Р Е Ш Е Н И Е
№ 261180 05.11.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХVІ граждански
състав
На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Недялка
Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 1226
по описа на Бургаски районен съд за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на „ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. ЗПЗ, ул. инж. Павлин Николов №
11 против „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Христо Фотев № 22, ет.1, офис 1, представлявано от
управителя Ц.П.В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 13004 лева – неплатеният
остатък от главница по неформален договор за покупко-продажба на котелно
гориво, за което е съставена фактура № **********/10.07.2016г., както и 5237,72 лева мораторна лихва върху
главницата за периода 11.07.2016г. - 29.06.2020г.; сумата от 15977,56 лева - главница по неформален
договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/ 10.07.2017г., както и 4815,46
лева - мораторна лихва върху главницата за периода 11.07.2017г. -
29.06.2020г.; сумата от 9072 лева -
главница по неформален договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което
е съставена фактура № **********/05.06.2018г., както и 1902,60 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
06.06.2018г. - 29.06.2020г.; сумата от
810 лева - главница по неформален договор за покупко-продажба на филтър
електроподг. тип ФЕП, за което е съставена фактура № **********/07.06.2018г.,
както и 169,43 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода 08.06.2018г. - 29.06.2020г.; сумата от 9036 лева - главница по
неформален договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена
фактура № **********/29.06.2018г., както и 1834,81
лева - мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2018г.-
29.06.2020г.; сумата от 9555,84 лева
- главница по договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е
съставена фактура № *********/20.07.2018г., както и 1884,62 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
21.07.2018г. - 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
завеждане на исковата молба – 28.07.2020г. Претендира разноски в исковото и
обезпечителното производство.
Твърди се, че между страните са
съществували търговски отношения, които са се изразявали в доставка и продажба
на котелно гориво от „ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД на „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД. Сочи се,
че страните нямат сключен рамков договор и всяка доставка съставлява отделно
сключен договор. Доставката по всички фактури е осъществена и стоката, предмет
на сделката, материализирана във фактурите е предадена на купувача. Сумите за
доставените стоки по издадените фактури обаче не са платени. Общото задължение
на ответника по фактурите и лихвите възлиза на 73300.04 лева.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Прави възражение
за давност по отношение на главниците по фактура № **********/10.07.2016г. и
фактура № **********/10.07.2017г. и мораторните лихви. Счита, че в случая е
приложима кратката 3-годишна давност. Твърди, че между страните е бил сключен
договор за доставка на гориво през 2016г., който е продължил 3 години.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, и като съобрази
становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е, че между страните са
съществували търговски отношения по повод доставки на котелно гориво. Спорен е
въпросът дали отделните доставки са осъществявани в изпълнение на договор за
периодични доставки на гориво или всяка една от тях съставлява самостоятелен
договор за продажба. В настоящия случай ответникът, чиято е доказателствената
тежест да установи наличието на твърдения от него единен договор за периодични
доставки и неговите съществени елементи, не ангажира никакви доказателства за наличието
на такъв. Такъв не се установява и от представените по делото доказателства.
Видно от приложените фактури и акцизни данъчни документи, доставките са били
извършвани на различни интервали, някои от които от близо година и за различни
количества. Предвид това и с оглед факта, че страните са търговци, съдът приема, че по
отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата за търговска
продажба, като всяка доставка съставлява отделно правоотношение. В този смисъл
е и трайната съдебна практика. Съгласно
общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не
е необходима писмена форма.
Не се
спори между страните, че процесните количества котелно гориво са действително
получени от ответника, а същото се установява и от представените по делото
доказателства – документи за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки
и точния адрес на мястото на доставка към акцизни данъчни документи (съставени
по образец – приложение 14а от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и
данъчните складове), които са подписани и подпечатани от ответното дружество като
получател, като е вписана и датата на получаването им. Видно от тях, ответникът
е получил в село Г., стопански двор, дестилерия следните количества котелно
гориво: на 11.07.2016 г. – 21 000 kgm, на
10.07.2017 г. – 10 011 kgm, на
05.06.2018 г. – 5 040 kgm, на 29.06.2018
г. – 5 020 kgm, на 20.07.2018 г. – 5 040 kgm. В тях са посочени и датите на натоварване и на получаване, както и
превозното средство, с което са доставени. Същите кореспондират с датите и
количествата на процесните фактури и представените по делото товарителници за
превоз, като последните също са подписани от ответното дружество като получател
и не са оспорени.
