Р Е Ш Е Н И Е №
9
гр.Шумен, 14.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд в публичното заседание на 18 декември
през две хиляди и осма година в състав :
СЪДИЯ
: Ц.С.
при секретаря Г.Х. като разгледа докладваното от съдията Цв.С. ***/2008 г.,съобрази:
Производство по реда на ГПК/отм/,съгласно § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК.
Иск за сумата 19 270 евро, с
правно основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата
молба до съда ищцата твърди,че на 24.05.2005 г. бил
подписан договор за заем между нея,като заемодател и ответницата,като заемополучател,за
сумата от 19 270 евро.Съгласно договора,тази
сума следвало да бъде предадена на заемополучателя в срок до 31.08.2005 г.,от
която дата се считал за сключен договора за заем.Заемната
сума била преведена с два банкови превода по сметка,посочена
от заемополучателя, както следва: на 28.06.2005 г.сумата
от 10000 евро и на 22.07.2005 г.сумата от 9270 евро.Срокът за връщане на заема изтекъл на 31.10.2005 г.До настоящия момент обаче, заемополучателката
не била върнала нито цент от получения заем и не била погасила нито главницата
по договора за заем,нито акцесорните задължения за
лихва и неустойка.Ищцата моли съда да постанови решение,с което да осъди ответницата да й заплати
главницата на задължението си,а именно получената в заем сума от 19 270 евро,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане,както и разноските по
делото.
Ответницата,чрез процесуалния си представител адвокат Вихър
Даскалов от ШАК, оспорва иска. Твърди,че никога не
била подписвала договор с ищцата,а представения по
делото договор от 24.05.2005 г. бил с подменена първа страница. Заявява,че имала такива отношения,но
с друго лице-Радомир Иванов Димов. Освен това сумата
не била получена в заем,а за съвместна дейност в Република Гърция-гр.Атина.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
По делото е встъпила като трето
лице- помагач на страната на ищцата на основание чл.174 ГПК /отм/, Лилия М. Трифонова-цесионер
по договор за цесия, сключен на 03.04.2008 г.-т.е
след завеждане на настоящото дело,между последната и ищцата,за продажба на спорното вземане от 19 270 евро,
заедно с лихвите и неустойките по него. Третото лице-помагач
Лилия М. Трифонова се представлява по делото от
адвокат Гергана Великова от ШАК, която поддържа иска и моли да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в съвкупност,съдът
приема за установено следното:
Ищцата
М.Н.Т. е представила по делото писмен договор от 24.05.2005 г.,съгласно който
ответницата се задължила да даде в заем на ищцата сумата 19270 евро при
сроковете и условията,описани в договора. Видно от договора,пари не са броени по него. Подписите на този
договор не са заверени нотариално-заверка е извършена
само на представен препис от него на 11.02.2008 г.от
нотариус Светлозар Стоилов,с рег.№
024,с район на действие ШРС. Този
договор е оспорен от ответницата,чрез нейния
процесуален представител адвокат Вихър Даскалов в съдебното заседание на
22.05.2008 г.,което съдебно заседание,видно от
данните по делото,е първо редовно съдебно заседание
по делото. Следователно договорът е оспорен в срока по ч.154 от ГПК/отм/. В съдебното заседание на 26.06.2008 г. процесуалният
представител на ищцата, адвокат Гергана Великова изрично е заявила,че
не желае да се ползва от договора от 24.05.2005 г. Това обстоятелство е
повторила и в писмената си защита по делото от 07.07.2008 г. С оглед
разпоредбата на чл.154 ал.2 от /отм/,поради
изричното нежелание на ищцата да се ползва от оспорения договор от 24.05.2005
г.,производство по чл.154 от /отм/ не следва да
бъде откривано и такова не е открито. Този договор е изключен от
доказателствения материал и проверка на неговата истинност не е извършена
съгласно чл. 154 ал.2 от /отм/.
Както се посочи по-горе,
ответницата,чрез процесуалния си представител адвокат
Вихър Даскалов от ШАК, оспорва иска. Твърди,че никога
не била подписвала договор с ищцата,а представения по
делото договор от 24.05.2005 г. бил с подменена първа страница. Заявява,че имала такива отношения,но
с друго лице-Радомир Иванов Димов. Освен това сумата
не била получена в заем, а за съвместна
дейност в Република Гърция-гр. Атина.
Двете
страни- ищцата и ответницата не са се
явили в съдебното заседание на 26.06.2008 г. за да отговорят на конкретни
въпроси по реда на чл.114 от /отм/,както ги е
задължил съдът и не са представили
документи за наличие на уважителни причини за неявяването си за да отговорят на
въпросите.
Съгласно чл.240
ал.1 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем на пари е реален договор и се сключва с
предоставянето на парите. Установява се от представеното нотариално заверено
копие /четливо/ от изпратен превод на 22.07.2005 г.от
ищцата М.Н.Т. до ответницата М.М.А.,че на тази дата първата е изпратила на
втората сумата 9270 евро, с основание на изпращане на сумата-даване
в заем. Установява се от представеното нотариално заверено копие /четливо/ от
изпратен превод на 28.06.2005 г.от ищцата М.Н.Т. до
ответницата М.М.А.,че на тази дата първата е изпратила на втората сумата 10000
евро, с основание на изпращане на сумата-частен
трансфер. Двете копия са изготвени на 15.02.2007 г. от подписалия ги системен
администратор на “Банка Пиреос България” АД –клон
Шумен /бивша “Евробанк” АД/. Ответницата чрез
процесуалният си представител адвокат Вихър Даскалов не оспорва,че
е получила сумите,но твърди,че
ги е получила от лицето Радомир Иванов Димов и на друго основание. В подкрепа
на твърденията си не е представила никакви доказателства. Ищцата е представила
преводни документи/л.л.55-58/ от лицето Радомир Иванов Димов до М.М.А.
съответно от 18.07.2005 г.за 9000 евро и от
22.06.2005 г.за 3000 евро. Касае се за правоотношения
между тези две лица, които правоотношения са извън предмета на настоящото дело.
Обстоятелството,че изпратената от ищцата сума 9270
евро, е получена от ответницата не на друго основание,а
на основание даден заем,се установява от посоченото
копие от превод на 22.07.2005 г.Ответницата не е
доказала твърденията си за получаване на сумата за извършване на съвместна
дейност.
Според чл. 127 /отм/,
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Ответницата не е установила твърдението си, че
задължението й към ищцата произтича от друго облигационно задължение, чийто
падеж не е настъпил. Поради изложеното съдът намира,че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 9270 евро със законните последици.Съгласно чл.240 ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено
друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец
от поканата.Ако се приеме,че
в първото редовно съдебно заседание на 22.05.2008 г./преди това не е била
призована/, ответницата чрез процесуалния си представител е узнала за искането
от страна на ищцата да й бъде върнат заема,на
основание чл.240 ал.4 във вр.с чл.84 ал.2 от ЗЗД,
лихвата следва да се присъди от
22.06.2008 г.
По отношение на останалата част от иска до
предявения размер от 19270 евро/за 10000
евро/,предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Както се посочи по-горе,сумата
10000 евро е изпратена с основание на изпращане на сумата-частен
трансфер. Не може да се презумира, че предаването на суми
или вещи от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен
между тях. Необходимо е този, който твърди, че предаването е извършено въз
основа на заем, да установи това с допустими от закона доказателства.В
този смисъл вж.Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр.
д. № 32/69 г., ОСГК. Ищцата не е извършила такова доказване.
След отмяната на ал.1 на чл.10 от ЗЗД не съществуват пречки да бъде
присъдена сумата в чужда валута.За времето от
22.06.2008 г.до окончателното изплащане на сумата,
ответницата дължи на ищцата законната лихва съгласно чл.1 т.2 от ПМС № 72/
8.04.1994 г.за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута - ДВ бр.33/94 г.изм.и
доп.бр.15/2000 г., Министерският съвет
определя от 1.09.1994 г. годишен
размер на законната лихва за просрочени задължения в конвертируема валута –
3-месечния либор за съответния вид валута плюс 10 пункта.
Направените
по делото разноски от ищцата по представени документи са в размер на 2628.90 лева.От тях ответницата следва да й заплати сумата 1264.50
лева, съразмерно на уважената част от иска,съгласно
чл.64 ал.1 от /отм/.Ответницата е представила
документи за направени разноски само в размер на 21.60 лева/не
е представен документ за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение/.Съразмерно на отхвърлената част от иска,ищцата
следва да заплати на ответницата,съгласно чл.64 ал.2
от ГПК/отм/ сумата 11.21 лева.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес гр.Шумен,ул.”Деде-Агач” № 19,вх.3,ап.62,чрез пълномощника й адвокат
Вихър Даскалов да заплати на М.Н.Т. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес гр.Шумен,ул.”Добри
Войников” № 9-13,офис 18,чрез адвокат Гергана Великова от ШАК сумата от 9 270 /девет хиляди двеста и седемдесет/
евро, произхождаща от договор за заем,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 22.06.2008 г. до окончателното й изплащане,
както и да й заплати направените по делото разноски съразмерно на уважената
част от иска в размер на 1264.50 лева
/хиляда двеста шестдесет и четири лева и
50 ст./.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от М.Н.Т., чрез адвокат Гергана Великова от ШАК против М.М.А.,
представлявана от адвокат Вихър Даскалов в останалата част до предявения размер
от 19270 евро,произхождащи от договор за заем,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Н.Т.
да заплати на М.М.А. сумата 11.21 лева /единадесет лева и 21 ст./
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е
постановено при участието на встъпилото в делото трето лице помагач-Лилия М. Трифонова,представлявана
от адвокат Гергана Великова от ШАК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ :