/ автомобил по ул.”Е.иян Станев”, в посоката към
ул.”Сребърна”, последната в определен участък носеща името ул.“Хенрик
Ибсен”. Свидетелите, следвайки и наблюдавайки придвижвалия се пред
полицейския, лек автомобил, марка”ПЕЖО“, модел”206“, с регистрационен
номер ****, решили да спрат последния за проверка на водача и самата кола,
първоначално подавайки от полицейския автомобил светлинен и звуков
сигнал за спиране на “ПЕЖО”-то. Водачът на “ПЕЖО”-то от своя страна се
подчинил на подадения му от полицаите сигнал за спиране, което направил в
град ***, ул.”Сребърна”, пред административен №2. При положение, че му
била обявена и причината за спирането, а именно извършване на рутинна
полицейска проверка на автомобила и на него самия, като шофиращ,
полицейските служители на първо време изискали документите, които
водачът следвало да носи, респ. да представя при поискване от надлежните
контролни органи, в т.ч. тези, имащи за цел установяване самоличността и
качеството “правоспособен водач на моторно превозно средство” на лицето, а
при положение, че водачът бил идентифициран именно като жалбоподателя
В. Е. С., легитимирал се с валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено му от компетентните органи в Република България, същият
направил впечатление на свидетелите Ч. и М., че бил “превъзбуден, в смисъл
малко над обичайното”, “беше видимо притеснен и леко трепереше”,
“въртеше се наляво-надясно”, “мърдаше постоянно, не стоеше на едно място”
и макар в принципен план да изпълнявал полицейските разпореждания, при
положение, че при направена справка в оперативната дежурна част на 04 РУ-
СДВР, се оказало, че С. бил “криминален контингент по линия наркотици”, а
в същото време и не дал недвусмислен отговор на отправения му въпрос,
“дали е употребявал наркотични вещества”, пак със съдействието на
оперативната дежурна част на 04 РУ-СДВР, било изискано съдействие от
дежурен екип на СДВР-ОПП, който да извърши проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от страна
4
на С. и в качеството му на водач на моторно превозно средство, за което
самият С. и бил уведомен, като реагирал спокойно вербално, “че няма
проблеми”. Отзовалият се на сигнала екип, включващ свидетел Е. В., при
положение, че на първо време получил информация за случилото се до този
момент от колегите си от 04 РУ-СДВР, както документите на автомобила и на
водача, последният от своя страна, от момента на спирането, намирал се под
непрекъснато наблюдение на полицаите от екипа на 04 РУ-СДВР, поканил на
свой ред В. С., в качеството на установен водач на спряното за проверка
моторно превозно средство, да направи проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, конкретно със зачисления на екипа на СДВР-
ОПП за смяната “DRAGER DRUG TEST 5000”, ARKD 0049, тариран до
01.2022година. В присъствието на полицейските служители обаче и
независимо, че му било разяснено, при това по достъпен начин как да направи
проверката, но и възможността изобщо да реализира такава, С., който от своя
страна и добре разбрал какво се изисквало от него, след известно колебание
отказал извършването на проверка с тест за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. При това положение на жалбоподателя бил издаден талон
за медицинско изследване, бланков №087132, с указани здравно заведение и
време, в рамките на което С., ако желаел, можел да се яви за кръвна проба за
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
конкретно - до 45минути от връчването на талона на 25.06.2021година, в
21:40часа, във ВМА ***, като жалбоподателят, включително без възражения
от негова страна и получил срещу подпис екземпляр от талона, в ситуацията,
в която при отказа от проверка с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, не подлежал на съпровождане от полицейски служители до
определеното за даване на кръвна проба здравно заведение. Междувременно
обаче, конкретно от свидетел Е. В., на В. С. бил съставен процесният акт,
бланков №382594, за установяване на административно нарушение по
чл.174,ал.3 ЗДв.П, описано като изразило се в отказ на С., в качеството на
водач на моторно превозно средство, реализирал шофиране, да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Така съставен на мястото на проверката, актът бил
предявен на жалбоподателя, подписан от него, макар с отбелязване, че има
възражения, реално подадени в срока по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/
ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН - редакцията на последната преди изменението и
5
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., но препис от акта бил връчен на С., който така и не се
явил във ВМА *** за вземане на кръвна проба, видно от постъпилия за
нуждите на съдебното производство отговор от здравното заведение. Именно
при това положение, въз основа на акта, началник Група към СДВР-ОПП
издал атакуваното наказателно постановление №21-4332-013876/08.07.2021г.,
с което на жалбоподателя В. С. били наложени административни наказания -
“глоба”, в размер 2 000лв. и “лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство”, за срок 24месеца, на основание чл.174,ал.3 ЗДв.П, за
нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин
в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото
установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени
в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели, Е.
