Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260239 / 13,10,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август 2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 646/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България; против решение № 198//17,01,2020
г., постановено по гр. д. № 1881/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и вместо това да отхвърли предявените искове. Претендира за
присъждане на деловодни разноски за производството пред двете инстанции.
Ответникът Д.К.Д. с ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон
България; против Д.К.Д. с ЕГН **********.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
суми, за които е издадена Заповед № 10201/25,10,2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 16895/2017 г.
на РС Пловдив, както следва: сумата от 1080 лв., представляваща главница по сключен
между тях договор за кредит № *** г.;
както и сумата от 156,16 лв., представляваща възнаградителна лихва по същия
договор за периода от 05,10,2016 г. до 05,08,2017 г.; както и сумата от 102,41
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05,11,2016 г. до 11,10,2017
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24,10,2017 г. до
пълното й изплащане.
Ответникът
оспорва дължимостта на сумите. Предявява възражение за нищожност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК като твърди да са допуснати множество нарушения на
императивни разпоредби на ЗПК, както следва: по чл. 10 ал. 1; чл. 10а, ал. 2;
чл. 33. Предявява възражение за това, че уговорената с договора възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, както и че с уговорена в договора такса ангажимент,
включена в общия обем на плащанията, кредиторът в противоречие с добрите нрави
е предвидил скрита възнаградителна лихва. Възразява, че договорът не бил
подписан от надлежен представител на ищеца, поради което не е породил действие.
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 16895/2017 г. по описа на РС Пловдив, за
вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и
на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е
предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове.
Пред
РС е представен сключеният между страните договор
за кредит, на който ищецът основава правата си.
Със същия ответникът е предоставил на ищеца парични
суми, според договора както следва: „размер на кредита за потребителски цели –
1700 лв.“, „размер на кредита за покупка на застраховка – 244,80 лв.“; „общ
размер на кредита – 1944,80 лв.“ и „такса ангажимент“ – 59,50 лв. Ответникът се
е задължил да върне кредита на 24 погасителни вноски в размер на по 114,68 лв.,
посочен е общ размер на плащанията – 2752,32 лв.; ТПР – 42,88 процента; лихвен
процент – 33,04 процента.
Договорът е сключен при общи условия (също
представени по делото), представен е и сключен при общи условия договор за
застраховка – както се посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка
съставлява самостоятелна част от кредита.
Видно от представените Договор за кредит, Общи
условия на същия, Сертификат за застраховка и Общи условия на договора за
застраховка, същите не отговарят на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Посочената разпоредба императивно при сключване на договора всички елементи на
същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 Видно от приложените на л. 19-26 договор за застраховка, общи условия към
същия и общи условия към договора за кредит, същите са изписани в шрифт и
размер, който не е еднакъв с останалата част от договора по кредит и е по-малък
от 12 пункта.
Наред с това: в договора се сочи размер на
възнаградителната лихва – 33,04 %, без да се сочат условията за прилагането му
(нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК). Посочен е ГПР – 42,88 %, без да е ясно
по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и без се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите (нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК).
Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Следователно исковете за установяване
дължимост на претендираните въз основа на същия вземания са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Макар и по други съображения, РС е достигнал до
същия краен извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198//17,01,2020 г., постановено по гр.
д. № 1881/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: