№ 4544
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110147741 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 47741 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е въз основа на Жалба, вх. № РД-12-05-10206/02.08.2021г.
на ОСЗ-Западна, подадена от П. Б. ЕВСТ. и ЦВ. ИЛ. ПР. чрез адв. А.В. -
АК-София, в качеството им на наследници на М. и Ц. Н. срещу Решение №
**** на ****.
Жалбоподателите оспорват посочения административен акт като
нищожен, незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при
допуснати процесуални нарушения. В него не били изложени доводи относно
нормите на чл. 8 и чл. 10 ЗТПС (отм.), а обезщетението било определено в
компенсационни бонове, въпреки че те били поискали това да стане със
земеделска земя. По своята същност решението едновременно определяло
начинът и стойността на обезщетяване, а това трябвало да стане в отделни
последователни производства. Определеното обезщетение било крайно
занижено, като оценката не била определена съобразно пазарната стойност на
имота. В насроченото по делото публично съдебно заседания
жалбоподателите не се явяват, като се представлява от адв. В., която
поддържа подадената жалба, включително в хода на устните състезания.
Административният орган - **** не е изразил писмено становище по
основателността на жалбата. В насроченото по делото публично съдебно
заседание административният орган се представлява от адв. Светослав
Йорданов, който оспорва подадената жалба, включително в хода на устните
състезания.
Заинтересованите лица Й. Г. П., Т. Л. Й. и М. Л. Й. не са изразили
становище по жалбата. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не се явяват и не изпращат представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената жалба и
оплакванията в нея, както и становището на участващите в
производството страни, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 6247/11.10.2021г. съдът е оставил жалбата без
разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. С
Определение № 707/27.01.2022г. по адм.д. № 12423/2021г. на АССГ, ХІХ
касационен състав, актът на районния съд е отменен, а делото му е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. Административният съд е
отбелязал в мотивите си, че действително подадената жалба е просрочена, но
в нея се съдържа оплакване за нищожност на оспорения административен акт,
което не е обвързано със срок (чл. 149, ал. 5 АПК). Поради това съдът е
следвало да се произнесе по довода за нищожност в жалбата, съответно по
нейната основателност.
АПК не съдържа изрична норма, определяща кога един
административен акт е нищожен. Теорията и практиката приемат, че
нищожен е този административен акт, който е засегнат от така съществен
порок, че актът изначално и от момента на издаването си не поражда
2
правните последици, към които е насочен. Така всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание
за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява
на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност също ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до
липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло
лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело
до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок
води до нищожност. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд - р.133/07.01.2019г.-адм.д.9108/2018г.-VІотд.
Оспореният съдебен акт е издаден от компетентен орган по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ в изискуемата от закона писмена форма, като е подписан от лицата,
участващи в състава на приелата го служба по земеделие.
Не се констатират обстоятелства, които да обосновават наличие на
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на приложимите
материалните норми, включително такива, които да обуславят нищожност на
оспорения акт. С Решение № 10133/21.07.2015г. на ОСЗ - "Овча купел" е
признала правото на собственост на наследниците на М. Николова Стойнева и
Цветанка Николова Богданова върху нива с площ от 1,490 дка, находяща се в
строителните граници на град София, кв. Драгалевци, м. "Турски гробища",
като е отказала да въстанови същото поради това, че имотът попада в терен с
реализирано мероприятие - футболно игрище. С Решение №
192089/04.09.2020г. по гр.д. № 51333/2015г. на СРС, І ГО, 127 състав, влязло в
сила на 03.11.2020г., подадената срещу решението на ОСЗ от
10133/21.07.2015г. жалба е отхвърлена. Решението е постановено при
участието на жалбоподателите по настоящото дело в качеството им на
заинтересовани лица.
Действително, съобразно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или
техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Дали ще бъде уважено искането на
наследниците на имотите да бъдат обезщетени със земя или не зависи
действително от възможностите на държавния/общински поземлен фонд, като
3
не е задължително обезщетяването да стане непременно в земя.
Оспореният в настоящото производство акт има характер на решение по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, с което ОСЗ определя правото на обезщетяване на
собствениците, посочвайки стойността на обезщетението. Това ясно личи от
текста на решението, в което е вписано, че се определя право на обезщетяване
за имота "със земя и/или поименни компенсационни бонове". Конкретното
обезщетение ще се определи по реда на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ след
приключване на производството по оспорване на решението от 07.07.2021г. В
тази връзка е несъстоятелен доводът, че липсва решение по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ, тъй като именно това е актът, който е предмет на контрол в
настоящото производство. Мотивирането му по повод норми от ЗТПС /отм./ с
оглед конкретиката на производството не е необходимо.
Правилно е определена и оценката на признатото право на собственост.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ размерът на обезщетенията, включително за
имоти, попадащи в рамките на урбанизирани зони, се определя по Наредбата
за реда и определянето на цени на земеделските земи. Изслушаното по делото
заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно,
задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации
за неправилност, се установи, че, изчислено по методиката на Наредбата,
обезщетението възлиза на 1249,36 лева, т.е. дори по-малко, отколкото е
прието в оспорения административен акт.
Не се констатират обстоятелства, които да могат да обосноват наличие
на несъответствие с целта на закона и превратно упражняване на власт от
административния орган. Липсват пороци на оспорения административен акт
с такава тежест, че да доведат до неговата нищожност. Напротив - същият е
валиден и законосъобразен.
При това положение подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Б. ЕВСТ. и ЦВ. ИЛ.
ПР., Жалба, вх. № РД-12-05-10206/02.08.2021г. на ОСЗ - Западна, срещу
Решение № **** на Общинската служба по земеделие - Западна в град
София.
Решението е постановено при участието на Й. Г. П., Т. Л. Й. и М. Л. Й.
в качеството им на заинтересовани лица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-град с касационна жалба, подадена чрез Софийския районен съд
в 14-дневен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5