В. - актосъставител, С. Ч. и В. М. - свидетели по акта, но тримата и
непосредствено свързани с процеса по установяване на самото нарушение,
освен с образуването на административнонаказателното производство, както
са приобщени писмени материали, в т.ч. такива, представляващи приложение
по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и
допълнително служебно изискани, още от съдията-докладчик, в хода и за
нуждите на съдебното производство, конкретно представляващи оригинален
екземпляр на талон за медицинско изследване, бланков №087132, писмени
възражения по акта, депозирани по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П
вр. чл.44,ал.1 ЗАНН от защитник на административнонаказания, ведно с
приложено пълномощно, легитимиращо представителната власт на подателя -
адв.Р., докладна записка, изготвена от свидетел С. Ч. и адресирана до
началника на 04 РУ-СДВР, два броя писма, относими към процедурата по
връчване на атакуваното наказателно постановление на санкционираното
лице, подробна справка/картон на водача, изготвена по данни в
автоматизирана система на Министерство на вътрешните работи на
Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач
на моторно превозно средство и за съставени в това му качество актове и
фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за
движение по пътищата и заповеди - №8121з-515/14.05.2018г. и №8121к-
6
13180/29.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, имащи отношение
към установяване компетентността на длъжностните лица - актосъставител и
издател на атакуваното наказателно постановление, наред с които
постъпилите в хода на съдебното производство - справка-отговор, рег.№И-
8313/07.10.2022г. по описа на ВМА ***, вх.№214966/12.10.2022г. по описа на
СРС, Обща регистратура, установяваща неявяването на жалбоподателя в
здравното заведение за кръвна проба /лист 25 от делото/ и писмо-отговор от
СДВР-ОПП, вх.№219067/17.10.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура,
ведно с приложените с него в заверени ксерокопия, заповеди на министъра на
вътрешните работи за определяне на техническите средства за извършване на
проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства, два броя пътни листове /разпечатки от GPS-
система за локацията на служебния полицейски автомобил, с който са се
придвижвали свидетелите полицейски служители при 04 РУ-СДВР,
конкретно към времето на спиране на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил/, още дневник на техническото средство, зачислено към времето на
установяване на вмененото нарушение именно на дежурен екип на СДВР-
ОПП, в състава на който е бил свидетел Е. В. и ежедневна ведомост /лист 27-
46 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, естеството на
нарушението, начина на установяване и съобразно доводите в жалбата, съдът
приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия, е взел
необходимите мерки за разкриването на обективната истина, като
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени
поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват в нужната степен убедително и еднопосочно именно
гореизложената фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената
съвкупност, според съда, не се очертават противоречия, притежаващи
белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно
значение.
