№ 424
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500583 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 107/23.05.2022 г., постановено по гр. дело № 210/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Л., съдът е осъдил Главна дирекция “***“ - ***,
гр. С., ул. ”***” №***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, да
заплати на О. Б. М., ЕГН **********, адрес: гр. Л., ул. ”***” №***, на
основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от З***, сумата от 804,32 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.04.2019г. -
10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 98,65 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
15.03.2022 г.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “***“ - ***,
гр.С., ул. ”***” № ***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Л.,
1
сумата в размер на 100 лв., представляваща държавна такса върху уважените
искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебноикономическа експертиза в размер на 196,50 лв.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА Главна
дирекция “***“ - ***, гр.С., ул. ”***” № ***, представлявана от гл.комисар
Н.С.Н. – директор, да заплати на адв. В. Н. Н.-П., ЕГН **********,
Адвокатска колегия - Плевен, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Срещу решението на Левченски районен съд е постъпила въззивна жалба
от Главна дирекция“***“ към *** С. , представлявана от главен комисар Н.Н.-
директор чрез старши юрисконсулт С. Н., като в жалбата са изложени
подробни доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се,
че Районен съд – гр. Л. неправилно е тълкувал и приложил нормативната
уредба, уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от З***.
Въззивникът счита, че основния порок на обжалваното решение е в това, че
съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ, че приложението на
общите правила по ЗДСл. и по КТ е отклонено с чл.187 ал.9 З***, която
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен
подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по
смисъла на чл.142 ал.1,т.1 З***, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в
***, че нито в ЗДСл., нито в З*** има непряко препращане към нормите на
КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел,че материята следва
да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни
норми,които са цитирани. Въззивникът счита, че в процесния период на
основание чл.179 ал.2 от З*** и чл.187 ал.9 от З*** са действали издадените
от министъра на вътрешните работи две наредби: Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020 г., в които е
уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в ***. Посочено е, че тези две наредби, НСОРЗ, както и Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв
2
предмет на регламентация. Изложени са доводи, че ищецът е държавен
служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 З*** и неговото правоотношение с
ответника се определя от нормите на З*** и издадените въз основа него
наредби, които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ. Твърди се, че за
разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова
ограничение не е предвидено в З***, в който нормалната продължителност на
работното време през деня съвпада с продължителността на работното време
през нощта - 8 часа, като е направено разграничение между разпоредбите на
чл.143 ал.2 от КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 З*** при
държавните служители в ***. Въззивникът счита,че тези различия не
обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по
З*** спрямо работниците и служителите по КТ, както неправилно е приел
Районен съд – гр. Л.. Изложени са подробни съображения, че редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично
уреден в З*** и препращане към КТ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма. Твърди се, че неправилно Районен съд
– гр. Л. е приел, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради
наличие на празнота в правната уредба, че не е налице празнота в правната
уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното
правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от З*** и
подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от З***, какъвто е ищецът, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра
на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в *** и
следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На
следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на
положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен, на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите
трудови норми,на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на
3
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма на чл.187 ал.3 от З***, която регламентира специалната 8-
часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по З*** и
работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на
йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд. Твърди се, че Районен съд – гр. Л. не е мотивирал извода
си,че при преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен
труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, че след
като е установено, че ищецът е полагал нощен труд, съдът е постановил
решение че му се дължи извънреден труд. В жалбата въззивникът се позовава
на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по
дело С-262/20 г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд
Луковит. В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното
решение на Районен съд – гр. Л., като неправилно и необосновано.
Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. От ГД“***“
към *** – гр. С. чрез ст. юрисконсулт С. Н. е депозирано становище за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника, в което са
изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.
Въззиваемият О. Б. М. чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПлАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
Левченски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено. В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е
действала Наредба №8121з-776/29. 07. 2016г. на министъра на вътрешните
работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време в сила от 02.08.2016 4 г., като в тази Наредба липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС
4
№16766/10. 12. 2019г. по адм. д. №8601/2019г., петчленен състав, първа
колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения
и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло
наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на
които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира
приложение по отношение на държавните служители в ***, че липсва забрана
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по
отношение на полицейските служители, а и би била противоконституционна,
тъй като би поставила служителите на *** в понеблагоприятно положение от
др. държавни служители. Твърди се, че в разпоредбата на чл.187 ал.3,
изр.последно от З*** не е указана нормалната продължителност на нощния
труд, а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между
22.00часа и 06.00 часа.Изложени са доводи, че празнотата в наредбите от
2015 г.и 2016 г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./
обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
минималната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА. Изложени са доводи,че по
отношение на държавните служители, работещи в структурите на *** следва
да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на
*** ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с
другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни
възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по
които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на
гражданите по отношение правото им на труд. В тази насока са изложени
подробни съображения. В писмения отговор е цитирано постановеното
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г.,
като въззиваемият счита, че в контекста на европейското съдебно решение
разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е
допустима,ако се основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана
с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Според СЕС такава цел, обективен и разумен критерий липсва, тъй
като не са приети аргументите ,изложени от ГД“***“ и съдът се е мотивирал
защо не приема тези аргументи. Изложени са доводи, че претенцията на
5
ищеца е съобразена с изменението на З*** /ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от
11.07.2020 г.и до този период е изчислено дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуването
на нощен към дневен труд. В заключение, моли Окръжния съд, да постанови
решение, с което обжалваното решение на Левченски районен съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. В полза на адв. В. П. от ПАК
се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗА.
В съдебното заседание, въззиваемият чрез своя пълномощник адв. В. П.
от ПАК взема становище, че въззивната жалба е неоснователна по
изложените в писмения отговор съображения. Подробни доводи в тази насока
са посочени и в депозираните от пълномощника писмени бележки.
С определение на Районен съд – гр. Л. № 371 от 29.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 210/2021 г. по описа на същия съд е оставена без
уважение молбата на ГД „***“ към *** - гр. С. по чл.248 ал.1 ГПК за
изменение на постановеното по делото Решение № 107 от 23.05.2022 г. в
частта за разноските.
Срещу определението по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба
от ГД „***“ към *** – гр. С., представлявана от главен комисар Н.Н. -
директор чрез старши юрисконсулт С. Н., с която същото се обжалва като
неправилно. В тази насока са изложени подробни съображения. В
заключение, моли съда, да отмени обжалваното определение на Районен съд –
гр. Л. и да бъде изменено постановеното Решение № 107 от 23.05.2022 г. в
частта за разноските, като се намали адвокатското възнаграждение от 600,00
лв. на 300,00 лв.
В съдебно заседание, въззиваемият чрез своя пълномощник адв. В. П. от
ПАК взема становище, че частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, тъй като адвокатският хонорар е определен правилно от Районен
съд – гр. Л..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
6
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Безспорно по делото е че за процесния период от 01.04.2019г. до
10.07.2020г. страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият
е работил на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба
„***“ гр.Л. при Областна Дирекция „***“ гр.Плевен – Главна Дирекция „***“
***-С., като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187
ал.3 от З***.
Страните не спорят, че въззиваемия е отработил часове нощен труд за
периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г., като единствено се разминават в
тяхното количество. От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че броят на тези часове е 672, които превърнати от
нощен труд в дневни часове с коефициент 1.143 се получава общо 768.096
часа. Разликата от 96,096 часа безспорно не е платена, като също така е
установено, че възнаграждението за същите възлиза на 804.32лв. Генералното
възражение на ответника не е по отношение размера на положения нощен
труд, преизчисляването му в дневен и съответно стойността на
възнаграждението за него, а че нощният труд не следва да се превръща в
дневен с коефициент 1.143, както и не следва да се заплаща като извънреден,
7
с добавка от 50%.
Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден
труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово
възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата
на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от З***.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на ***
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на
50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от З***.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от министъра на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба №
8121з407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени
от министъра на вътрешните работи.
8
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в *** е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
***, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен
като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на въззивника -
ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на З***, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
9
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, като наредба по общото
трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или З*** са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за
получаването им.
Самият факт, че З*** е изменен изрично с въвеждането на чл.187 ал.1
изр.3 в сила от 11.07.2020г. дава ясна индикация, че до този момент, както
законовата, така и подзаконовата нормативна база страда от празнота.
Празнотите в правото се запълват, чрез прилагането на по-общи норми,
уреждащи същия вид отношения. В случая липсата на специална уредба в
З*** и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. предопределя и приложението на
Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/.
Ето защо положения за процесния период от ищецът-въззиваем нощен
труд следва да се превърне в дневен и преизчисляването е с нормативно
определения коефициент 1,143.
Тъй като няма възражения въззиваемия да не е положил в пълен обем
дължимия труд за съответния месец труд /т.е. да не е достигнал нормативната
часова норма/, а също и въз основа на заключението на вещото лице, което
казва, че след преизчислението на нощния труд в дневен, разликата се явява
наднормено положен труд, то същият представлява извънреден такъв, тъй
като покрива определението на чл.143 ал.1 от КТ.
От признанията на ответника-въззивник в отговора на исковата молба,
че за периода 01.04.2019г. – 11.07.2020г. е положен нощен труд от 714 часа,
то преизчислен с посочения коефициент определя 816.102 часа дневен труд.
Тъй като липсват твърдения от страна на въззивника, че въззиваемия не е
отработил в пълна степен задължителното работно време по чл.187 ал.1 от
З***, то разликата в тези часове след превръщането им в дневен труд се явява
извънреден труд, защото надхвърля нормалната продължителност на
работното време дневно, седмично и месечно. Тъй като този извънреден труд
се отчита по тримесечие, то е следвало и разликата между отчетените часове
10
нощен труд и преизчислените часове нощен труд да се заплати, като
извънреден труд, със съответната увеличена часова ставка, с 50%. Разликата
според заключението на вещото лице е 96,096 часа при съответните часови
ставки от 8.37лв., определя и сумата от 804.32лв. /с оглед приетото изменение
на иска/, която е дължима от работодателя, именно, като възнаграждение за
този труд.
По отношение на лихвата за забава върху тази сума, същата се следва от
разпоредбите на трудовото законодателство, а нейният размер, изчислен от
вещото лице и неоспорен от въззивника е 98,65лв.
С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че
обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо,
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
По частната жалба срещу определението на ЛРС по чл.248 ГПК.
С обжалваното решение на ЛРС съдът е осъдил ГД“***“ да заплати на
адвокат В. П. от ПАК адв.възнаграждение в размер на 600лв. на основание
чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА. По реда на чл.248 ГПК ищецът ГД“***“
е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е направено
искане адв.възнаграждение да бъде намалено от 600лв.на 300лв. За да остави
без уважение искането по чл.248 ГПК, РС Л. е приел, че адвокат В. П. от ПАК
е осъществила безплатна правна защита на ответника, счел е, че са предявени
два обективно съединени иска и за всеки от тях се дължи възнаграждение по
чл.7 ал.1,т.1 от Наредбата в размер на 300 лв., т.е. общо 600лв. за двата иска,
каквито доводи са изложени и в постановеното решение.
Настоящия състав не споделя изводите на РС-Л. в тази насока.
Безспорно е, че са предявени два обективно съединени иска за главница и
акцесорен иск за лихва за забава, като двата иска са в защита на един интерес.
Окръжният съд не възприема становището на РС Червен бряг, че адв.
възнаграждение се дължи за всеки един от предявените искове. В наредбата
за мин.размери на адв.възнаграждения изрично е посочено, че
възнаграждението се определя върху материалния интерес, а не върху цената
11
на всеки един от исковете. Основателни са изложените в частната жалба
съображения, че в случая и двата предявени иска са в защита на един интерес.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.72 ГПК, съгласно която за предявените
с една искова молба искове в защита на един интерес се събира една държавна
такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците. След
като законодателят изрично е приел, че дължимата ДТ се събира върху
защитавания интерес, на същия принцип следва да се определи и
адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА върху материалния
интерес, който в случая е един, а не за всеки от исковете. Общо присъдените
суми за главница и лихва за забава са в размер на 902,97лв., което именно е
цената на защитавания интерес. Върху този размер се определя дължимата
ДТ, това е материалният интерес върху който се определя и размера на
адв.възнаграждение. В случая при интерес до 1000лв., съгласно чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата, дължимото адв. възнаграждение за адвокат П. е в размер на
300лв. за всяка инстанция. Размерът на адв.възнаграждение се определя като
част или процент от защитавания интерес, а в случая присъденото от ЛРС
възнаграждение в размер на 300лв.за акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, който е с
цена 98,65лв. многократно надхвърля този интерес и цената на иска. В този
смисъл решението на ЛРС в частта, в която на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на
адвокат В.П. е присъдено адв.възнаграждение за разликата над 300лв.до
600лв.е неправилно и следва да се отмени. В тази част молбата на ищеца
ГД“***“ по чл.248 ГПК е основателна и следва да се уважи. Изводите на ЛРС
не съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което обжалваното
определение, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК се
явява неправилно и следва да се отмени, а въззивната инстанция се произнесе
по същество в горния смисъл.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 ал.1 ГПК решение №107/23.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 210/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Л. В
ЧАСТТА, в която са уважени исковете по чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 З*** за
сумата 804,32лв.; по чл.86 ЗЗД за сумата 98,65лв.; В ЧАСТТА, в която
ГД“***“на осн.чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА е осъдена да заплати на
12
адв.В. П. от ПАК сумата 300лв., както и В ЧАСТТА, в която ГД“***“ на
осн.чл.78 ал.6 ГПК е осъдена да заплати д.т. и разноски в полза на ЛРС от
296.50лв..
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ГПК във вр.чл. 78 ал.3 ГПК Главна
дирекция “***“ към *** С., ул.“***“№*** представлявана от гл.комисар Н.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Н. Н.- П. от ПАК, ЕГН **********, гр.Плевен,
ул.“***“ №***, ст.*** адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на О. Б. М. пред въззивната
инстанция в размер на 300лв.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ОТМЕНЯ на осн.чл.248 ал.3 ГПК определение № 371 от 29.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 210/2021 г. по описа на РС-Л., с което е оставена без
уважение като неоснователна молбата на ГД“***“ *** гр.С. за изменение на
постановеното решение №107/23.05.2022г. в частта за разноските КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №107/23.05.2022 г., постановено по гр. дело №
210/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Л. В ЧАСТТА за разноските, в която
на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА Главна дирекция “***„ към *** гр. С.,
ул.“***“ №*** е осъдена да заплати на адвокат В. Н. Н.-П., ЕГН **********
от АК-Плевен адвокатско възнаграждение за разликата над 300лв.до 600лв.
В горепосочената част решението е с характер на определение и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13