ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Търговище, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Н. М., за изменение на определението на
съда № 304 от 11.11. 2022 г., в частта за разноските. Тя счита, че следва да й
бъде присъдено и адвокатско възнаграждение по делото.
От ответника не постъпи отговор на молбата.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: молбата е редовна и процесуално допустима. По същество е
неоснователна.
С определението, чието изменение се иска, съдът е отменил
определение № 982/ 23.08. 2022 г. на РС – Търговище, по гр.д. № 1022/ 2021
г., като незаконосъобразно и е върнал делото на същия за произнасяне по
молбата за допълване на решението в частта за разноските, при спазване на
дадените в мотивите указания. Осъдил е ищците по делото, в качеството им
на съсобственици на общите части на жилищна сграда в гр. Т., ул. "К." №14А,
действащи чрез пълномощник адв. И. И. от ТАК, да заплатят на „Енерго-про
продажи“ АД“, сумата от 15 лв. – направени по делото разноски.
Производството по делото е такова по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Към
частната жалба на адвокат М. не са били приложени доказателства за
направени разноски за адвокатски хонорар по частното дело. Тя представя
такива с молбата си за изменение на определението в частта за разноските,
1
т.е. след приключване на делото.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата е
неоснователна.
Съдът счита, че в производството по чл. 248 от ГПК, на страните не се
следват допълнителни разноски за адвокатски хонорари. Това производство
няма самостоятелен характер и в него съдът се произнася по правилността на
изводите на съда, по въпроси, които вече са били обсъдени и по факти, които
вече са настъпили. За производството по чл. 248 от ГПК не се следват
разноски за адвокатски възнаграждения.
В този смисъл О № 413 от 23.09. 2022 г., по ч.т.д. № 1730/ 2022 г. на
второ ТО на ВКС: „Искането на „М. ауто“ООД за присъждане на разноски в
частното производство по обжалване на определението по чл. 248 ГПК е
неоснователно. Последователно в практиката си ВКС приема, че
разпоредбата на чл. 81 от ГПК е неприложима в производството по чл. 248
ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред, няма
самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 от ГПК,
доколкото с него не се решава материалноправен или процесуалноправен
въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство.
Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК не представлява образувано ново
съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има
акцесорен спрямо него характер, тъй като предмет на същото са вече заявени
и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на
присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То не слага
край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече
постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната
искане. Поради това изходът от производството по чл. 248 от ГПК не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по
чл. 248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова
производство акт. В този смисъл са определение №216/17.07.2017 г. по гр.д.
№3648/ 2016 г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015 г., по т.д.
№987/2014 г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.
№5089/2015 г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017 г. по ч.т.д.
№1797/2016 г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017 г., по гр.д.
2
№1355/2017 г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01. 2017 г., по ч.гр.д.
№5183/ 2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12. 2018 г., по ч. гр. д. №
4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10. 2019 г., по ч.т.д.
№2377/2017 г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019 г., по ч.гр.д.
№4270/ 2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020 г. по т.д.
№112/2020 г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. №
1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022 г. по ч.гр.д.
№869/2022 г. на ВКС I г.о. и др.“
Видно е, че практиката на ВКС по този въпрос е последователна и в
самото определение същата е цитирана подробно.
Наред с това, доказателствата за направени разноски по частното дело,
са представени след като съдът вече е постановил своя акт и делото е
приключило. Няма как съдът да ги вземе предвид, защото доказателствата
следва да бъдат представени до момента, в който съдът взема своето решение
по делото. То се разглежда в закрито заседание и следователно, ако се търсят
разноски във въззивното производство, доказателствата се представят
едновременно с депозирането на жалбата.
Но основният мотив на съда е свързан именно с посочената по-горе
съдебна практика.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Н. М., пълномощник на
„Енерго-про продажи“ АД“, за изменение на определение № 304 от 11.11.
2022 г., по настоящото в.ч.гр.д. № 250/ 2022 г. в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3