Този
извод не се разколебава от факта, че фактура № 896/10.07.2016 г. не е включена
в дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество. Фактът на
осчетоводяването или не на дадена фактура, респективно редовността на воденото
от ответника счетоводство не е условие за валидността на сключената сделка. Обратното
обаче е доказателство за сключения договор, в който смисъл е и трайната съдебна
практика, а именно, че отразяването на фактурата в счетоводните книги,
включването ѝ в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС, ползването на
данъчен кредит и частичното плащане съставляват признание на купувача за
сключване на договора за търговска продажба. В приетото по делото и неоспорено
заключение на вещото лице, се посочва, че останалите пет от процесните фактури
са включени в дневниците за покупки на „Инвестстрой“ ЕООД и е ползван данъчен
кредит.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че са налице валидно сключени 5 броя договори за
продажба на котелно гориво, за което са издадени процесните фактури, както
следва: фактура №
**********/10.07.2016г. за 21 тона котелно гориво на стойност 32004 лева, фактура
№ **********/ 10.07.2017г. за 10,011 тона котелно гориво на стойност 15977,56
лева, фактура № **********/05.06.2018г. за 5,040 тона котелно гориво на
стойност 9072 лева, фактура №
**********/29.06.2018г. за 5,020 тона котелно гориво на стойност 9036 лева, фактура
№ *********/20.07.2018г. за 5,040 тона котелно гориво на стойност 9555,84 лева,
както и валидно сключен договор за продажба на филтър електроподгр. тип ФЕП, за
което е съставена фактура № **********/ 07.06.2018г. на стойност 810 лева.
Спорен по делото е въпросът дали
задълженията за плащане на посочените фактури са погасени по давност и чрез
плащане.
Не е
спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице, че ответното дружество е извършило плащания в общ
размер на 19 000 лева, както следва: на 04.06.2018 г. – 5 000 лева;
на 29.06.2018 г. – 5 000 лева и на 18.07.2018 г. – 9 000 лева, като
ответникът не е предоставил достъп до счетоводството си. Спори се кои
задължения са били погасени с така извършените частични плащания. От
представените по делото банкови извлечения е видно, че като основание за
плащане по всеки от преводите е посочено „по фактура“, без да е посочен номер
на фактурата, за която се отнася плащането. В този случай, тъй като длъжникът
не е заявил кое от задълженията си погасява, приложима е първата хипотеза на
разпоредбата на чл. 76, ал. 1 изр. 3 от ЗЗД – погасява се най-старото
задължение, а именно това по фактура № **********/10.07.2016г. Същата е на стойност 32004 лева, като неплатеният
остатък след приспадане на трите плащания на обща стойност 19 000 лева е в
размер на 13 004 лева, каквото е и заключението на вещото лице.
С оглед извода на съда, че в
настоящия случай не се касае за периодични доставки на гориво въз основа на
единен рамков договор, а отношенията между страните са основани на търговски
отношения по сключени самостоятелни договори за покупко-продажба, неоснователно е възражението на ответника
за приложимост на кратката тригодишна давност, предвид което към датата на
завеждане на иска – 28.07.2020 г., нито едно от процесните задължения за
главници не е погасено по давност. Предвид това, се налага извода за
основателност на всяка една от претенциите за главници по процесните фактури,
или общо 57 455,40 лева, съгласно заключението на експерта.
Съгласно заключението на вещото
лице дължимата лихва за забава по всяка една от фактурите надвишава
претендираните от ищеца суми. Предвид въведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, претенцията за мораторна лихва, начислена върху
неплатения остатък от 13004 лева по фактура
№ **********/10.07.2016г. е основателна за периода от 28.07.2017г. до 29.06.2020
г. в размер на 3857,85 лева, която съдът изчисли с помощта на онлайн калкулатор
https://www.calculator.bg/.
Претенцията следва да се отхвърли за горницата над уважените 3857,85 лева до
претендираните 5237,72 лева за периода от 11.07.2016 г. до 27.07.2017 г. като
погасена по давност. По изложените съображения претенцията за мораторна лихва,
начислена върху главницата от 15977,56 лева по фактура № **********/10.07.2017г. е основателна за периода от 28.07.2017
до 29.06.2020 г. в размер на 4740,01 лева, която съдът изчисли с помощта на
онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/.
Претенцията следва да се отхвърли за горницата над уважените 4740,01 лева до
претендираните 4815,46 лева за периода от 11.07.2017 г. до 27.07.2017 г. като
погасена по давност. Останалите претенции за мораторна лихва не са погасени
нито по давност, нито чрез плащане, поради което като основателни следва да се
уважат изцяло.
С оглед
изхода на спора, „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД следва да заплати направените от „ИНТЕРКОМ
ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД разноски за настоящото
производство в размер на 6366,96 лева, съобразно уважената част от претенциите.
Ищецът не е представил доказателства по делото, че е внесъл определената от
съда гаранция в производството по обезпечение на бъдещ иск, както и че
обезпечителна заповед е била издадена. Подобен извод не би могъл да се направи
единствено от представеното по делото определение от 30.06.2020 г. по ч.гр.д.
7147/2020 по описа на Районен съд – Варна, предвид което и не следва да се
присъждат сторените от ищеца разноски в обезпечителното производство.
Ответникът
не е отправил искане за разноски, предвид което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Христо
Фотев № 22, ет.1, офис 1, представлявано от управителя Ц.П.В. да заплати на „ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. ЗПЗ, ул. инж.
Павлин Николов № 11, представлявано от П.Н., следните суми: сумата от 13 004 лева /тринадесет
хиляди и четири лева/ – неплатеният остатък от главница по неформален договор
за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/10.07.2016г., както и 3857,85
лева /три хиляди осемстотин петдесет
и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху главницата за
периода от 28.07.2017г. до 29.06.2020 г.; сумата
от 15 977,56 лева /петнадесет хиляди
деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по
неформален договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена
фактура № **********/ 10.07.2017г., както и 4740,01 лева /четири
хиляди седемстотин и четиридесет лева и една стотинки/ - мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.07.2017г. до 29.06.2020; сумата от 9072 лева /девет хиляди и седемдесет и два лева/ -
главница по неформален договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което
е съставена фактура № **********/05.06.2018г., както и 1902,60 лева /хиляда деветстотин и два лева и шестдесет стотинки/ -
мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2018г. - 29.06.2020г.; сумата от 810 лева /осемстотин и десет
лева/ - главница по неформален договор за покупко-продажба на филтър
електроподгр. тип ФЕП, за което е съставена фактура № **********/ 07.06.2018г.,
както и 169,43 лева /сто шестдесет и
девет лева и четиридесет и три стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за
периода 08.06.2018г. - 29.06.2020г.; сумата
от 9 036 лева /девет хиляди и тридесет и шест лева/ - главница по
неформален договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена
фактура № **********/29.06.2018г., както и 1
834,81 лева /хиляда осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и една
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2018г.-
29.06.2020г.; сумата от 9 555,84 лева
/девет хиляди петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ -
главница по договор за покупко-продажба на котелно гориво, за което е съставена
фактура № *********/20.07.2018г., както и 1884,62
лева /хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/
- мораторна лихва върху главницата за периода 21.07.2018г. - 29.06.2020г., ведно
със законната лихва върху всяка от посочените главници от датата на завеждане
на иска – 28.07.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите както следва: за мораторна лихва, начислена
върху неплатения остатък от 13004 лева по
фактура № **********/10.07.2016г. за горницата над уважените 3857,85 лева
до претендираните 5237,72 лева за периода от 11.07.2016г. до 27.07.2017г. като
погасена по давност; за мораторна лихва, начислена върху главницата от 15977,56
лева по фактура № **********/
10.07.2017г. за горницата над уважените 4740,01 лева до претендираните 4815,46
лева за периода от 11.07.2017 г. до 27.07.2017 г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Христо
Фотев № 22, ет.1, ап. офис 1, представлявано от управителя Ц.П.В. да заплати на „ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. ЗПЗ, ул. инж.
Павлин Николов № 11, сумата от 6366,96 лв.
(шест хиляди триста шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) –
разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД