Решение по дело №361/2019 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260019

гр.Сливница   18 септември 2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 361 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Б.Д.К. ***,  ЕГН: **********, чрез адв.Г.С. – САК, е подал жалба срещу наказателно постановление № 225 от 11.06.2019г., издадено от директора на РДГ София, с което за нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.1 ЗГ/Закона за горите/,  му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ.

Недоволен от наказателното постановление е останал административно наказаният, който го обжалва с молба, същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че наказателното постановление е постановено при неправилно установена с АУАН фактическа обстановка, при нарушение на съществени административнопрозводствени правила и в противоречие на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и със защитникът си – адв. С.. Поддържа жалбата си. В предоставеният му срок за представяне на писмени бележки излага съображенията си относно липсата на виновно поведение у жалбодателя, предвид липсата на предоставени от работодателя му  GPS – устройство, с помощта на което да определи с точност участъкът, за който има издадено разрешение за сеч. На следващо място заявява, че е налице несъответствие в АУАН и НП относно датата на извършване на нарушението, като посочва, че в АУАН е посочено „до 30.01.2019г.”, а в НП е посочено „30.01.2019г.”, което счита за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесното НП..

Въззиваемата страна-Регионална Дирекция по горите-гр.София,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Изтъква конкретни доводи.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна, с изискуемото по закон съдържание.

Разгледана по същество,съдът намира следното:

По повод подаден сигнал в РДГ София, св. П.Д., старши горски инспектор в РДГ, като част от комисия, на 30.01.2019г. извършва проверка по дисциплина за ползване в горски територии – държавна собственост, в териториалния обхват на ТД „ДГС Сливница”.  Проверката извършили както по документи, така и на място, с оглед на терена в обхвата на  ТД „ДГС Сливница”. При проверката било установено, че е налице издадено позволително за извършване на сеч № 0469102/03.12.2018г. в подотдел 669 „р” – държавна горска територия, за санитарна сеч 100% със срок за сеч и извоз на материалите от 06.12.2018г. до 31.12.2018г.. На място, св.Д. установил, че сеч в подотдела не е водена, въпреки издадените законоустановени документи – разрешително, сортиментна ведомост, карнет, опис, технологичен план, протокол за освидетелстване (представени и приети по делото). На място установили, че е изведена сеч в подотдел 669 „ф” – частна горска територия, граничещ с подотдел 669 „р”, без да е издадено позволително за сеч, като е установено направата на просека с дължина около 80 м. и ширина 3 м. След пълно клупиране на отсечените дървета е установено, че същите са 864бр. дървета от бял бор и 58 бр. дървета от дъб. Като след изготвяне на сортиментна ведомост е установено, че отсечените дървета се равняват на 130,0 пл.м.куб. от бял бор и 2,0 пл.м.куб. от дъб. Също така  на  място установили, че е изведена сеч в подотдел 669 „к” – държавна горска територия, находящ се в землището на с.Чибаовци, общ.Костинброд, граничещ с подотдел 669 „ф”, без да е издадено позволително за сеч. След пълно клупиране на отсечените дървета е установено , че са отсечени 471бр. дървета от бял бор и 113 бр. дървета от дъб. Като след изготвяне на сортиментна ведомост е установено, че отсечените дървета се равняват на 60,0 пл.м.куб. от бял бор и 4,0 пл.м.куб. от дъб. За констатираното е съставен протокол от 31.01.2019г., в който са отразени гореописаните констатации. Въз основа на така съставеният протокол от 30.01.2019г., за констатирани нарушения, длъжностната характеристика на жалбодателя, предвид длъжността му „горски стражар”, връчена му срещу подпис и заповед № РД-07-92/10.10.2018г. издадена от директора на ТД „ДГС Сливница” бил съставен АУАН №1344 от 21.02.2019г. от св. Л.Ш.,  на жалбодателя, в качеството му на лице по чл.188, ал.1, т.1 ЗГ. Като нарушен е отбелязан чл.257, ал.1, т.1 ЗГ във вр. чл.190, ал.2, т.1 и чл.188, ал.1, т.1 ЗГ. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя с отбелязване, че „ще представи допълнителни обяснения по случая”, като такива не са представени до приключването на административнонаказателното производство. В хода на съдебното следствие е изискана информация от въззиваемата страна, от която е видно, че на жалбодателя към момента на приключване на административнонаказателното производство, в качеството му на „горски стражар в ТП „ДГС Сливница”, не му е зачислено  GPS – устройство. Този факт се подкрепя и от изслушаните свидетелски показания на Д.Л., бивш колега на жалбодателя.

От приетите по делото писмени доказателства във връзка с издаденото разрешително за извършване на сеч в подотдел 669 „р” и по-конкретно в одобрения карнет-опис, в който е отразено, че границите на короядното петно са нанесени с хоризонтална ивица от синя боя, е видно, че фигурира подпис на жалбодателя.

