№ 3832
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100507522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на М. С. С., чрез процесуален
представител адв. Н. К., ответник в първоинстанционното производство
срещу решение № 20054580/23.08.2022 г. на СРС, 52 състав, постановено по
гр.д. 74 337/2019 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че се дължи
сумата от 1 666, 03 – главница, представляваща продажна цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 183425 за периода
28.03.2016 г. – 30.04.2018 г. и за сумата 226, 63 лв. - мораторна лихва за забава
върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. –
18.03.2019 г. Със същото решение М. С. е осъден да заплати и сума в общ
размер 808, 04лв. – съдебни разноски в заповедното производство и
производството пред СРС.
В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени
процесуални правила. Заявени са твърдения за липса на ангажирани
1
доказателства относно наличието на облигационни отношения между
страните и не било доказано, че ответникът е потребител на топлинна
енергия. Заявено е и възражение, че ответникът не бил изпадал в забава, която
започвала да тече от датата на публикуване на фактурите за сумите за
потребена топлинна енергия за процесния период, поради което не се дължало
обезщетение за забава. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната
част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло
отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
2
Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период. По делото е представен договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на ЗОС на 29.08.1997 г., от който се установява, че
М. С. С. е закупил ап.68, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма за действителност и
същият е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС и
легитимира ответникът като собственик на имота.
Видно от представената по делото молба –декларация с вх. № ОП-
7975/27.12.01 г. след придобиване правото на собственост на соченото
придобивно основание, ответникът е подал същата до „Топлофикация София“
ЕАД за откриване на партида за процесния имот на негово име.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия. В тази връзка заявените възражения в жалбата, касаещи
установяване, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот респ. тези, касаещи липсата на облигационна връзка между
страните се възприемат като неоснователни от съда в решаващия му състав.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна с оглед заявения процесен период/. Законодателят е предвидил
задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно
такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия за
отопление на общите части, топлинна енергия за отопление на имотите и БГВ
по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Видно от данните по делото, сградата, в която се намира процесния
имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
3
извършвано в процесния период от „Техем Сървисис” ЕООД, предвид
представения договор № 484/05.12.2001 г. и протокол от ОС на ЕС от
14.11.2001 г.
Не е формиран спор относно размера на задължението за потребена
топлинна енергия. Същият е изчислен от СРС с оглед заключението на
допуснатата СТЕ и съблюдаване на своевременно заявеното възражение за
изтекла погасителна давност, поради което настоящият съдебен състав не
намира основание да ревизира същия.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
предвид процесния период, сключен между страните, месечните суми за
топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения
не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33,
ал. 4 от ОУ т.е. задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и изпадането в забава не се
обуславя от изпращане на покана до длъжника или публикуване на фактури,
каквито са твърденията във въззивната жалба, обусловени с ОУ към договора
от 2014 г., които са неотносими с оглед процесния по делото период.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20054580/23.08.2022 г. на СРС, 52 състав,
постановено по гр.д. 74 337/2019 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за
4
установено, че М. С. С. дължи сумата от 1 666, 03 – главница, представляваща
продажна цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен номер 183425 за периода 28.03.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на заявлението – 28.03.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и за сумата 226, 63 лв. - мораторна
лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода
14.09.2016 г. – 18.03.2019 г.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. д-р Георги
Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5