Решение по дело №587/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 420
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20231210200587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Благоевград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова

при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело
№ 20231210200587 по описа за 2023 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Б. от Б против Електронен фиш Серия К и №6754413,
издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушаване
на процесуални правила. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение, както и, че е незаконосъобразно определено
административното наказание за него при условията на повторност. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира процесуален
представител и становище по делото. В придружително писмо прави искане за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН .
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по
делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право на жалба и то е
сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронният фиш е връчен на
жалбоподателя с разписка на 18.03.2023г., а жалбата срещу него е депозирана в съда на
1
23.03.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи по категоричен
начин, че на жалбоподателката е издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС /система за видео наблюдение за
скорост на автомобилите на пътя-ARH CAM S1/, със серия на фиша К и №6754413. Във
фиша е посочено, че на 27.11.2022г. в 14.49 часа, на ПП-1 Е-79, км 361, извън населено
място и в посока към гр.С , при максимално разрешена скорост и ограничение на скоростта
от 60 км/час, сигнализирано с пътен знак „В-26“, М. Б. е управлявала МПС /лек автомобил с
марка „Ф “ с рег.№ , със скорост на автомобила от 92 км/час, което е с превишение над
ограничението от 32 км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е
установена с техническо средство – 120ссb0. Към фиша са приложени и снимка от АТСС, на
която е заснет описаният в обжалваният фиш автомобил именно на дата 27.11.2022г. в
14.49.39 часа, а местоположението на заснемането е конкретизирано с координати.
Същевременно в снимковият материал е отразено, че скоростта на процесният автомобил
към момента на заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 95
км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 92км/час. Това описано във
фиша деяние на жалбоподателката е квалифицирано като административно нарушение в
условията на повторност по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.4, вр. с алт.2, т.4 от ЗДвП, на М. Б. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 600.00лв., като повторността е обоснована с извършване на деянието в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4673461.
Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени електронни фишове
чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният електронен фиш е съставен на
13.12.2022г. и същият е връчен на жалбоподателя на 18.03.2023г.
В преписката е приложен и втори издаден на жалбоподателя Електронен фиш, серия К и
с №4673461, влязъл в законна сила след връчването му на 08.04.2021г. и необжалването му в
предоставеният за това 14-дневен срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП. /Влизането в сила на този
предходен електронен фиш е удостоверено с автоматизирана Справка за нарушител/водач и
Извадка от регистър на АИС АНД относно издадени електронни фишове по ЗДвП./
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на описаният в
обжалваният електронен фиш автомобил, е именно М. Д. Б.. До приключване на делото от
жалбоподателката не е постъпила декларация по ЗДвП за това, че тя не е управлявала
процесното МПС на процесната дата.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение, с
което се доказва, че процесното техническо средство е одобрено и въведено в експлоатация
за отчитане и измерване на скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до
07.09.2027г., след която дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВР-
Благоевград /служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно чл. 30, ал.5 от
2
ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено такова при измерване на скорост
на МПС.
Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол с №76-СГ-ИСИС/15.06.2022г., с който се установява, че
ползваното техническо средство за измерване на скорост в казуса е било технически
изправно към датата на заснетото нарушението с обжалваният електронен фиш .
При разпита на св.К., на длъжност „младши автоконтрольор“ към санкционният орган, се
установи, че същият е въвел параметрите за работа с АТСС за ограничение на скоростта и
допустим толеранс над това ограничение на процесната дата, след което системата започва
автоматично работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока от
въведеното ограничение, автомобилите се заснемат от тази система. Свидетелят е
категоричен, че няма никакво отношение и намеса при заснемане на нарушението за
скорост, което се прави автоматично от АТСС и тази система. Нарушителя се установява в
последствие въз основа на регистъра за собственост на заснетото с нарушение МПС. По
делото е изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна на св.К., в който
последният изрично е отразил датата на работа с тази система /27.11.2022г. за времето от
13.28 часа до 15.26 часа/, местоположението на системата, ползваното техническо средство
и отстоянието от знака за ограничение на скоростта В-26, а именно 200 метра, което е
именно в параметрите и обхвата му на действие.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че
жалбоподателката е наказвана неколкократно за нарушения по ЗДвП до процесната дата.
Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към процесната дата е бил
поставен ограничителен пътен знак за скорост „В-26“ /60 км/час/. В тази насока към
преписката е приложена и приета като доказателства скица за въведената пътна регулация на
процесният пътен участък , изготвена от Областно пътно управление–Благоевград.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г., издадена от
министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши
автоконтрольори да ползват системите за видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за
скорост с тях, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по делото
доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана отговорността
на жалбоподателката за вмененото й с електронният фиш административно нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е
посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП-1 Е-79, на км.361, извън населено
място и с посока към гр.С /, което според съда е напълно достатъчно за да
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение.
Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимка от
3
АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му
през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е
посочена и датата на извършване на деянието /27.11.2022г. в 14.49 часа/. Конкретно и
подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а
именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на
жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час,
сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано
техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от
дееца от 95 км/час. От последната в електронният фиш след приспаднат технически
толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била
от 92 км/час или превишението в казуса над ограничението е било 32 км/час. В
електронният фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е
изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочена е и санкционната норма при повторност,
каквато е отчетена в този казус. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на
жалбоподателката като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор
между страните.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на
клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност
последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв
хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не
може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен
фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването
му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние
/изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш съдържа
всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и е
издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение, а това го прави
процесуално законосъобразен и всички възражения на защитата в обратна насока се
явяват неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се
4
установи по един категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила от
обективна и субективна страна именно вмененото й административно нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на
ППС, е забранено да превишава определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана
изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на
процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60 км/час,
чрез пътен знак /“В-26“/, което ограничение не е съобразено от жалбоподателката, защото тя
е избрала скорост при управление на автомобила си на процесната дата и място, от 93
км/час или такава с превишение на въведено ограничение за скорост от 32 км/час./ Тези
факти се доказаха с приложена по делото снимка към обжалваният електронен фиш, с
показанията на св.К. и с изготвеният от него Протокол за ползване на АТСС. Техническото
средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от
жалбоподателката автомобил на процесната дата и място, се доказа, че е надлежно
утвърдено за такова измерване с удостоверение от 08.09.2017г. Доказа се също така с
представен Протокол за техническо изпитване на техническото устройство към ползваната
АТСС в случая от дата 15.06.2022г., че това техническо средство е било и технически
изправно към датата на процесното заснемане на нарушението. Ето защо, съда приема за
безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от
жалбоподателката автомобил на процесната дата и място и , както и, че тази скорост е била
именно посочената такава в обжалваният електронен фиш, избрана в нарушение на
въведеното на мястото ограничение за скоростта от 60 км/час с нарочен пътен знак „В-26“.
От субективна страна, доколкото се касае за правоспособен водач на МПС, той е било
запознат с всички правила и задължения, които има при управление на МПС, в това число и
правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е
реализирал вмененото му административно нарушение и от субективна страна.
Според санкционният орган това административно нарушение е извършено и в
условията на повторност по смисъла на т.33 от ДР на ЗДвП. От събраните по делото
доказателства обаче се опровергава този извод. В тази връзка съдът отчете, че според
доказателствата по делото, на жалбоподателката действително от ОДМВР-Благоевград е
издаден и друг електронен фиш за аналогично нарушение като процесното, а именно ЕФ
серия К и №4673461. Този фиш обаче не е спорно за страните, че е връчен на
жалбоподателката на 08.04.2021г. и не е обжалван от нея. Съгласно нормата на чл. 189, ал.8
от ЗДвП , електронния фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от връчването
му или в казуса, при необжалване на визираният друг електронен фиш, издаден на
жалбоподателката по делото, той е влязъл в сила към 26.04.2021г./първи работен и
присъствен ден след почивни и празнични дни в седмицата/. В такава хипотеза, по аргумент
от т.33 на ДР към ЗДвП, процесното нарушение би било повторно за жалбоподателката ,
ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К и №4673461, или
5
до 26.04.22г. Нарушението по обжалваният електронен фиш в настоящото производство
обаче е извършено на 27.11.2022г., което е извън лимитираният от законодателя срок за
квалифицирането му като повторно, поради което този извод на санкционният орган се
явява неправилен и незаконосъобразен .
За извършеното нарушение, с обжалваният фиш на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв. като за отмерването й е
приложена нормата за повторност по чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, алт.4 от
ЗДвП. При недоказаност на такава повторност , наложената санкция в казуса се явява
незаконосъобразна и следва да се измени, като за извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката, й се отмери административно наказание съгласно нормата на чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, регламентираща санкция при управление на МПС извън населено място и
с превишение от 31 км/час до 40 км/час /в казуса превишението на управляваният
автомобил от жалбоподателката се доказа, че е било именно 32 км/час/. За такова
нарушение законодателят е предвидил единствена алтернатива като административно
наказание по вид и размер, а именно“Глоба“ в размер на 300.00лв., каквато следва да се
наложи на Б. и се измени в тази насока обжалваният фиш в тази му санкционна част .
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е
процесуално законосъобразен , при издаването му също така е спазен и материалният закон
и единствено подлежи на изменение санкционната му част заради недоказана повторност на
деянието в този казус .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. с ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К и №6754413, издаден от ОДМВР- Благоевград, с
който на М. Д. Б., с адрес: Б , ул.“Г “№ ет. е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 600.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА тази санкция до сумата от 300.00лв./триста лева/, на основание чл. 182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, прилагайки тази санкционна норма, вместо посочената в електронния фиш
такава по чл. 182, ал.4 вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в 14- дневен
срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6