На основание на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 225 от 11.06.2019г., издадено от директора на РДГ София, с което за нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.1 ЗГ/Закона за горите/,  на жалбодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата: "Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение АУАН №1344 от 21.02.2019г. намира, че същият  отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на РДГ София наказателно постановление № 225 от 11.06.2019г. се явява законосъобразно от формална страна. Съдът констатира че в процесното НП, АНО е посочил както датата на установяване на нарушението, така и качеството на жалбодателя - лице по чл.188, ал.1, т.1 ЗГ – горски стражар при ТП ДГС Сливница, съгласно сключен между страните трудов договор и Заповед № РД-07-92/10.10.2018г. издадена от директора на ТД „ДГС Сливница”, определяща охранителния участък. Посочено е и изпълнителното деяние, а именно неизпълнение на служебните задължения на жалбодателя, като е конкретизирано че, жалбодателят не изпълнил задължението си да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Законосъобразно е посочен и вредоносния резултат, а именно извършването на сеч без издадено разрешение. Конкретизирани са и незаконно отсечените дървета по количество и вид.

Разгледана по същество, съдът намира намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя, се наказва с глоба от 300 до 5000 лв. ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което, не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

От съдържанието както на АУАН, така и на наказателното постановление, издадено въз основа на него, е видно, че жалбоподателя е привлечен към административно- наказателна отговорност за това, че не изпълнява контролни дейности в поверения му участък. По аргумент от функциите на лицата, натоварени с опазване на горските територии, уредени в чл. 190 от ЗГ, част от които е тази да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания (чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ), следва, че жалбоподателя е санкциониран за това, че не „изпълнява задълженията си по опазване на горски територии” по терминологията на чл. 257 от ЗГ. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в бездействие. Както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление не се твърди, кога точно е станало това (не е посочен нито конкретна дата, нито период), едиствено е посочено, че нарушението е установено на 30.01.2019г. В чл.34 ЗАНН, са въведени строги изисквания относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, като разграничава датата на извършване на нарушението и датата на извършването на нарушението, като обвързва тези правила с оглед възможността да бъде реализирана отговорността на нарушителя. В конкретния случай, АНО не е посочил кога според него е извършено нарушение, вменено в отговорност на жалбодателя, поради и което е невъзможно извъшването на проверка относно приложението на разпоредбите на чл.34 ЗАНН.

Предвид изложеното по делото остана недоказано обстоятелството в кой период жалбоподателя не е изпълнил задълженията си. Това е така - на първо място - защото липсват каквито и да било доказателства, че именно в инкриминирания период са отсечени тези посочените в НП дървета без издадено разрешение, а изводите, че жалбоподателя е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, се градят именно на този факт. Съображенията за това са следните: По делото е безспорно, че за процесните подотдели е нямало издадено разрешително за сеч. Актосъставителят и свидетелите посочиха в съдебно заседание, че към датата на извършване на проверката е установено нарушението, но никой от тях не посочи период, респективно датата на извършването му. Недоказаността на времето на извършване на нарушението в случая води до недоказаност на извършване въобще на нарушение. Това е така, защото за отсичането на дърветата трябва да е „спомогнало” бездействието на контролиращия, а след като не е ясно кога сечта е осъществена, не може да се твърди, че в същия момент жалбоподателя е бездействал.

На следващо място, настоящият състав намира, че тъй като в случая се касае за нарушение, което е извършено чрез бездействие, в тежест на административно наказващия орган беше да посочи период, респективно датата на извършването на процесното нарушение и да докаже, че във всеки един момент от този период нарушението е извършвано. Такива доказателства в случая не са ангажирани. Няма никакви данни на коя дата е била извършена незаконната сеч, така че да е възможно да се прецени налице ли е била за наказаното лице обективна възможност на тази дата изобщо да изпълнява служебните си задължения. Напълно вероятно е, нарушението да е било извършено във време, различно от работното време на жалбоподателя. Ето защо, по делото остана неизяснено въз основа на какви конкретни доказателства наказващият орган е приел, че незаконната сеч на дърветата, е допусната именно от жалбоподателя, като резултат от негово бездействие да изпълни задълженията си по опазване на поверената му горска територия. На следващо място, по делото остана недоказано и твърдяното, че жалбоподателя е "допуснал" извършване на незаконна в посочените в процесното НП подотдели, т.к. не е установено по безспорен и категоричен начин, той да е знаел, че друго лице осъществява такова деяние, а няма нормативно задължение да охранява подотделите, за които отговаря, денонощно на място, за да не осъществи някой в тях неправомерно деяние, като е желаел постигането на установения резултат или се е дезинтересирал от същия. Обвинението за неизпълнение на задължението за допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол дейност, а такова установяване не е налице по делото. Без такова доказване няма как да се установи връзка на "допустителя" с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно, вина, като задължителен субективен елемент на нарушението.

По изложените съображения , съдът намира подадената жалба за основателна, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като недоказано.

            Воден от горното, съдът

                                                                        Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 225 от 11.06.2019г., издадено от директора на РДГ София, с което на Б.Д.К. ***,  ЕГН: **********, за нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.1 ЗГ/Закона за горите/,  му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: