Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 11.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на
петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14993 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Т.К.К. срещу решение от 05.09.2019 г. по гр.д. №47845/2018 г. на
Софийския районен съд, 40 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „П.К.Б.“
ЕООД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 вр.
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата от 300,12 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от
06.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №90497/2017 г. по описа на СРС, 40 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, тъй като предявеният установителен иск е недопустим –
исковата молба е депозирана след изтичане на едномесечния срок по чл.415 ГПК.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението в
обжалваната му част и да прекрати производството по делото. Не претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „П.К.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в
която предявеният установителен иск е
отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна
сила.
Във въззивното производство на основание чл.266
ал.3 ГПК е приета товарителница №**********/18.07.2019 г.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията
на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като исковата
молба, с която е предявеният установителният иск, е депозирана след изтичане на
едномесечния срок по чл.415 ГПК.
Видно от приложеното
гр.д. №90497/2017 г. по описа на СРС, 40 състав, заявителят „П.К.Б.“ ЕООД е
получил разпореждането на съда по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на 18.06.2019 г.
Исковата молба, с
която е предявен установителният иск по чл.415 ал.1 ГПК, и въз основа на която
е образувано гр.д. №47845/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, е постъпила в
съда на 19.07.2018 г. с вх. №2020558, като върху нея е отбелязано, че е
постъпила чрез куриер по товарителница №**********/18.07.2019 г.
Видно от
приетата във въззивното производство товарителница №**********/18.07.2019 г.,
ищецът е депозирал пратката в при куриера „МиБМ Е.““ ООД на 18.07.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг
съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срок.
Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /предявяване на
иск - с искова молба/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата
или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време
след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е
длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и
ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е
постоянната съдебна практика, установена с определение по ч.гр.д. №118/2009 г.
на ВКС, определение по ч.т.д. №115/2009 г. на ВКС, определение по ч.гр.д
№74/2009 г. на ВКС, определение по ч.т.д. №546/2008 г., определение по ч.т.д.
№316/2009 г. на ВКС, решение №148/19.04.2011 г. по гр.д. №1130/2010 г. на ІІІ
ГО на ВКС и др.
При тези данни, настоящият
въззивен състав намира, че исковата молба, с която е предявен процесният
установителен иск по чл.415 ал.1 ГПК, е депозирана в едномесечния срок,
съгласно нормата на чл.415 ал.4 ГПК.
Решението
е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, поради
което въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено
изцяло.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №211073 от 05.09.2019
г., постановено по гр.д. №47845/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.