О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 11.01.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX -
ти състав, в закрито заседание, проведено на единадесети януари през две
хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14604 по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Игнатиево, съдебен адрес:***, чрез адв. Ц.Д.
от ВАК срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, за приемане за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата 1000 лева – частичен иск
от общ размер на 17 697.31 лева, представляваща стойността на начислена за
периода от 05.07.2020г. до 02.10.2020г. без правно основание електроенергия за
обект на потребление в гр. Игнатиево – стопански двор, кл. № **********,
абонатен № 1660004, за която сума има издадена фактура № **********/07.10.2020г..
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект на потребление в гр. Игнатиево
– стопански двор, кл. № **********, абонатен № 1660004. Твърди, че
е уведомен от ответното дружество за извършена проверка, в резултат на която му
е начислена и процесната сума. Оспорва се корекционната процедура, както и
начина, и методиката за начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също
и че последният не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия.
Ответникът -
„Електроразпределение
Север” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение за
неподведомственост на спора, като се позовава на уговорена арбитражна клауза. Сочи, че между страните е постигато
съгласие, обективирано в чл.5 от Договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа от 10.06.2015г., за отнасяне на споровете им
за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при Сдружение „ППМ“.
Възражението за неподведоственост е
своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество -
същото е основателно, по следните съображения:
Предмет на спора е наличие
на предпоставките за възникване правото на ответника служебно да коригира сметка за
ел.енергия на
основание ПИКЕЕ.
Арбитражната клауза, на която се
позовава енергийният доставчик, е инкорпорирана в чл.5 от Договор за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 10.06.2015г.. Същият
е подписан от надлежно упълномощен представител на ищеца, видно от приложеното към
отговора на исковата молба пълномощно.
Съгласно чл.7, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение
трябва да бъде писмено. Приема се, че писмената форма е спазена, ако
волеизявлението е направено в документ, подписан от страните, или в размяна на
писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Процесният договор
съставлява документ, подписан и от двете страни по спора, при спазване на
изискуемата от закона писмена форма. Ето защо настоящият състав намира, че е
налице валидно сключена арбитражна клауза. Липсват пречки ищецът да подпише договора,
отказвайки се от предложената арбитражна клауза.
Съдът счита, че
ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на
Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а
не и търговец. Следователно за него не важи забраната по чл.3, ал.4 ЗЗП,
нито тази по чл.19, ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж
при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза.
Арбитражната институция е индивидуализирана като
Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение „ППМ“. На настоящия състав е известна
практиката на ВКС, в която се приема, че за валидността на арбитражната клауза
е достатъчно арбитражът да е определяем. Известни са и решения на касационната
инстанция, постановени в производство по чл.48 вр.чл.47 ЗМТА, със страна именно
Арбитражен съд – Варна при Сдружение за Правна помощ и медиация / напр.решение
№ 75/27.04.2015г. по т.д. № 324/2015г., първо т.о/.
Ето защо съдът приема, че е налице валидна арбитражна
клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора на съда следва да
бъде уважен /В този смисъл Определение № 632/16.10.2018г по в.ч.т.д. № 510/2018
на Апелативен съд – Варна; Определение по ч.гр.д. № 175 по описа на
ВОС за 2019г./.
Същевременно,
в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната
проверка е стопански
обект. След като доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови
(стопански) нужди, то не е налице възможност същия да има качество на
потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е
императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки
качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно
търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е
компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради неподведомственост на спора, поради
което и същото следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
В случая производството по делото се прекратява поради
неподведомственост, след изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК и представяне в срок на
отговор от ответника. При наличието на арбитражно споразумение и възражение от
ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен
процес. Инициирането му от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна
клауза съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от
ответника разноски до прекратяване на производството по делото поради наличие
на относителна отрицателна предпоставка за продължаване на неговото развитие/
Определение № 105/11.02.2013г. по ч.т.дело № 975/2012г. на ВКС, ТК, Второ
отделение/.
Съдът намира, че в случая се установяват всички
предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорът на ответника е подаден чрез пълномощник
– адв. Мачева, с приложени доказателства за представителна власт и действително
извършени разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. В
отговора се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14604 по описа на Варненски
районен съд за 2020год..
ОСЪЖДА
Земеделска
кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Игнатиево да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г“,
бул.“Вл.Варненчик“ №258 направените
в настоящото производство разноски за възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС,
на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: