№ 4528
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20221110209513 по описа за 2022 година
като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Е. Ц. Щ. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 42-0001532/30.05.2022г., издадено от Д.И.Б. – директор на
регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. София. НП е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 317339 от 16.03.2022г.,
съставен от А. Г. Г. –инспектор при РД „АА” - гр. София, с който се констатират извършени
от жалбоподателя нарушения по чл.34, §.1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г и
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 16.03.2022г около 14,10 часа, в София,
бул.Ботевградско шосе на изход за гр.Ботевград, като водач на т.а.“мерцедес“ с рег № СО
9106 ВН, собственост на водача, извършва превоз на товари за собствена сметка, като при
проверката е без товар, без да използва тахографски лист, както и не представя валидно
СУМПС – представеното е било валидно до 02.03.2022г. За първото нарушение на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева, а за второто – глоба в
размер на 20 лева.
Недоволен от наложените му наказания, Е. Щ. в законоустановения срок – 14-дневен
от връчване на НП, което е връчено на 04.07.2022г, а именно на 11.07.2022г е депозирал в
1
РД „АА“ София Жалбата си срещу това НП. Като подадена в срок от активно легитимирано
за подаването й лице, жалбата се явява процесално допустима. Жалбата се поддържа от
жалбоподателя с изрични писмени бележки, депозирани в съда преди провеждането на
откритото съдебно заседание, на което жалбоподателят не се явява. На това единствено по
делото заседание въззиваемата страна, също редовно призована, не изпраща представител.
На това съдебно заседание е разпитан единствено като свидетел К. И. М. – инспектор при
АПИ, който свидетел-очевидец на извършените нарушения и е свидетел на съставянето на
АУАН.
В Жалбата се развиват доводи за неправилност, а оттук и за незаконосъобразност на
обжалваното НП в частта му относно нарушението по чл.34, §.1, изр.1, предл.1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014г. (Водачите използват тахографски листове или … всеки ден, през който
управляват превозно средство, считано от момента на поемането му) Твърди се, че
законодателството допуска да не се използва тахографски лист, когато тахографският апарат
е повреден или не отчита коректно данните. Цитира в тази насока разпоредбата на чл.16, §.2
от Регламент (ЕИО) № 3821/85г на Съвета от 20.09.1985г относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт: „Докато
оборудването не работи или работи неправилно, водачите отбелязват върху тахографския
лист или тахографските листове, или на временно служещ лист, прикрепен към
тахографския лист, всички данни относно различните периоди от време, които не са
записани правилно от оборудването. Цитираният Регламент (ЕИО) № 3821/85г на Съвета от
20.09.1985г е отменен с чл.47 от приложимия в случая Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Въпреки констатираната отмяна на Регламента, на който жалбоподателят се позовава, като
отчита, че тази материя е уредена и в чл.37, §2 от приложимия Регламент (ЕС) № 165/2014г -
Докато тахографът не е годен за експлоатация или е неизправен, водачът отбелязва данните,
позволяващи той да бъде идентифициран (име, номер на картата на водача или номер на
свидетелството за управление на МПС), включително подпис, както и информация за
различните периоди от време, които не се регистрират от тахографа или за които от
тахографа не са правени разпечатки по правилен начин:
а) върху тахографския лист или листове; или
б) върху временен лист, който се прикрепва към тахографския лист или се съхранява заедно
с картата на водача),
съдът намира за необходимо да укаже веднага следното: твърдяното нарушение е
констатирано от актосъставителя на пътя, при проверка, по време на управление на
товарния автомобил. Проверката е проведена с участието на водача. Водачът –
жалбоподателя не е съобщил на актосъставителя за повреда на тахографския апарат, не е
указал и това в съставения му АУАН, въпреки че актът му е връчен за подпис и е имал
възможност да стори това. Вместо това, той е вписал в графа „възражения“ на АУАН:
„нямам възражения“. В тридневен срок от връчване на АУАН нарушителят е имал право да
подаде писмени възражения, да направи доказателствени искания и т.н. Такова писмено
възражение не е направено. Обстоятелството за повреден тахографски апарат той е можел
2
да заяви до издаване на обжалваното НП от АНО, но не е сторил това. Версията за повреден
тахографски апарат се лансира от жалбоподателя за пръв път едва в жалбата му, предмет на
настоящото въззивно производство. Ето защо съдът намира, че твърдението за повреден
тахографски апарат, лансирана за пръв път едва в жалбата, е защитна версия, целяща да
вмени на контролните органи неизпълнени от тях задължения, които пък от своя страна да
обусловят отмяна на обжалвания акт поради недоказаност на твърдяната в АУАН и НП
фактическа обстановка.
Въз основа на изнесеното в АУАН, а и от показанията на разпитания на етап съдебно
следствие свидетел, който е бил и свидетел на установяване на нарушението и на съставяне
на акта – свидетелят К. И. М., съдът намира че тази защитна версия не само не е доказана,
но и също противожречи на целия доказателствен материал по делото (в случая АУАН и
свидетелските показания на Миразчийски). Той не е заявил на проверяващите го лица за
повреда на тахографския апарат, а е признал за извършеното нарушение – че не ползва
тахографски лист, като е мотивирал поведението си с това, че автомобилът е негов личен и
го ползвал предимно за негови си лични нужди и затова не бил сложил тахографски лист.