За прецизност на изложението, съдът все пак намира уместно да
отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа
7
обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на
административнонаказателното производство, що се касае до това, че именно
жалбоподателят, в качеството на водач на моторно превозно средство, спрян в
процес на шофиране и при извършена му полицейска проверка от надлежни
органи за контрол на движението по пътищата, е отказал да бъде проверен с
тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, основно дава
вяра на гласните доказателства, събрани по делото чрез показанията на
разпитаните свидетели - полицейски служители, които са и очевидци на
случилото се, обсъдени поотделно, заедно, но и при съпоставка с останалите
материали в рамките на доказателствената съвкупност.
За да обоснове изводите си, съдът преди всичко има предвид, че всеки
един от свидетелите С. Ч., В. М. и Е. В. практически е участвал
непосредствено при установяването на нарушението, в частта, в която спрян
в процес на шофиране, видно от показанията на Ч. и М., включително
надлежно установен като водач на моторно превозно средство, поканен да му
бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, В. С. е разбрал какво се е изисквало от него, но е отказал да се
тества. Разпитаните свидетели Ч., М. и В., депозирайки показанията си,
според съда логично, хронологично, последователно, непротиворечиво, а и
добросъвестно, са сторили това, възпроизвеждайки непосредствените си
възприятия досежно спирането на автомобила, управляван от жалбоподателя
за извършване на рутинна проверка и в рамките на правомощията им,
конкретно от полицаите Ч. и М., състоянието и поведението на
жалбоподателя С., изразяващи се в превъзбуденост и притесненост,
последвалото пристигане на мястото на спирането за оказване на съдействие
на дежурен екип на СДВР-ОПП, включващ свидетел В., предприетите от този
екип активности, на практика реализирания в присъствието на двата
полицейски екипа отказ на жалбоподателя С. да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с тест, направен според описанието
на свидетелите напълно осъзнато от лицето, издаването на талон за
медицинско изследване, в съдържанието на който ясно е било посочено в кое
здравно заведение и в какъв темпорален порядък, жалбоподателят е можел да
се яви за вземане на кръвна проба и съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. Доколкото в подкрепа на свидетелските
показания, които са взаимно съответстващи си, са още и писмените
8
материали по делото, съдът приема за установена изложената по-горе
фактическа обстановка, която в случая съвпада с отразената в акта и в
наказателното постановление, на фона и на убедително установеното, че С.
изобщо не се е явил в указаното му здравно заведение на датата
25.06.2021година, според приобщения към доказателствената съвкупност
отговор от ВМА ***.
За пълнота на изложението, важно е на последно място и да се
отбележи, че самият жалбоподател, видно от съдържанието на жалбата, макар
да е оспорил законосъобразността на издаденото му наказателно
постановление и по същество, не е проявил активност да ангажира
доказателства, противопоставими на подкрепящите
административнонаказателното обвинение, респ. на фона на възприетата
убедителност на доказателствената маса от последната група, създава
предпоставки административнонаказателното обвинение да се приеме за
установено по несъмнен и в достатъчна степен убедителен начин.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на В. Е. С. е допустима /подадена е в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение,
че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
04.04.2022година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 11.04.2022година, но подадена по
пощата на 08.04.2022година, видно от клеймо на пощенския плик, приложен
като лист 8 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това
тъкмо пред Софийски районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана за
преценка на основателността й.
При това положение, на следващо място съдът преценява, че доколкото
става въпрос за административнонаказателното производство от процедурна
гл.т., в разрез с твърденията в жалбата, в конкретния случай не се констатира
нарушение на процесуалните правила, което да разкрива характер на
9
съществено и в този смисъл да може да обуслови отмяна на постановлението,
в т.ч. не се констатира накърняване на правото на защита на наказаното лице,
нито препятстване на възможността да бъде разкрита обективната истина в
настоящото съдебно производство.