Затова съдът приема, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят виновно е
осъществил това вменено му нарушение. Като отчита естествения икономически стремеж за
избягване на разходи (в случая с покепката на тахографски листи), съдът намира, че
деянието е осъществено при форма на вината – умисъл. Изпълнителното деяне е
осъществено чрез бездействие – не е вложил в работещия иначе тахографски апарат
тахографски лист. Съдът обръща внимание на жалбоподателя, съчинил защитната версия, че
дори и в хипотезата на повреден апарат, също е следвало да представи тахографски лист –
независимо в коя хипотеза – по б.А или по б.Б на приложимия чл.37, §2 от приложимия
Регламент (ЕС) № 165/2014г се е намирал. Това законово положение е било налице и при
действието на отменения Регламент на ЕИО, който самият жалбоподател цитира в жалбата
си. Непредставяйки какъвто и да е тахографски лист – редовен и снет от коректно записващ
тахографски апарат или прикрепен към повреден тахографски лист или свободен лист – в
случаите на повреда на апарата, с обстоятелството, че не е представил никакъв тахографски
лист, съдът приема, че жалбоподателят умишлено е извършил вмененото му нарушение.
Относно обществената опасност на това нарушение: След като съдът прие, че деянието е
извършено умишлено и като отчете реакцията на водача непосредствено след установяване
на нарушението – указваща мотивацията за извършването му, както и като отчете
обстоятелството, че камиончето не е пренасяло товар, че нарушението е извършено по
маршрут от София към местоживеенето на жалбоподателя (обстоятелство, което не
изключва хипотезата при този курс това МПС да е ползвано за придвижването само на
водача, но не и за превоз на товари) съдът намира, че обществената опасност на това деяние
не се характеризира с високата степен на обществена опасност при неползване на тахограф
при пренос на товари, какъвто е духът на закона). Затова в настоящия случай съдът
3
преценява, че случаят може да бъде възприеман като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН и нарушителят да бъде освободен от налагане на наказание, с предупреждение за
това, че: действащото законодателство изисква ползването на тахографски апарат дори
когато тежкотоварният автомобил се ползва само за придвижване на водача му; при повреда
на тахографския апарат изискването за представяне на тахографски лист не отпада; при
повторно извършване на такова нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на това
Решение, не е възможно приложението на чл.28 от ЗАНН и абсолютно определената по
размер глоба от 1 500 лева ще бъде наложена; законодателят не е предвидил възможност за
намаляване размера на тази глоба; тахографски листи следва да се закупят и да се ползват
при всяко управление на този автомобил.
В конкретния случай нарушението не е свързано с безопасността на движението за всички
видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози. Не са налице хипотезите по чл.29 от ЗАНН, ограничаващи приложението на чл.28
от ЗАНН.
Относно второто нарушение - по чл.150аал.1 от ЗДвП – същото се установява от
констатираните от актосъставителя в АУАН факти и обстоятелства, които е възприел лично
след преглед на представеното му СУМПС (срокът на валидност на СУМПС е вписан в
самото СУМПС), както и от показанията на свид. М..
По това второ в АУАН и НП нарушение не се и спори. Съдът намира, че при
извършването му нарушителят е действал виновно – при форма на вината небрежност: на
самото СУМПС е вписана датата, до която е валидно. То се намира у водача. От водача се
иска само да го поглежда от време на време и преди изтичане срока на валидност, да поиска
от компетентните власти подновяването му. Той не е предвиждал, не е съзнавал
настъпването на общественоопасните последици на това деяние, изразяващи се преди
всичко в нарушение на законово предписание и несвоевременно постъпване в МВР на
информация за актуалното състояние на водачите, но е бил длъжен да ги предвиди
(задължението му произтича от чл.150а ЗДвП) и е могъл да ги предвиди, т.к. СУМПС с
вписана дата на валидност си е било у него, достатъчно е било само да го погледне и да го
поднови навреме.
Доколкото никоя от страните не е претендирала разноски, съдът не присъжда такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, 2, т.2, вр.ал.4 от ЗАНН за нарушението по
чл.34, §.1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г и на основание чл.63, ал.2, т.5,
вр.ал.9 от ЗАНН за нарушението по 150а, ал.1 от ЗДвП, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, 2, т.2, вр.ал.4, вр.чл.28 от ЗАНН Наказателно
4
постановление (НП) № 42-0001532/30.05.2022г., издадено от РД“АА“ София, с което на Е.
Ц. Щ. с ЕГН ********** на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложено наказание
глоба в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.34, §.1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №
165/2014г, като предупреждава Е. Ц. Щ., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно в останалата му част Наказателно
постановление (НП) № 42-0001532/30.05.2022г., издадено от РД“АА“ София, с която на Е.
Ц. Щ. с ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева
за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
За Решението да се съобщи на страните, на посочените адреси за кореспонденция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5