За пълнота и прецизност на изложението, изхождайки от характера, а и
от начина на установяването на констатираното и вменено на С. нарушение,
съдът споделя становище, че при образуването на
административнонаказателното производство, доколкото при съставянето на
акта са присъствали нарушителят и двама свидетели, които са такива на
извършването и установяването на нарушението, е била спазена разпоредбата
на чл.40 ЗАНН, като на следващо място, както съдържанието на акта, така и
на наказателното постановление, е било оформено при коректно прилагане на
изискванията, произтичащи от приложимите разпоредби на чл.42 ЗАНН и на
чл.57 ЗАНН, доколкото и приоритетно следва да бъде оценено, че на фона на
съставомерните признаци на самото нарушение, в нужната пълнота,
достатъчно ясно, недвусмислено, при съответност между фактическа и
юридическа формулировка, а и по идентичен начин е било направено
описанието на констатираното нарушение, така че от една страна да е
достатъчно ясен предметът на доказване в съдебното производство по жалба
срещу постановлението, а и жалбоподателят да е в състояние пълноценно да
реализира правото си на защита.
И в акта за установяване на административно нарушение, и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, според състава по
достатъчно ясен начин, а и съответно на съставомерните признаци на
вмененото нарушение, е посочено, че водачът В. С., спрян от полицейски
органи в процес на управляване на моторно превозно средство, е отказал да се
тества за употреба на наркотични вещества или техни аналози, включително
при индивидуализация на предложения му тест, като вид и
индивидуализиращ номер, а именно “DRAGER DRUG TEST 5000”, ARKD
0049, тариран до 01.2022година, така, че да може да се провери, а в случая и
да се потвърди, че става въпрос за тест от вид, определен със заповед на
министъра на вътрешните работи, годен за използване и зачислен за смяната
тъкмо на оказалия съдействие дежурен екип на СДВР-ОПП. Неоснователна е
претенцията да се иска посочване, в какво се състои отказът и как е бил
изразен от жалбоподателя, тъй като е ирелевантно, а и по никакъв начин не се
10
накърнява правото на защита на жалбоподателя, защото и не става въпрос за
съставомерен признак, непосочването, дали отказът е словесен или жестов.
Неоснователно е и възражението, че в обстоятелствената част на акта
липсва посочване на правнозначимо обстоятелство, дали жалбоподателят,
след като му е бил издаден и предявен талон за медицинско изследване, е
посетил здравното заведение и е дал кръвна проба. Действително, това
обстоятелство е намерило отражение единствено в наказателното
постановление, но то и не би могло да бъде известно към момента на
съставяне на акта, който е бил изготвен на мястото и по времето на самата
проверка, респ. при връчването на талона за изследване, а последващото
поведение на субекта на нарушението, по отношение на когото в случая
полицейските служители и не са имали задължението да го транспортират до
здравно заведение за кръвна проба, реално е могло да бъде известно едва при
издаването на постановлението, но в случая е изобщо без отражение върху
съставомерните признаци на вмененото нарушение. В тази връзка следва и да
се отбележи, че разпоредбата на чл.174,ал.3 ЗДв.П съдържа няколко
самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е отказ
за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози от страна на водач в процес на
управляване на моторно превозно средство, като в този случай е без значение,
дали жалбоподателят е обективирал или не воля да даде кръвна проба за
химическо изследване. Отделен е въпросът, че по казуса формираната
доказателствена съвкупност и не създава предпоставки да се приеме
разколебана тезата на административнонаказателното обвинение, тъй като е
убедително установено, че В. С. не е дал и кръвна проба за изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Не се споделя и наведеното в жалбата твърдение, че правната
квалификация на нарушението е неточна и неясна и не отговаря на текстовото
описание на нарушението. Напротив, в случая се касае до отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, като правната квалификация на нарушението, а именно по
чл.174,ал.3,предл.второ ЗДв.П, е точна, ясна и съответна на фактическото
описание.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да добави,
11
че изискването по чл.42,т.7 ЗАНН, включително с уточнението, че става
въпрос за редакцията на последната разпоредба преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., за посочване на ЕГН на свидетелите, е въведено с оглед
тяхното индивидуализиране по несъмнен начин, като така и се обезпечава
възможността същите да бъдат установени и разпитани в хода на съдебното
производство. Невъзможността да бъдат установени и разпитани свидетелите
по акта /ако е счетено, че такава необходимост е налице/, всъщност
препятства доказателствената дейност, тъй като страните, а и съдът биха били
значително затруднени в доказването на тезите си, респ. да се установи или
не административнонаказателното обвинение. В случая, макар формално да е
налице неспазване изискването на закона за посочване в акта на ЕГН на
свидетелите, на фона обаче на налични по административнонаказателната
преписка материали, а и адрес, който ако не за страните, то за съда е ясно, че
такъв на 04 РУ-СДВР, чийто служители са свидетелите по акта, правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено, включително от гл.т. възможността
да бъдат установени и призовани за разпит, което и реално е било сторено по
отношение на посочените свидетели по акта.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото, два броя
заповеди на министъра на вътрешните работи - №8121з-515/14.05.2018г. и
№8121к-13180/29.10.2019г., а и от гл. т. разпоредбите на чл.189,ал.1 ЗДв.П и
на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, съдът счита, че в достатъчна
степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентни
длъжностни лица.
С оглед изложеното и по същество, преценявайки, че възприетите в акта
и в атакуваното наказателно постановление фактически констатации, се
явяват установени по несъмнен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, съобразно възприетия по-горе анализ на материалите
от доказателствената съвкупност, съдът намира за законосъобразно да
приеме, че в случая В. С. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, признаците от състава на вмененото му административно
нарушение, изразило се в отказ на лицето, в качеството на водач на моторно
превозно средство, който е бил в процес на управляване на лек автомобил, да
му бъде извършена проверка с техническо средство /тест/ за установяване
12
употребата на наркотични вещества или техни аналози. От субективна страна
жалбоподателят В. С. е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото
същият, при положение, че е и правоспособен водач на моторно превозно
средство, е имал знанието и съзнанието, че е бил поканен от надлежни
контролни органи по спазване на правилата за движение по пътищата, да бъде
изпробван с техническо средство /тест/ за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, като също съзнателно е отказал да стори това, независимо
от мотивите и съображенията, които е имал за решението си. Тъкмо предвид
изложеното, съдът намира, че законосъобразно по основание е била
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на В. С. за
осъществяване на вмененото му административно нарушение по чл.174,ал.3
ЗДв.П.
За прецизност, тук е мястото да се отбележи, че разпоредбата на
чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П, която систематично е в Раздел I “Общи правила“, Глава II
”Правила за движение по пътищата” от съдържанието на ЗДв.П, забранява на
водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. За установяване употребата, както на алкохол,
така и на наркотични вещества и/или техни аналози от водачи и то в процес
на шофиране, контролните органи имат правомощия да изпробват водачите с
технически средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско
изследване, с цел убедително установяване или не наличието на алкохол или
на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл.174,ал.3 ЗДв.П е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Действително законодателят допуска отказа, но напълно
13
логично това като поведение няма как да бъде стимулирано и изключващо
възможност за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е прав, че
съгласно чл.174,ал.4 ЗДв.П, редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или
самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието и че тази наредба е
именно Наредба №1/2017г. Неправилно обаче се интерпретира, че доколкото
при жалбоподателя не са били налице условията на чл.5,ал.1 Наредба
№1/2017г., а именно външни признаци, поведение или реакции на водачите
на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, то в
случая за С. не е било налице задължение да бъде изпробван за такава
употреба. Неизпълнението на задължението от страна на водач да бъде
изпробван за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, безусловно е обвързано със санкция, в случаите, когато не е
обвързано с установени уважителни причини, на основание чл.174,ал.3 ЗДв.П,
като условията, посочени в чл.5,ал.1 Наредба №1/2017г. - наличие на външни
признаци и поведение на водачите, които да породят съмнение за употреба на
наркотични вещества, нямат характер на абсолютни предпоставки за
изпробване на водач, т.е. и без наличието им надлежните контролни органи
имат право да извършват преценка и да изискват от водач, спрян в процес на
шофиране, извършване на проверка за употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, а съвсем отделен е въпросът, видно
от споделеното от свидетелите Ч. и М., че в случая жалбоподателят, тъкмо
защото изглеждал “превъзбуден, в смисъл малко над обичайното”, “беше
видимо притеснен и леко трепереше”, “въртеше се наляво-надясно”, с това
поведение е дал основание да се изиска съдействие от дежурен екип на
СДВР-ОПП, който да тества точно за употреба на наркотични вещества или
техни аналози С..
Що се касае до наложените административни наказания, съдът преди
всичко съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от времето
на извършване на нарушението - 25.06.2021година, до приключването на
производството пред районния съд, а именно до 18.10.2022година, която да
обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
14
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН.
С така направените предварителни уговорки, що се касае до
административните наказания, наложени на В. С. за извършеното от него
административно нарушение, съдът приема, че те, освен че са били
законосъобразно определени като основание за налагането им, а и като вид,
вкл. при условията на кумулативност, с оглед предвиденото - ”лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок две години и глоба
2 000лв.“, от гл.т. на размера, доколкото също е в рамките на предвидения от
закона, който при това е фиксиран в разпоредбата на чл.174,ал.3 ЗДв.П и то за
всяко от кумулативно предвидените наказания, практически изобщо не дава
възможност за индивидуализация, в насока определяне на по-леко наказание,
доколкото съдът и няма правомощие да заменява, да определя размер на
административното наказание под предвидения в закона най-нисък предел
или да не налага някое от кумулативно предвидените наказания /в т. см.
чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и при положение, че отчита, че напълно
законосъобразно и правилно случаят не е бил оценен като “маловажен“, тъй
като за отбелязване е самото естество на нарушението, дори и дефинитивно
характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, а върху така
възприетия от съда извод отражение дава и констатацията, почиваща на
приобщената като писмено доказателство справка/картон на водача, видно от
която С. е имал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, в
качеството на водач на моторно превозно средство, при това многобройни
към 25.06.2021година.
В заключение, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
На последно място, предвид искането за присъждане на деловодни
разноски, изрично направено още с жалбата, поддържано и в открито съдебно
заседание от защитника на жалбоподателя, съдът, макар да го оценява
допустимо и своевременно направено, намира, че с оглед изхода на делото,
същото няма предпоставки да бъде уважено. Въззиваемата страна, от друга
страна не претендира присъждане на разноски по делото, поради което съдът
и не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на
деловодни разноски.
Именно по изложените съображения в съвкупност, с оглед характера на
15
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 ЗДв.П вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 ЗАНН - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-013876,
издадено на 08.07.2021година от началник Група към СДВР-ОПП, с което на
В. Е. С., ЕГН **********, живущ град ***, кв.”****“, ж.к.”***”, бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**, са наложени административни наказания - ”глоба“, в размер 2
000 /две хиляди/лева и ”лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“, за срок 24 /двадесет и четири/месеца, на основание
чл.174,ал.3,предл.второ Закон за движението по пътищата, за това, че на
25.06.2021година, около 21:07часа, в град ***, по ул.”Сребърна“, с посока на
движение от ул.”Е.иян Станев“ към ул.”Хенрик Ибсен“, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка”ПЕЖО“, модел”206“, с
регистрационен номер ****, собственост на друго физическо лице, като при
извършената му проверка на ул.”Сребърна“, пред административен №2, е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, конкретно с техническо средство - “DRUG TEST 5000”,
ARKD 0049, тариран до 01.2022година, като му е бил издаден талон за
медицинско изследване, бланков №087132 за Военномедицинска академия
***, но С. не е дал и кръв за изследване - административно нарушение по
чл.174,ал.3 Закон за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ***-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16